Не мога да се справя с децата си

  • 13 120
  • 250
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: X
Не е въпрос кой да надделее. Въпросът е именно родителят да задава правилата и да следи за спазването им, защото децата имат твърде малко опит и не са способни на това. А наличието на ясни правила и спазването им е добре не само за възрастните, но основно за децата, защото им осигурява така необходимите ред, сигурност, стабилност и предсказуемост.

# 91
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, правилата се задават за безопасността на детето най вече. Правилото да не пипа контакта или да си мие зъбите. Но много често налагането на правилата се превръща в желание за надмощие, особено когато детето не прави това, което възрастният иска. И тогава възрастният започва да го приема като личен провал, предизвикателство към самия него и се настройва негативно, иска да се наложи на всяка цена.

# 92
  • Мнения: X
Това го има, да. В случая с авторката на темата, не мисля, че има такъв проблем. По-скоро нещата са изпуснати до степен да вредят и на децата, и на нея и е наложително намирането на някакъв, макар и минимален, ред. Без съдействието на бащата обаче нищо няма да се получи.

# 93
  • София
  • Мнения: 62 595
Авторката я саботира мъжът й. Впрочем това е често срещано - бащата бяга от отговорността на родител и заема инфантилната позиция на водач на съпротивата. Оставя "мръсната работа" на майката и така си запазва хитрата позиция винаги да я изкара виновна нея, че не възпитава децата добре като в същото време подстрекава децата и печели точки като той става обичаният родител. И майката започва да изперква, защото от всички страни е нападната - ти не ги научаваш, ти си изпуснала нещата, ти си некадърна. А си имаме един 30-годишен саботьор. Е, ако ти си дете кое ще предпочетеш - да слушаш майка си или да слушаш баща си? Признавам, че при такава конфигурация аз ще предпочета баща си, защото от него ще получа повече емоционални и материални облаги.

# 94
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 140
Добре е детето да се научи на ред и дисциплина ,както и да разбере,че в този живот всеки си има някакви задължения.
 Родителите определят правилата и държат  да се спазват.
Но е много важно те да са единни.

За спорта-да,хубаво е детето да спортува.
Но не е нужно да се прекалява.
За нас например училището е по-важно от спорта.
И гледаме спортните занимания да не пречат на училището.
Не е нужно да ходи на 3-4 вида спорт.
И да,всеки родител си прави сметката-дали има финансова възможност,дали има достатъчно време да води детето на тренировки...Дали остава време за домашните...Смятам това за нормално.

# 95
  • Мнения: X
Права си за бащата саботьор, Анди. Точно затова е добре авторката да направи всичко възможно  да се споразумее с него и да стигнат до обща позиция, която да прилагат. Иначе не го виждам. На нея ѝ е достатъчно трудно с 3 деца, едното от които съвсем малко бебе.

# 96
  • София
  • Мнения: 44 427
Аз имам правило - по един спорт и това е.  Въведох го по едно време, когато голямата искаше да ходи на 3 и не издържах.

# 97
  • Мнения: 9 235
В историята на авторката тя има избор и е решила така да живее: да не възпитава децата си, че така е по- лесно, а и играе ролята на добрата майка, да не се справя с две деца и да роди трето, щото ей тъй просто се е случило, и да има мъж, с който не са от един отбор. Когато човек си избира как да живее какви съвети могат да се дадат? Той си знае неговото.

# 98
  • София
  • Мнения: 44 427
Някъде назад каза, че са говорили с мъжа й и са се съгласили на някакви правила.

# 99
  • Мнения: 11 131
Авторке, не знам дали мога да ти помогна, но например аз на моя мъж постоянно казвам, че не мога без него, че тия деца буквално ме побъркват, че ако не е той ще ида в лудница, че единственото важно за мен е да не изпуснем децата.
Това го говоря, донякъде и защото аз изкарвам доста повече пари от него и вероятно по някакъв начин го комплексирам. За това на мен ми е супер важно да разбере, че той наистина е супер ценен за семейството и трябва да е до мен. Не твърдя, че при вас е такава ситуацията, но се опитай да му обясниш, че без неговата ангажираност ще изпуснете децата.

