Здравейте на всички. Някоя от Вас дали е раждала в Германия? Интересувам се колко време те държат с бебето в болницата, ако всичко е наред?
- Публикувана: 8 септ. 2021, 14:33 ч.
- Последно мнение: 28 окт. 2022, 19:22 ч.
За живота в Германия
Не ми се вярва да пускат 1 ден след раждане, обикновено бебето трябва да мине U2, което е на 3тия ден след раждането, освен ако не е уговорено предварително това да го направи педиатъра. Та по-скоро 3-4 дни при нормално раждане. Със секцио може и до 7 дни да се остане в болницата.
Но си зависи сигурно и от болницата, те как процедират по принцип.
Но си зависи сигурно и от болницата, те как процедират по принцип.
Насила никой никого не държи, можеш да се разпише и да си отидеш веднага лед раждането или когато решиш. Можеш да родиш и в къщи, т.н. Hausgeburt, ако намериш акушерка, навита да се включи в авантюрата.
Може и в Geburtshaus, пак си тръгваш след това докато още държи адреналина.
На дъщеря ми беше в университетска болница - 3 дни и чао, трябват им легла.
Мен ме изписаха на 3ти ден след секцио, беше по мое желание. У2 беше на същия ден, там си подадох и документите за издаване на акт за раждане.
Най—доброто за мен беше да си се приберем вкъщи с бебчо, там храната беше ужасна и малко. Да не говорим, че половината не ставаше за ядене. Аз не можех да се движа нормално и ми беше много трудно да се грижа за бебето сама. Мм можеше да идва само за един час на ден, а други посещения не се разрешаваха така и така. Не че аз съм искала някой да идва, но имах нужда от помощ, а нямаше кой да ми помогне. Акушерките бяха отвратителни според мен. Бях в постоянен страх, че ще го изпусна при смяна на памперс или преместване от моето в неговото легло. Общо взето за мен престоя там след секциото беше оцеляване. Бебенцето на съседката по легло плачеше непрекъснато, та дори и моето да беше тихо нямах шанс да поспя изобщо.
Най—доброто за мен беше да си се приберем вкъщи с бебчо, там храната беше ужасна и малко. Да не говорим, че половината не ставаше за ядене. Аз не можех да се движа нормално и ми беше много трудно да се грижа за бебето сама. Мм можеше да идва само за един час на ден, а други посещения не се разрешаваха така и така. Не че аз съм искала някой да идва, но имах нужда от помощ, а нямаше кой да ми помогне. Акушерките бяха отвратителни според мен. Бях в постоянен страх, че ще го изпусна при смяна на памперс или преместване от моето в неговото легло. Общо взето за мен престоя там след секциото беше оцеляване. Бебенцето на съседката по легло плачеше непрекъснато, та дори и моето да беше тихо нямах шанс да поспя изобщо.
Препоръчани теми