Проблем със сприятеляването

Майката със сигурност си познава детето и може да прецени дали страда или не. Дори не е нужно детето да й каже. Някои неща се разбират и без думи.
Не винаги е до пъпките и килограмите. Сериозните деца не са интересни. Различните също - имам предвид различни интереси. Дъщеря ми е на 14. Обича лего, мини колички, изработва си разни неща. Съученичките имат гаджета и пушат.  Трудно се съвместяват и двата типа. Тази година е в ново училище.  Подхожда предпазливо, трудно се хвърля в нови приятелства. Каза, че всичките й съученици са вече на групички. Тя е сама. Говори си с всички,  не ги игнорира, но пък не тича в междучасията на цигара.

Под "натиск" всички в гимназията са започвали да пушат, за да не ги смятат за "задръстени" и "да се впишат".
Въпроса е дали за родителите е по-важно детето да е в лоша компания пред това да е само.
Прави ми лошо впечатление как лоши приятели и влияние са далеч по-добре от никакви приятели.
Като дете препатило си от подобни съвети - моля ви оставете децата си на мира, за да не ви обвиняват утре за травмите, които вие ще сте им нанесли.

Бях 5 години аутсайдер в гимназията, защото нямах интересите на другите - нито при пушещите кифли, нито при зубърките ми беше мястото, нито пък съм се поддавала на натиск да заприличам на тях. Никой. Нула. Не че не съм си говорила с тях, не че някой нещо ми е направил, но изпъквах жестоко и не се вписвах никъде. Реално по-близки ми бяха от класа и компанията на най-добрата ми приятелка (1-7ми клас бяхме заедно, после в различни училища), от колкото моите. Намерих си хоби/извънкласно занимание и нещата ми потръгнаха страшно много. Благодарение на това имам познанства от тогава вече 20 години се търсим, чуваме и виждаме, нищо че някои живеят на другия край на света. Целия ми социален живот е бил извън училище. Чудо голямо. Това, че с някой делите една стая не значи, че трябва да сте дружки. Някои намират съмишленици, да, други - в съседни класове, трети - в квартала, четвърти - някъде извън всичко това. И това е ок, това е нормално, това не трябва да се променя, само защото мама и тате не са били така едно време Защото опитите за вписване почти винаги са с цената на нещо и могат да имат неприятни последици.
Жива и здрава да е майка ми, веднъж, един единствен път ѝ споделих, че ме имат за странна. Тя ми каза, че не съм странна, просто съм различна от тях. Права беше жената. Намерих си хора като мен без да полагам усилия да се вписвам То могло

Не е задължително приятелите на дъщеря ви да са от училището й. Посъветвайте я да си намери хобита, да спортува и да излиза повече. Запишете я на групови извънкласни дейности.
Училището е институция все пак и на някои деца им е трудно да балансират социализирането с дейностите там. Друг е въпросът, че много деца бързат да пораснат в момента и ако дъщеря ви не е от тях става по-трудно.

Хората са различни. Не знам как се нахвърлихте всички на външния вид на момичето. Аз бях приказна красавица на тази възраст и все пак интроверт. Виждах отблизо как много по-грозни и дебели са популярните, как те първи си хващат гаджета и т.н.

Е, с годините намерих моите хора, 50 кг съм и сега, макар далеч не с онзи външен вид. Не това е същественото, а хората да споделят общи интереси, ценности, да са на една дължина на вълната.
Иначе компания за маса винаги ще се намери, но не всички искат такава компания или имат нужда от нея.

