
В моите представи, ако всичко е наред във връзката, обичате се, радвате се на компанията си, искате и двамата да се задълбочават нещата и т.н., дори няма нужда от разговори за взаимоотношенията ви. Но една година срещи и да не сте заживели заедно, на тези години, не ми звучи добре.
Този мъж бил ли е женен? Някаква трагедия да има около него? Някакво дълбоко емоционално разочарование?
Не искам да го оправдавам. На мнение съм, че ако обичаш някой и искаш той да присъства трайно в живота ти, правиш постъпления, за да си с него, каквото и да си преживял преди това. Обаче дай да видим има ли нещо, което да го спира, различно от това, че не те вижда като жената за него.
За мен най-добрия вариант е да му поставиш въпроса ребром.
Допълвам се. Бях пропуснала, че баща му е починал. Но щом не му се отразява на срещите с приятелите, не би трябвало да се отразява и на любовните му взаимоотношения.
Аз бих поставила нещата във времева рамка - нещо като Достатъчно зрели сме и от достатъчно дълго време поддържаме някакви отношения, които мен не ме устройват. Имам желание повече от това - съвместен живот, брак, деца. Мога да дам толеранс още 1 месец да решиш искаш ли нещо повече с мен и да предприемеш стъпки в такава посока. Ако не - аз ще си търся щастието на друго място.