Преди време ми се оплака, че има чувството, че другите я отбягват. Чувства се зле от това. Посъветвах я да се заявява с повече самочувствие и тя да инициира контактите. Много срамежлива е, предпочита да е невидима. Леко пълничка е, с очила и упорито акне, заради което ходим по лекари. Мисли, че външния вид ги отблъсква. Говорих с класната. Тя не вижда проблем и казва, че е добре социализирана. Аз на нейните години си излизах с компания, а тя е все у дома.
Общува прекрасно с нашите приятели и по-големи от нея - проблем са връстниците й. Много свързана е с мен и баща й и споделя доста. Сигурна съм, че ще си намери мястото. Просто я виждам, че това я тормози и не спирам да я мисля. Говорим си често на тази тема и й показвам пълната си подкрепа. Как по друг начин бих могла да й помогна!