Моят син точно на тази възраст се затвори за много "приятели", започна да подбира внимателно и ако нещо в някой не му харесва, не общуваше повече от минимум. Имаше си неговите интереси, които не бяха да ходи по кафета, пуши и т. н. Към 17 реши да се отвори малко повече и когато ходят на хижа с класа, да отиде и той. За това има заслуга и класният, защото той ги организираше. Постепенно си намери кръг от наистина добри приятели от класа ( 3 момчета), обща компания от още няколко странични деца. Все още не е от много излизащите, защото живеем до малък град, но все пак излиза - купони с приспиване в къщи за гости, хижи, ходят дори за цял ден до други градове. Вече е на 19 и го позволяваме. Но всичко стана постепенно. За съжаление голяма част от компанията се разпръсна, защото наборите му отидоха да учат в различни краища на страната. Но преди това си спретнаха двудневен купон, много са се забавлявали.
Аз също бях свита в гимназията - една приятелка и няколко съученички в училище. Четях, рисувах, спортувах и се отворих към света когато завърших гимназия. А не съм била с наднормено тегло, акне и т. н, просто бях срамежлива. Е, наваксах си после 😂 Всъщност въобще не ми е тежало, че нямам голяма компания. И до днес е така - имам хигиена на общуването, много малко хора са ми близки, въпреки, че в телефонния ми указател има хиляди номера.

Аз мисля, че самото момиче е по-интровертно. Със сигурност килограмите и акнето може да създават някаква несигурност в нея. Обаче ако вие сте екстроверти, а тя не е, не очаквайте от нея да е като вас.
Аз бях на обратно с майка ми - тя, интроверт, можеше да не излиза от вкъщи и да седи сама. Аз, екстроверт и можех да не се прибирам вкъщи, постоянно бях навън с тоя, с оня, не сме правили някакви лоши неща, просто обичах да общувам с много и различни хора.

Дъщеря ви консумира ли млечни продукти и сладко? Ако да, спрете й ги тотално и й вземете една карта за фитнес (с читав треньор задължително), пилатес или каквото й харесва момичешко. Очилата могат да се заменят с лещи!
Нещото, което много ми помогна на мен за борбата с акнето беше бирената мая! На гладно в хладка вода сутрин и пъпките постепенно изчезнаха.

Аз самата като тийнейджър бях нещо подобно на дъщерята на авторката. Не че изобщо не общувах с връстниците си, но като цяло бях по-дистанцирана. Имаше едно момиче с което по-често се движех в междучасията. Иначе не изглеждах зле, но това наистина не винаги от значение. Не пушех, не пиех, за гаджета още не мислех, гледах си ученето. Съучениците не страняха от мен, даже напротив, не веднъж са ме канили на кафе, но аз все им отказвах. Само че при мен играеше роля и влиянието на родителите ми върху мен. Въпреки че бях кротка, те ме държаха много строго и изкъсо, не ми даваха никъде да ходя, нищо да правя, винаги всичко беше - от училище вкъщи. И така докато не завърших. След пубертета вече нещата се промениха, поошлайфах се. Родителите ми вече не налагаха такъв строг контрол върху мен. Всичко ще й мине след пубертета. А темата за външния вид я засегнахме, защото явно момичето има занижено самочувствие заради тези неща, което рефлектира върху общуването, а не че по принцип има кой знае какво значение. Хората с твърде ниско самочувствие обикновено биват избягвани и само им се натякват разни неща. И моето самочувствие беше ниско като по-малка, а пак казвам не изглеждах зле. Ниското самочувствие при мен идваше от други неща.

Здравейте. Аз бях такава, като момиче, ученичка- на 13-14 та до 18 г.в. С изключение, че не бях пълна, нямах и пъпки. Не ми беше приятно да жертвам собствения си комфорт, за да се впиша в нечия групичка. Не бях нещастна, напротив. Имаше 2-3 момичета с които общувах по- активно в училище и приятели извън него. Но не желаех да се лигавя, да забивам гаджета, да пуша навън, за да се впиша. Даже това усилие би ми коствало много повече, отколкото да остана себе си и да се отстоявам. Бях различна- имах си своите хобита- китара, музика, стари бг филми, природата и др. които не се котираха сред младите тогава Не полагах услия да изглеждам красива и модерна. Родителите ми не са се опитвали да ме променят, напротив насърчаваха ме, че в правилния момент до мен може да има малко, но качествени хора. Така и стана.
И до днес си държа на лафа: по-добре сам, отколкото зле придружен.

