Помагат ли ви от време на време свекървите и майките за децата и бебенцата ви?
- Публикувана: 7 септ. 2021, 11:15 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2021, 18:59 ч.
Мами, бабите и свекървите помагат ли ви??
Не, нямаше нужда. При нормални обстоятелства двамата родители са достатъчни.
Помагат ли ви от време на време свекърви те и майките за децата и бебенца та ви?
[/quote] да именно когато трябва
да именно когато трябва
Зависи какво разбираш под помощ.
Помагали са, когато децата поотраснаха и трябваше да се водят някъде (на извънкласни мероприятия, на спорт, на детско парти), когато ги водеха някой път с тях на почивка или ги наглеждаха за няколко дни, за да идем някъде. Не са идвали ежедневно, не са гледали малки бебета, не са къпали, хранили, обличали, извеждали (не броя да дойдат с на в парка на разходка). Справяли сме се сами със съпруга ми и не ни е тежало, но пък съм знаела, че при необходимост мога да разчитам да се отзоват на молба от наша страна.
Уточнявам, че ние сме с 4 деца, от които първите 2 са породени, но другите са с голяма разлика. И в чужбина сме живяли с 2 и за кратко с 3 деца. Разчитали сме един на друг. Но пък вкъщи живеем в съседство с моите родители (в един вход сме), свекърите живеят през няколко пресечки и родителите ни са приятелски семейства още отпреди да се родим ние със съпруга ми, та сме малко по-особен случай.
За двете по-малки деца са помагали повече, в смисъл, че бабите вече бяха пенсионерки и им беше приятно да вземат някое дете или всички и да идат някъде на въздух, а аз да остана да ошетам, да се изкъпя, да се наспя. Но пък тогава вече и кантората ни беше до дома ни, заради което съпругът ми си беше почти постоянно у дома. После имахме за кратко и бавачки, докато тръгнат на ясла.
Ако става дума за едно дете и то бебе, помощ от бабите понякога дори пречи на родителите. Единствено е плюс, когато и двамата родители работят, но тогава вече не е помощ, а си е гледане.
Помагали са, когато децата поотраснаха и трябваше да се водят някъде (на извънкласни мероприятия, на спорт, на детско парти), когато ги водеха някой път с тях на почивка или ги наглеждаха за няколко дни, за да идем някъде. Не са идвали ежедневно, не са гледали малки бебета, не са къпали, хранили, обличали, извеждали (не броя да дойдат с на в парка на разходка). Справяли сме се сами със съпруга ми и не ни е тежало, но пък съм знаела, че при необходимост мога да разчитам да се отзоват на молба от наша страна.
Уточнявам, че ние сме с 4 деца, от които първите 2 са породени, но другите са с голяма разлика. И в чужбина сме живяли с 2 и за кратко с 3 деца. Разчитали сме един на друг. Но пък вкъщи живеем в съседство с моите родители (в един вход сме), свекърите живеят през няколко пресечки и родителите ни са приятелски семейства още отпреди да се родим ние със съпруга ми, та сме малко по-особен случай.
За двете по-малки деца са помагали повече, в смисъл, че бабите вече бяха пенсионерки и им беше приятно да вземат някое дете или всички и да идат някъде на въздух, а аз да остана да ошетам, да се изкъпя, да се наспя. Но пък тогава вече и кантората ни беше до дома ни, заради което съпругът ми си беше почти постоянно у дома. После имахме за кратко и бавачки, докато тръгнат на ясла.
Ако става дума за едно дете и то бебе, помощ от бабите понякога дори пречи на родителите. Единствено е плюс, когато и двамата родители работят, но тогава вече не е помощ, а си е гледане.
И бабите, и дядовците са били винаги насреща, когато сме поискали помощ, но не сме прекалявали.
След раждането свекърва ми остана за 1 седмица.
На 6 месеца майка ми остана за 2 дни с бебето, ние отидохме с приятели на планина.
На 1 г. пак, не помня точно за колко, 5-6 дни, ходихме на море.
След 3 г. ваканциите оставаше основно при майка ми и баща ми, защото сами са си шефове и можеха да си позволят по-свободно разпределяне на времето. Свекърите ми също са работещи и при тях беше по-трудно, затова ходеше, когато беше там сестрата на мъжа ми с нейните деца и основно тя се грижеше за всички диванета.
