Здравейте,
влизам да споделя, че нашата драма с Холандия приключи. Синът ми се прибра преди 2 дни. Точно 24 дни след занимаването си. Така и не успя да хареса нищо там (Твенте). Презцялото време твърдеше, че е ужасно мрачно, сиво и безлично около него. Очакваше подкрепа от мен и баща си за връщането или поне одобрение. Ние така и не му го дадохме до последно, но той си взе решението и си купи билет за обратно. Първите му думи на летището бях "Тук дишам, това е моето място!"
Не знам защо се получи така, макар много да го мислех. Предполагам, че неговата екстроверност му изигра лоша шега, както и това, че очевидно е имал съвсем други очаквания.
Каза, че единственото нещо, което ще му липсва от Холандия са 4-те момчета-българчета с които се е запознал там, също първокурсници в Твенте. Единият само знам, че се казва Калоян. Така че ако майките им са тук в групата, искам да изкажа благодарности, че са били подкрепа в ужасното му емоционално състояние.
Надявам се всичко да е за добро и да си извади нужните изводи от всичко случило се.
Пожелавам успех на всички оставащи с адаптацията и новия живот там
влизам да споделя, че нашата драма с Холандия приключи. Синът ми се прибра преди 2 дни. Точно 24 дни след занимаването си. Така и не успя да хареса нищо там (Твенте). Презцялото време твърдеше, че е ужасно мрачно, сиво и безлично около него. Очакваше подкрепа от мен и баща си за връщането или поне одобрение. Ние така и не му го дадохме до последно, но той си взе решението и си купи билет за обратно. Първите му думи на летището бях "Тук дишам, това е моето място!"
Не знам защо се получи така, макар много да го мислех. Предполагам, че неговата екстроверност му изигра лоша шега, както и това, че очевидно е имал съвсем други очаквания.
Каза, че единственото нещо, което ще му липсва от Холандия са 4-те момчета-българчета с които се е запознал там, също първокурсници в Твенте. Единият само знам, че се казва Калоян. Така че ако майките им са тук в групата, искам да изкажа благодарности, че са били подкрепа в ужасното му емоционално състояние.
Надявам се всичко да е за добро и да си извади нужните изводи от всичко случило се.
Пожелавам успех на всички оставащи с адаптацията и новия живот там
Аз имам двама студенти - големият ми син учи медицина, тук, в София и не дава дума да се издума срещу медицинското ни образование. И мисъл не му минава за практикуване извън България. Малкият - точно обратното. Не искаше дори да разгледа специалности в български университети и тотално отрича възможността да следва и/или работи тук. За момента е много доволен от холандсите си избори...., но е твърде рано за генерални оценки.
Децата са много различни - характери, търсения, очаквания и т.н. Родили сме ги, за да са щасливи!
Желая на момчето Ви и Вас да се успокоите и да намери щастие!
