Нулева комуникация, след детето

От прочетеното разбрах колко готина си ти, а мъжът ти какъв неудачник. Ми на различни нива сте. Докато единия върви нагоре, другия остава на едно място или трябва да го приемеш или няма да стане работата.

Май той трябва да го приеме. Мъжете трудно виреят с такива жени. Не се чувстват мъже някак.

От цялата работа разбирам, че нито се желаете, нито се обичате, нито се понасяте, ама пък сте цвъкали едно дете за разкош?! Май покрай детето не му обръщаш достатъчно внимание, освен това му се караш и мърмориш, както на 2 годишното. Ти си най-най-най, пък той нищо не става от него и му го натякваш постоянно - и с работата и курсовете и каквото там си запълваш времето - той иска ли да слуша? За теб разбрахме, че обичаш да му се хвалиш. Тъпо е да знаеш, че в неговия отдел "са все виновни", а ти да му навираш в лицето си колко си тачена и незаменима в работата си - това го кара да се чувства малоценен и некадърен. Същото правиш и останалите неща.

Като чета, не ви е нулева комуникацията. Просто при стоене вкъщи, гледане на малко дете, човек се поизнервя и всичко или повечето неща, които преди не е забелязвал, изведнъж започват да го дразнят. Няма как да се отърве човек от битовизмите, което не означава, че не трябва някак да ги остави по-встрани, а не да са център на вниманието му.
При нормални отношения между двама, не виждам какви ревности. Успехите при единия не би трябвало да предизвикват негативни емоции у другия. Но зависи как се държи конкретният успешен човек.
Може би прекалено нереалистични са очакванията за една непрекъсната романтика в отношенията, ухажване и т.н. Едно дете почти преобръща животът на двойката. Вече няма как само двамата да се гледат в очите и да са сами на тоя свят само с любовта си, там се намесва и един малък трети човек, но с много претенции.
Пък и любовта преминава през различни етапи, няма как да остане абсолютно същата, както в началото. Важното е да я има. В противен случай причини и оправдания много, но не помагат.

lina43,ти много избърза с новата тема, старата дори не е заключена. Трета да пуснеш, пак проблема ще е в тебе, не във форума или в мъжа ти.

Очевидно имаш по-голямо самочувствие и излъчване от него и той го усеща.  Може би трябва да намериш начин да вдигнеш неговото - може да почнеш да го хвалиш за нещо,  да се оплачеш от приятел на твоя позната колко ужасен бил пък мъжа ти голям късмет, да го похвалиш за гледането на детето, някаква работа вкъщи и т.н.Нещо подобно.

А колко време прекарвате през деня заедно само двамата?

Щото видях за детето, за работата, за курсовете.......ама семейството е от двама. И то не се получава даром а се гради. Ако хората имат желание. Всичко друго е бошлаФ работа.
Детето ще порасне, дали те харесват колегите или не - какво значение има, като най-близкият ти човек не е ОК с теб.

Това с бабите...ами аз лично почти не познавам семейство което да не си гледа децата само. Та не е извинение за какъвто и да било проблем у дома.

Може би сте права.. не бях го поглеждала от тази страна, че вероятно го карам да се чувства непълноценен. Но детето беше планирано и двамата го искахме и се обичахме и бяхме щастливи заедно, говорихме много и дълго, просто нещо се счупи.. Явно трябва да поуспокоя топката малко. Не исках да се хваля просто исках да споделя възможните причини, заради които мисля, че са се счупили нещата. Благодаря Ви за различната гледна точка

handsOfTime Това е първото ми мнение в тази секция на форума (предполагам може да го видиш, от профила ми). Мисля че ме бъркаш с някой друг.

Ако постоянно ми се правят намеци и забележки, дори и с най- спокойния тон, и аз ще заставам в отбранителна позиция. Човек се прибира вечер след работа у дома да разпусне сред близките си, а не да е нащрек постоянно да не сгафи нещо. Помисли над това.

През деня имаме максимум един час заедно, но и аз и той се занимаваме с допълнителни неща в този един час...Събота и неделя, когато детето спи на обяд прекарваме една идея повече време заедно. А за бабите го споменах, за да няма коментари "Оставете детето на баба та и отивайте на екскурзия"

Доста егоцентрично звучиш, а мъжът си изкара неудачник. Явно е доста възпитан и затова не те е поставил на мястото ти. Ако бях аз, щях отдавна да ти обясня, че твоите постижения не омаловажават моите, пък нека отдела ми да е виновен за всички неуспехи на фирмата.

