Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Не мога да се справя с децата си

  • 6 173
  • 248
  •   2
Отговори
  • София
  • Мнения: 853
Това е - просто не мога да се справя. Не ме слушат за нищо. Момче на 8, момиче на 5. Имам и бебе на 2 мес.
Не помня от кога не са си мили зъбите сутрин, неоправени легла, разхвърляни играчки навсякъде, баткото бръкне в шкаф, не се сеща дори да затвори вратичката след себе си, не гаси лампата на баня/ тоалетна след себе си. Миенето на ръцете му е просто  мокрене, не ползва хавлия, а пръска по стената с мокрите ръце, вече има и следи. Почти нищо не прочете от списъка за ваканцията, а иначе обича книгите. По цял ден играят с играчки - куклите, плюшките, бръмчи с колички като тригодишен.
Вечер не можеш да го вкараш в банята да се измие, после не можеш да го изкараш...
С две думи- ВСЯКО едно действие, което се иска от него, ако се случи, то става с многократно повтаряне, караници, обяснения как се прави и как не се прави и на следващия път пак същите глупости прави, все едно никога не сме говорили!
Малката беше по-послушна, но сега и тя, прави каквото си иска, навлича зимния елек посред лято, дънки, чорапи в най-голямата жега и не мога да я убедя да се облече адекватно.
Нямам сили вече, превърнах се в злодейка, която само ходи по тях и мели и пак ми обръщат гръб. Не искам да съм такъв човек, нервозна истеричка.
Прекарваме време заедно, чета им, вчера пускахме хвърчило, ходихме до реката, давам им колкото мога свобода с идеята да "отвърнат" с това да ме чуят от първия втория път.
Не е заради бебето, баткото откакто се е родил е инат и мързел във всяко едно отношение. Девойката я виждам, че все повече става като него и се отчайвам. Едно време обичаше да седнем двете с моливите и занимателна книжка и да "учим", сега върти очи като брат си.
В момента съм ги оставила да правят каквото щат, не мога повече, не се харесвам такъв човек, в какъвто ме превърнаха!
Чувствам се пълен провал като майка, чувствам, че не ме зачитат за нищо.

Ще питате къде е бащата в тази история? Той не се впечатлява толкова от това, за него аз правя от мухата слон и съм едва ли не лоша, че искам да има някаква дисциплина.
Него също не го слушат за нищо.

Къде бъркам, какво да направя, че да спре да се бърше в стената, да не ми отвръща че няма да учи и да не разхвърлят повече завивки и възглавници по пода, защото, видиш ли, правят си къщичка?

# 1
  • Мнения: 1 242
Предполагам, че повечето хора ще ти кажат, че наистина правиш от мухата слон, но аз като човек, който също държи на дисциплината и правилата, те разбирам.

Сега, някои неща наистина звучат като дреболии, но въпроса е принципен.

Без бащата в картинката обаче мисля, че ще ти е много трудно да се справиш, за съжаление.

Как реагираш когато не те слушат? Освен, че повтаряш и викаш, има ли някакви действителни санкции за тях т.е. някакъв вид наказание?

Също така опитай да си подбираш битките т.е. преглътни някои от нещата защото иначе се превръщаш във вечно мърмореща и крещяща особа и на децата си им като фон от един момент нататък.
Хубаво е да държиш на важните неща като учене, хигиена и т.н и да не се хабиш за дреболии. Какво като разхвърлят възглавници и завивки по пода? Не си струва тровенето на нервите за подобни неща, особено както имаш и бебе.

# 2
  • Мнения: 2 923
Трябва им друг пример за подражание и авторитетна фигура - пращате ги на лагер за месец. Дали тренировъчен, дали обучителен по нещо. Предупреждавате педагозите да са строги, там ще ги постегнат с режим. Отделно ги пращате на кръжоци - него на футбол/карате, нея на танци/волейбол. Ще изхабят енергия и ще се научат да слушат ръководител. И вие ще имате по няколко свободни часа на седмица без децата за успокоение на нервите.

