Кюретаж и забременяване след това - тема 86

На никоя от нас преживяла загуба не е леко.
Просто с времето приемаме мисълта.
Никога не съм обичала коледните празници. Винаги нещо се случваше я спор между близки, я нещо друго.
Тази Коледа не е по - различно. Синът ми чака подаръци, емоции и заради него ще опитам да не ми личи колко съм унила.
Тези от вас, които имате дечица как им казахте за загубата?

Ние не им бяхме казали, че съм бременна. После за кюртажа извикахме баща ми да ги гледа, а мъжът ми дойде с мен в болницата. Вечерта се прибрахме вкъщи и за малките всичко си беше по старому, а аз с болки и със свито сърце. ММ не ме разбираше, именно защото имаме две деца, но се опитваше да ми е подкрепа.

Сега в 21гс - ами все още не сме казали на децата, че съм бременна. Не смея, защото ако нещо стане не знам какво ще им обяснявам.

Съжалявам за случилото се , тъжна е много тази тема... на никоя от нас не й се иска да е тук...Моя кюретаж беше на 01.11.21. , първа бременност...каквото и да напиша винаги ще е малко да опиша колко е трудно всеки ден да гледаш бременни жени, било то приятелки или познати , говорещи колко е вълнуващо и да си галят непрекъснато коремчетата , такъв е моя случай ... постоянно те връщат на място, на което те боли ... Особено сега , когато знаеш , че коремчето ти трябваше да расте , а ти да си на седмото небе... и се питаш защо на мен, а ето, че тук единствено не си сама.  Няма да мине за ден , за два и за цял един живот. Никой няма да те разбере истински през какво преминаваш , ще гледаш единствено състрадателни физиономии. Съжалявам момичета за всички ни... Желая единствено на всяка една от нас в най-скоро време да гушне бебчето си здраво, това е . Да сме живи и здрави, така било писано ...

Понеже не мога да заспя, то ще задам тъп въпрос.
Прегледаха ли с вагинален ехограф преди да направят кюретажа? И изобщо трябва ли да се на погледне пак ? Силна ли беше болката след манипулацията?

Никол, много те разбирам. Всичките семейства от компанията ни са с бебе, без изключения. Само ние сме без. Мъжът ми няма деца и вероятно заради мен няма и да има (аз скоро ще стана на 41). Много ми е тъжно, когато се събираме и се питам, къде сгреших, с какво заслужих тези загуби, защо не можем и ние да имаме бебе…

Мими, моите деца са големи, на почти 20 и 15. Казах им директно, много подкрепа получих от тях. Обожавам ги и всеки ден благодаря на Бог, че ги има. И аз постоянно ги гушкам и целувам, и ги наричам бебенца, нищо, че са ми големи.

Иначе по Коледа и аз се чувствам тъжна. Като дете никога не сме празнували Коледа и много рядко други празници. Все нещо лошо ставаше или родителите ми ги нямаше. Стоях в тъмното и слушах съседите как празнуват, представях си, че и ние сме така. Това (и много други неща) ми остана като травма. Затова от малка мечтаех да имам щастливо, сплотено, голямо семейство.
После, разведох се, когато децата бяха много малки и на някои Коледи празнуваха с баща си (редувахме се). На такива Коледи отново стоях сама и тъгувах за децата.
Преди десетина години срещнах половинката си. Обичам го безкрайно. Преди шест години забременях с близнаци, едното спря развитие в самото начало, а второто загубихме след трагичен инцидент в 13-та седмица по Коледа. Това лято загубихме още едно дете, в 11-та седмица. И вече няколко месеца не мога да забременея, дори със стимулация. Където и да отида, накъдето и да се обърна - виждам само бременни и бебета. Радвам им се на щастието, разбира се, но ми е тъжно, че сега можех и аз да купувам коледни подаръци за петгодишните си близначета и да им обяснявам, че в коремчето на мама има бебе. А вместо това, те са на небето.
Очаквах коледно чудо поне сега, но вместо това получих новини за починала много скъпа и близка роднина, а след това и отрицателен тест. И така…

Мен да. Доктора държеше да ме види и с вагиналния ехограф,  но на мен ми прилошава при вагинален преглед и отказах. И се разбрахме да ме прегледа преди кюртажа под упойка.

Съжалявам за загубата! ❤
Проверяват преди да те приспят - така се надявах да е било грешка на предните прегледи
Не усещах болка след това и кървенето не  беше силно
Пожелавам леко преминаване през кошмара, който преживяваме всички минали през това

Ох, като Ви чета и ми се свива сърцето. И при мен ситуацията е, че половинката ми не е биологичния баща на детето ми, но го обича като свое. Биологичният почина пак преди Коледа .....
Колкото и да е черно всичко на този етап, то трябва да приемем и тази болка. В такива моменти наистина човек цени и най-малките радости.
Пращам Ви прегръдки и благодаря, че въпреки Вашата болка изчитате и моята.

