Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Не мога да се справя с децата си

  • 6 359
  • 250
  •   3
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 30 981
Напишете правилата заедно, с цветни маркери и ги окачете на видно място!
За зъбите - и моя малкия не искаше да си ги мие, но всеки пък като го гушкам, му казвах че мирише. Много ги впечатляват електрическите четки...

# 46
  • Мнения: 696
На практика младежът много добре е усетил, че нищо не може да стане. И всички знаем, че нищо не може да стане. Възпитанието не е война, която родителят трябва да спечели. Аз бих казала на детето - да, нищо няма да стане, но на теб ще ти е мръсно и дрехите ще са ти по  земята и измачкани и мръсни - проблемът е твой.

Хайде бе, нищо няма да стане. Ако на мен ми отговори така, ще стане и още как. И хич няма да е приятно. Нямам никакво намерение да воювам с който и да е, нито да убеждавам в каквото и да е повече от 1 път. Ако не чува с добро се действа на принципа действие/бездействие - последствие. Теб в работата шефа дали те убеждава с галене с перце, че ако ти се постави задача и не я свършиш нищо съществено няма да се случи? Или ще ти връчи заповедта за уволнение при такива отговори? При децата е същото - докато им се показва, че от поведението им няма преки последствия за тях самите, ще продължават да се държат както им изнася. Аз не наказам, нито поощрявам, нито воювам - мързите да заредиш миялната и си оставяш чинията на масата - вечерта ще ти сипя в същата мръсна чиния. Не си вдигаш дрехите от пода - аз не пера нещо, което не е в коша запране - значи ще ходиш мръсен. Изречения от рода " На теб ще ти е мръсно" не работят защото мама ще мине след него и ще оправи ивсъщност няма да му е мръсно.

# 47
  • София
  • Мнения: 55 195
Стигаме до там да кажа - прибери си дрехите от земята и той да каже "иначе какво ще стане" или "какво ще ми дадеш ако ги прибера".

Ето в това изречение е разковничето. Изтървала си работата отдавна и е време за радиални мерки. Не е проблема дори в бащата,които го няма през целия ден, ако пред децата не ти прави напук (т.е да си мълчи, а не да ти противоречи).Проблемът е, че децата наистина не те приемат за авторитет. Аз уча моите, че всяко тяхно действие или решение има своята ответна реакция. Буквално така им го набивам в главите. Не си подрежда играчките - взимам един чувал и ги изхвърлям. Не си вдига възглавницата - тази нощ ще спи без такава. Захвърля си обувките на средата на хола - следващия път излиза бос и го водиш на място с камъни където да му е неприятно. Не си слага якето в гардероба - излиза навън в снега по тениска. Ако не иска да учи - другите вечерят демонстративно пред него, той стои гладен, защото не си е свършил домашните задължения.
Да, супер крайно е всичк, но ти отдавана си загубила контрола и авторитета и не мисля че по-меки мерки ще ти свършат работа. Главното е децата да разберат, че действията и бездействията им имат своите негативни последици, защото в момента те имат усещането за безнаказаност.

Това е тормоз. Жестоко отношение към детето. Физическо малтретиране. Дори само като го чета ми се повдига. Най-лошото е, че ти се гордееш с подхода си, а той е тормоз. Като в концлагер направо. А ти изпитваш удоволствие от това, чувстваш се като Господ. И това е към родното ти дете!

# 48
  • София
  • Мнения: 30 981
Някои хора много се нахъсиха в наказанията...
Тийнейджърката още мрънка за правилото "пера само дрехите в коша". Оставям я да си мрънка...

Последна редакция: сб, 11 сеп 2021, 18:08 от Rockstar

# 49
  • Мнения: 175

 баща им е добър с тях, търпелив е, за него не е от значение дисциплината, или ученето, или в колко си лягат, единственото важно е да са добре нахранени (фикс идея му е) и да имат играчки.

Това не са прасета, да го е грижа само дали се хранят, наддават и са здрави. Освен физическото им развитие има още много...