# 3
  • Мнения: 600
Може да удряш слабите им места. Например ако обичат някаква храна им казваш, че ще получат ако си свършат работата. Или ако гледат филмче, или някакво друго занимание. Наистина е трудно, особено цели 3 деца, малката вероятно имитира баткото.
Ако имаш възможност да ги запишеш на някакво хоби, да са заети?

# 4
  • София
  • Мнения: 30 964
Типично септемврийско изтрещяване. Дишай! Иде 15 септември!

# 5
  • София
  • Мнения: 853
Да, това са дребни примери, основният проблем при момчето е, че не е способен да си промени навиците, не възприема от дума. Единственият успех, който успях да постигна е с обувките. Като се прибираме от разходка винаги си захвърляше обувките насред коридора, така че който излиза от хола да се спъне в тях. Откакто се е научил да се събува - до сега. Дори не искам да ги подрежда, просто да са до вратата. Веднъж му казах, че ще ги изкарвам навън на етажа и от тогава не ги захвърля където му падне.
Последствия има - ако не учи, няма излизане - ми, пак не учи, или го прави в последния момент през пръсти, а аз трябва да изведа бебето, малката...
Не може всичко да става със заплахи и подкупи. Стигаме до там да кажа - прибери си дрехите от земята и той да каже "иначе какво ще стане" или "какво ще ми дадеш ако ги прибера".
Караниците ги пиша, защото и през този период минах, сега просто говоря, повтарям - прибери си играчките от масата в кухнята, ок, като си свърша играта в хола. След 1 час пак, и пак и пак и накрая ги смита и захвърля в детската. А междувременно е съборил 20 неща, за които пак трябва да му се каже да ги оправи.
Нервен хамстер, и двамата са за пример в училище и градина. Той ходи на футбол, тя на балет и гимнастика, никой никога не ми се е оплаквал от тях. В детската на времето го хвалеха, че скача пръв да прибира и подрежда.
Стигнах до там да не смея да им кажа нещо, защото знам, че ще ударя на камък.
Да, трябва да си избирам битките, да, без бащата няма да стане, а той не е на моя страна.
Просто ми е мъчно и обидно.
Ужасявам се от мисълта как ще успявам да го накарам да пише домашни всеки ден, миналата година беше ад.

# 6
  • София
  • Мнения: 7 158
Някой от двамата родители трябва да си влезе в ролята и да стане респектиращ. Ако сега не можете да въведете дисциплина, след няколко години нещата ще са изтървани.
Не го пиша с цел назидание, а по-скоро като дружески съвет. Самата аз съм с дете с проблеми с инструкциите, като от години ползваме психолог в работата с него. Въведете задължения, срок за изпълнение, разговори и се постарайте да ограничите дуднянето до по-съществените мменти, за да не се превърне във фонов шум. И не разчитайте, че работата ще се свърши без надзор, прекалено малки са за това.
В нашия случай най-ефективни бяха разговорите на тема кой какво прави и допринася за семейството. Това беше по съвет на психолога, аз бях скептична. Ние бяхме тръгнали по схемата с наградния фонд, но тя бързо ни накара да го променим. Трябва да се смени фокуса - от наградата към ефекта за семейството, семейната обич, съпричастност и помощ. Синът ми е малко под 9, а това го въведохме като метод на работа от миналата година. Всички задължения - прибиране, чистене, помощ се правят, защото някой има нужда от тях или в името на общото благо. Така се създава и усещане за част от екип и отговорност към него. Таткото да си прави мъжки дни и вечери с големия, когато да са само двамата, да правят нещо, което им е кеф и на двамата и детето да получава дозата внимание.

Последна редакция: пт, 10 сеп 2021, 17:37 от милинка

# 7
  • София
  • Мнения: 30 964
Запиши го на занималня. Наистина е ужасяващо да се занимаваш с бебе и второкласник.
Не реагирай с емоции - "мъчно и обидно". Мисли с разума си как можеш даси облекчиш максимално ежедневието.

# 8
  • Мнения: 29 153
сега просто говоря, повтарям - прибери си играчките от масата в кухнята, ок, като си свърша играта в хола. След 1 час пак, и пак и пак и накрая ги смита и захвърля в детската.
Аз бих изхвърлила играчките в боклука след второто подсещане и окото няма да ми мигне.

