Аз работя, Ти домакинстваш

Ситуацията при нас е следната-мъжа ми работи,аз съм си вкъщи с двете деца.Каквото успявам през деня-правя го.Вечерта като се прибере той задължително излизаме на разходка.После заедно оправяме децата за сън,винаги заедно-аз правя едно/къпя ги/,той друго-оправя им леглата.
Събота и неделя ми помага-отново всеки си има задължения-аз чистя прахта,гладя,готвя,той пуска прахосмукачка,изхвърля боклука и всякакви там други дреболии.Винаги готвя аз,но той бели картофите примерно. Не се оплаквам-помага си ми.

Ох, това ми е най-големия ужас  , мъж на който да слугувам...
Затова са ни и най-големите скандали, всеки гледа да не се прекара нещо, да не свърши нещо повече от другия. Направо е ужасно. Приятелят ми уж не е такъв тип мъж, но е склонен да направи забележка, затова че не съм му помогнала да вдигне 2 чаши и една кана за чай. И като направи нещо за мен, после задължително го изтъква 
И затова не ми се мисли , ако изляза в майчинство как ще си свикне всичко аз да върша. Затова смятам, че дори и в този случай, мъжът просто не трябва да спира да помага в домакинството.

и при нас е подобна ситуацията!

Темата е разисквана много пъти, но пак ще кажа - не, не приемам! Не приемам нито в едната от двете посоки - нито жената да бъде третирана като само като майка, домакиня и слугиня, нито мъжът само като спонсор и единствено отговорен за материалното обезпечаване на семейството.

В момента е същата, както я описваш .. аз по майчинство, въртя цялото домакинство и се грижа за дъщеря ми ... но тя е на ясла вече, майчиството свърши тоя месец и скоро нещата няма да бъдат същите през седмицата ...  
Иначе през почивните дни, няма мъжка и женска работа - мъжа ми също помага, дали с детето, дали с домакинството, дали с готвенето ... абе все е помощ ..

Когато не е на работа,излизаме тримата заедно,помага ми вкъщи-или поема част от домакинската работа (без готвене,разбира се ),или занимава Ирина докато аз върша нещо.Лошото е,че работи по 6-7дни и след тях почива по ден-два.

Изобщо не вярвам в това нещо
Още повече, че днес повечето жени И работят освен останалото.

В никакъв случай. И двамата работим и задълженията са ни общи,било то готвене,чистене,грижи покрай детето.Единственото ,което мъж ми не обича е прахосмучката.Даже когато бях в майчинство пак ми помагаше.Не приемам,че мъжът е длъжен само за финансовата част.

У нас ситуацията е точно както си го написала. Професия домакиня!
Ами да - това ми е професията. Всичко, свързано с дома, като започнеш от обзавеждането, разправиите с майсторите, плащането на сметки, пазаруване, ремонти и т.н. е моя грижа. Мъжът ми като се прибере домакинска работа не върши. Неговите задължения са само на работното му място.

Не,мъжът не бива да е ,,имунизиран''против домакинската работа.Когато има нещо за вършене то трябва да се свърши от тоз ,които е в къщи.Друг е въпроса,че моят мъж все не знае кое как се прави,та когато мен ме няма не върши нищо.Не ,че не иска,но сам не се сеща,и все трябва да му се обяснява,после да проверя дали го е свършил както трябва ,а това е много изнервящо и за двамата.Иначе ,ако жената е по цял ден в къщи би трябвало да има време да свърши доста от семейните задължения.

Ми моя мъж не ще да чисти, това е положението. Да се разведа ли?
Иначе не е като да не пипа нищо у дома...и мене пипа и децата пипа и всичко що не е готвене и чистене пипа. И пари печели, с пъти повече от мен. Това му се отдава. Ако не сготвя - купува храна от ресторант. Ако не чистя - вика чистачката. Обществени перални бол... Не ще да се разсейва с домакинстване и това си е. Не го и карам де... Някой път след подобна тема се впрягам колко съм прецакана от  живота, пращам го да чете какви мъже има, обаче той прави така  .
Това е ситуацията у нас.
Хич не се и оплаквам.

Това е много готско!
Още по-готско е като мога да го правя и с парите, които сама си изкарвам!

Ммм, моят съпруг е по-добър от мен, това го признават и родните ми родители  
Негово задължение е банята, за него е удоволствие да я излъска   Прахосмукачката (ако не съм там, че не издържам, толкова бавно и методично чисти, подивявам), пускане на мокро. Аз пера, гладя, подреждам, прах и пр. нещица. Пазарим заедно, готвим както ни е по вдъхновение, ама съм го научила на 3-4 неща и от глад няма да застенат, ако ме няма.
Сменя чаршафи и пр.
Но не съм си и помисляла да живеем заедно, а той да си вдига краката с нежелание, докато чете вестник пред ТВ, за да мина с прахосмукачката. Тц, не. Но егоизмът и инстинктът за оцеляване в мен са много силни, а и, компромиси никога не правя  

Той работи в офиса си.
Аз работя вкъщи (детегледачка на собствената ни дъщеря).
Домакинство: 50:50.

По-добре пусни анкета, защото хора - всякакви. Аз бих предпочела да не живея с професия "домакиня", но има много жени, които си харесват тази роля.
Обаче за година-две, си мисля, че няма да е лошо да си седя в къщи без да работя друго - като отпуска. Няма срокове, няма задачи... освен домашните.