Да, понякога им се кара, но общо взето е на настроения, много рядко изпушва и почва да крещи, после се извинява.

Ама вие у вас само мъмрите. Както казва Камен Донев в един скеч "...сега само мъмрят.Не може да мъмриш, брат, все едно хан Аспарух да мъмри."


 муха не смееше да бръмне когато баща ми е в стаята, възпитаваха ни със студенина и строгост, без бой. Може би затова не смея да скръцна със зъби на моите. Не искам да се страхуват от мен, така както аз се страхувах от моите родители.

Никой не казва да бъдеш ледена и безчувствена, да всяваш страх и ужас. Ако проявяваш здравословна строгост за доброто им възпитание, това не те прави като твоите родители, на които те е страх да не заприличаш. За това ли бягаш в другата крайност- за да не си тяхно копие? Твоето безкрайно хипертърпение също е крайност да са невъзпитани, и незачитащи авторитети е пагубно за тях. Това поведение ще се затвърди и апликира и навън, а и не може да оставиш в къщи всички да живеете в ъв война.

# 50
  • Мнения: 771
Рискувате детето да почне да гледа на Вас като на слугиня, а на бащата като ходеща касичка. Безкрайно е погрешно за мен това да се купува и разрешава всичко, да няма наказания, щото детето да не се стресирало. Трябва да ги научите, че са зависими от вас. Не си подрежда стаята - няма нова играчка. Държи се лошо и Ви отговаря - няма да получи друго любимо нещо. Мисля, че не е късно все още, навреме сте се усетили.

# 51
  • Мнения: 696

Това е тормоз. Жестоко отношение към детето. Физическо малтретиране. Дори само като го чета ми се повдига. Най-лошото е, че ти се гордееш с подхода си, а той е тормоз. Като в концлагер направо. А ти изпитваш удоволствие от това, чувстваш се като Господ. И това е към родното ти дете!

Искаш ли да обясня защо не е тормоз - защото действа толкова бързо и безотказно, че почти не се налага да повтаряш. Пътите, в които се е наложило да пристъпя към толкова крайни мерки се броят на пръстите на едната ми ръка и не е било в близките 3-4 години. Гарантирам ти, че децата ми са изключително щастливи, неизтормозени и обгрижени от всякъде. В същото време думата на мама е закон. И не - къщата  не е перфектно подредена, играчките и в момента са на пода, одеялото е на топка, точно защото не очаквам от никой абсолютна перфектност през цялото време, но като казах на дъщеря ми на  8 години да преди малко да разтовари и натовари миялната това се изпълни моментално и без мрънкане. Не можех да си обясня защо непрекъснато получавах коментари и от странични хора, и от учителите,че децата са изключитено възпитани и лесни за гледане и работа, докато не видях с очите си на една почивка как децата на моя приятелка си позволяват да я удрят, да и обръщат гръб и да я обиждат и тя не реагираше по никакъв начин. Тя самата имаше толкова  изтормозен вид  от безсилието си да наложи авторитета си като родител, че спокойно можеше да е написала тя темата. В същото време корекцията на поведението на децата доколкото подразбрах или отсъства пред публика (явно от страх какво ще кажат хората) или с пердах без никакъв ефект. В нейно отсъствие много бързо строих калпазанките и им дадох тон на поведението (това не остана незабелязано от майката, която после каза, че 'тази ситуация не говорела добре за нея"). Не е важно детето да е робот, важното е да е разбрало, че ти си шефа и ти командваш положението.
П.С. Абсолютно същото важи и за вземането на решения. Давам им пълна свобода да взимат решения за собствения си живот при изричното условие, че после ще си понесат последствията. Последната случка е точно от днес - синът ми поиска да тренира 3-ти подред спорт. Това мен ще ме натовари и физически с водене на тренировки, и финансово. Аз ще дам своя дял в ситуацията, но му казах, че той също много ще се умори от всички занимания и понеже е по негово желание ще ходи без да мрънка колко му тежи и без да се отказва. Освен тов аочаквам от него успоредно да си поддържа нивото в училище безпромяна и ще му се наложи да си смени треньора по плуване с по-нелюбим за него, защото се засичат тренировките. Не му стана приятно, най-вече за плуването, но вече разбира, че всяко решение има своите последици

