Здравейте, прекрасни родители!
Бих искала да ви споделя част от семейните ни проблеми и да ви попитам за съвет, преди да се обърнем към професионалист, за помощ.
Проблемите ни с комуникацията започнаха, след раждането на детето ни преди 2 години (като при всички, които изчетох). Проблемите ни са основно в липсата на комуникация и това, че при всеки намек или забелжка които отправям към мъжът ми, той застава в отбраниелна позиция и започва да ми повтаря, че само му се карам... Което не е така (дори не повишавам тон), след още кратко време мрънкане и оплакване каква съм зла и как все му се карам и въртейки се в порочния кръг от стари шлагери (Защо не си вдигаш чорпаите, А ти защо не си прибираш парцала след чистене...) Аз млъквам, защото всеки път стигаме до едни и същи неща. Нямаме разминавания, в това как искаме да отгледаме детето, какво искаме да постигнем, къде искаме да живеем, по всички тези важни теми сме единодушни, но пустата му комуницакия... Имам чувството, че малко ревнува, защото с детето се разбираме прекрасно, в работата ми съм много ценен кадър и редовно получавам обратна връзка от колеги, че е удоволствие да се работи с мен. Това разбира се го споделям с него, защото ме кара да се чувствам добре, докато при него в работата обиквано, не стоят така нещата и обикновено все неговият отдел са виновни. Започнах да правя неща, които преди това не съм правила, като курсове (онлайн), шофиране, диети (защото ме карат да се чувствам по-добре) и той се опитва да се развива, но явно не му е достатъчно, за да повиши самочувствието му. Другото което ме притеснява, е че все повече започвам да си мисля, за други мъже и то не за с*кс, а просто за романтика, представям си как някой ме ухажва и флиртува с мен. Много пъти , когато сме се опитвали да си говорим, съм го ги казвала в прав тест тези неща и той казва : "Ами нали моя чиниите, помагам ти с чистенето..." или пък "Искаш повече подаръци, кажи какво да ти купя..." отношението му се променя за седмица две, в които ми казва, че съм хубава, но дотам..после пак всичко постарому. С*кса когато се случва, горе долу вече му хванахме цаката, но как да имам желание, за с*кс като не се чувствам желана и секси. Както този виц, "Намерете си мъж, който да ви гледа като последната останала бира в хладилника, след горещ ден, а не като броколи. (Е аз явно съм броколи, че и повехнало явно). Да добавя само, нямаме баби на които да разчитаме, сами сме си. Случвало му се е на някого подобно нещо? Според вас има ли решение? Има ли смисъл да се обърнем към професионалист?
Благодаря на всички отзовали се
Бих искала да ви споделя част от семейните ни проблеми и да ви попитам за съвет, преди да се обърнем към професионалист, за помощ.
Проблемите ни с комуникацията започнаха, след раждането на детето ни преди 2 години (като при всички, които изчетох). Проблемите ни са основно в липсата на комуникация и това, че при всеки намек или забелжка които отправям към мъжът ми, той застава в отбраниелна позиция и започва да ми повтаря, че само му се карам... Което не е така (дори не повишавам тон), след още кратко време мрънкане и оплакване каква съм зла и как все му се карам и въртейки се в порочния кръг от стари шлагери (Защо не си вдигаш чорпаите, А ти защо не си прибираш парцала след чистене...) Аз млъквам, защото всеки път стигаме до едни и същи неща. Нямаме разминавания, в това как искаме да отгледаме детето, какво искаме да постигнем, къде искаме да живеем, по всички тези важни теми сме единодушни, но пустата му комуницакия... Имам чувството, че малко ревнува, защото с детето се разбираме прекрасно, в работата ми съм много ценен кадър и редовно получавам обратна връзка от колеги, че е удоволствие да се работи с мен. Това разбира се го споделям с него, защото ме кара да се чувствам добре, докато при него в работата обиквано, не стоят така нещата и обикновено все неговият отдел са виновни. Започнах да правя неща, които преди това не съм правила, като курсове (онлайн), шофиране, диети (защото ме карат да се чувствам по-добре) и той се опитва да се развива, но явно не му е достатъчно, за да повиши самочувствието му. Другото което ме притеснява, е че все повече започвам да си мисля, за други мъже и то не за с*кс, а просто за романтика, представям си как някой ме ухажва и флиртува с мен. Много пъти , когато сме се опитвали да си говорим, съм го ги казвала в прав тест тези неща и той казва : "Ами нали моя чиниите, помагам ти с чистенето..." или пък "Искаш повече подаръци, кажи какво да ти купя..." отношението му се променя за седмица две, в които ми казва, че съм хубава, но дотам..после пак всичко постарому. С*кса когато се случва, горе долу вече му хванахме цаката, но как да имам желание, за с*кс като не се чувствам желана и секси. Както този виц, "Намерете си мъж, който да ви гледа като последната останала бира в хладилника, след горещ ден, а не като броколи. (Е аз явно съм броколи, че и повехнало явно). Да добавя само, нямаме баби на които да разчитаме, сами сме си. Случвало му се е на някого подобно нещо? Според вас има ли решение? Има ли смисъл да се обърнем към професионалист?
Благодаря на всички отзовали се
