С какво ви дразнят свекървите? – 131

Ми то всякакви предположения могат да се направят. Аз мога да предположа, че другите са ги стегнали, само този син е муньо, на когото са се качили на главата. Мога да предположа, че другите синове и снахи са сложили разумни граници и те не се прескачат, защото не го позволяват. Даже авторката каза, че свекърите ходят на пръсти на гости на другите си деца. Мога да предположа, че те са скрили нещо от условията, а не сина при предоставяне на жилището и още десетина варианти. Ама няма смисъл да анализираме предположения. А да заявявам нещо от името на авторката, при положение, че тя е в темата, ще оставя на теб, аз не се наемам да правя
птица, да те наврат някъде на сила и да те наврат някъде, като се спести някакво намерение, с изнудване, театри с високо кръвно, всякакви обещания или чисти и целенасочени лъжи, изречени със задни мисли, не е едно и също

Ох, лошото наистина е, че не е насила. Щото ако е така, всеки нормален човек ще се опъне. В такива случаи обаче играят уговорки, недомлъвки, обещания и нищо черно на бяло. Канарчетата се връзват и започват драмите. На това му се вика златна клетка.

Качили му се на главата, като му дали жилище, вместо да го натирят да живее под наем? И си запазили стая тайно от него, че той не разбрал за какво иде реч? Ей, ама много ви бива да насилвате фактите за да си оправдаете тезата. А нещата са прости:

- След 18-ата им година (25-тата ако следват) родителите вече не са длъжни на децата си.
- Като не са длъжни могат да дават ако поискат, на когото поискат, и каквото поискат.
- Имат право да са лоши, да обичат едни деца повече от други или да не обичат никое.
- И не са длъжни да делят с везни на всеки по равно.
- А ако дават нещо, то може и да не е идеално, ама ако е неприемливо, младите са свободни да откажат. Ако не са отказали вината си е тяхна (колко на мъжа, колко на гаджето е спорен въпрос).  

Така е по закон. Моралът обаче е различен за различни социални групи и прослойки. Някъде е прието децата да целуват ръка и да слушат, другаде говорят на малко име с тъстове и свекъри. Кои сме ние, че да съдим? Спомням си как като ученичка в НЕГ се смеехме, като ни разказваха как в Германия децата се обаждат по телефона да питат може ли да дойдат на гости. Явно ни е звучало абсурдно от тогавашна гледна точка. та защо сега се учудваме?

Ако жената, която живее със сина ти не ти е никаква, то значи имаш сериозни проблеми с общуването.
Преди да се нанеса като квартирант някъде, задължително имам поне две срещи със собственците на апартамента, въпреки че са ми наистина никакви, обсъждат се условията, при които ще ползвам апартамента, както и дали те оставят багаж там. Имала съм случай на двустаен апартамент, дава се само едната стая, другата с багаж на хазяйката, по уговорка идваше нарядко да вземе и остави нещо.
Значи като пускаш някого за една година ще говориш с него, обаче като се касае за нов член на семейството до живот (защото хората с такива намерения се събират) ще си мълчиш, ще го игнорираш, ще си правиш тайни договорки и ще се надяваш той сам да се сети, че си го прецакал и да си трае, защото няма да има накъде да ходи после?
Ами много добро начало на отношенията, браво!
Ако живеят заедно, или имат такива намерения или са сгодени/женени,  да, ще говоря и с двамата. В момента, в който решат да  живеят заедно, тя е неговото семейство вече, не аз.
Мда, а би трябвало щастието му да ти е приоритет, не интересите ви.

Мда, а би трябвало щастието му да ти е приоритет, не интересите ви.
[/quote]
Ако реша да давам нещо мое на сина ми, ще говоря със сина ми. Той, ако иска, да говори с когото и да било, решението е негово. Това, ако тепърва ще давам. Тук подозирам, че разпределението е станало много преди да са подозирали за съществането на авторката.

Добре, не са длъжни родителите с нищо. Обаче на децата се търси отговорност към родителите, нали? Т.е. длъжни са само децата, родителите не, така ли? Защото и децата не са длъжни да гледат родителите си, особено като опрат до често посещение при доктора

Опростачихте  и казуса и темата.