Точно така е при нас. През седмицата с прибирането от работа сяда на масата, а после пред компютъра или телевизора. Случва се обаче, макар и рядко, да измие някоя чиния през почивните дни. Опитах се да променя нещата след раждането на втората щерка и имаше ефект, но само за около 2 седмици, после пак си подкарахме по старому и не за друго, ами защото му е ясно, че мога да се справям с всичко сама, защо да се напъва тогава...

май това е и моят проблем
не иска да чисти и подрежда.
но помага в прането, слагане и раздигане на масата - само той.
пазаруваме заедно.

аз дори и да работя, и ;като не работя - все поемам домакинството.

мога да имам жена за чистене, но това е безумно, като сме двама и аз съм у дома.
а от 2 месеца нямам ангажименти около работата и само това остава...

понякога ми писва да мия, да оправям след него и мен... вдигам ръце, честно.
аз съм и без това голяма мързелана.

иначе,ако го извикам да направи нещо идва и го прави, но... полудявам просто от факта, че сам не се сеща. имаме 2 бани. ми какво трябва да стане, за да усети, че май е време за почистване!

аз съм сигурна, че дори и да оставя всичко Така, просто Така ще си живеем.
Той няма никакво чуство, че нещо трябва да се прави в тази къща.
ако оставя чинии, или не чистя и подреждам - просто така ще си живеем
ефект няма да има!

малина, никой не иска да е в роля домакиня, дори да е безработен
как ще търсиш работа, ако си нон стоп със задачи вкъщи!?
освен това аз от 2 месеца съм без срокове и задачи - е вярвай ми, 2 години са ти много!!!!

Готско е верно. Аз с моите пари обаче няма да мога да го правя, признавам си, не и в следващите ен-години/оптимистка съм иначе:-)))))/.
Нещата не могат да се слагат просто така на полюсите. Човек организира ежедневието си според възможностите.
Аз лично съм си домошарка и обичам да шетам из нас. Ей по това време на годината ме обземат едно такива настроения...та чак до пролетта. Виж лятото е трудна работа, от жегата сигурно.

Аз работя и с той  работи.
Гледам детето през половината ден, тъй като мога да си позволя плаващо работно време.
Той помага-слага масата, дига приборите, гледа детето, задължително всяка сутрин хвърля боклука, ако го помоля пуска прахосмукачка. Категорично отказваше да мие чинии и си купих миалня  
Не считам, че работа следва да се дели на мъжка и женска! Не мога да приема, че трябва да слугувам по цял ден, а той дори и да не си помръдва пръста!
Като не помага ще плаща за чужда помощ! Не мога да го накарам да изтупа килима-викнах си фирма-тупане, пране с Рейнбоул, матраци и холовата гарнитура!
Но аз мога да си позволя да го направя финансово, за съжаление има много жени в България, които са с професия "домакиня" и мъжете им считат, че след като носят парите са освободени от домашни задължения! А не трябва да е така!

Не ми тежи да чистя, но го правя само по собствено желание, когато имам музи и никой не ми мрънка, това важи за чиниите и другите там подробности.
И двамата работим, така че няма "домакиня" в къщи, всеки върши по нещичко. Той слага пералнята, готви или поръчваме храна от някъде... или отиваме някъде...
Детето (понеже си е само негово от първия брак) си го гледа той (не е за постоянно с нас), аз я забавлявам, помагам и с разни неща, но той сия къпе, надзирава, възпитава и т.н.
Бе не се оплаквам с една дума!

Ами, такава, каквато си описала с малки разлики, а именно:
-аз работя от 8 до 17ч.
- мъжът ми се занимава доста с детето
Иначе, не си помръдва пръста за нищо у дома, че и се сърди ако аз се захвана с нещо, което е "мъжка" работа или извикам баща ми да ми помогне; претръпнах вече, но в началото това ме вбесяваше  
За домакинска работа, да не говорим - и двамата със сина ми са ужасно разхвърляни, ако останат сами два часа - апартаментът е като след потоп. Никой не вдига една чиния или вилица от масата.
Понякога ми избиват балансите и ги насмитам едно хубаво, че чак ми става жал. Но пък, ако аз се чувствам зле или ми е криво и не ми се домакинства /като днес примерно/,без проблем излизаме да хапнем някъде навън.

При нас домакинствам основно аз, обаче въпреки, че съпругът ми работи на две места, винаги, когато го помоля ми помага.
Сам се сеща най-често да изхвърли боклука, иначе пазарува основно той.
Понякога дори ми готви, а ако не, задължително прави салатата.
Когато е свободен е винаги с нас и много ми помага по отношение на дъщеричката ни и въбоще за всичко

  Не ме срам да кажа, че сегашното ми положение на гледаща дете и домакиня вкъщи много ми харесва. Нещо ново и различно от предишната напрегната работа, мога да развия други способности в себе си - да се науча да готвя по-добре, да си дооправя дома, за което никога съм нямала време. Приемам го като период, в който се уча да гледам дете.
  Домашната работа не е много и не ми тежи, не се налага да прислужвам на мъжа си, детето ми е разбрано и не ми създава главоболия. Понякога се чудя какво да правя.

