Обещаният рапорт от Аква-почивката тази година:
Хотелът (Ефталия Аква)
Стаите ги чистеха всеки ден, мини-барът – зареден до пръскане, хавлиите – ВСЕКИ ден ни ги сменяха всичките (само единия ден ни беше оставила половината от кърпите, вместо цял комплект). На племенницата бяха правили много хубави лебеди, на нас – никакви. Бакшиши сме давали еднакво. Важното ми е, че беше чисто и имахме хавлии.
В ресторанта
Храната се подава, очаквах километрични опашки, няма такова нещо, става много бързо, не сме чакали много, освен на пиците, скарите и палачинките сутрин. Персоналът беше супер изнервен, чиниите ги вдигат само когато станеш от масата. Докато се храниш, не ти чистят чиниите. Още в началото ни намразиха, защото питаха откъде сме и като чуха БГ казаха, че не може 10 човека на 1 маса, заради мерките. Руснаците седяха и по повече и ние им показахме. ОТделихме си две маси накрая, да не им пречим на количката и си седяхме там. Но през цялото време ни гледаха на кръв (точно тия малките, слабите, черничките момченца с черните панталони и белите ризки), и два пъти ни гониха 5 мин. преди да е свършило съответното хранене. Още в началото говорихме с мъжа ми да им дадем бакшиш, да се държат нормално с нас, но те ни почнаха още от първото влизане в ресторанта и направо ги намразих и аз. Никога никой не се е държал толкова лошо, а ние отиваме в Аква за пореден път вече.
Първа случка
Втора случка:
Л**но! Да не ми е плащал той почивката! Пак премълчах. ММ се обърна към мен и беше готов да се върне да се разправя, но аз го побутнах, да върви, че вече бяхме тръгнали да си ходим от ресторанта.
Трета случка:
Отивам на другия ден рано. СТоя на огромна опашка. ИДва моя ред. Пита ме турчина на английски кой ресторант искаме и колко човека сме. Казвам му 10 човека и тоя как го казах като прозина (ега ти невъзпитания човек!): Ооооо, вие сте 10 човека! Каква е тая работа? Не може да ви сложа никъде, аз имам само 4 места останали.
И аз седя и гледам като в шах – идея си нямам за какви 4 места ми говори, сковах се от притеснение като се изряза, защото на опашката беше пълно с народ, които стояха и чакаха като мен, освен това той ме срина в земята. И в тоя момент ми дойде музата и го почнах и аз на английски. И накрая пред всички хора му казах: АКо това се случваше в една западноевропейска държава в Европейския съюз, хората щяха да кажат: много съжаляваме, но днес местата свършиха, заповядайте утре, ще ви запишем с удоволствие. Освен това му казах, че той трябва да се радва, че идваме голяма компания, защото (казах му) ние не идваме безплатно, а си плащаме.
Разправяхме се доста време, човекът беше много афектиран и изнервен, отне му време да разбере в началото, че аз идея си нямам какво значи 4 места и т.н. Обясни, че от всичките Ефталии той записва по 15 човека в ресторант. Сега, той е прав, че местата са лимитирани, ама защо трябваше да ме овика пред хората, направо ми се доплака.
Четвърта случка:
Няма и 30 мин и автобусът им дойде. Питам на рецепцията за настаняване – дали е след 2 или след 3 (нали някои след 3 настаняват, заради пандемията) и той казва: след 2. Дотук добре. Ние оттук сме си приготвили 200 долара, да дам, да ни ъпгрейднат стаите , както сме правили и предните години (50 евро на стая). Още не съм повдигнала въпроса и този ми предлага сам ъпгрейд. Питам го колко струва и той казва 350 евро за двете стаи и 40 евро за стаята на младоженците. Започвам преговори, но той не отстъпва. Гостите, които водя, са изнервени от пътя с автобуса, малкото дете му се спи, на жените им е дошъл цикъл и са полудели за баня и дават зор. Говорим на БГ, но турчинът ни усети и каза: Ако се ъпгрейднете, може още сега да влезете в стаите, слагам ви гривните и ви почва деня. Моите дават зор, напират, той усеща накъде вървят нещата и не отстъпва. А най-отвратителното е, че той каза: вие сте две семейства (4-членни) в large room. Но в момента нямаме такава стая, предлагаме ви ъпгрейд във Family room (тоя ъпгрейд за който си бях приготвила доларите). И каза: ако имахме свободна поне една large room щяхме да пуснем семейството с малкото дете, да не чакат, а да влязат да поспят. Но чак след 14ч ще се освободи стаята. Жените дават зор, децата също и аре – вадим 350 евро двете семейства. Ъпгрейдват ни във Family rooms.