Иначе за ежедневието не. Живеем в различни градове и сами се справяме с мъжа ми. Не ми е било трудно, защото сме само с 1 дете и мъжът ми участваше активно в отглеждането (след работа, почивните дни и на почивки я гледаше изцяло той).
След раждането свекърва ми остана за 1 седмица.
На 6 месеца майка ми остана за 2 дни с бебето, ние отидохме с приятели на планина.
На 1 г. пак, не помня точно за колко, 5-6 дни, ходихме на море.
След 3 г. ваканциите оставаше основно при майка ми и баща ми, защото сами са си шефове и можеха да си позволят по-свободно разпределяне на времето. Свекърите ми също са работещи и при тях беше по-трудно, затова ходеше, когато беше там сестрата на мъжа ми с нейните деца и основно тя се грижеше за всички диванета.
Иначе за ежедневието не. Живеем в различни градове и сами се справяме с мъжа ми. Не ми е било трудно, защото сме само с 1 дете и мъжът ми участваше активно в отглеждането (след работа, почивните дни и на почивки я гледаше изцяло той).
Не,не са ми помагали много.
Свекърва ми е инвалид в количка.
Майка ми работи,има си социален живот-излиза с приятелки,пътува често....
Веднъж седмично идваше,давах и количката да заведе бебето на разходка за около час.
Сега дъщеря ни е вече голяма-излизат с баба си в парка,на кино,на ресторант. пак веднъж седмично за 2-3 часа.
За цял ден или за няколко дни-не.
Свекърва ми е инвалид в количка.
Майка ми работи,има си социален живот-излиза с приятелки,пътува често....
Веднъж седмично идваше,давах и количката да заведе бебето на разходка за около час.
Сега дъщеря ни е вече голяма-излизат с баба си в парка,на кино,на ресторант. пак веднъж седмично за 2-3 часа.
За цял ден или за няколко дни-не.
Помагат ми, да. Но докато децата бяха бебета съм ги оставяла на баби за около час най-много, при това много рядко, за да ида на лекар или да свърша нещо друго. Сега, когато децата са по-големи повече ми помагат, най-вече през ваканциите - гледат децата по седмица-две. Не мога да ги оставя за повече, защото ми е жал за родителите ни, децата са щури и трудни за гледане. Пак съм доволна, пък и децата са щастливи, защото искат да са с бабите и дядовците си.
Майка ми е гледала големия ми син веднъж за 3 дни, бях в болница, от деня на прибиране си го гледах пак аз.
Нито ден повече, нито час някога мама или свекърва не е гледала нито едното от двете ми деца.
В чудесни отношения сме, просто не им се гледат деца, възрастни са, уморени, имат своите болежки тук там, работят още.
Предпочитат да си почиват, а и аз съм съгласна.
Идват на гости, аз си гледам децата те им се радват колкото могат и искат.
Нито ден повече, нито час някога мама или свекърва не е гледала нито едното от двете ми деца.
В чудесни отношения сме, просто не им се гледат деца, възрастни са, уморени, имат своите болежки тук там, работят още.
Предпочитат да си почиват, а и аз съм съгласна.
Идват на гости, аз си гледам децата те им се радват колкото могат и искат.
Моите родители ни помогнат. В началото майка ми, по мое желание, остана за няколко дни вкъщи. След това идваха и взимаха бебето за разходка за около час, но 1-2 пъти седмично. Докато аз оправя вкъщи, взема си душ. Оставяли сме я за по няколко часа докато с мъжа ми отидем да свършим някакъв ангажимент. Когато стана на 1г и 7-8м започнахме да я оставяме за по 1-2 нощувки при тях. Но те са млади и най- важното е, че имат желание да си гледат внучето. Няколко пъти аз съм се обаждала да ги питам дали имат възможност да я гледат, докато в повечето случаи те сами се обаждат и питат няма ли вече да я водим, че им липсва. Гледат я добре, малката се чувства комфортно при тях и сама ги търси. Като я оставяме няма търпение да ни кажа чао 
Ако нямаха възможност или не искаха не бих се натрапвала.