Не ми допада такава професия - домакиня. Някак не ми е в кръвта домакинстването  
Мъжът ми помага за повечето неща, освен, че само аз готвя - защото ми харесва ... и гладя - той не може, не че толкоз ми е приятно...
От друга страна не мисля, че грижата за детето / децата не е достатъчно ангажираща, за да освобождава мъжа от помощ в домакинството.
Да си призная - понякога си трябва доста ръчкане, но нали стимулите са важно нещо !!!  

Ми то моят толкова рядко се свърта в къщи,че даже се чудя как не е забравил още къде живем....Иначе домакинската работа основно е мое задължение.Помага понякога,но само ми пречи та предпочитам да стои далече.Иначе пере,мие пода,готви ако му скимне...Абе не е за изхвърляне още   

Не вярвам в това разпределение на ролите в семейството и според мен това е отживелица. 
Когато бях в майчинство поемах по-голямата част от домакинските задължения в къщи, не за друго, а за да може като се прибере мъжа ми вечер от работа да излезем някъде или дори и да сме в къщи - да си обърнем внимание един на друг. Но и не ми е тежало, дори напротив. 
Сега положението е по-различно. И двамата сме на работа по цял ден, вечер след работа и събота и неделя гледаме да свършим вкъщи, каквото има за вършене заедно, за да ни остане време да излезем или да си починем. Много ми помага, няма нещо което не е съгласен да върши вкъщи, /друг е въпроса, с кои домакински задължения го натоварвам и кои му спестявам/ Не чака да му кажа да стане да направи еди-какво си, а сам вижда какво има за вършене и го прави
А детето  , винаги се е грижил много за нея.    Ставал е посред нощите с мен и сме я друсали на смени, нищо че аз на другия ден съм вкъщи и може да полегна, а той е цял ден на работа.
По този въпрос сме се разбрали отдавна - и двамата работим, и двамата домакинстваме, и двамата гледаме детето   

Lennie, аз познавам жени, които им харесва да са домакини. Може би все по-малко напоследък, но ги има.
А за сещането, няма да се сети, колкото и да чакаш. По-добре не се ядосвай, а си му казвай в прав текст какво очакваш от него. Те от намеци не разбират И всичко в въпрос на рутина. Много мъже така са израснали - мама в къщи домакинства, а ние-мъжете, правим други неща. Ако искаш, може по-дипломатично да го подканяш, "като ти остане време, ще направиш ли еди-какво си..." 

Категорично против помагането съм! След като и 2-мата работим, разделяме си и домакинската работа. Тя не е само моя, за да ми помага. При временна "безработица" по майчинство, няма разлика. Аз съм била по майчинство именно защото детето има нужда от завишено количество грижа и внимание. Така че: каквото успявах да свърша, свършвах, ако имах сили. Като се прибере (напазарувал), довършва останалото, без да мерим количеството.
От друга страна, понякога ми се иска да съм с професия "домакиня". Ако можехме да си го позволим, мисля, че бих се отдала на повече домакинстване, повече време и внимание за детето, а също и на малко повече грижи и за самата себе си... Тогава би ни оставало повече време (и сили) за излизане и време "за семейството" в почивните дни. Сега почти нямаме такова, а домакинстването сме го свели до неизбежния минимум. Бих искала домът ни да изглежда по-добре, ама... Едната неделя не стига за нищо

И двамата работим и по равно домакинстваме и гледаме детето. Много помага нашият тати!!!!!!

Ами всъщност ситуацията е подобна. Пипва по нещичко, но след като съм го помолила и натякнала няколко пъти.
Но преди известно време предприех и дръга тактика - да се оправя сам - говоря за пране, простиране, подреждане на неговите си вещи. Все ми се пъне, че той бил много подреден, пък аз съм го развалила. Ама тази му теория досега не се е оправдала. Със смях се смея като ми ги пусне тия доводи. Защото всъщност е много разхвърлян, каквото пипне там го оставя, а как яде семки и фъстъци, въобще не ми се говори.
Слугиня съм предупредила одавна че няма да ставам. Между домакинстването и слугинстването за мен има разлика и съм посочила точка по точка къде е границата.

Защото утре като съм и аз на работа - всичко това ще си останат мой задължения, той няма така изведнъж да се научи да помага в къщи. Просто аз ще се трепя повече.
Айде, чак такава будала да не съм.

И ние така!
Нямам от какво да се оплача - разпределяме си грижите около малкия и задълженията вкъщи, тъй като и двамата работим. Дори понякога ме изненадва приятно като се сеща сам нещо да помогне без да съм му казала! Но най-доволна съм, че нашият татко обича да готви и доста често ме отменя!!!

За съжаление съпруга ми мисли точно така аз домакиня и гледам детето той много работи и е изморен. Да ама не аз не приемам тази ситуация и мразя домакинството. Надявам се скоро да се осъзнае, че /ха-ха/.

Помага ми във абсолютно всичко без да го карам!   
А на мен ми е много съвестно от това. 

Горе-долу е така.С тази разлика, че мъжът ми не се прибира в 18.00 от работа, че да го хвана да изтупа килимите, или да легне под колата Няма как в 2 през нощта да го накарам да помогне.Човека хапва, ако има нещо, мие си чинията и ляга...Имам приятелка, при която ролите са разменени-мъжът и е поел къщата и детето, защото се прибира да-в 18.00.Тя работи повече-такава и е професията и времево не се връзва с домакинстване.Иначе е елементарно-сутрин, като тръгваме за работа, мъжът ми хвърля боклука-значи не приема, че съм длъжна да му чистя и слугинствам.

