Паническо разстройство - 51

Страх ме е и от болници вече. Неврологът ме прегледа обстойно- ставах-лягах, пипах си носа, чука ме с чукче, правих упражнения с очите. След всеки преглед съм буквално смазана.
Приливите и отливите са добър знак т.е. не е само зле както миналата седмица.


Теб от какво  е те страх , какво според теб ги предизвиква тези ПА? Те не падат от небето със сигурност.
За мен проблема винаги  е в главата, но не става въпрос за болест на тялото,  а на душата. Голяма част от физическите симптоми  при ПА са предизвикани от нас  самите ,  а не от реално болестно състояние.
[/quote]
Да нямам някакво образование в мозъка, от това ме е страх. То не е страх, а си е жива паника.

"Да нямам някакво образование в мозъка, от това ме е страх. То не е страх, а си е жива паника."

Разбирам те много добре и аз като теб съм си внушавала какви ли не болести. Обаче така не си помагаме. Последно се сещам, че имах  херния. Тъкмо да се панирам и мислено си ударих  два шамара зад врата. А колко инфаркта и инсулта съм получила загубила съм им  бройката. Просто трябва да спреш  да го мислиш , друг начин няма.

Докато има страх,ще има паника,докато има паника ще има и физически симптоми.
При мен страха от смъртта беше смразяващ,за близките ми и до ден днешен е такъв,но за мен вече не ме ужасява така.И когато приех,че рано или късно ще умра и това не зависи от мен,вече не се шашкам като ме прободе сърцето или ми стане лошо.
Разбрах за всичките години ,а те хич не са малко,минавийки през ПА,депресия,натрапливи мисли,напускане на работни места заради тези състояния,че всичко е в моята глава,и нито лекарствата,нито някой друг може да ми помогне ,освен самата мен.
Няма вълшибно хапче,което да промени мислите ни и начина ,по които ние ги приемаме.
Когато имах натрапливи мисли как полудявам и се мятам от покрива на блока изпадах в паника ,обаче прочетох някъде,че трябва да не бягам от смразяващата картина ,а да я наблюдавам и това и направих.
Нарисувах в главата си как скачам,как се размазвам като кюфте,кървища и чудо,погребението ми ,как близките ми страдат...правех го пак и пак,докато мозъка ми се НАУЧИ ,че мен от това не ме е страх и познайте,тази натрапливост спря...
Мозъка ни се учи,и ние трябва да го учим как да реагира...
Не казвам ,че съм на 100% загърбила тези неща,не казвам,че няма да се случват отново и отново,но знам ,че както са дошли така и ще си идят и това зависи от мен.

Ех тоя пуст скъп животец бе... Не го давате.

Анонимната, значи невролога може би е видял нещо, за да иска задълбочено изследване. Вероятно е видял лесни пари по ЗК, че сега само ковид е всичко. Технически от рязко спиране на медикаменти от този тип, дето пием е възможно да има ескалация на всякакви прояви, както и съдови спазми. Тумори е много рядко да се случат, и то ще да са доброкачествени. И примерно ако имаш на хипофизата образУвание какво ще правиш мислиш? Нищо! Просто си живееш с него. 74% от починалите хора над 75 години са с откривани такива аномалии. А от мъжете 64% с някаква форма на простатна аномалия (рак, доброкачествено уголемяване и т.н.). Така че е чиста паника, а невролога търси лесни пари.

Добре. Тая нощ спах около 5 часа. Обаче се започнаха едни натрапчиви мисли как ще си остана зле, как ще остана сама. Хем имам родители, мъж до себеси, приятели… и пак. Не мога да ги разкарам тия мисли, как ще умрат, как ще остана сама. Абе някакъв кошмар. 😔 Какъв е тоя страх от смъртта не знам.

Здравей Цветелина!  Искам да те питам няколко неща... И да ти препоръчам нещо.. Първо, какви храни ядеш? Повечето въглехидрати ли са? Пиеш ли кафе? Ако да по колко кафета пиеш на ден?! Имаш ли излишни килограми?  Еднообразно ли ти е ежедневието?Изследвал ли си щитовидната жлеза? Питам те за тези неща, защото понякога дори от храните, които ядем се оказва, че си вредим. Не мога да го обясня научно, но аз простичко си го обяснявам, че много от нещата, които ядох преди и кафетата(3) на ден + цигарите, ми оказаха голямо влияние. Сега махнах въглехидратите и вече 3 месеца съм на ВМ НВХ, кафето-минах на без кофеиново, цигарите си ги пуша. Та с днешна дата смело мога да кажа, че се чувствам много, много, много добре. Сякаш станах по-спокойна, върна ми се самочувствието. И не само заради начина на хранене, но и се върнах на работа, ежедневието ми се промени. Нямам толкова време да мисля аз ще умра ли, сега ли, след 2 мин ли или след 5,или довечера. Просто съзнанието ми се запълни с мисли за работа,. Излезнах от порочния кръг на мисленето ми да се вглеждам във всяка мисъл. Взех да чета книгата, която ти препоръчвам Тибетската наука за живота и смъртта. И макар да съм прочела мн малка част от нея, ме накара да се замисля, за много неща. За сега е това от мен. Поздрави!