Ако нямаха възможност или не искаха не бих се натрапвала.
А защо не? "Помощта" няма като ефект само облекчаване на родителите, но и създаване на пълноценна връзка м/у внуците и бабите/дядовците.
Ако живеехме близо, щях да приемам за напълно естествено да участват във взимане/водене на градина/училище, гостуване в почивните дни, разходки, приготвяне на домашна храна. От наша страна, същото - да им занесем вкусна вечеря, да им помогнем в ежедневните дейности и т.н.
Живот и здраве, ако някога живея близо до внуците си, не бих отказала тези приятни емоции. Разбира се, съгласувано с родителите.
Ако живеехме близо, щях да приемам за напълно естествено да участват във взимане/водене на градина/училище, гостуване в почивните дни, разходки, приготвяне на домашна храна. От наша страна, същото - да им занесем вкусна вечеря, да им помогнем в ежедневните дейности и т.н.
Живот и здраве, ако някога живея близо до внуците си, не бих отказала тези приятни емоции. Разбира се, съгласувано с родителите.
За какво да ми помагат? Да не сме сакати с мъжа ми? Нито искам някой друг да мие дупето на детето, нито може някой да го накърми вместо мен, още по-малко пък да го приспива и носи. Прането няма как някой да ми пипа и да ми простира и подрежда бельото, чиниите ги мие съдомиялна, пода го чисти робота и толкова. И къщата и детето са си наши - и за приятните моменти и за отговорностите, които ги съпътстват.
Аз съм от другата страна, баба съм. Не помагам, защото живея далеч, работя активно. Като се прибираме в България гледам детето 2-3 часа, или една нощ, ако родителите са излезли. Т.е. не помагам, не изпитвам угризения, нямам чувство, че съм длъжна да помогна. На мен майка много ми помагаше за дъщеря ми, когато беше малка и не толкова малка. Бях в друга житейска ситуация и сама нямаше да се справя.
Да, помагаха и все още помагат. Много. Но помощта не се дължи. Тя е по желание.
И двете семейства имаха и все още имат желание да помагат.
А защо не? "Помощта" няма като ефект само облекчаване на родителите, но и създаване на пълноценна връзка м/у внуците и бабите/дядовците.
Ако живеехме близо, щях да приемам за напълно естествено да участват във взимане/водене на градина/училище, гостуване в почивните дни, разходки, приготвяне на домашна храна. От наша страна, същото - да им занесем вкусна вечеря, да им помогнем в ежедневните дейности и т.н.
Живот и здраве, ако някога живея близо до внуците си, не бих отказала тези приятни емоции. Разбира се, съгласувано с родителите.
Ако живеехме близо, щях да приемам за напълно естествено да участват във взимане/водене на градина/училище, гостуване в почивните дни, разходки, приготвяне на домашна храна. От наша страна, същото - да им занесем вкусна вечеря, да им помогнем в ежедневните дейности и т.н.
Живот и здраве, ако някога живея близо до внуците си, не бих отказала тези приятни емоции. Разбира се, съгласувано с родителите.
Защото се създава една много специална връзка между тях. Защото е много приятно да видиш как детето тича към баба си да я прегърне, как посреща дядо си от работа и бърза да го води да му покаже нещо. Моите спомени от детството са най- хубави от моментите изкарани на село при баба. Не отказвайте тази връзка, ако бабата и детето я искат! Само защото няма да е нахранено и облечено точно по вашите стандарти или пък че го глезят малко повече.
Защото се създава една много специална връзка между тях. Защото е много приятно да видиш как детето тича към баба си да я прегърне, как посреща дядо си от работа и бърза да го води да му покаже нещо. Моите спомени от детството са най- хубави от моментите изкарани на село при баба. Не отказвайте тази връзка, ако бабата и детето я искат! Само защото няма да е нахранено и облечено точно по вашите стандарти или пък че го глезят малко повече.
И твоят драматизъм идва в повече. Не разбираш ли, че някои хора си умират да се събират с роднитите си, което няма нищо общо с чистенето и миенето на задници.
