Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Не мога да се справя с децата си

  • 6 373
  • 251
  •   2
Отговори
# 15
  • Мнения: 175
Децата нямат уважение към вас, явно ви възприемат като обслужващ персонал. Казвате, че при треньори и в ДГ са изпълнителни-това  понеже тези хора изискват, не молят за дисциплина. Голям проблем е, че с баща им не сте тандем и те са го осъзнали.Значи може да правят каквото си искат.Не знам ако сега е така, в бъдеще как ще се справяте с тях. Някой ви посъветва да ходят на танци и спорт, че да си изразходят енергията. Те ще бъдат внимателни само там, при чуждите хора, но после у вас ще са си пак същите защото проблема си стои-липсата на уважение към родителите и както разбирам няма наказания(поне не работещи). Имам една такава позната и не искам да съм на нейното място. С по-големи деца е. Не знае как да ги накаже. Ако ги спука от бой, ще се оплачат в закрила на детето( в училище имат на всеки вход телефони, където да се оплачат от домашно насилие). Ако ги лиши от компютър или телефон, ще и обърнат къщата с краката нагоре, а и през учебната година не може без интернет заради дистанционното обучение. Обаче вместо да учат, те си играят на телефоните и дори не влизали в час. Лишаване от храна не действа, те са едното злоядо, другото става нощем и нагъва от хладилника. Общото между вас и тях е, че като бяха малки, на таткото му беше смешно и не се намесваше на нейна страна, за да покаже подкрепа. Той удобно се дистанцираше, все едно го няма и все тя трябваше да бъде лошата. Не съм съгласна, че преувеличавате проблема. Когато са малки, изглежда смешно човек да им се ядосва, но после  като праснат на ръст и килограми, става страшно.Аз мисля, че който е родител, трябва да си е на мястото като такъв, а не да им е приятел. Сега тези мои познати са в незавидно положение, ходят по психолози и питат как да се справят, щото не могат, но е късно. Ако още се помайвате, може и за вас да стане. Трябва ви генерална промяна в отношенията, безпощадно налагане на нови железни правила и това в името на психичното ви оцеляване. Желая ви да спасите себе си, само така ще сте полезна за семейството.

# 16
  • София
  • Мнения: 55 196
Родителите са за работа с психолог, а не децата. Когато децата се държат добре навън, а вкъщи зле, тогава най-често е отразяване на конфликт или някакви проблеми в семейството. Майката и бащата водят някакви свои битки помежду си, а децата приемат това поведение, което им е по-изгодно. В случая е по-лесно да са на страната на баща си и да бойкотират майка си. Възрастните са проблемът, не децата. Когато възрастните се оправят помежду си, тогава и децата ще започнат да се държат добре вкъщи.
Кажи на мъжа си, че ако продължават така нещата, ще побърка децата и ще има да им купува лекарства и да сърба по-големи попари. Едва ли ще ти повярва, защото и той по някакви свои причини се е вдетенил, но не може да го оставяш да се прави на две и половина. Какво делите двамата? Има нещо между вас.

# 17
  • соросоиден либераст
  • Мнения: 10 767
Така е. Проблемът е в бащата.

Работете със семеен психолог.
Но това едва ли ще проработи, щом бащата не вижда проблемите

# 18
  • София
  • Мнения: 55 196
Направо си го представям този баща как се съгласява за психолог, че и семеен! Все едно някой да му каже, че е неспособен интимно - толкова тежко ще реагира. Зарежи я тая работа с психолога, няма да проработи. Само авторката и мъжът й си знаят каква каша са забъркали.
Горчива, трябва да помислиш и да видиш какво се случва между вас, има някаква история, нещо е започнало да се случва около времето, когато са започнали проблемите на голямото дете. Малкото ходи по акъла и подражава на голямото. Нещо има там и само ти можеш да разбереш какво е, защото ти си познаваш семействата и какви случки сте имали, конфликти или някакви други неща.
Какви са отношенията между децата и баща им? Той как и колко общува с тях, как им говори, какъв тип баща е, какво позволява и т.н.? Ако може да опишеш основните неща.