Аз работя, той работи...вкъщи - кой каквото свърши, все е добре , според разпределението и предпочитанията.

домакиня сам и това ми харесва наистина  работата на сапругами не налага целодневно отцьствие и през пове4ето време смеси двамата засега нямаме дете и се справям 4удесно с домакинството сапругами винаги пита дали имам нужда от помошт и помага 

И двамата ходим на работа, само аз домакинствам. Което съвсем не значи, че той мързелува- непрекъснато ремонтира и стяга жилища. Чак ми дожалява като го гледам как се трепе и няма никакво свободно време.

Тези, които приемат мъжкото участие за "помощ", всъщност са приели слугинската роля на жената в една връзка (семейство) за нормална и дори да се оплакват, няма да променят никога нищо в своята такава. Така ще възпитат и синовете, и дъщерите си, и така до края на света...

Точно така.
Имах един колега, който ръсеше сентенции как било в кръвта на жените да готвят и т.н. и когато го питах, добре, де, а какво ще правиш ти, докато тя готви, той каза, ми ще работя върху себе си 

Това не е точно така, че има търтеи-има ги по цял свят.Повечето главни готвачи са мъже.Имам приятелка с мъж-главен готвач, но човекът е с такива смени, че е немислимо като се върне в 4 сутринта да запретне ръкави да готви и вкъщи.Та пак тя е поела задачата.Просто времето и позволява да го върши.

Лени, аз съм на мнението, че психиката на мъжете наистина е такава. Различни сме и това е. жената ще седна да си почине, но в същото време ще си мисли колко още неща и как и кога да свърши. Е, мъжът просто не е такъв. няма как да му промениш психиката.
ок, една жена се прибира от работа - грабва се веднага и почва да действа по къщата, децата, домакинството...
един мъж се прибира от работа - "чакай да си почина, пък тогава, има време, за къде бързаш"
И другото- че трябва ясно да му се казва какво и как да свърши. Намеците са неясни за него и не вършат никаква работа.
е,в общи линии си изказах мисълта (че днес главата много не ми е в ред)

Ми то и аз не обичам с намеци да ми се казва-не винаги схващам навреме.

Помага ми дори без да го помоля. Няма такива истории - аз съм турчин ти ще ми прислужваш  
бърше пода, бърше прах и банята чисти. Всичко се тупа от него  чинии мие , абе мъж злато  само пералня не пуска и не простира, но това е бял кахър  и готви, при това вкусно   
абе я да не го хваля, че може да ми го харесате такъв домричък, чистичък и слушкащ   

Същото само че в комплект с майка му.Принцесата дори не си вдига чинията от масата, какво говорим да ги измие и помогне.... за какво ли , нали си има слугиня   

НЕ  И той върши домакински работи когато го помоля,даже ако ми се натрупа много работа без да го моля го прави- пере,чисти,мие чиниите,готвенето е по-рядко...

И двамата работим, и то здраво...Домакинската работа основно я върша аз, но когато има време и таткото помага...Време е да наемем вече жена да помага за чистенето, защото изобщо нямам време.

И двамата работим, той домакинства.
Ако съм на кеф,му помагам.
Ако няма време-има ресторанти,фирми за почистване и т.н.
Моето свободно време е посветено на детето.

Всеки е вещ в занаята си.
Само дето аз вече му помагам, а той вече спря на мен да ми помага... 

Добавям:
Ако сме само аз и мъжО въобще не знам какво би ми тежало да домакинствам и готвя само за 2-ма?!?!?!

да ви кажа, много бягам и аз от тази дума ПОМОЩ.
защото това поставя жената в др. позиция, нали?

незнам, при мен явно още няма изградена система как да си поддържам домакинството, като жена. мисля, че тия навици какъв да е дома се създават от жената.
нямам никаква програма, може от това да е
и понеже не съм расла и пасла в среда от домакини, не ми е ясно сега...как да изградя стил и да го наложа тук.

понякога му казвам,че той върши неща, които всяко 4г дете може да прави - боклука, чиниите , прането. осъзнавам, че за някои мъже и това е много.

винаги съм 'помагала' на мама, но никога аз не съм носила отговорността за нещата - менюто, почистването , пазаруването. ходех си на раб. по 10 часа дневно, после хапвах навън и се прибирах,  а мама ми беше ооравила леглото

а сега ... трябва да ги мися тия неща.
не знам, искам да не съм слугиня, но дома ми да е подреден, почистен и уютен

Помага ми само, ако го ръчкам и мърморя преди това.
Имаше едно много симпатично бабче, което живееше до службата ми, когато си тръгвах от работа, тя ме изпращаше с думите: Айде довиждане, приятна работа ти желая.

Ще ми тежи, дори повече. Не може някой да счита, че понеже има малко за чистене, съм длъжна да го правя аз. По тази логика що не го прави той? К'во толкова ще му тежи той да домакинства?

При нас домакинската работа се разделя между двама ни. Плащаме и на жена да домакинства.

