Някои майки просто трябва да се бият в гърдите какви саможертвени майки са, че не оставят и за 1 секунда детето без техен надзор.(Не говоря тези за тези, които нямат избор.)
- Публикувана: 7 септ. 2021, 11:15 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2021, 18:59 ч.
Мами, бабите и свекървите помагат ли ви??
Явно да гледаш собственото си дете се счита за саможертва в днешно време.
Помагали са ми в началото, когато се роди. След това са го гледали 3-4 пъти за но 2-3 часа, но е ставало с много уговорки и мръщене. Навсякъде си водим детето с нас. Излизаме поотделно с мъжа ми вечер с приятели. Никога дари не са ни питали, дали имаме нужда от помощ. Нищо че сме в един град предпочитат да виждат детето по вайбър. Не че ми е драма и предпочитам да не се месят, но другите внуци са доста по-обгрижвани, а моето дете все пита за баба и дядо.
Аз пък никой не видях да изпада в такива крайности, но самата аз правя разлика между това да си гледаме с баща им сами децата, което си е наша отговорност и да имат време да общуват с родителите ни и съответно да си създават хубави отношения с бабите и дядовците.
Ние сами сме се грижили винаги за децата и домакинството ни. Даже вече големите ни 2 деца ни са самостоятелни, но това не означава, че не са близки с бабите си. Ето, цяло лято аз изкарах с двете малки деца в лятното ни жилище. Родителите ми и свекърите ми имат също такива жилища наблизо. Децата ходят по няколко пъти на ден до тях, бабите ги черпят по нещо, вечер се разхождат из малките улички, играят с дядовците си на карти и на табла. Не съм ги спряла да си общуват пълноценно. Дори някои дни остават да спят при тях, но това е различно от това да очаквам на всяка цена бабите им да се занимават с тях и да поемат отговорността за основните ангажименти.
Конкретно малките бебета трябва първо да създадат отношения с родителите си, а и няма по-голяма помощ от това бабата да се разходи с количката за час, докато майката си почине. Вече ако някоя баба дойде да ми обяснява как да къпя и обличам дете или как да си подреждам гардеробите и да си готвя супата, няма да си повтори гостуването.
Явно всичко си е до хора и разбирания.
Ние сами сме се грижили винаги за децата и домакинството ни. Даже вече големите ни 2 деца ни са самостоятелни, но това не означава, че не са близки с бабите си. Ето, цяло лято аз изкарах с двете малки деца в лятното ни жилище. Родителите ми и свекърите ми имат също такива жилища наблизо. Децата ходят по няколко пъти на ден до тях, бабите ги черпят по нещо, вечер се разхождат из малките улички, играят с дядовците си на карти и на табла. Не съм ги спряла да си общуват пълноценно. Дори някои дни остават да спят при тях, но това е различно от това да очаквам на всяка цена бабите им да се занимават с тях и да поемат отговорността за основните ангажименти.
Конкретно малките бебета трябва първо да създадат отношения с родителите си, а и няма по-голяма помощ от това бабата да се разходи с количката за час, докато майката си почине. Вече ако някоя баба дойде да ми обяснява как да къпя и обличам дете или как да си подреждам гардеробите и да си готвя супата, няма да си повтори гостуването.
Явно всичко си е до хора и разбирания.
Не виждам някой в темата да се "бие в гърдите" колко велик родител е.
Въпрос на личен избор е. Детето е наше и го възпитаваме по нашите /на мен и баща му/ критерии, които не са по вкуса на много други хора извън семейството, но това е, което смятаме за правилно.
Никой не го спира от контакти с баби/дядовци, но чак пък "много специална връзка"..... Честно казано предпочитам тази връзка да е с мен и баща му.
Въпрос на личен избор е. Детето е наше и го възпитаваме по нашите /на мен и баща му/ критерии, които не са по вкуса на много други хора извън семейството, но това е, което смятаме за правилно.
Никой не го спира от контакти с баби/дядовци, но чак пък "много специална връзка"..... Честно казано предпочитам тази връзка да е с мен и баща му.
Мдаммм, значи правилно съм разбрала "помощ" = на гледане за времето ( понякога цяла събота и неделя) когато родителят си почива от детето, т. е кино, заведения МОЛ, и други забавни неща, все забавления, които по дифолт се полагат на родителите....
И не тази "помощ" не е = емоционалната връзка с родителите (баби и дядовци)
И не тази "помощ" не е = емоционалната връзка с родителите (баби и дядовци)
Ние с бащата сами си гледаме детето от ден първи.Едните баба и дядо не желаят да се занимават с нея,другите са далече.Не ни тежи по никой начин.Онзи ден я оставихме на моите родители и ние излязохме двамата .Да,хубаво беше да сме сами четири часа,но ние сме поискали да имаме дете и приемаме отглеждането му за наш ангажимент.А и както мъжът ми се справя ,много жени не могат.Не се чувстваме изтощени и скапани,макар че детето ни е доста енергично и на моменти екстремно.Направили сме й режим с ранно лягане,така че вечер след 20-20.30 сме си ние сами и можем да си обърнем внимание.
Не би ми било приятно да знам че,майка ми и баща ми да са си взимали почивен ден от нас.Нямам нужда и от почивен ден като родител.
