Всичко, което ни вълнува около дистанционното обучение на учениците - Teмa 20

Именно, това е положението - не им се занимава и всячески се опитват да откажат родителите.

Не е чак толкова трудно, но например за синхронния вариант се изисква училището да е оборудвало учителите с компютри, учителите да са създали виртуални класни стаи и да са поканили децата на ДО. Самият учителят трябва да е организиран и да иска да си върши работата. Това със стаите предвид червените зони не е лошо да го направят за всеки случай, да си има готовност за целия клас, а пък може да се възползват отделни деца в момента. Също при отделни деца, учителят трябва да знае в кой клас има деца, които очакват по компютрите, да е подготвил за тях във вид на файл задание, ако ще раздава нещо писмено на другите. После  в началото на часа да влезе в meet или друга платформа и така децата да получат достъп до часа в реално време. Нашата класна и преподавателите по КМ и англ. в 4 клас бяха млади, мнго добре организираха нещата  само за 2 деца миналата година.
Сега в 5 клас четирима от преподавателите са доста възрастни и не съм сигурна, че ще им се занимава, макар сигурно да имат опит от миналата година.
Новата ни класна тази година не се свърза с нас преди 15.09 и не ни съдейства да получим списък с учебните тетрадки за закупуване по предметите, който другите класове имаха 10-ина дни преди това и бяха вече закупили с отстъпка. Другите учители също знаем от 2 дни само по имена. Личен контакт с всеки от тях и очакването те да да се съобразят с едно дете на ДО в момента ми се струва невероятен.

Миналата година, първоначално исках асинхронен вариант заради стоенето през екрана и очите, но класната ме убеди - каза че може да се изключва на 20-тата минута, но тя ще направи часа достъпен за цялата продължителност, не изискваше включена камера (предната година на мен това ми се струваше при цели класове на дистанционно много ужасно - все едно целенасочено излъчване на деца в интернет среда). Каза, че й е важно той да слуша и вижда това, което и другите деца, включваше го в часа с въпроси, той се обаждаше с коментари и се получи много добре. В пъти по-добре от мъчението да го обучавам аз по зададена страница и урок от учебника и стреса да изпраща до обед работата от учебника, а следобед домашна работа. Тогава беше трудно и изнервящо за  деца и родители, и натоварващо за учителите с тази безкрайна размяна на файлове в срок и проверка на работа в клас/ домашна работа.

Върнах детето в училище преди НВО и изкара по 46 и 48 точки от 50 по БЕЛ и Математика с тази подготовка и малко домашна работа по помагала с тестове, за което съм доволна.

То пък все едно е голям грях да ти тежи, ако има 25 деца присъствено и 1 едно ОЕСР по желание. Естествено, че тежи и не е приятно. В нашето училище например ОЕСР не е само камера, а и изпитване с различен формат на тестовете и контролните. При положение, че повечето рискови близки може да се ваксинират, може вече да се помисли за компромис. Ковид няма да изчезне.

В момента хората имат възможност да подадат за ДО и се възползват. Не можем да ги обвиняваме, че не мислят за учителя колко ще му е трудно. Това, което дразни е, че директори натискат родителите да се откажат от ДО. Ако аз бях в тази ситуация на родител хич нямаше да съм бяла и добра, а колкото повече се опитват да ме натискат и да ми вменяват някаква вина, толкота по-упорито щях да си отстоявам правото. Училището съществува заради децата, а не децата да съществуват заради училището. На родителя не му е функция да е удобен за директора и за учителя. Всеки с работата си.

Единичните ДО не са само неудобство за учителя , а водят до неудобство до невъзможност да се проведе нормален час за всички. Обяснявано е многократно

Напротив - може. На мен като родител на ученик не ми е безразлична натовареността на учителите на детето ми.

Тоест да махнем неудобния. Знаеш ли кое е неудобството - че учителят трябва да внимава какво и как говори. Едно е при затворена врата и изключена камера, друго е онлайн и усещането родител да надниква и да слуша.

Защо? Това учителят да си включи камера насочена към него докато говори как пречи на провеждането на часа? Или в някои редки случаи да сподели екрана си освен с дъската и с детето? Изисква добри умения на учителя и секунди време.

Анди, не четеш. Ползите от единични случаи на ОЕСР в паралелките ще намаляват спрямо неудобствата. И считам, че като родител на ученик имам право да го кажа.

Забравяш, че миналата година в тази тема основно се пишеше, че трябва да има ДО докато дойдат ваксините.

Да, сори, разсеяла съм се.

Да, многкратно е обяснявано. В класа на малкия ми син има дете, което втора година ще е дистанционно. Рисково е детето, така са си преценили родителите. На него самото обаче му е адски трудно, когато останалите са присъствено. Включват го във всички часове, но то само слуша и определено не чува достатъчно. Не чува какво отговарят останалите от класа на зададените въпроси, нито какво питат. Малко е като да гледаш филм с прекъсващ звук и подскачаща картина. Не е ясно на края колко си разбрал от него. За тези деца има отделни часове за консултации и отделни часове за изпитвания. И за учителя е доста натоварващо безспорно.

Моето дете чуваше много по-добре госпожата на ДО, отклокото на ПО от последния чин. Другите деца също се чуваха.

Ако на мен не ми се занимава на работа с работа, която се изисква от мен, няма да съм на работа. Или ако работя така, както се работи по училищата. Или не спазвам противоепедимични мерки. Най- усмихнато и любезно по чуждоземски пОчин ще ми кажат довиждане и окото няма да трепне.
Елементарни задължения не се изпълняват в училищата.От мерки, до достъп на образование за различните. Ако пък нещо се случи да се случи... то са мрънкане, хъмкане и лошо отношение и мнение.
Ами ще се наложи да се понапънат някои хора.

Ясно е, че с хора, за които мерки в пандемия са специално внимание, няма да стигнем до разбиране.
Не е ясно, какво дирят тези хора в тази тема.
Освен дразги и провокация за друго не се сещам.
Рапортувам.
Наистина много ми писна.

Който добре преподава на масите се съобразява с единиците. Останалите са мързеливи учители, които не искат да излязат от зоната си на комфорт и не смятат че всяко дете е важно.