И двамата работим, но аз работя по-малко и работя у дома. Така че повечето домакински задължения са моя грижа, но не ми тежат. Може би, защото за мен са занимание между другото, в "работните почивки".
Не и двамата, и тримата имаме своите задължения и си ги изпълняваме.

Мъж ми работи аз гледам малката, той не чисти и не готви и не пере.
Не се оплаквам от ситуацията нищо не ми тежи от задълженията ми.

И двамата работим,а домакинските задължения сме си ги поделили.

И при нас. И не ми тежи никак - работила съм от 18год до миналата година...

malina_m, на места бъркаш понятията. Както виждаш и тук няколко момичета казаха, че са домакини и това не само, че не им тежи, но им харесва. Това не означава, че са слугини, нито пък е нещо, от което трябва да се срамуват. Така стоят нещата в тези семейства. Мъжете им не просто ходят на работа, а работят много и изкарват много. Това позволява в тези семейства жената да поеме цялото домакинстване и грижите по децата без да се налага да ходи на работа и когато мъжът се прибере вкъщи да е чисто, сготвено и уютно и да се прибере с кеф да си види децата и жената, а не да почва да върти прахосмукачката.

Помага ми индиректно   - нае жена да чисти и глади, опитахме и с детегледачки (сама поех грижите за децата, нито една не изтърпях), купи миялна, сушилна, така че не мия чинии и не простирам. Все по-рядко готвя , поръчваме храна или излизаме.
Мама ме е научила на всичко, но защо да се занимавам с досадни неща като мога да платя на друг да ги свърши!

Кое точно бъркам? На тези, които им пасва да бъдат домакини - чудесно! Както писах и по-горе, познавам такива жени.
Доколкото разбирам, въпросът е зададен от жена, която не би се чувствала щастлива да поеме домакинстването, а мъжът й само да осигурява финансите, били те и предостатъчно. Аз - също, затова съм споделила как в тази ситуация може да се поделят задълженията в къщи.
А слугиня би била тази жена, която работи и върши цялата домакинска работа, макар и с нежелание и в унижение, но с пълното съзнание, че "така трябва" и "така й е писано". Въпрос на това как двамата са се разбрали и дали всеки е доволен... Ако нещо не съм се изразила както трябва, кажи.

Докато той е на работа, аз с детето (моята работа ). Вкъщи сме 80:20 - той:аз ...  Той с прахосмукачката и парцала, аз праха и подреждам... Той мие чиниите, аз шишетата на бебо...  В кухнята сме двамата. Но май той чисти доста повече от мен вкъщи, аз рядко помагам. Той пере, простира и глади, аз мноого рядко. Аз май само си играя с детето, той прави всичко.

О не, Ъпсурд. 

Той работи, да, аз не, но ми помага много. Без мъжа си съм загубена. Много ми помага.
Къпе малкия, пуска прахосмукачка, пере на ръка ... хвърля боклук.

Домакинстването е задача всички, които живеят под 1 покрив -  жени, мъже или  деца.  Работата се разпредаля и всеки си изпълнява задачите 

Хах, как ме сети... Моят мъж също твърдеше мноооого време как понеже бил живял самостоятелно от 18-годишна възраст, всъщност всичко умее и прекрасно се справя с всичко. Още чакам да видя това чудо на практика.

Докато бях по майчинство, някак се оказа, че почти всичко по домакинството правя аз. И не бях доволна - мнението ми е, че гледането на дете си е работа, която изисква време, нерви и прочие... и домакинстването не е безболезнена "екстра" към това, че си "седиш у дома и нищо не правиш, освен да гледаш детето" (все едно 'гледането' е точно това - да седиш диван-чапраз и да го гледаш в очите).

Имахме доста разговори, преминаващи в крЯсчендо за това кой какво всъщност прави. Общо взето, той прекрати всякакви щения към мен, когато една вечер яко ми писна, взех един бял лист, разграфих го на две, написах "аз" и "ти" и под всяка графа написах кой какво е свършил през деня. Моята графа беше около 5 пъти по-дълга от неговата... Това ефективно спря доста обидните обвинения, че не съм правела еди-какво си (защото някак магично успяваше да не види всичко свършено през деня, а да види само несвършените неща).

Като тръгнах на работа, полека-лека съвсем промених тактиката. По принцип не гладя - това и по-рано не съм правила. Боклук не хвърлям. Един път направих експеримент - събирах му торбите с боклук на терасата. Като стигнаха 6-7 чувала, му ги показах - вЕрвайте ми, даже не беше забелязал, че не е хвърлял боклук със седмици  Като се наложи три-четири пъти да се разходи до кофата, за да разчисти възтясната тераса от чувалите, започна по-често сам да се сеща.
Преди подреждах изпраните дрехи по рафтове...и пак всеки ден ме питаше 'къде ми е еди-какво-си'. Ми аз отде да знам къде е? Да не съм следотърсач?! Иди и си го намери! Сега подреждам моите, на детето. Неговите свалям от простора, нагъвам и трупам на купчина в стаята-склад (неосъществена детска). Чат-пат купчината се срутва под собствената си тежест... Още повече нарастнаха въпросите 'къде ми е еди-какво-си'. Чакам да направи причинно-следствена връзка между неподреждането на собствените дрехи и липсата на същите в гардероба 

И изобщо... понеже яко ми писна да правя повечето неща, просто не ги правя. Основните неща - да. Подреждам чат-пат, пера и простирам, понеже даже и да се опита, успява да простре дрехите по най-невероятни начини (а аз простирам по определен начин, за да спестя гладенето след това); за да пусне пералня, ме пита толкова пъти кое и как, че наистина е по-лесно да стана и да я заредя; почиствам банята и вецето, най-вече защото общо вземат 30 минути и се чистят лесно. Оставила съм прахосмученето на него. По-рано се дразнех, сега хич не ми пука, като газя до глезени. Психологическа война в разгара й  Боклукът е негов.