Не би ми било приятно да знам че,майка ми и баща ми да са си взимали почивен ден от нас.Нямам нужда и от почивен ден като родител.
И как го разбра това, Мамзел Нитуш?
Бих искала да си оставям децата за събота и неделя, но родителите ми живеят в друг град и няма как да стане. Идват на гости понякога, а аз и мъжът ми излизаме на кино. Това беше преди ковида де, вече не ходим на кино. Но пък използвахме момента да си пазаруваме мебели, защото правихме ремонт. Голяма екплатация падна на възрастни родители, голяма.
Най-хубаво ми беше в детството като се оттърва от нашите при бабите и дядовците ми. Изобщо не съм гледала на това като на оттърваве от нас, а точно обратното.
Бих искала да си оставям децата за събота и неделя, но родителите ми живеят в друг град и няма как да стане. Идват на гости понякога, а аз и мъжът ми излизаме на кино. Това беше преди ковида де, вече не ходим на кино. Но пък използвахме момента да си пазаруваме мебели, защото правихме ремонт. Голяма екплатация падна на възрастни родители, голяма.
Най-хубаво ми беше в детството като се оттърва от нашите при бабите и дядовците ми. Изобщо не съм гледала на това като на оттърваве от нас, а точно обратното.
Хубаво е да има желание от страна на бабите/дядовците да прекарват време с внуците, така родителите могат да отдъхнат за малко, но понякога така наречената специална връзка между баби и внуци може да ти създаде много главоболия, особено ако и двете баби държат да виждат често детето и ревнуват, а това става и повод за конфликти. При мен има такъв проблем и ми писва да жонглирам в опити да създам някакъв баланс и много често ми се иска да им хвърля по една майна на всички.
Ние с бащата сами си гледаме детето от ден първи.Едните баба и дядо не желаят да се занимават с нея,другите са далече.Не ни тежи по никой начин.Онзи ден я оставихме на моите родители и ние излязохме двамата .Да,хубаво беше да сме сами четири часа,но ние сме поискали да имаме дете и приемаме отглеждането му за наш ангажимент.А и както мъжът ми се справя ,много жени не могат.Не се чувстваме изтощени и скапани,макар че детето ни е доста енергично и на моменти екстремно.Направили сме й режим с ранно лягане,така че вечер след 20-20.30 сме си ние сами и можем да си обърнем внимание.
Не би ми било приятно да знам че,майка ми и баща ми да са си взимали почивен ден от нас.Нямам нужда и от почивен ден като родител.
Не би ми било приятно да знам че,майка ми и баща ми да са си взимали почивен ден от нас.Нямам нужда и от почивен ден като родител.
...
Не би ми било приятно да знам че,майка ми и баща ми да са си взимали почивен ден от нас.Нямам нужда и от почивен ден като родител.
Не би ми било приятно да знам че,майка ми и баща ми да са си взимали почивен ден от нас.Нямам нужда и от почивен ден като родител.
Още повече, че децата много бързо се превръщат с големи хора и тръгват по пътя си. Отделянето на големите ни дъщери ми беше трудно, макар да се виждаме често, а времето в България да прекарват в съседство с нас.
Темата не е за и против помощ от баби.Който иска да си оставя децата за ден ,седмица или месец,аз на този етап не бих могла .Не чувствам и необходимост.Във всяко семейство е различна ситуацията,различни са и родителите и бабите и децата.Моята идея е,че детето не ни е тежест и не ни пречи на общуването ни като мъж и жена.За фризьор,лекар ,козметик и т.н.се съобразявам със смените на мъжът ми,за излизане -не излизаме вечер .За нас не е проблем.
Февър,от 17 годишна не живея с нашите,на 37 съм сега.И да ти кажа много си права .
Февър,от 17 годишна не живея с нашите,на 37 съм сега.И да ти кажа много си права .
Да оставиш детето за 2 часа при някоя баба, за да свършиш някаква работа, не е почивка от детето. Но и особено в тази ситуация, не е необходимо да се води детето в магазини или по лекари. А второто не винаги може да се съобрази с работното време на половинката.
Понякога просто ти се иска да си сам един час, и ни мисля че това е изоставяне на детето. А и то след определена възраст има нужда да комуникира с други хора, различни от мама и тате. То по тая логика, това че го пращате на градина си е чиста почивка от детето, пък и то целодневна.
Понякога просто ти се иска да си сам един час, и ни мисля че това е изоставяне на детето. А и то след определена възраст има нужда да комуникира с други хора, различни от мама и тате. То по тая логика, това че го пращате на градина си е чиста почивка от детето, пък и то целодневна.
Интересното е как фиксирани в децата си родители, изведнъж ще ги пуснат от гнездото и след като те създадат семейство, няма да прекарват никакво време с внуците си. Нали точно защото съм привързана към моите родители и знам какво са значели за мен бабите и дядовците, затова и продължават да присъстват в живота ми, както и този на децата. И аз съм се изнесла на 17 години, но естествено, че постоянно съм се виждала с нашите, а при баба и дядо не спрях да пътувам, докато не станах на 30 и не починаха. Не смятам да умирам и за децата си, щом се изнесат от нас.
А на мен ми е странно да ти гледат детето, а ти после да не искаш да помагаш с внуците.