Нормално е 2 годишно да се разбира по-добре с майка си, не заради друго, просто защото тя го е гледала до тогава. Кога успя да го отгледаш, па да се върнеш на работа и да започнеш да къртиш мивки - евала!

Така изглежда отстрани. Може би несъзнателно го караш да се чувства, кака да кажа, непълноценен. Ти може да си наистина много добра в работата, но щом той не е ок в неговата - спести му фукането, т.к. очевидно го кара да се чувства зле. Не му прави и забележки постоянно, той е възрастен индивид - няма да го превъзпиташ, само ще се карате. Покрай всички курсове, бебето и другите ти занимания имаш ли време за вас двамата - пишеше, че не - опитай се да намериш.

Ох, бе

Права сте, ще е добре да се замисля над поведението си и забележките, може би наситина прекалява и го натоварвам и напрягам. Благодаря Ви.


 
Върнах се на работа преди 7 месеца. И никъде не съм казала, че неговите успехи са омаловажени.. Винаги съм се старала да ги правзнуваме подобаващо, да го хваля, да го хваля пред роднини и прители. Бих казала, че това е нещо, което ме е притеснявало винаги и се старая да се чувства оценен, но явно не успявам да го накарам да се чувства оценен поне вкъщи.

Не че е моя работа, ама и ако вземаш по- висока заплата от него, ясно е сдухването му.
Пък и за флиртове да се замисляш.. В какво се влюби? Ясно, че вече го броиш в графа " лузър".

Ако искаш да имаш брак, не му прави забележки, гледай си кариерата и хич да не ти пука от чорапите.
Ако го подтискаш, вариантите за него са или да си хване любовница, или да не се прибира или директно да се разведете.
Ти решаваш, възрастен индивид не се променя. Вариант е да излизаш с приятели и да разпускаш, но на всяка жена нуждите са различни. Няма универсален съвет. Прави това, което теб те прави щастлива и не се втелясвай в глупости. Аз оставям мъжът ми да гледа децата повече, но те нашите пораснаха, та не е толкова сложно.

Забележките , които ти правиш, не са комуникация.
Извън дома си суперяката мадама, но като съпруга и опора тотално издишаш.

При мене е следвала раздяла при тези условия (също съм досадно дребнаво мрънкало - нищо лично). Ама вие дете имате. Не знам.

Ми, хванете си любовник, щом с*кса не ви харесва.

Тоест не прекарвате време заедно, но искате нещо да ви се случи....и как става това?
Когато искате да научите нов език му отделяте време всеки ден, когато искате да се научите да шофирате карате всеки ден....но когато искате да създадете семейство то се случва просто ей така За съжаление няма такъв начин.

Сутрин рано, вечер късно или спирате да вършите разни други неща - и просто отделяте време на вас двамата. Отивате на ресторант с детски кът. Оставяш детето в детския кът и прекарвате два часа само двамата. Или слагаш детето да заспи в количката в 10 вечерта и тримата се разхождате в квартала. Детето спи - и вие имате един час само за вас.
Следващия як е..ч с нищо няма да е по-различен, пеперудите са временно явление. Само с една разлика - не е ясно този другият как ще приеме детето ти.

Ето това е перфектен въпрос, който наистина не си бях задавала. В какво се влюби? Влюбих се в неговата решителност и излъчване, които сега не виждам...И за съжаление, колкото и да не ми се иска да го призная, може би аз съм виновна, от супер решителния мъж на място съм го превърнала в себе...нерешителна личност. А за флиртовете, те предполгам са плод на заниженото ми самочувствие след раждането. Искам да се чувствам обичана и желана, но явно не се получава.


Със сигурност, след всичко, което прочетох ще се опитам да спра със забележките


Не искам да се разделяме, това не е опция, поне докато не опитаме всичко, като аз ще направя всичко за да се променя.


С*кс е ОК, липства ми чувството да се чувтвам желана, а не "Правили ти се с*кс" , "Ами да айде качвай се" ...

Аха, разбирам. С*кса е ок, любовта я няма. Кофти. Не мога да дам съвет. Имате дете, трябва да помислите 1-во за него, разбира се ако сте съгласна с мен. Отговорност му се вика, създала сте семейство. Ако пък вие сте си най-важна, следва развод и впускане в търсене на мъж, който ще ви кара да се чувствате желана. Нещо такова.

Като чета всичко ви е наред. Искаш да си малко по-ухажвана само, но предполагам и това би могло да се уреди, ако спреш да мърмориш и критикуваш.