Бележим напредък - по-рано след ядене ставаше, измиваше си чинията и искрено се учудваше на огромния ми бяс от факта - ми нали е помогнал, измивайки собствената си чиния (без да вижда другите 4-5 чинии, 1-2 тенджери-тигани и чашите)?! Сега свикна и мие чинии - като съм ядосана и го знае, мие без да пита с дни наред.

Кухненския плот му подарих за разтребване и миене. Безкрайно досадно ми е да го подреждам, той се оправя по-добре.

Като погледна написаното, изглежда, че много помага... и пак живеем в почти кочина. Най-вече защото чисти и домакинства на подскоци, основно като знае, че съм ядосана или ако се опитва да докаже колко много домакинства. Това е положението... бавно и плавно смятам наистина да стигнем до онези му мечти как всъщност всичко умеел 

Блажени са вярващите!   
Вкъщи стана и по-зле - вече го домързява да върши и чисто мъжките дейности, та си правим колекция от неработещи уреди и развалени неща. 

Точно тази сутрин пак "бистрихме" темата с една приятелка.

 Аз като бях по майчинство(два пъти)- някак естествено моят мъж забрави всякакви задължения в къщи(само пазаруваше по списък и то зимно време, иначе аз си влачех покупките с количката барабар). Той работел, изморен бил, а аз съм стояла по цял ден в къщи и сме ходели по градинките и кафетата с децата.
 Като тръгнах на работа обаче, човекът реши, че ще я караме на същият принцип.
 Да, обаче аз реших друго - просто "забравих" да свършвам определени дейности и той(а пък е чистофайник и го дразни) от немай къде започна да пуска прахосмукачка, да мие подове, да изхвърля боклука, да пуска перални, пазарува(вече се научи да следи кое свършва, като го оставих веднъж без тоалетна хартия - вече никога не свършва ).
 Аз простирам и гладя.
 Обаче децата по презумция си останаха мое задължение(имам предвид-хранене, обличане, къпане, даване на лекарства и т.н.). От два месеца обаче малкият се е лепнал за баща си и няма мърдане и храни, и къпе, и облича Много съм доволна!
  Не мога да се преборя обаче с миенето на чинии - директно отказва, че бавно миел, че мразел и т.н.Вчера ги изми вечерта и не ме остави намира докато не го похвалих(страшно нещо е направил ). Баня в живота си не е мил, но не смее да ми прави забележка, защото знае как ще го "сдъвча".
  Снощи се ядосах и казах, че няма да плащаме повече интернета щом само пред компютъра седи  - отговорът - много съм била властна и съм искала всичко да става както аз го искам и когато искам(а трябваше само да вдигне масата и да изтупа покривката, а то какви полемики последваха )
  Типично мъжките работи си ги върши само той(това поне го може - в къщи всичко се поправя веднага, не може да търпи нещо счупено и повредено), а аз готвя(той въобще не може).

  Та и аз като Бу - абе така написано изглежда, че много помага, но всъщност вечер се въртя на пета и като сложа децата да легнат едвам стигам до банята и после долазвам до леглото.
  Но продължавам с опитомяването(на свеки лошо ́и става )=

Кофти ситуация 
Не при мен де...описаната...
Във всеки случай това разпределение на ролите не е нещо, в което се вярва, а нещо, което или си го правиш или просто нагласяш нещата по друг начин...от жената зависи 

Съгласна съм с теб. Само да добавя, че в ситуация, когато един мъж е преотдаден на работата си и отказва да върши домакинска работа, защото вкъщи му се почива, няма много надежда за промяна. Такъв мъж по-скоро ще намери начини да облекчи жена си откъм домакинска работа като и наеме дом. помощница, отколкото да запретне ръкави заедно с нея. И в това няма нищо лошо. А избор на всяка жена е да реши дали да започне работа при положение, че мъжът осигурява достатъчно финанси за цялото семейство или да си остане вкъщи. Аз например колкото и да искам да започна работа съм с вързани ръце за сега, защото това ще ми усложни живота десетократно, а помощ от мъжа си няма да получа по домакинстване и гледане на дете. В крайна сметка всяко семейство е различно и всеки си прави сметка как да си разпределя задълженията. 

И двамата работим, но домакинската работа си я върша аз и не се оплаквам. Изградила съм си някаква система или план за вършене на домакинската работа през седмицата - справям се. Мъжът ми се занимава май само с поправката на някои уреди

И двамата работим ! И двамата се грижим за детето - поравно бих казала  . Домакинската работа също не е запазена само за мен , мъжът ми много ми помага , никога не се е нацупил или да се плъосне на дивана , докато аз се чудя кое по напред да свърша ...
Вероятно има значение и факта , че работата ни е такава , че имаме доста свободно време .

