Мами, бабите и свекървите помагат ли ви??

  • 3 112
  • 59
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 146
Болна тема. Не.

# 16
  • в очите на дъщеря ми
  • Мнения: 1 772
А защо, трябва да Ви помагат? В смисъл имате здравословни проблеми или Ви се налага да тръгнете на работа и бебето/детето не прието на ясла/ градина?

# 17
  • Мнения: 46 511
А защо не? "Помощта" няма като ефект само облекчаване на родителите, но и създаване на пълноценна връзка м/у внуците и бабите/дядовците.
Ако живеехме близо, щях да приемам за напълно естествено да участват във взимане/водене на градина/училище, гостуване в почивните дни, разходки, приготвяне на домашна храна. От наша страна, същото - да им занесем вкусна вечеря, да им помогнем в ежедневните дейности и т.н.

Живот и здраве, ако някога живея близо до внуците си, не бих отказала тези приятни емоции. Разбира се, съгласувано с родителите.

# 18
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 7 281
А защо да не трябва да помагат? Трудно е особено като са малки децата, вързани за теб, не можеш да се наспиш, не си адекватен, не можеш да свършиш нищо различно от обслужването им. Да, помощта е доброволен акт, но няма какво да се лъжем - никога не е излишна.

# 19
  • Мнения: X
За какво да ми помагат? Да не сме сакати с мъжа ми? Нито искам някой друг да мие дупето на детето, нито може някой да го накърми вместо мен, още по-малко пък да го приспива и носи. Прането няма как някой да ми пипа и да ми простира и подрежда бельото, чиниите ги мие съдомиялна, пода го чисти робота и толкова. И къщата и детето са си наши - и за приятните моменти и за отговорностите, които ги съпътстват.

# 20
  • Мнения: 7 263
Аз съм от другата страна, баба съм. Не помагам, защото живея далеч, работя активно. Като се прибираме в България гледам детето 2-3 часа, или една нощ, ако родителите са излезли. Т.е. не помагам, не изпитвам угризения, нямам чувство, че съм длъжна да помогна. На мен майка много ми помагаше за дъщеря ми, когато беше малка и не толкова малка. Бях в друга житейска ситуация и сама нямаше да се справя.

# 21
  • Мнения: 5 674
Да, помагаха и все още помагат. Много. Но помощта не се дължи. Тя е по желание.
+1
И двете семейства имаха и все още имат желание да помагат.
А защо не? "Помощта" няма като ефект само облекчаване на родителите, но и създаване на пълноценна връзка м/у внуците и бабите/дядовците.
Ако живеехме близо, щях да приемам за напълно естествено да участват във взимане/водене на градина/училище, гостуване в почивните дни, разходки, приготвяне на домашна храна. От наша страна, същото - да им занесем вкусна вечеря, да им помогнем в ежедневните дейности и т.н.

Живот и здраве, ако някога живея близо до внуците си, не бих отказала тези приятни емоции. Разбира се, съгласувано с родителите.
+ 1

# 22
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 7 281
Под помощ не се разбира робски труд от възрастните ни родители, а просто прекарване известно време с децата, че да могат родителите да идат на кино, или да напазаруват.

# 23
  • Мнения: 2 352
Защото се създава една много специална връзка между тях. Защото е много приятно да видиш как детето тича към баба си да я прегърне, как посреща дядо си от работа и бърза да го води да му покаже нещо. Моите спомени от детството са най- хубави от моментите изкарани на село при баба. Не отказвайте тази връзка, ако бабата и детето я искат! Само защото няма да е нахранено и облечено точно по вашите стандарти или пък че го глезят малко повече.

# 24
  • Мнения: X
Защото се създава една много специална връзка между тях. Защото е много приятно да видиш как детето тича към баба си да я прегърне, как посреща дядо си от работа и бърза да го води да му покаже нещо. Моите спомени от детството са най- хубави от моментите изкарани на село при баба. Не отказвайте тази връзка, ако бабата и детето я искат! Само защото няма да е нахранено и облечено точно по вашите стандарти или пък че го глезят малко повече.
Малко в повече идва драматизмът. Кой и кого от какво е лишил? Имах прекрасни отношения с едната си баба докато беше жива и все още имам с другата и те не са ме отглеждали. Нито са живели у нас да чистят и готвят вместо нашите, нито нашите са ни оставяли на отглеждане при тях, за ходят на почивка примерно. Не виждам по-голяма необходимост от срещи и събирания веднъж-два пъти в месеца. Всички работим, имаме си ангажименти и занимания вечерно време, уикенди и не може всяка свободна минута да се "създава специална връзка".

# 25
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 7 281
И твоят драматизъм идва в повече. Не разбираш ли, че някои хора си умират да се събират с роднините си, което няма нищо общо с чистенето и миенето на задници.

Последна редакция: вт, 07 сеп 2021, 16:19 от 🌹 Mimi Rose 🌹

# 26
  • Мнения: X
И твоят драматизъм идва в повече. Не разбираш ли, че някои хора си умират да се събират с роднитите си, което няма нищо общо с чистенето и миенето на задници.
И кой ги е спрял да се събират? Къде е драмата в случая?

# 27
  • Мнения: 2 146
Дете на отглеждане не бих оставила никога. То е моя отговорност и на бащата. Единствено щеше да е хубаво, да го оставяме за по една вечер, за да излезем сами. Но се свиква, детето си расте и без баби и дядовци.

# 28
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 7 281
И аз това се чудя? Помощ при отглеждане означава точно това - да прекарваш време с детето, не да го кърмиш, миеш, да чистиш къща или да копаеш градина. Е сигурно ще трябва да го нахраниш по някое време, все пак човещинка, но дали ще е с тристепенно меню или с джънк, едва ли има значение.

Боже, кой говори за дете на отглеждане. Някои хора наистана са много ограбени от живота.

# 29
  • Мнения: 2 352
Някои майки просто трябва да се бият в гърдите какви саможертвени майки са, че не оставят и за 1 секунда детето без техен надзор.(Не говоря тези за тези, които нямат избор.)

Общи условия

Активация на акаунт