И аз това се чудя? Помощ при отглеждане означава точно това - да прекарваш време с детето, не да го кърмиш, миеш, да чистиш къща или да копаеш градина. Е сигурно ще трябва да го нахраниш по някое време, все пак човещинка, но дали ще е с тристепенно меню или с джънк, едва ли има значение.
Боже, кой говори за дете на отглеждане. Някои хора наистана са много ограбени от живота.
Боже, кой говори за дете на отглеждане. Някои хора наистана са много ограбени от живота.
Някои майки просто трябва да се бият в гърдите какви саможертвени майки са, че не оставят и за 1 секунда детето без техен надзор.(Не говоря тези за тези, които нямат избор.)
Някои майки просто трябва да се бият в гърдите какви саможертвени майки са, че не оставят и за 1 секунда детето без техен надзор.(Не говоря тези за тези, които нямат избор.)
Помагали са ми в началото, когато се роди. След това са го гледали 3-4 пъти за но 2-3 часа, но е ставало с много уговорки и мръщене. Навсякъде си водим детето с нас. Излизаме поотделно с мъжа ми вечер с приятели. Никога дари не са ни питали, дали имаме нужда от помощ. Нищо че сме в един град предпочитат да виждат детето по вайбър. Не че ми е драма и предпочитам да не се месят, но другите внуци са доста по-обгрижвани, а моето дете все пита за баба и дядо.
Аз пък никой не видях да изпада в такива крайности, но самата аз правя разлика между това да си гледаме с баща им сами децата, което си е наша отговорност и да имат време да общуват с родителите ни и съответно да си създават хубави отношения с бабите и дядовците.
Ние сами сме се грижили винаги за децата и домакинството ни. Даже вече големите ни 2 деца ни са самостоятелни, но това не означава, че не са близки с бабите си. Ето, цяло лято аз изкарах с двете малки деца в лятното ни жилище. Родителите ми и свекърите ми имат също такива жилища наблизо. Децата ходят по няколко пъти на ден до тях, бабите ги черпят по нещо, вечер се разхождат из малките улички, играят с дядовците си на карти и на табла. Не съм ги спряла да си общуват пълноценно. Дори някои дни остават да спят при тях, но това е различно от това да очаквам на всяка цена бабите им да се занимават с тях и да поемат отговорността за основните ангажименти.
Конкретно малките бебета трябва първо да създадат отношения с родителите си, а и няма по-голяма помощ от това бабата да се разходи с количката за час, докато майката си почине. Вече ако някоя баба дойде да ми обяснява как да къпя и обличам дете или как да си подреждам гардеробите и да си готвя супата, няма да си повтори гостуването.
Явно всичко си е до хора и разбирания.
Ние сами сме се грижили винаги за децата и домакинството ни. Даже вече големите ни 2 деца ни са самостоятелни, но това не означава, че не са близки с бабите си. Ето, цяло лято аз изкарах с двете малки деца в лятното ни жилище. Родителите ми и свекърите ми имат също такива жилища наблизо. Децата ходят по няколко пъти на ден до тях, бабите ги черпят по нещо, вечер се разхождат из малките улички, играят с дядовците си на карти и на табла. Не съм ги спряла да си общуват пълноценно. Дори някои дни остават да спят при тях, но това е различно от това да очаквам на всяка цена бабите им да се занимават с тях и да поемат отговорността за основните ангажименти.
Конкретно малките бебета трябва първо да създадат отношения с родителите си, а и няма по-голяма помощ от това бабата да се разходи с количката за час, докато майката си почине. Вече ако някоя баба дойде да ми обяснява как да къпя и обличам дете или как да си подреждам гардеробите и да си готвя супата, няма да си повтори гостуването.
Явно всичко си е до хора и разбирания.
Не виждам някой в темата да се "бие в гърдите" колко велик родител е.
Въпрос на личен избор е. Детето е наше и го възпитаваме по нашите /на мен и баща му/ критерии, които не са по вкуса на много други хора извън семейството, но това е, което смятаме за правилно.
Никой не го спира от контакти с баби/дядовци, но чак пък "много специална връзка"..... Честно казано предпочитам тази връзка да е с мен и баща му.
Въпрос на личен избор е. Детето е наше и го възпитаваме по нашите /на мен и баща му/ критерии, които не са по вкуса на много други хора извън семейството, но това е, което смятаме за правилно.