Не вярвам въобще в традиционното разделение на ролите. В нашето семейство и двамата работим. Георги се занимава с 3 неща, но има повече свободно време. Допреди месец гледаше дъщеря си - откакто започнах работа.
Той прекарва повече време вкъщи и домакинства повече. Признавам, че аз съм малко мързелива и никак не обичам да чистя. Включвам се, разбира се, в подредбата на дома, но тя е основно негово задьлжение. Готвя рядко, той - също. Често вечеряме навън или вкъщи, с нещо спретнато набързо.
Георги не се оплаква, не му тежи чак толкова домакинстването. Аз осъзнавам, че съм му длъжник в това отношение и се опитвам да си налагам да съм по-активна...  

той работи, аз домакинствам, детето се гледа само  Но освен чисто домакинската работа, има много такива задължения, които са в сивата част на ежедневието - сметки да се платят, това да се купи, онова да се поправи....а и двамата сме се отделили рано от къщи и сме се начулии на много неща - така че по принцип той работи, аз домакинствам, но всеки може всичко и го прави, когато се налага.

Абе, на мен не ми е толкоз за домакинстването. Още повече, че и аз не съм перфектната домакиня, та съм го научила да не мърмори, ако нещо не е свършено - като не ти харесва как съм изчистила - ей къде е прахосмукачката  .
Та, за къщната работа общо-взето гледам да я разпределям в зависимост от способностите. Аз например мразя да подреждам, а обичам да готвя, а той е маниак-подреждач и представата му за висша кухня е яйца на очи  .
НО!!! категорично съм на мнение, че едно дете има нужда от вниманието на двамата си родители, така че е включен във всички дейности, свързани с Камбанка - хранене, смяна на памперси, къпане, игри и разходки в зависимост от заетостта и времето, с което разполагаме. Понякога се редуваме, понякога сме заедно. И винаги я слагаме заедно в леглото, това си ни е малък ритуал.
Иначе и двамата работим, та се разпределяме и организираме както можем. Дори сега като съм без работа и ходя на курс за допълнителна квалификация, а и майка ми е тук, гледам да не спестявам на мъжа ми дребни дейости - боклук, вадене на чиниите от миялната, пазаруване... да не забрави, не за друго 

Няма такова нещо. 

Какво му тежи питаш...
Ми 12-15 часов раб. ден и "1тон" сметки + издръжка на 4-ма, които той си знае как поема. Аз щракам с пръсти и имаааааа, питам ли го как го прави?!   

Въобще мечтая си да съм си у дома по цял ден и всяка вечер да му поднасям най-изискани манджи  . За това, че е опран и перфектно изгладен  не споменавам. То си е по дефолт. 

Мъжът ми работи, аз съм по майчинство, но ми помага много - и в домакинството, и за детето.

Аз си бях в къщи, гледах детето и вършех домакинската работа. Вечерно време той поемаше малката. Аз се върнах на работа и в началото нещата бяха ок. Сега обаче почна едно тънко надлъгване Понеже аз имам някои извънпрофесионални и семейни интереси, той почна ууууууууууеееко да се дразни, че не употребявам това време за домакинство и моу пробутвам децата   Опитвам се да му оставям време да си занимава с някакви негови неща, ама той като зацикли и се забравя

Сега - съпруга ми работи по 12 часа на ден, аз гледам детето, чистя, готвя и поработвам по 1 час на ден.......Дано след време се пооправят нещата........

При нас ситуацията - и двамата работим навън, когато не сме изморени и двамата работим в къщи. Но изморени ли сме - минимум колкото да се наядем и после всеки заспива!

Горе долу такава е ситуацията при мен. Е, ако нещо не мога аз да го свърша, го върши мъжът ми /например някакъв ремонт/.

Ей така е и у нас.
Всичко вкъщи е мое задължение и понякога полудявам от яд и буквално се разбеснявам. Освен това ако все пак се мине, то не свършва нищо като хората и не си довежда работата до край. Примерно: чисти с прахосмукачка и накрая я зарязва в средата на стаята да я прескачаме половин ден и естествено я приберам аз, или мие чиниите, но буквално измива само чиниите, а всякакви други съдове,съдинки и прибори ги оставя...Е, честно казано мерси за помощта!
Особено ефекта на раздразнение се засилва от факта, че съм расла в семейство, където нямаше изобщо такова разделение и баща ми винаги е намирал време и е участвал в домашните работи.

в никакъв случай при нас няма такова разделение

за щастие мъжът ми е много по-подреден от мен и често върви след мен и прибира /леко намусен естествено/
едниственото, което АЗ прява 100% сама е да пускам пералнята, той не може, няма и нужда


 

Моя мъж работи.Аз съм в майчинство.Домакинската работа си я поемам аз по принцип,както и дечицата.Това разбира се не означава че всичко сама правя,напротив помага ми мажО ама като го побутна .Все трябва да вървя след него и да мрънкам направи това ,направи онова ,но се справям.А когато реши да почисти в къщи просто не мога да направя забележка след неговото чистене -перфектен е(пуска прахосмукачка на терасата ::,която аз мета с метличка и след това я мия,пуска прахосмукачка пред входната врата чак и пред съседите  :Един път ще реши пък по свое желание да изтупа на децата келимчето дето им го постилам за игра и то тогава ще го видят всички познати и после ме почват ::--Бре Дими много го тормозиш твоя мъж ,гледаме го тупаше.... да не си се оплакала ,че не ти помага.........