# 9
  • София
  • Мнения: 5 574
Първо, трябва майката и бащата да заиграят отборно. Да не се руши авторитета на каращия се.
Второ, в къщата се налагат правила и всички ги спазват.
Примерно, обувките се свалят пред външната врата, дрехите се слагат в коша за пране или на закачалка, играчките са по местата. Същото се показва с личен пример от двамата родители. При нещо не на място - в боклука.
Трето, не се вика. Колкото по-тихо говориш, повече те слушат. Викнеш ли, автоматично "оглушават".
Четвърто, не правиш това, което влиза в задълженията на друг член от семейството, дори да причинява дискомфорт на всички.
Всичко друго е изгубена кауза.

# 10
  • Мнения: 6 167
Най-лошото в ситуацията е как ти я възприемаш. Ако има някакъв начин да си поемеш въздух, да се успокоиш и да спреш да ги гониш като диверсанти...
Наистина, родителят трябва да научи децата на много неща, но за мен най-важното е добрите отношения. Само викове и каране за всяко нещо - губи се ефектът. Ето, момиченцето какво облякло и обуло, това наистина ли ти е важно? Да избира сама какво да облича. Измисли кое е важното. Зъбите са супер важни. Сега, книжките че не прочел - ами да ги е прочел. Не им давай награди, за да си изпълняват задълженията, щом започват вече да се пазарят. Така не става. Пробвай за едно-две важни неща да ги лишаваш от нещо. Зъбите трябва да се мият. Това с мацането на стената, щом те дразни, пиши го и него за важно. Какво обичат? Не им го давай, ако не са си измили зъбите и той маца стената. Например, да си измият вечерта зъбите и тогава ще има филмче.

Сърдиш се на бащата, но може той да е прав и да се справите по-добре, ако не изисквате всяко нещо да е перфектно, а държите на малък брой важни неща.

# 11
  • София
  • Мнения: 853
милинка, сама ли посещаваш психолог, или и детето водиш?
Иска ми се да избегна занималнята, тъй като класът е преобладаващо момчешки и обикновено на занималня вършат страашни глупости, госпожата им трудно ги озаптява. Допълнително се притеснявам, че вероятността да ми влачи вируси е по-голяма, ако е цял ден на училище. Но ако видя, че иначе не става, ще взема да го запиша.
Много ви благодаря за съветите, ще покажа темата на ММ, за да обсъдим и изградим стратегия.
Трудно ми е да не подхождам емоционално, всяко тяхно игнориране го приемам лично. После като ми дойдат за редовното гуш (и двамата са много гушливи) някак си не ми идва отвътре да им се порадвам.

Последна редакция: пт, 10 сеп 2021, 18:25 от горчива

# 12
  • София
  • Мнения: 7 158
Миналата година психологът, чийто съвети препредадох, работеше с по-големи деца с проблемно поведение. Та при нея ходехме аз и баща му. Обсъждахме седмичните проблеми и тя даваше насоки как да отреагираме, как да правим корекции в поведението и пр. Смятам, че ни беше доста от полза, за жалост с началото на пандемията прекратихме и работата с нея.

# 13
  • соросоиден либераст
  • Мнения: 10 750
Не знам дали е добър съвет, но може да му делегираш някаква отговорност

Явно все пак харесва правилата в училище и ги спазва, но вкъщи няма авторитети.

Например, може да му кажеш, че излизаш с бебето и трябва да се грижи за сестра си, да ѝ сервира обяд, да ѝ почете и да я сложи да спи
Защото е голям мъж и когато татко е на работа, трябва да помага на мама

# 14
  • София
  • Мнения: 5 574
Не приемам за редно на дете да се делегират грижите за по- малкото, освен ако не е изявило само желание при значително по-голяма възрастова разлика.
Иначе делегирането на задължения е правилно, но за неговите неща. Примерно, тя излиза, а той има час да си подреди вещите. Или някаква помощ в домакинството.

Общи условия

Активация на акаунт