Никой не го спира от контакти с баби/дядовци, но чак пък "много специална връзка"..... Честно казано предпочитам тази връзка да е с мен и баща му.
Мдаммм, значи правилно съм разбрала "помощ" = на гледане за времето ( понякога цяла събота и неделя) когато родителят си почива от детето, т. е кино, заведения МОЛ, и други забавни неща, все забавления, които по дифолт се полагат на родителите....
И не тази "помощ" не е = емоционалната връзка с родителите (баби и дядовци)
И не тази "помощ" не е = емоционалната връзка с родителите (баби и дядовци)
Ние с бащата сами си гледаме детето от ден първи.Едните баба и дядо не желаят да се занимават с нея,другите са далече.Не ни тежи по никой начин.Онзи ден я оставихме на моите родители и ние излязохме двамата .Да,хубаво беше да сме сами четири часа,но ние сме поискали да имаме дете и приемаме отглеждането му за наш ангажимент.А и както мъжът ми се справя ,много жени не могат.Не се чувстваме изтощени и скапани,макар че детето ни е доста енергично и на моменти екстремно.Направили сме й режим с ранно лягане,така че вечер след 20-20.30 сме си ние сами и можем да си обърнем внимание.
Не би ми било приятно да знам че,майка ми и баща ми да са си взимали почивен ден от нас.Нямам нужда и от почивен ден като родител.
Не би ми било приятно да знам че,майка ми и баща ми да са си взимали почивен ден от нас.Нямам нужда и от почивен ден като родител.
И как го разбра това, Мамзел Нитуш?
Бих искала да си оставям децата за събота и неделя, но родителите ми живеят в друг град и няма как да стане. Идват на гости понякога, а аз и мъжът ми излизаме на кино. Това беше преди ковида де, вече не ходим на кино. Но пък използвахме момента да си пазаруваме мебели, защото правихме ремонт. Голяма екплатация падна на възрастни родители, голяма.
Най-хубаво ми беше в детството като се оттърва от нашите при бабите и дядовците ми. Изобщо не съм гледала на това като на оттърваве от нас, а точно обратното.
Бих искала да си оставям децата за събота и неделя, но родителите ми живеят в друг град и няма как да стане. Идват на гости понякога, а аз и мъжът ми излизаме на кино. Това беше преди ковида де, вече не ходим на кино. Но пък използвахме момента да си пазаруваме мебели, защото правихме ремонт. Голяма екплатация падна на възрастни родители, голяма.
Най-хубаво ми беше в детството като се оттърва от нашите при бабите и дядовците ми. Изобщо не съм гледала на това като на оттърваве от нас, а точно обратното.
Хубаво е да има желание от страна на бабите/дядовците да прекарват време с внуците, така родителите могат да отдъхнат за малко, но понякога така наречената специална връзка между баби и внуци може да ти създаде много главоболия, особено ако и двете баби държат да виждат често детето и ревнуват, а това става и повод за конфликти. При мен има такъв проблем и ми писва да жонглирам в опити да създам някакъв баланс и много често ми се иска да им хвърля по една майна на всички.
Ние с бащата сами си гледаме детето от ден първи.Едните баба и дядо не желаят да се занимават с нея,другите са далече.Не ни тежи по никой начин.Онзи ден я оставихме на моите родители и ние излязохме двамата .Да,хубаво беше да сме сами четири часа,но ние сме поискали да имаме дете и приемаме отглеждането му за наш ангажимент.А и както мъжът ми се справя ,много жени не могат.Не се чувстваме изтощени и скапани,макар че детето ни е доста енергично и на моменти екстремно.Направили сме й режим с ранно лягане,така че вечер след 20-20.30 сме си ние сами и можем да си обърнем внимание.
Не би ми било приятно да знам че,майка ми и баща ми да са си взимали почивен ден от нас.Нямам нужда и от почивен ден като родител.
Не би ми било приятно да знам че,майка ми и баща ми да са си взимали почивен ден от нас.Нямам нужда и от почивен ден като родител.
...
Не би ми било приятно да знам че,майка ми и баща ми да са си взимали почивен ден от нас.Нямам нужда и от почивен ден като родител.