Младоженците стоят във фоайето - и те са живи-заспали. Също искат веднага да се настанят. Той им казва: Вие сте в стандартна стая, може да ви ъпгрейднем в large room и да ви настаним веднага. Ще ви струва 40 евро. Цената е съвсем прилична, за 7 нощувщи нищо не са. Те ги плащат, настаняват ги веднага, бързат да се измият и да спят, че са прибити от пътя и ми се спи.
Тръгваме да караме багажа– двете големи семейства и се оказва, че тоя ни е настанил във family rooms в малките сгради, отстрани, в някакви стаи на първия етаж, супер тесни, задушни и мръсни, едната гледа една изхвърлена слама на полето, а другата – мястото, където спират всички коли и автобуси. Толкова мрачни, тесни и мръсни стаи. Ама пълна отврат. Ако ви настаняват в новите сгради, не се лъжете да го правите!
Връщам се на рецепцията и му казвам, че не съм искала такава стая. Соча му крилото (той почна да се прави, че не разбира английски) в основната сграда и му казвам: Ето тук съм спала аз винаги, за тук съм доплащала само 50 евро и съм била в тези стаи – те са големи, има въздух в тях. И той ми вика: Госпожо, това е друга стая – Family type 2. За нея трябва да платите още 50 евро. И не отстъпва гада. Платих ги, каза ми да изчакам до 14ч да освободят стаята, че в момента нямаше свободна. Та до 11ч седяхме в тия гадните стаи, в новите крила. Къпахме се и после се преместихме във въпросните Family Type 2 – много широки, просторни – две огромни стаи, една до друга, с по две спални във всяка, въдух, светлина, красота.
Платила съм си тарикатлъка, за който се бях приготвила (да мина с 50 евро), но не разбрах защо този ми поиска още 50 евро, освен тия 350, които вече му дадохме.
Но явно съм била толкова пребита от безсънието и умората, дето шофирахме цяла нощ, че не се усетих как този нямаше Large room за едното с-во с детето, та трябваше да се ъпгрейднат, а на младоженците им намери Large room, като се ъпгрейднаха (платиха). Така или иначе, ние отидохме с идеята, че ще се ъпгрейдваме и двете с-ва в по-големи стаи, но явно не стана това, което винаги ми се е случвало преди. И както каза ММ – явно онзи рецепционист, дето говореше БГ, ни е правил тия услуги, на свой гръб. А тоя нямаш Large room, ама като му дадоха младоженците 40 евро, бързо им намери свободна, на мига.
Пазарът до хотела
Аланя
Островът
Корабче
ИНаче беше хубаво – пяна парти, плуване в морето за можещите и така... Ако някой взема такава екскурзия (ние платихме 30 евро на човек – Happy Hasan – един мъж, дето се разхожда из плажа ни я предложи) да знае, че в Аланя, на центъра, където се корабите, ги предлагат и по-евтино, но не зная същия маршрут ли са, има ли пяна пари, предлагат ли храна, плуване и т.н. Приятно беше, хубаво. Но не е нещо кой знае какво особено. На Happy Hasan може да имате доверие на 100% - каквото каза, изпълни си го.
Анимации
Алкохол
Сладолед тоя път имаше по всички барове, раздаваха го с мерак да го дадат – от 2 до 4ч. На клечка, опакован. Храна и плодове – в несвяст. Има всичко.
Питат те навсякъде откъде си. Като чуят БГ, все едно чуват за чумата, ега ти. Какво им направихме, не зная. И двете ми племеници са синеоки, руси. Аз зная, че турците обичат такива жени, викам си поне покрай тях ще се държат нормално с нас. Даже и на майтап, за бъзика, ще стане шоу. Няма такова нещо. Как чуха, че са от БГ и дотам с уважението.