Последна редакция: пт, 10 сеп 2021, 20:00 от Andariel

# 19
  • Мнения: 1 754
Мъж ,дете и куче както ги научиш.Сигурно ще ме изядете с парцалите,но аз съм старомодна.При въпроса ..иначе какво ще стане..,ще му отвъртя такъв шамар,че няма да повтори.
За 8годишното май вече са поизтървани нещата,внимавайте с другите.
И правилно са писали-родителите нямат авторитет.Няма ли начин да се споразумеете с бащата и да работите единно.
С три деца рядко някой може да се справи успешно сам.Записвайте ги на занималня,призовавайте на помощ баби и дядовци дано се подобри положението.

# 20
  • София
  • Мнения: 30 981
Общо взето, разумното разпределение е - на всеки възрастен - по дете. Бащата да се грижи повече за момчето си.

# 21
  • Мнения: 175
И аз също щях така да го шамаросам малкия, че да го залепя на стената за този отговор. Но проблемът ще се реши само ако родителите се съюзят, всеки пази гърба на другия и винаги се подкрепят при спорове с децата. Насаме може да си спорят до безкрай, но пред малките не може всеки с различно мнение и единият забранява, другият разрешава. Когато всеки тегли в различна посока се стига до провал. Изобщо така е то, като махнаха казармата, сега няма точно мъже, има момченца. Дано да успее да порасне, че да се сети  да възпитава и че е глава на семейство.

# 22
  • Мнения: 4 288
Съчувствам ти, не само заради поведението на децата, ами и защото с мъжа ти не сте един отбор. Бих била максимално строга с децата. Иначе е чудесно, че си намерила смелост да родиш трето дете.

# 23
  • София
  • Мнения: 855
Мислите, че проблемите между мен и бащата са в основата на това, че нямат респект към нас?
Може би сте прави, имаме проблем, но той е толкова сериозен, че просто не е за приказване.
Andariel, баща им е добър с тях, търпелив е, за него не е от значение дисциплината, или ученето, или в колко си лягат, единственото важно е да са добре нахранени (фикс идея му е) и да имат играчки.
Да, понякога им се кара, но общо взето е на настроения, много рядко изпушва и почва да крещи, после се извинява. Баткото си умира за него, с дъщеря си, мога да кажа, че няма никакви отношения. Може би и никога да не е играл с нея, с баткото - веднъж на няколко месеца да направят нещо заедно като баща и син. Той е много зает с работа, прибира се късно, винаги изморен, не го виня, не на всеки баща му идва отвътре да играе или изобщо да общува с децата си.

По отношение на желязната дисциплина - вкъщи нашите бяха такъв авторитет, че и през ум не ми е минавало да си отворя устата когато ми се карат за нещо, муха не смееше да бръмне когато баща ми е в стаята, възпитаваха ни със студенина и строгост, без бой. Може би затова не смея да скръцна със зъби на моите. Не искам да се страхуват от мен, така както аз се страхувах от моите родители.

# 24
  • София
  • Мнения: 55 196
Тоест баща им е запазил за себе си ролята на доброто приятелче и на практика се е самоотстранил от възпитанието, а на теб е отредил ролята на диктатора, срещу когото той може да се бунтува с децата на воля. Трябва да промениш тази конфигурация, защото на практика отказва да поеме отговорност и сочи с пръст теб. А утре, когато вече го притиснат някакви обстоятелства, ако стане някоя беля, веднага ще те посочи с пръст и ще каже, че ти си виновна и че ти не си ги възпитала добре "тези деца", докато той се е трепал да изхранва семейството. Хубаво си помисли какво ще правиш нататък, защото ти е отредена най-неблагодарната роля и децата нямат никаква причина да те слушат, да учат и изобщо да се държат прилично, имат си съюзник и покровител в лицето на баща си.

# 25
  • София
  • Мнения: 7 159
Бащата отсъства от картинката, авторката не иска децата да се страхуват, то излиза, че на практика те диктуват условията. Няма как да се получат нещата. Все някой трябва да го играе възрастен. Няма лошо отношенията да са топли, но дори и на най-близките си приятели не позволяваме да се вихрят по главите ни. Граници трябват.