Не би ми било приятно да знам че,майка ми и баща ми да са си взимали почивен ден от нас.Нямам нужда и от почивен ден като родител.
Още повече, че децата много бързо се превръщат с големи хора и тръгват по пътя си. Отделянето на големите ни дъщери ми беше трудно, макар да се виждаме често, а времето в България да прекарват в съседство с нас.
Темата не е за и против помощ от баби.Който иска да си оставя децата за ден ,седмица или месец,аз на този етап не бих могла .Не чувствам и необходимост.Във всяко семейство е различна ситуацията,различни са и родителите и бабите и децата.Моята идея е,че детето не ни е тежест и не ни пречи на общуването ни като мъж и жена.За фризьор,лекар ,козметик и т.н.се съобразявам със смените на мъжът ми,за излизане -не излизаме вечер .За нас не е проблем.
Февър,от 17 годишна не живея с нашите,на 37 съм сега.И да ти кажа много си права .
Февър,от 17 годишна не живея с нашите,на 37 съм сега.И да ти кажа много си права .
Да оставиш детето за 2 часа при някоя баба, за да свършиш някаква работа, не е почивка от детето. Но и особено в тази ситуация, не е необходимо да се води детето в магазини или по лекари. А второто не винаги може да се съобрази с работното време на половинката.
Понякога просто ти се иска да си сам един час, и ни мисля че това е изоставяне на детето. А и то след определена възраст има нужда да комуникира с други хора, различни от мама и тате. То по тая логика, това че го пращате на градина си е чиста почивка от детето, пък и то целодневна.
Понякога просто ти се иска да си сам един час, и ни мисля че това е изоставяне на детето. А и то след определена възраст има нужда да комуникира с други хора, различни от мама и тате. То по тая логика, това че го пращате на градина си е чиста почивка от детето, пък и то целодневна.
Интересното е как фиксирани в децата си родители, изведнъж ще ги пуснат от гнездото и след като те създадат семейство, няма да прекарват никакво време с внуците си. Нали точно защото съм привързана към моите родители и знам какво са значели за мен бабите и дядовците, затова и продължават да присъстват в живота ми, както и този на децата. И аз съм се изнесла на 17 години, но естествено, че постоянно съм се виждала с нашите, а при баба и дядо не спрях да пътувам, докато не станах на 30 и не починаха. Не смятам да умирам и за децата си, щом се изнесат от нас.
А на мен ми е странно да ти гледат детето, а ти после да не искаш да помагаш с внуците.
Много са ни помагали, особено едните. Ми голяма полза е да има кой да гледа бебчо та да отидете някъде на почивка за няколко дена, вечер да излезете, налага се нещо важно да се прави, болни сте...
Не са длъжни, това е безспорно, но иначе е обичайно да помагат. Че те подскачаха от радост, като им се даде внучката. И аз се моля да се налага да помагам докато съм още здрава и права.
Не са длъжни, това е безспорно, но иначе е обичайно да помагат. Че те подскачаха от радост, като им се даде внучката. И аз се моля да се налага да помагам докато съм още здрава и права.
А на мен ми е странно да ти гледат детето, а ти после да не искаш да помагаш с внуците.
Майка ми много се радва, че има внуче, но не го е пазила и за час, да отида на лекар или нещо важно. Сега се сърди, че детето бяга от нея, и не иска да общува. Как да стане, като му е чужда?
Братовчедка ми също сама си гледаше нейното.
Не че някои ми е длъжен, но пък не ми е леко да гледам около мен баби как гледат с дни внуците си, а аз само на себе си и мъжа ми разчитам. Шанс, какво да се прави. Оцеляваме някак си.
На нас ни свеки ни гледаше децата един час в седмицата, за да излезем малко сами навън. Плащахме си този час много солено, защото тя само викаше.
Но майка ми пък не идваше и за толкова.
Тя пък веднъж гледаше малкия десетина дена, когато беше на годинка. През това време бяхме с каката на море, той ни се стори прекалено малък.