Храня се предимно с яйца, мляко, сирена, месо по малко, но хапвам и хляб.
Пия едно кафе вече на ден, и то не всеки. Правила съм изследвания на каквото се сетиш. Имам малко проблеми с половите хормони, но приемам лекарства за тях. Благодаря за коментара! 168 см съм, тежа 58 кг вече, покрай депресията и пр. Преди това бях 66.

Loveme - ей, така като се почне подивявам. Аз не пия кафе, никога не съм, наскоро почнах, защото от приспивателните пък трудно ставам, но пия едни дози, дето ги деля на 3-4, разтворимо кафе е на Старбъкс и сигурно никой нормален не може да се събуди от тях. Алкохол не пия, изобщо не е до това - като ме хванат състоянията нито спя, нито ям. Безсъние съм имала в години, когато и грам кафе не съм приемала и то с години.

Почнах да си мисля че специално за алкохола трябва да започна по малко да ме отпуска, за да спра лекарствата, говоря за съвсем малки дози.

Не подценявам хранителни режими и диети, но те не са причина за състоянията ни, дори и да са, участват като например 1%, нещо такова. Това го преживях вкъщи - сестра ми си докара такава тежка анемия - говоря за преливане на плазма и кръв, не за ниски нива на желязото, дето повечето раждали жени си го имаме. тя вярваше че няма да пие лекарствата си, а ще се лекува с глад и много ама много се ядосвам като почнете така. Вярно има хора които имат нужда от диети и режим, но това не е всичко, не е центърът на света, а понякога може и да навреди. Цвети си има тежко състояние, то се вижда, тя трябва да повярва в нещо - в лекарство, в каквото и да е че й помага, да се убеди че макар и трудно, може да се справи, да се почувства оценена и нужна. И да гладува и да се тъпче това няма да се промени, докато тя не го усети вътрешно. Организмът й се бунтува, случва се нещо, което отключва това, тя само знае какво е, аз съм будувала с цели нощи по 1-2 часа сън, Цвети и от това не се умира, но е изтощително, при мен се отключи тогава от един аборт, търси причината и когато я намериш я изолирай, дълбоко в себе си знаеш кое е, просто не искаш да го признаеш, дори и пред себе си. Аз все още някак не мога да си простя аборта, макар че беше по мед.причини и имам периоди, в които ми се връщат нещата.

За мен тия диети  и режими са огромен стрес за организма - мое мнение и не са подходящи, когато си толкова зле.

Здравей, аз не съм и казала нищо, за това да пази диети или да се тъпче. Разказах за мен, за това какво ми е помогнало на мен. Питах за кафета та, защото на мен ми пречеха, за ежедневието,  за да видим едно и също ли е. Само и препоръчах книгата. Просто да видим от къде може да идва това състояние. Да разбита малко нещата, да не се самовглабява. Въобще нямам намерение да налага на някой дали да яде, какво да яде, то когато ти е зле не ти се яде... Не ме разбирайте погрешно. Нали сме тук, за да си помагаме. Да търсим начини...

Ми превъртайки нещата в главата си, мисля, че са травми от дете.. може би негативните спомени, които имам, и не мога да забравя. Може би година преди да се отключи това състояние изплуваха един ден, кътани години наред дълбоко, и от там започна един кръговрат. Всеки ден мислех за тях, не можех да ги премахна, после почнаха натрапчиви мисли… после пък дълбоко осмисляне на живота, за какво е даден, като ще ни бъде отнет. После пък проблемите ми със забременяване… аз съм лабилна по принцип, и явно са комплексни нещата. Не знам как да неутрализирам нещо, което е загнездено в съзнанието ми. И, че наближавам 30те-нямам деца, нямам и работа в момента и така… не знам и аз каква е причината с точност. А и да я знам, и ако е една от тях, как да я неутрализирам, ако тя е в съзнанието ми нон стоп?