# 100
  • Мнения: 8 001
Аз пък съм на страната на бащата (Нищо драматично не е станало. Ако някой настъпи лего парченце и го заболи, ще се усетят, че трябва да се прибират. И пак казвам - трябва да им се говори.), но ако той не противоречи на майката при възпитанието на децата, тук вероятно са и дали много добри съвети как да се справя с описаните неща.

# 101
  • Мнения: 4 496
Твърдата ръка създава спокойствие у децата. Кой както иска да го разбира, но в никакъв случай не говоря за физическо и психическо насилие. Дъщеря ми беше на 5 и видимо побъркваше баща си. Попитах я защо прави така, отговора беше - защото той трябва да се научи да е по-строг. Т.е. това, че той го играеше доброто ченге й даде сигнал, че нещо не е ок. Разиграваше го, за да го тества до къде са му границите и това, че все не успяваше да прекрачи линията й даваше нови идеи за изява.
След 2 години пък един път залитна в посока да тормози друго дете. Ами отнесе си последствията. Това й беше първото наказание. Нямаше как да оставя нещата така. Майката на другото дете ми каза, че за пръв път й се случва родител да накара детето си да се извини за дебилната постъпка.
Уча я също, че големите често грешат, не винаги разбират децата и децата трябва също да обясняват. Нямам проблем да си призная грешките и да се извиня. Ама и тя като сгреши, трябва да се извини и поправи.
В момента е на 10. Има много по-голяма свобода от повечето си приятели. Имаме си много голямо доверие. Едната й приятелка на няколко пъти ми е казвала, че аз много добре обяснявам на децата нещата от живота, изслушвам ги и давам съвети. Повечето родители само викали и не изслушвали децата. Обичат да се събират у нас и обичат и да си говорят с мен. Знаят, че ако правят нещо нередно, ще ги смъмря, но ще им обясня защо не бива така.

# 102
  • София
  • Мнения: 44 427
Децата винаги тестват граници. Е, не винаги - през 1-2 месеца. Щом усетите такава битка, защитавате докрай. Но, за да не се изтощавате от битки, налагате малко основни правила - към 10 примерно.

# 103
  • Мнения: 3 001
Аз пък прекрасно я разбирам майката, защото лично мен безредието и хаоса в дома ми могат да ме докарат до нервен срив. Мога да си представя какви усилия й коства да се занимава по цял ден сам - сама с 3 деца и колко изтощена и объркана се чувства. Дреболии, битовизми, нищо фундаментални важно наистина, но перманентно разхвърляният дом и въобще бъркотията в ежедневието може неусетно да те подлуди. Трябва твърдо и категорично да се покаже на децата до къде са границите им. Правила и ред, който да се спазва. Майката определя правилата, тя създава реда, от нея зависи хармонията и атмосферата в едно семейството. За мен като жена и майка е немислимо да абдикирам от задълженията си или да делегирам чисто женски отговорности на бащата. Може би защото имам дъщери, но се стремя да давам пример и насоки непрекъснато. Те гледат и попиват, създават си представи за ролите в семейството, възприемат неволно моя начин на правене на нещата, моя светоглед и т.н. Аз, въпреки почти 50 то ми години, съм запаметила някак си в ДНК то примерът на майка и на двете ми баби. Колкото пораствам( остарявам) толкова повече заприличвам на тях. А като млада се кълнях, че никога няма да имам нищо общо с техните възгледи. Затова майката да се стяга и си влиза в ролята. Няма кой освен нея да й възпитава децата.

# 104
  • София
  • Мнения: 44 427
Съгласна съм. Аз обичам да подреждам. Обаче да съм сама. Примерно бащата да изведе големите някъде в събота, бебето на шезлонга и бих се развихрила.

Общи условия

Активация на акаунт