Синът ни караше, като беше на 4, непрестанни ангини, та майка ми цяла година го гледа. Взимахме си го в петък, а в понеделник сутрин й го водехме. Идеята беше, че като не ходи на градина, няма да боледува, както и стана. А после като тръгна пак на градина, беше поизрастнал и не боледуваше вече.
И вече като станаха по-големи, ги взимаха понякога през ваканциите. И пак - свекърва ми овикваше не само нас, но и децата. Майка ми е съвсем друг човек, та да разберат децата, че бабите не са едни викащи хора, а могат да са любящи и забавни.
Но майка ми пък не идваше и за толкова.
Тя пък веднъж гледаше малкия десетина дена, когато беше на годинка. През това време бяхме с каката на море, той ни се стори прекалено малък.
Синът ни караше, като беше на 4, непрестанни ангини, та майка ми цяла година го гледа. Взимахме си го в петък, а в понеделник сутрин й го водехме. Идеята беше, че като не ходи на градина, няма да боледува, както и стана. А после като тръгна пак на градина, беше поизрастнал и не боледуваше вече.
И вече като станаха по-големи, ги взимаха понякога през ваканциите. И пак - свекърва ми овикваше не само нас, но и децата. Майка ми е съвсем друг човек, та да разберат децата, че бабите не са едни викащи хора, а могат да са любящи и забавни.
О да и от двете страни я гледат малката и й се радват. Живеем на 10 мин. От родителите ми и почти през ден се виждаме с тях, но аз съм и много близка с родителите ми, а свекърите също поне 1 път в седмицата и при тях им я карам и те й се радват а аз през това време я излезна с приятелка да разпусна я малко в магазините. И така ми е супер, разпускащо е а аз не изпушвам от умора и нерви. Според мен всяка майка поне 1 път в седмицата е хубаво да прави нещо за себе си, че след време няма да ти дадат медал за това, че си гледал само и единствено ти детето ти без никаква помощ. 🙂
Има си нужда човек да вземе въздух понякога. Децата може и да са ни деца и да ги обичаме, но понякога натежава. Имам приятелка, разведена. Свекърва й почина, свекърът не се интересува от детето, нейните родители са далеч и болни, няма братя и сестри, а бащата пътува по корабите. А и нейното дете едно приказливо, експанзивно, упорито, постоянно е борба на характери с него. Вече е голям, но не достатъчно за да го оставя сам, на всичко отгоре и е ужасно кекав, боледува непрекъснато. Направо е изтрещяла, в една постоянна въртележка от работа, домакинстване, гледане на болно дете, а когато е здрав, го разкарва по училище и извънкласни занимания. Не знам дали аз бих могла.
Преди малкият да тръгне на училище, майка ми го е гледала за по няколко часа може би 4-5 пъти. Това са 4-5 пъти за около 6 години. Толкова се е налагало – по-рядко от веднъж годишно. Ти нещо такова ли разбираш под "когато се налага"?
Чакай сега.... Била си в дом за сираци? Как очакваш майка ти да помага с детето? 
И друг път съм писала- моето дете, който не го е хванал, той не го е гледал.
От желаещи не мога да се вредя.
Тази година изяви за пръв път желание да остане при майка ми за седмица.
Тя- щастлива, той- доволен. Много.
Иначе, има две баби, три прабаби, две прапрабаби и един дядо- всичко живо в кондиция и на услугите си.
От желаещи не мога да се вредя.
Тази година изяви за пръв път желание да остане при майка ми за седмица.
Тя- щастлива, той- доволен. Много.
Иначе, има две баби, три прабаби, две прапрабаби и един дядо- всичко живо в кондиция и на услугите си.
Не.Майка ми живее в чужбина,идва си веднъж годишно за 15 дена.През това време ходи на профилактични прегледи и свърши някоя изостанала работа.Идва с нас в парка на разходка,оставяла съм сина за малко да свърша нещо и се връщам в парка при тях.Свекърва нямам.Затова не мога да тръгна и на работа,с това онлайн обучение не знаеш кога ще ти се наложи да си останеш вкъщи.Лятната ваканция също няма къде да отиде и си го гледам аз и мъжа ми.Свикнали сме си с него,навсякъде ходи с нас,независимо дали е в банка или болница за преглед.Не ни тежи,даже ни е хубаво че си е с нас.
