Но с това момче нещата сякаш са коренно по-различно. А и се оказа, че сме от един град, а сестра му ми е съседка. Започнахме всеки ден да си говорим и да откриваме някои общи неща и да споделяме интересите си. Макар, че е в чужбина на работа винаги намира време през почивката да ми пише. Дори онзи ден за пръв път поговорихме по телефона и много се зарадвах.
Истината е, че ме е страх да не се повтори същата история, да не се заблудя и после да страдам. Но пък и от страх не искам да го отблъсна. Наистина ми допада и бих желала да продължа отношенията си с него.
Притеснява ме също и че когато говори за своите хобита или нещо от работа аз няма как да му отговоря, защото не разбирам, но по този начин разговора спира.... Как мога да продължа разговора... Хубавото е, че той е разговорлив и винаги намира какво да каже, но има и моменти, в които си мълчим. Искам да знае, че и аз се интересувам от него, а не да си помисли, че ми е досаден.