Последна редакция: сб, 11 сеп 2021, 19:17 от sunlight_eli

# 52
  • Мнения: 1 754
От много лигавщине и сакън да не се изтормозят горките деца,ето до къде се докара положението в много семейства.Това към коментарите на Андариел.Всяко действие трябва да има последствия,така както в живота.Никой не казва да сме жестоки към децата,но те трябва да знаят ,че има правила.
Дай сега за да не ги изтормозим да ги оставим да не си мият зъбите и те да се развалят.

# 53
  • София
  • Мнения: 55 195

Това е тормоз. Жестоко отношение към детето. Физическо малтретиране. Дори само като го чета ми се повдига. Най-лошото е, че ти се гордееш с подхода си, а той е тормоз. Като в концлагер направо. А ти изпитваш удоволствие от това, чувстваш се като Господ. И това е към родното ти дете!

Искаш ли да обясня защо не е тормоз - защото действа толкова бързо и безотказно, че почти не се налага да повтаряш. Пътите, в които се е наложило да пристъпя към толкова крайни мерки се броят на пръстите на едната ми ръка и не е било в близките 3-4 години. Гарантирам ти, че децата ми са изключително щастливи, неизтормозени и обгрижени от всякъде. В същото време думата на мама е закон. - започваш да се усещаш, че действията ти са неприемливи, признаваш, че са "толкова крайни мерки" и в следващия момент се оправдаваш, че било само малко, само се броят на пръстите на едната ръка, но от 2-3 години не си го правила. В същото време си горда от ефективността на мерките. Чудно! Но в същото време се смяташ за абсолютно права и за теб вътрешно подобни методи са съвсем ок.
И не - къщата  не е перфектно подредена, играчките и в момента са на пода, одеялото е на топка, точно защото не очаквам от никой абсолютна перфектност през цялото време, но като казах на дъщеря ми на  8 години да преди малко да разтовари и натовари миялната това се изпълни моментално и без мрънкане. Не можех да си обясня защо непрекъснато получавах коментари и от странични хора, и от учителите,че децата са изключитено възпитани и лесни за гледане и работа, докато не видях с очите си на една почивка как децата на моя приятелка си позволяват да я удрят, да и обръщат гръб и да я обиждат и тя не реагираше по никакъв начин. Тя самата имаше толкова  изтормозен вид  от безсилието си да наложи авторитета си като родител, че спокойно можеше да е написала тя темата. В същото време корекцията на поведението на децата доколкото подразбрах или отсъства пред публика (явно от страх какво ще кажат хората) или с пердах без никакъв ефект. - тук много ефектно включваш контраста с приятелката си и опитваш да внушиш колко не я бива като майка, а децата й колко са лоши.
 В нейно отсъствие много бързо строих калпазанките и им дадох тон на поведението (това не остана незабелязано от майката, която после каза, че 'тази ситуация не говорела добре за нея"). Не е важно детето да е робот, важното е да е разбрало, че ти си шефа и ти командваш положението. - на всичко отгоре си позволяваш да възпитаваш чуждото дете, а нямаш никакво право на това.

П.С. Абсолютно същото важи и за вземането на решения. Давам им пълна свобода да взимат решения за собствения си живот при изричното условие, че после ще си понесат последствията. Последната случка е точно от днес - синът ми поиска да тренира 3-ти подред спорт. Това мен ще ме натовари и физически с водене на тренировки, и финансово. Аз ще дам своя дял в ситуацията, но му казах, че той също много ще се умори от всички занимания и понеже е по негово желание ще ходи без да мрънка колко му тежи и без да се отказва. Освен тов аочаквам от него успоредно да си поддържа нивото в училище безпромяна и ще му се наложи да си смени треньора по плуване с по-нелюбим за него, защото се засичат тренировките. Не му стана приятно, най-вече за плуването, но вече разбира, че всяко решение има своите последици - манипулираш сина си, а всъщност ти свидят парите. Внушаваш на момчето чувство за вина.