Докато приемате всяка жена за "пробата на сина ми" никога няма да имате здравословни и нормални отношения. Ама нищо де, то има свекърви и след 2 внучета на приемат жената за снаха, щото не се били оженили (интересно пък кой е набил в главите на такива синчета, да бягат от сватба, че сакън да не би злата снаха да им отмъкне някой имот). Жалко е да си милиш, че масово се събират за да им е по-евтино + безплатен секс. А на тези конкретно и бебето им ли е проба, да видят как ще е с бебе? А болднатото дори не искам да го коментирам, да се месиш в живота на пораснал индивид, само защото неговите действия не съвпадат с твоята представа за живота е осакътително за него, освен неуважително.

Бюти, по същата причина чета тук...
Птица, всичко Ок, но наистина ми се отщява всичко като чета такива неща. Представям си момичето. Да, сглупила е, но поне не е меркантилна, злобна и т.н. Каквито са повечето коментари тук, и в двете посоки. Всъщност виждам, че Боряна вече го е казала...

"Не моите, неговите интереси (на детето). За своето щастие то може да се грижи, но ако е заслепено от любов аз поне бих могла (доколкото мога) да се грижа за интересите му. "

Първо, добре е от еднн момент нататък детето да стане мъж, дори в очите на родителите си.
Второ, да се грижиш за интересите на 10 годишния си син е достойно за адмирации. На 30, 40, 50 години се предполага, че те трябва да се грижат сами за интересите си, тоест да си подсигури средства за живот и да си избере подходящ партньор.
Да се подхвърля някакъв апартамент в отношенията под предлог, че е грижа за детето (40 годишно) е сигурен път до теми като тази и раздори зад щастливата фасада.
Не виждам причина изобщо да се приписват апартаменти или да се живее заедно. В повечето случаи родителите сами се натискат да го правят, не разбирам защо.
Отгледайте си децата правилно и си гледайте вашия живот после, а не техния.

Нямам син, а дъщеря.
И тази дъщеря е доста под 30 години.
Отгледали сме си я съвсем добре - живее сама в чужбина, издържа се успешно.
Никакви апартаменти не сме прехвърляли. Даже когато бях болна от Ковид и имаше риск да си замина говорих с нея да се откаже от наследство, ако се стигне до там, защото на толкова млад човек не му трябват готови блага, а да се докаже сам и сам да си построи благоденствието. И други важни аргументи имаше, но не са по темата.

Прекали се доста.Явно е,че мъжът си се е разбрал с родителите много преди авторката да се появи.Тя каза,че е имала нает апартамент и го е махнала,за да живеят с него в ''неговия''.Дефакто уговорките са били доста преди нея и мъжът си живее там от винаги.Условията той й ги е представил,ама как и тя сама казва,че много е премълчал и излъгал.И това се е показало в последствие.Не е нейното място да поставя ребром нещата,а на мъжа й.Явно той не иска.За имотите кой на кого...в чужбина има такъв закон,че ако на някое дете приживе са дадени активи и така ощетява другото (не чрез покупко продажба,дори и на ти мама 2000 евро) ,при разпределяне на завещанието ако има такива неща,то те се приравняват от нотаруса.Приживе е по желание,това е.Явно мъжът не се чувства ощетен,явно му е и приятно родителите му при него да идват..нищо ,че казва,че не му е приятно нещо си.Ако имаше проблем наистина,би го казал.
И моите родители понякога ме дразнят като са у нас,даже и им казвам за някои неща,но ще ми бъде доста тъпо ако идват в моя град и прелитат за 1 час за обяд.Приятно ми е да сме си заедно.Обаче Аз се съобразявам и с мъжа ми и го питам така и така нашите ще идват,казвам кога и как.Те говорят с мен,не върви да говорят с него нито да му се обасняват.Аз трябва да го направя.Тук мъжът не го прави и затова всичкото това е по негова вина.И че е премълчал изначално какви са му уговорките с родителите му.Защото той не е живеел сам,а с мама и тате,които не са обаче вкъщи постоянно.

Черна станция, защо смяташ, че свекървата приписва жилището на снахата в такъв казус? И кой изобщо е споменал подобна възможност?