Цвети, млада си още, ще имаш деца, аз родих първото на 34.На 36 второто.  Сега съм на 37, имаш време ехеее... Хора, знам, че когато си в такова състояние е много, много трудно и страшно, знам, че си мислим, че никога няма да излезем от това състояние, Но ще излезем. Просто трябва да търсим начини, да се разнообразие в такива моменти, и с помощта на хапчетата и нещата ще се нормализират. Цвети, НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙ! ЖИВОТА НИ Е ДАДЕН, ЗА ДА ГО ЖИВЕЕМ! Живота е прекрасен, изпълнен с много емоций! Моля те, повтаря си всяка вечер преди да заспиш, Живота е прекрасен! Аз съм прекрасна! Утре ще бъда по-добре от днес! Мисля, че имаш нужда да четеш позитивни неща, погледни страницата на Милена Голева,!  Ще ти пиша на лично, когато мога, да не отегчаваме групата! Но запомни, живота ни е даден за да научим нещо, със смъртта живота не приключва, само тялото го няма, душата се преражда! Ходи на църква, ходи с приятелки на кафе, разходка, шопинг. Някъде където ще се оъкъснеш от мислите си. Много е трудно, но ще се оправиш!

Благодаря ти за подкрепата! 🍀

Боже, мислех си, че само аз съм с такива плашещи мисли. Някакъв пълен ужас, само че при мен и хипохондрията ми "играе" много лоша шега.

Ellie_0001, права си, ама нА .....
Георги, мисля, че предимно заради главоболието иска и най-вече за оросяването. Не ме плашИ, че и без това съм в яка паника. Вчера се свързах с още един невролог. Полудявам вече, а болката в гърба е като плекситна. Какво ли не ми прегледаха вече. Направи откачам. Предложиха ми Триптозин за 14 дена и ако не стане- АД. Явно няма да станат нещата. Иначе благодаря за разяснението, Георги. Наистина си рязък, но понякога.
Цвети, аз съм със същите мисли + хипохондрия. Напълно те разбирам, но ти според мен мина по-тежкото. Аритавито се трупа всеки ден и скоро ще си ок. А аз тепърва тръгвам и аз не знам накъде. Също съм с хормонални проблеми, и аз съм лабилна, освен това превъртам нещата постоянно. Някой ми каже нещо и хоп започвам да имам симптоми, да се усилват, настава една паника.
За диетите съм съгласна с loveme_2016 донякъде, лекарите ми казват същото, но по-склонна съм да вярвам на хора като opelcorsa т.е. на теорията, че някои хора наричат депресия няколко дена лошо настроение напр. и минават с положителни мисли, книги и т.н., но при някои състоянието е доста тежко и тези неща не помагат.
loveme_2016, и аз съм със същите усещание, плаща се, че няма да има излизане от това състояние.

Ооо, ще излезем, със сигурност! Няма все така да е. Относно храненето, диетата, на мен ми се наложи да започна да се храня така, защото имам Инсулинова резистентност и трябваше да сваля кила, да ограничат приема на въглехидрати, за да не ми се вдига кръвната захар. И установих, че много добре ми действа това, защото спрях хапчетата за пулса. Вече ми е нормален 80 - 82.  И сега кардиолог ми каза, че инсулина много кара сърцето да бие бързо и това много ми е помогнало. Та си помогна и за ПА, вече съм някак по-спокойна, мислите ми са много оптимистични, както преди. Е то със сигурност и Ремиртата е помогнала, но като цяло се чувствам като преди, по жизнерадостен, енергична. Не натрапвам в никакъв случай на никой, кой какво да яде или така нататък. Просто на мен това много ми помогна. Всеки трябва да търси, това, което му носи радост! Да вярва в живота!

Loveme извинявай. Разбирам те, просто Цвети си пише че не яде и слабее. Не искам да започне и да гладува и съвсем да се сдуха, и без това видимо е в тежка фаза.
Сега да се опита да се стабилизира, после ще мисли за храните които яде.
Цвети, просто трябва да намериш нещо, което те прави щастлива. Обикновено ни насочват към творчество - рисуване, ръкоделие, природата е добро нещо, налагай си кратки разходки йога, мисли кое обичаш или си обичала и пробвай. Примерно аз обожавах да карам колело като дете, мъжът ми си купи но не караше, аз го подкарах. Имам дни не мога да се кача и съм съсипана но друг път - се качвам и ходя до близката горичка. Там въртя педали като луда и се спускам по едно склонче - страхотно усещане.
Е един път ми се заплете връзката и тупнах но беше с малка скорост.
Плуване, не знам сети се какво си обичала и опитай, ще стане. Трябва ти и работа, дори от вкъщи да осмисли деня ти, да се чувстваш щастлива. Успех!