Опера в Аспеднос
Както казах – народът е станал много лош, ама това се отнася и за туристите, не само турците. Никога не се бях сблъскала в една почивка с толкова караници наведнъж, направо се изтощих от разправии с кого ли не: почна ни оня на границата с четката, дето ни омаза колата. Оня на рецепцията ни продължи с парите, момчетата в ресторанта се държаха отвратително; тоя, дето записваше за тематичните вечери – държа се грубо и вулгарно. Оня от Косово на кораба – едва не се избихме с него. И последната нощ, на операта ми идеше да вия вече от тия хора.
Пак казвам: прекрасна Турция, невероятни цени, вкусна храна, изключително туристическо наследство, природни красоти, много я обичам и харесвам. Но с тоя народ какво стана, не зная. Това е първата почивка в живота ми (надявам се да е последната), на която съм имала толкова много разправии и караници.
Всичко останало си беше наред, нормално и хубаво – морето беше като чай, топло. Басейните – също. На пързалките в АКВА не се чакаше, като на острова (нали затова букнах тоя хотел тая година).
Шириндже беше глътка свежест след тежките туристически „преходи“ два дни в жегите (Бергама и Селчук). Там ядохме, пихме турско кафе, купихме вино, и няколко чанти с багаж. Там също имахме случка: влизаме в селото с колата и ни срещат две деца, на по 7-8 г макс (момчета). И ни казват: дай пари за паркинг. Казахме му, че още не знаем къде точно ще спрем и продължаваме няколко метра напред. Децата ни гонят за пари, но вече се появява пред нас един мъж и ни казва: може да спрете ето тук (праща ни на някаква улица в селото, по баир), няма да плащате паркинг, но ще трябва да си купите от моето вино. Като си тръгвахме (вече си бях купила яко вино от друго място) ММ отиде да види какво вино да купи от тоя, да не плащаме паркинг. Вината му бяха скъпи и кисели, затова му казах на ММ – по-добре си му плати паркинга и да си ходим. Беше пълно с народ в заведението и ММ като го пита колко му дължи за паркинг, оня стана червен на рак и каза пред хората, че не може да ни вземе пари, че това не е платен паркинг и си тръгнахме. Ако ММ беше говорил с него насаме, щеше да вземе някоя лира, за „паркинг“. Абе всеки гледа да те работи как може. Туристът за тях е просто един банкомат, казвам го вече за пореден път.
В Селчук спахме в Али Баба – хората бяха изключително любезни. Нищо не сме искали от тях, просто те си бяха разговорливи, с усмивка, добри. Допълнително им оставихме пари, защото те много се постараха и ни впечатлиха с храната.
За тези, които се чудят за Ефталиите: отивайте, остават си хубава верига, на добри цени, и добро качество. Има си всичко, просто се въоръжете с търпение, относно персонала. Пък и не е задъжително с всички българи да се държат така. Може тая година такъв да ми е бил късметът. Може и да е психясал народа, покрай пандемията.
Това беше първата почивка, на която видях българи в Аква. Имаше БГ семейства. В деня, в който си тръгнахме, дойдоха още повече българи.
Ние в момента сме в Ефталия Оушън и като ви чета имам чувството, че сте във съвсем друга верига.
Ние пристигнахме в неделя сутринта в 8 със собствен транспорт и веднага ни настаниха без никакви пазарлъци.
Понеделник имаше Турска вечер в ресторанта.
Да има опашки на пързалките на острова но не е нещо фрапиращо все пак там се изсипват 5 хотела.
На острова тази година работят всички барове и ресторанти и няма чак такива опашки.
Ние понеже киснем на пързалките заради децата ходим на бара зад центрофугата там няма почти никой, а на обяд има скара и салати.
Относно корабчетата в Алания си букнахме през нета направо за целодневна разходка със всичко което сте избройли за 65 Евро с включен транспорт от хотел за 2 възрастни и 2 деца.
За лакард ресторанта днес запазих в хотела за утре вечер без никакъв проблем. Пред мен имаше група българи доста голяма и жената им обясни, че няма как на всички да направи резервация за днес и им направи за утре.