Страхотна тема..Вечния проблем в нашето семейство...Аз гледам децата,това не е проблем,проблема е,че като се върне от работа много трудно и рядко ми помага,почти винаги сама ги разхождам.И понеже в събота работи също в неделя трябвало да почива.Като го попитам аз кога ще си почина,той ми припомня,че аз не работя и нямало нужда да почивам...
- Публикувана: 24 окт. 2006, 14:25 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2006, 11:05 ч.
Аз работя, Ти домакинстваш
При няма значение дали съм моментно без работа или дали работя...всичката работа в къщи е разделена помежду ни.... Но когато единия наистина не може да си свърши задълженията не означава, че другия не помага.... въпрос на организация!
Дори се е случвало мъжа ми да каже :" я отиди си свърши някоя твоя работа пък аз ще свърша това или онова"
Дори се е случвало мъжа ми да каже :" я отиди си свърши някоя твоя работа пък аз ще свърша това или онова"
Той върши доста неща, но основно ми е тъпо заради факта, че няма да се впечатли или да почне да чисти самоинициативно, а аз, като гледам кочината, се нервя вътрешно...Гадно ми е, че трябва непрекъснато да "пиля" за тия неща, превръщам се в мрънкаща домакиня, а тая роля не ми харесва. А, и да домакинствам не ми е много в кръвта, не съм тоя тип жени, които са родени добри домакини.
Темата е разисквана много пъти, но пак ще кажа - не, не приемам! Не приемам нито в едната от двете посоки - нито жената да бъде третирана като само като майка, домакиня и слугиня, нито мъжът само като спонсор и единствено отговорен за материалното обезпечаване на семейството. 
Абсолютно точно!
Напълно съгласна.
Много ми се иска да напиша, че моят мъж участва в домакинството на равно с мен, че чисти, пуска пералня, мие чинии, пазарува, НО НЕ е така.
Ей на снощи си бучахме на темата.. не се сеща да пипне нищо, не му пречи ако нещо е неоправено или мръсно..
Аз се дразня от това, че трябва да му казвам като на дете какво да прави, но повече се ядосвам на себе си, че се дразня от такива битовизми... Много ми се иска да съм над тези неща, но не успявам.. Пък и как да научиш човек на 26 години на навици, като никой дотогава не му и 'загатвал' за такива... Аз го отдавам отчасти на възпитанието (онова преди да се запознаем
)
Работим и двамата, още нямаме дете.. за всичко 90% се грижа аз (къща, кола, ремонти). Той работи по 16-18ч на ден. Последно ми предложи да наемем чистачка.. накрая ще взема да се съглася.. ама срамота за 60 кв м..
Ей на снощи си бучахме на темата.. не се сеща да пипне нищо, не му пречи ако нещо е неоправено или мръсно..
Аз се дразня от това, че трябва да му казвам като на дете какво да прави, но повече се ядосвам на себе си, че се дразня от такива битовизми... Много ми се иска да съм над тези неща, но не успявам.. Пък и как да научиш човек на 26 години на навици, като никой дотогава не му и 'загатвал' за такива... Аз го отдавам отчасти на възпитанието (онова преди да се запознаем
)Работим и двамата, още нямаме дете.. за всичко 90% се грижа аз (къща, кола, ремонти). Той работи по 16-18ч на ден. Последно ми предложи да наемем чистачка.. накрая ще взема да се съглася.. ама срамота за 60 кв м..
Мисля, че всичко е въпрос на отношения между двамата. Нямам нищо против да сготвя ако след това ме похвали колко е вкусно. Въпросът за мен е да се оценява, но това така и не се случи. Както и да е. Важно е началото, ако още от първите дни на съвместното съжителство жената вземе всичко в свои ръце, така ще си остане до край.
Преди доста често се случваше да работя до късно вечер, тогава той се грижеше за домакинството изцяло.Освен готвенето и чистенето, пускаше и пералня, простираше и идваше да ме прибере от работа.Сега имам много време и мога да си върша всичко, макар че напоследък повечко се уморявам и ми тежи, предвид състоянието ми, но той пак ми помага много.Работата му е такава , че през повечето време си е вкъщи.Сигурна съм , че като се роди бебето ни ще ми помага в грижите около отглеждането му.Заплатите ни са почти еднакви и никога не е ставало на въпрос, аз или той изкарва повече пари, или кой кога е домакинствал.Мисля, че това до голяма степен се дължи на факта , че и двамата сме живяли по няколко години самостоятелно и сме се грижели сами за себе си.