Работим и двамата, домакинствам повече аз, докато се "сетя", че може да о помоля да помага

И при нас е така.
Мъжът ми много- много ми помага, във всяко едно отношение.

Не, това за мен са пълни глупости.Да, аз съм временно в отпуск по майчинство, а мъжото работи, НО в грижите за бебо и в домакинството участваме и двамата в съотношение 70 на 30 в моя "полза".После почвам работа и ситуацията е следната - двамата работим, а домакинството и детето 50 на 50.Мисля, че е справедливо.

Ситуацията при нас е - той работи повече, но върши и домакинска работа. Аз работя по-малко и също върша домакинска работа. Гледам детето повече от него, защото съм по-свободна. Вършим нещата заедно. Единственото, което правя повече от него е да готвя. Всичко друго може и той, та даже по-добре и от мен. Задълженията са ни общи, домакинстването и гледането на детето също.

На майтап ми е казвал подобно нещо, но ако ми го каже сериозно  .
И двамата работим, но аз все още повече от вкъщи (което за близките и приятелите, едва ли не автоматично означава, че трябва и само аз да шетам). Невъзможно е просто. Наистина, има неща от домакинството, които правя само аз, защото мъжът ми не се справя перфектно (според моите представи) - т.е. прането, гладенето и миенето на банята. Но... той е по-добър в готвенето, в миенето на чинии и подобни. Докато 1 г. почти изцяло се занимавах с децата, а и те бяха малки и доста "по-контролируеми", наистина бях поела почти изцяло домашните задължения, но сега всичко е поравно (или около 60:40, защото в момента аз наистина физически съм повече време у дома и не ми е проблем, докато работя, да пусна пералнята, да сложа някоя манджа на котлона или нещо подобно). Само, когато е в сесия, го освобождавам напълно от ангажименти за 2-3 седмици, но това е само 2 пъти в годината.
Задълженията към децата също са разпределени и дори след 1-2 седмици той ще се грижи повече, защото аз започвам пак на пълен работен ден и ще се прибирам късно вечер.

Според мен "слугинска" или "домакинска" работа е въпрос на възприятие.
Не, че аз не измрънквам за "слугинстването" в къщи... И получавам в отговор: "Значи не ме обичаш и ми слугуваш, а не се грижиш за мен."
Пък и не мога да чакам да се прибере най-рано в 19.30 - 20.00 ч. (аз съм си в къщи най-късно до 18.30 ч.) и да го карам да прави салата, да слага маса или нещо подобно. Предпочитам по това време на вечерта вече да сядаме да вечеряме. Или в събота цял ден да се премятам от кълка на кълка докато се върне от работа и да му връчвам прахосмукачката и парцала.
Ако съм мързелувала аз цял ден и него не го карам да прави нищо,  след като се прибере.
Ако в неделя не е на работа, готви. Чисто мъжките и силови работи, естествено, си ги поема той. Аз и да искам не мога.
Двамата нямаме деца. Той има дъщеря от първия си брак, която вижда в почивните дни - излизат някъде или идват в къщи.
В един период беше безработен и съответно си стоеше у дома. Ами едва ли щеше да ми е драго аз да се захващам с домакинстване след работа, при положение, че той си е у нас. Вярно, че трябваше да напомням, ама вие колко мъже-домакини познавате, дето сами се сещат каква къщна работа има за вършене?
Така че за мен е въпрос на обстоятелства и гледна точка. Не може с нож и кантар да делиш задълженията и ангажиментите.
Айде стига толкова, че се олях. 

имахме перипетии само до момента, в който аз се върнах на работа и той гледа детето за 1 месец през отпуската си... разбра " какво толкова съм правила по цял ден, че не съм успяла да изчистя, сготвя, изгладя точно този панталон " и прочее.
 оттогава си делим слугинската работа

Защо пък слугинска работа?Ще каже човек , че бабите са ви били все аристократки и са си имали домашни помощници(моята имаше - ама по други причини).
Къщата си е наша , решили сме да живеем в нея заедно, нормално е да се грижим за нея.Мъжът ми винаги е бил по-натоварен от мен-най-малкото като работно време,а и като отговорности, нормално е аз като се прибера по-рано да свърша някаква дом.работа.За да не спорим до безкрай по едни и същи теми сме си разпределили задачите.Вече и детето е голямо и то получава задачи.Е, отвреме на време има недоволни, ама то няма идеални неща.

Страхотна тема..Вечния проблем в нашето семейство...Аз гледам децата,това не е проблем,проблема е,че като се върне от работа много трудно и рядко ми помага,почти винаги сама ги разхождам.И понеже в събота работи също в неделя трябвало да почива.Като го попитам аз кога ще си почина,той ми припомня,че аз не работя и нямало нужда да почивам...

При няма значение дали съм моментно без работа  или дали работя...всичката работа в къщи е разделена помежду ни.... Но когато единия наистина не може да си свърши задълженията не означава, че другия не помага.... въпрос на организация!
 Дори се е случвало мъжа ми да каже :" я отиди си свърши някоя твоя работа пък аз ще свърша това или онова"