Жената вече каза, че момичето ходи на фитнес и на танци. Движението е от ключово значение, ще даде резултат.

И калориен дефицит си трябва и махане на вредни храни в шумящи опаковки, газирано.
От бирената мая се пълнее. Хубаво е, че вече има козметика и козметици. Едно време бъркахме маски с хума. От захар и шоколад също се пъпчасва.

Е как няма да имат понижено самочувствие като социалните мрежи са пълни с хилави, ошлайфани до неузнаваемост инфлуенсърки, които ръсят позитивизъм и пропаганда колко е харно че си у лукса щото така изглеждаш. Въпроса е на де се тръшне, че никой не ще да си другарува с нея, а да се превърне в тази версия на себе си с която ще искат да си другаруват.
P.S Когато се спортува както беше пояснено от бирената мая 40-60 калории няма как да се надебелее!

Бирената мая има  състав, включващ витамини от група B (като B1, B2, B3, B5, B6, B7, B9, B12), минерали (калий, фосфор, калций, желязо, цинк, магнезий, хром, селен) и аминокиселини.
Може да се замени с добавка, не е нужно да е на бирена мая.
Аз прочетох темата, но не разбрах едно- като споделя толкова много, дъщерята на какво мнение е за тази ситуация?
Че и на мен, ми се струва, че филмът е в главата на майката.
Не я обвинявам, защото и аз съм филмираща се майка- просто се притеснява за детето си, и търси да му помогне , но може да не е чак реално притеснението.

Искам да кажа и друго, хората се развиват по различни начини. Аз цялото си тийнейджърство бях доста задръстена, но бях сред други себеподобни и ми беше много ок. Обичах да чета, бях много посветена на ученето и  имах подобни приятели.  Но все слушах как майка ми на моите години не спирала била да танцува по купони и дискотеки. Е, аз обичах да чета и тн. бях по-затворена, но на по-големи години пък много се разчупих и няма заведение в близкия град по време на докторантурата ми, което да не съм затворила. Докато не се омъжих, часът на прибиране беше сутрин, в хладилника само алкохол---хранене само по скъпи ресторанти в компанията на мъж( или в университетската менза,хехе). Така си бях докато не направих семейство. Отново майка ми много ме е хокала и сравнявала със себе си -- този път кога ще се женя и тн. Бременна ходих по дискотеки, даже първата година от майчинството бях нонстоп сред хора и заведения с бебето си.  И отново майка ми правеше сравнения. Рязко се промених с пандемията и второто бебе и пак навлязох в много интроветна фаза. Та мисълта ми е, каквато и да е сега вашата дъщеря, това е фаза, в която тя учи. И не значи, че винаги ще е така. Животът е пред нея, след някоя друга година може да хукне по така омразните заведения. Някои учим отстрани,наблюдавайки. Честно казано, аз дори затворена, съм правила грешки на младостта, ама поне не съм пила алкохол на 16, не съм правила секс твърде малка, нямам травми някакви, каквито могат да имат по-дивите тийнки. Преживяла съм по-дивата част от живота си на по-голяма възрасти намирам това за прекрасно--едно е да "дивееш" на 16, друго е на 26 с пари, самочувствие и някакви все пак свестни и по-интелигентни младежи, а не пубертети на по 16-17.
А и наблюдавайки, доста съм учила, доста неща съм си спестила.
За мой късмет, по математическите гимназии беше пълно навремето със задръстени девойки и младежи и не съм се чувствала странно, та е и въпрос на среда.
Но и аз мисля, че не е ок младо момиче да не му помогнете да отслабне. Все пак има една младост, ще е абитуриентка, това е и здраве. Та, задължително да оправи храненето и да спортува. Пък нека си е интровертна, има време да придобие жизнен опит.