Мен ме прегледаха с вагинален, да. Не виждах смисъл, вече от седмица знаехме, че е спряло развитието. Но ми казаха, че винаги гледат преди кюртаж.

След като се събудих от упойката, усетих болка като при цикъл, нищо страшно или непоносимо, затова и се прибрах вкъщи, а не останах да нощувам в болницата.

Но на другия ден изявих желание да се разходим малко с ММ, просто имах нужда да излезна навън и да се разсея. Не беше добро решение - болката доста се усили, като при бая болезнен цикъл. На няколко пъти трябваше да сядам по пейките, едва се прибрахме. Вкъщи легнах и един Нурофен оправи нещата.
Като цяло физическата болка не е нещо нетърпимо. По-скоро психически трябва да се съвземеш.

Много, много съжалявам, за всичко лошо, което ти се е случило, мила Мими, и също ти благодаря за съчувствието!
(хайде да си пишем на “ти”)
Трябва да се подкрепяме тук и да споделяме, защото е много трудно сам да преживяваш всичко.
Пожелавам ти това да е последното изпитание в живота ти, а оттук на сетне да те чака само радост и щастие. Каквото е имало да плащаме, платили сме го вече в огромни размери, стига толкова гадости.

Имам няколко аборта, мен не са ме гледали с вагинален, преди кюретажа. Не боли , аз 2 пъти изхвърлих сама плода .Контакциите са гадни.
Загубата боли , след доста време и сълзи се забравя , свиква се няма как . Аз говоря на бебчета ми , понякога мислено.
Посъвзех се , слава на Бога , но ми е още тъжно понякога.

Отговарям и аз на въпроса “Боли ли самата процедура?”
Аз която съм толкова страхлива и както казах, дори не мога да изтърпя вагинален прегред ( всичко е на психическа основа), та мислих си, че много ще ме боли корема и ще има много кръв, ами нито едното. Коремът въобще не ме е болял и бях с ежедневни превръзки още като излезнах от болницата. Буквално все едно отидох на козметик и се прибрах след 40 мин. То на козметик повече болка усещам. Но за сметка на това болката в сърцето беше огромна. Дори като оправяхме документите на регистратурата плаках. След аборта още повече. Аборта ми беше в болница Селена. Изключително съм доволна от отношението на всички. Дори психически влизат в положение и ме успокояваха.

Напиши има писмо, заедно или по отделно. Да им благодариш, да им кажа каквото имаш. Ще ти помогне, а същое уважиш че са се появили в живота ти. За да дойде ново бебче.

След кюретажа лично аз имах болка около два часа и то като при цикъл, но доста по-леко, кървенето ми трая само 7 ‘часа ... на 16 тия ден получих зацапване обилно кафяво и след това продължи на периоди, докато на 33тия ден не ми дойде цикълът... желая ти бързо възстановяване и дано тази информация ти е полезна и всичко мине безупречно

Моя кюртеж беше в 28 седмица. При мен  лохите бяха до около 30 ден, след това на 38 ми дойде. След самия кюртеж ме боля само няколко дни докато се свиваше матката. След това първия цикъл беше ужасно обилен. За сега ми идва все след 30-ти ден, дано пак да се върне на 28. Вече съм 4 месеца след моята загуба. Болката не минава особено, просто спираш да плачеш толкова често както преди. В която и седмица да е загубата, си е загуба и боли много. Душевно най-вече.
Физически при мен бързо беше възстановяването.

По повод на коментарите, за това че имате други деца. Това няма никакво значение, загубата си е загуба. Болката е голям. Дали ще е първа бременност, втора или трета. Загубил си детенце, част от себе си също.

Жените, които не са минали през загуба не могат да разберат какво е. Не е нещо, което се подминава с лека ръка. Мен лично ме беля за цял живот. Първа бременност ми беше, всичко беше добре до един ден в 22 седмица... След това вече, цял месец мъка да спасим моето момиче, да порасне, но съдбата друго си беше решила...

Така,че няма значение, коя загуба е.. Болката си е болка. Всеки има право да тъжи и да страда по свои си начин. Няма как да кажеш на някого " Ти нямаш право да страдаш защото имаш деца.".. Еми, и ние със загубите имаме деца, просто те не са сред нас.

П.С. Исках да питам някой след кюртежа да се сблъсквал с някои бактерии? Аз имам коки и бяло течение, слагах Полиженакс, но имам чувството, че все едно нищо не се повлия.