Голямата Работа си ти, авторке! Като тебе толкова просперираща и уважавана няма. И като някакво мръсно петно някакъв Неудачник, който ти е мъж се мотае в картинката. Пускай го да пасе и си намери един романтичен жребец, заслужила си го.

Това и мисля да направя. Ще се опитам да спра цялото мрънкане и критика, и ще опитам да го хваля по-често за всичко, което е свършил в ежедневната работа

Благодаря на всички прекрасни хора, които се включиха и за всички странични гледни точки, които получих. Ще заключа темата и ще се постарая да направя всичко, което предложихте (без намирането на нов мъж), въпреки ще ми е супер трудно да спра да мрънкам

Романтичен жребец...Тя като Скарлет,  иска  хем Ашли, хем Рет. Аз за такива комбинации съм чела само у форума.

Според мен имаш доста нереалистични очаквания и то само от НЕГО, към себе си забележки и изисквания нямаш.
Щом става дума за отношенията в една двойка се слагат настрана работата, курсовете, успехите и постиженията и донякъде и детето.
Искаш комуникация, но искаш той да я създаде и води.
Искаш романтика и емоции - но пак той да е в основата на тяхното генериране.
А замисляла си се, че и той иска да се прибере, да се смее, да се закачате и говорите, да правите някакви неща заедно, но ти да си инициатора. Просто двамата чакате другия да ви направи готиното и с нападките си вероятно обезкуражаваш и малките опите, които евентуално прави.
А очакванията ти са нереалистични, защото отношенията в една връзка се променят и с времето и с детето. Няма как да те гледа със светнал поглед и да тръпне от желание щом те зърне след толкова години заедно. И при теб не е така, нали? Нещата между двамата в семейството се променят и рядко някой напира с цветя, романтика, комплименти след амнайсет години заедно.

Хубавата новина е, че секса ви още го бива - значи има шанс за по-добро бъдеще.

Моя съвет е създайте си рутина за неща които обичате да правите заедно. Например вечеря всеки ден - но не фокусирани върху детето, а време да си поговрите как е минал денят на всеки от вас, да прокоментирате новините, да споделите кой как се е чувствал.

Моята колежка сподели скоро нещо, което тя определя като "основата на щастливия им брак 40 години". Като си легнат вечер тя слагала глава на рамото му и малко си поговаряли в тъмното. Същата тази колежка има с мъжа си ритуал - който последен се прибере от работа другия вече е сложил на масичката на терасата по едно малко уиски с лед и нещо сладичко. Сядай, пийват за 30 мин. и почват да дерзаят по задачите. Сега тя работи, а той си е у дома и я чака с уискито. Разбрах за този ритуал защото разпитваше мъжа ми за хубави уискита - искала да го изненада с нов модел

Определете една вечер и всяка седмица, намерете/наемете кой да гледа детето и излизайте само двамата - приятели, кино, ако ще и двамата на вечеря. И питай, ти питай ако искаш да създадеш комуникация между вас. Но не питай "що не говориш"? )) Не говорете за детето и работата си. Имате минало, мисли в момента, емоции и мечти - говорете за такива неща.

Определете си дни за "мръснишки вечери" ) Да, забавно е. Разберете се - едната вечер да я организира той, едната ти - нещо по-различно или пък ако не ви е до толкова различно просто си е уговорка за секс, което макар да звучи невероятно разпалва желанието ако между вас има още искра. С времето ще започнете да си чакате с нетърпение тези вечери.

Работата е там, че ако мъжа ти е много инертен с времето ще ти писне да се пънеш и предлагаш и организираш и заговаряш. Но пък и детето ще е поотрасло и ще му мислиш по кои пътеки да поемаш.

Ще ти го кажа много просташки, но си умна и ще разбереш какво имам предвид - никой не чу** разпалено жена си с мисълта "Мале колко е успешна в работата и каква добра майка е ..."

Хм, тя Скарлет доколкото помня искаше само и единствено Ашли, а Рет го заиска когато разбра, че нейния Ашли е въздух под налягане и образ, който тя си е изградила в ума си. А Рет притежава всичко което е искала, ама малко късно го разбра🙂

Шокиращо малко време прекарвате заедно. Един час! Какво развитие на отношения за един час. Помисли как да сте заедно повече време, а и малко романтика да вкарате. Ако ти се занимаваш само с детето и курсове онлайн, а той не знам - цъка си в компютъра - няма да я бъде любовта.

И на мен високомерно ми прозвуча цялата постановка, но вече са ти обърнали внимание, та за това няма да задълбочавам.

Заключено по молба на автора.