# 26
  • Мнения: 4 040
Оставили сте децата да ви водят за носа и сега си правят каквото решат.
Аз, може да изглеждам гадна, но никога не прегръщам детето, когато се е държала лошо и иска да ме омилостиви. Ами редно е да си осъзнае грешката, пък нека е разстроена. В крайна сметка и аз имам чувства и не ми е ок някой да си играе с тях.
Стая не подреждам. За радост ми се е паднала подредена дъщеря, ама нещата са си нейни. Заявила съм, че нямам притеснения да ги хвърля в коша. Ако реши да провери дали е така, ще види, че не се шегувам.
Ако играе, не ми е проблем да има играчки навсякъде. Ама ако са само разхвърляни и зарязани, не търпя.
И общо взето при лошо държание ставам лоша и аз. Нито храна ще сервирам, нито ще обгрижвам, докато виновника не покаже, че осъзнава.
Децата имат нужда от това някой да им поставя граници. Направете го, докато е време.

# 27
  • София
  • Мнения: 30 981
И ти си се съгласила на трето дете при това положение???
Точно си започнала работа и пак си забременяла...
Моите са две, с разлика 6 г и щом почувствах, че нямам подкрепа, казах да забрави за повече деца.

Последна редакция: сб, 11 сеп 2021, 09:13 от Rockstar

# 28
  • Мнения: 572
Опитайте да им спрете захарта, под каквато и да е форма. Ще се учудите на промяната.

# 29
  • Мнения: 1 637
Явно все пак си много търпелива. При така описаната ситуация, която е ежедневие, аз бих станала звяр от към дисциплина и бих се заела да им покажа кой кой е в това семейство. Бащата като го няма никакъв, значи цялата " власт" е в твоите ръце. Няма какво да го чакаш и да разчиташ на съдействие от него. Ти си потърпевша, защото ти си по цял ден в лудницата с 3 деца, не той. Вземай се в ръце и действай категорично със забрани, правила и наказания. Съответно, ако има промяна в поведението и отношението - награди, поощрения и т.н. По дяволите, ти си шефа, ти определяш правилата! На 8 и на 5 г. са твърде малки, за да те игнорират и да не зачитат авторитета на родителя. Малко сте изтървали положението, но все още са малки децата и има шанс да ги преобърнеш към себе си. В къщи аз съм лошото ченге, баща им е ангел с крила, но знаеш ли как ми пука?!? Казала съм им, че докато живеят при мен и аз ги издържам, домакинството ще е по моите изисквания и ще спазват реда, който аз определям. Като се изнесат от къщи,ако искат и насрани гащи да държат в гардеробите си, не ме интересува! Но докато са при мен, ще спазват моите правила. Завивки и възглавници по земята...как пък не! После нали ще спят и ще се завиват с тях. Мокри стени, тръскане на ръцете вместо да се избърше, разхвърляни дрехи - това се стопира още в зародиш. Казваш,че така не се прави и ако продължава нагло и провокативно със същото поведение, просто налагаш санкции. Когато са се държали лошо, не съм имала угризения да изхвърля любима играчка или да ги лиша от нещо, което им е любимо. Нека знаят, че наглото им поведение има последствия. Няма какво да ги жалиш, те ще те подлудят.Направо не знам как издържаш, че и бебе има за гледане. Малко по сериозно, малко по стегнато се дръж с тях. Постави граници и задай правила. Щом слушат други възрастни ( треньори и преподаватели) значи не са толкова подивели и изтървани. Тия номера ги въртят само на тебе, защото усещат, че си слаба психически. Не им позволявай да те манипулират и да се качват на главата ти. Това са твоите деца и си длъжна да намериш подход, с който да изградите здравословни отношения. И последно - не се прави на тяхна приятелка, не слизай до тяхното ниво. Ти си им майка, не другарче, нито обслужващ персонал.

Общи условия

Активация на акаунт