мен тръпки ме побиват като чета какво пишеш. Или не осъзнаваш или не искаш да осъзнаеш.

Последна редакция: сб, 11 сеп 2021, 19:41 от Andariel

# 54
  • Мнения: 696
манипулираш сина си, а всъщност ти свидят парите. Внушаваш на момчето чувство за вина.[/u]

Ти май не разбра. Никой не манипулирам, момчето ЩЕ ходи на 3-ти спорт. Всъщност треньорката ми се обади лично да ме пита дали ще го записвам. Аз първоначално твърдо и отказах, после като се прибрах реших, че все пак е редно той да вземе решението (на 10 години е). Подредихме му програмата за седмицата, описах му натоварването и той твърдо заяви, че разбира всичко, знае че ще му е трудно, но иска да ходи и на този спорт. Знае за какво става въпрос, защото тази ситуация вече сме я играли с шеговитото "Почивният ми ден в в петък вечер", така че решението е напълно съзнателно взето от него. аз ясно му казах, че не мисля че постъпва правилно, но ще се съобразя с него. Обаче после да не чувам мрънкане, че е уморен. За мен това е правилният начин да се възпитава характер - твое решение, ти поемаш последствията и спазване на авторитета на 'началството".

# 55
  • София
  • Мнения: 55 195
Много съзнателно го манипулираш. Ако не искаш да плащаш поне му кажи направо, вместо да му вменяваш чувство на вина и отговорност как той трябва да изпълнява твоите условия. Все едно му правиш услуга и той ти е длъжен. Гадост.

# 56
  • Мнения: 29 158
Анди, не съм съгласна. Детето трябва да е наясно, че изборите му имат последици. Избрало е трети спорт и този избор ще доведе до промени в графика, смяна на треньор и натоварване на бюджета. Нормално е да знае за тези последици и да вземе решение, съобразено с тях.

# 57
  • София
  • Мнения: 55 195
Тя сама пише, че това ще я натовари финансово и ще й създаде неудобства. И не, не става въпрос за последици от решенията. Тя търгува своето неудобство срещу "ще правиш каквото аз кажа". Това не е помощ на детето. Обикновено родителите всячески подпомагат талантите на децата си, а не им поставят условия.  Помниш ли онази реклама на прах за пране май беше, в която майките се вълнуваха за децата си на състезания, лекуваха им мазолите и подобни? Така обикновено постъпват родителите.

# 58
  • Мнения: 29 158
След като това ще я натовари финансово, редно е детето да знае, че изборът му ще струва финансови неудобства на семейството и затова е добре да помисли дали наистина иска третия спорт. Ако го иска сериозно, семейството ще стегне бюджета и ще плати. Ако обаче е необмислен каприз, не е редно да се плаща за него. Детето трябва да е наясно с това и да направи честен избор.

Ние не сме наясно дали става въпрос за талант на детето или за поредния каприз. Ако е талант, то ще се занимава сериозно, а майката ще спази обещанието си да плаща и да го води на тренировки.

# 59
  • София
  • Мнения: 55 195
Да, да има честен избор. Но в случая няма честен избор. Има манипулация. А и авторката не казва "нямаме пари, ще трябва да се лишаваме от важни неща за неговите тренировки", а говори за неудобства за нея самата и за финансово натоварване. Тя мисли за себе си най вече.
Хубаво, щом децата все трябва да осъзнават последствията, в случая потребителката осъзнава ли последствията от своите действия? А ако към нея така се бяха отнасяли нейните родители, по-скоро нейната майка?

Общи условия

Активация на акаунт