Всеки прави по нещо. Аз не претендирам да съм добра домакиня, той знае че мразя звук на прахусмукачка , тя е негова територия,също и банята, чиниите са на 50% - той ги слага в миялната , аз ги вадя и подреждам. За работа му трябват ризи- давам ги на пералня, връщат ми ги огладени. Иначе аз пера( по-скоро пералнята) останалите неща.Мъж ми обича да готви, той готви по завъртяните неща , аз съм малко джаста праста не следвам рецепти , но обикновно накрая се получават много вкусни неща. Когато готвя аз той се убеди че е по здравословно да не е около мен , защото трудно преживява как слагам всичко на око , няма мерки няма теглилки,а той има цяла колекция от тях .....
Не си търсим кусури......когато единият го мързи или няма желание да направи нещо, другия проявява разбиране. Наясно сме че в живота има къде къде по важни неща , за да си хабим нервите и за някакво си домакинстване
Не си търсим кусури......когато единият го мързи или няма желание да направи нещо, другия проявява разбиране. Наясно сме че в живота има къде къде по важни неща , за да си хабим нервите и за някакво си домакинстване
каква е ситуацията при вас?
Аз работя, аз нося парите. Въртя домакинство е силно казано, защото нямаме домакинство
У тях той си го върти, у нас аз си го въртя като ме хване амбицията. Като се съберем в единия град, аз "уж", ама такава съм домакиня, че той върви след мен да поправя щетите. 
Като се съберем заедно, ще легне на моите плещи домакинството най-вероятно. Всъщност, защо пък...Може да си наема жена за домашна помощничка, пък аз да правя кариера, тъкмо ми хареса новата работа.
Но май много филми гледам.
Моето мнение е че не познавам семейство, в което жената и мъжът да са напълно 50 на 50 разпределили си домакинството. Според мен почти винаги жената поема по-голямата част - виждам, че тук има семейства, в които мъжете чистят редовно и засенчват жените, евала 
Аз не си падам по домакинстването, а мъжът ми няма чисто физически възможност да обира прах и да чисти бани, защото работи по 12 часа на ден, включително в събота. Така че каквото мога свършвам ежедневно - пране, готвене, миене на пода, подреждане, а в неделя спретвам едно по-сериозно чистене. Ако успее - помага и той, ако не, не се тръшвам. Имало е случаи, в които чисти изцяло и само той и се справя перфектно. Винаги мога да разчитам на него за пазаруване, за занимания с децата и т.н. Иска ми се никой от двама ни да не домакинства и един ден и това ще стане. Но сега апартамента ни е толкова малък, че е смешно да взема и чистачка.
Аз не си падам по домакинстването, а мъжът ми няма чисто физически възможност да обира прах и да чисти бани, защото работи по 12 часа на ден, включително в събота. Така че каквото мога свършвам ежедневно - пране, готвене, миене на пода, подреждане, а в неделя спретвам едно по-сериозно чистене. Ако успее - помага и той, ако не, не се тръшвам. Имало е случаи, в които чисти изцяло и само той и се справя перфектно. Винаги мога да разчитам на него за пазаруване, за занимания с децата и т.н. Иска ми се никой от двама ни да не домакинства и един ден и това ще стане. Но сега апартамента ни е толкова малък, че е смешно да взема и чистачка.
На мен в повечето случаи ми харесва да си домакинствам .Обичам да ми е чисто и уютно, да се носи примамваща миризма на домашни печива....Мъжът ми ми помага в по-тежките дейности, освен това ходи в мазето и поправя разни работи по дома.Но общо взето не обичам да ми се пречка.И двамата ходим на работа и се грижим за хлапето.Няма нищо страшно в домакинската работа , не го приемам като задължение, върша я за да ми е приятно и удобно , защото независимо какво притежаваш , трябва да полагаш грижи за него , за да ти служи добре.