...
- Публикувана: 17 септ. 2025, 23:23 ч.
- Последно мнение: 7 окт. 2025, 22:04 ч.
Проблем със сприятеляването
Абе, за мен не е добре младо момиче да е пълно...в смисъл, аз моите момчета ги гоня да се движат много и да спортуват. Всеки уикенд екскурзии, плуване, колела, природни паркове, СУП, сърф, всичко! Малки са -- на 5 и на 7, но ги скъсвам от спорт, не за друго, но защото аз трябва да свалям и ми трябва много движение. Захарта ограничавам при децата си, заради зъбите. Малкият ми на 5 е с кариеси и пломби! В училище им надуват главите за вредата от захарта, забранено е да носят за закуска сладко или чипс, синът ми ми се скара, че за закуска съм му направила палачинка с мед за училище 
) Имала съм късмет, че учителката не била видяла.
Та много движение трябва и да се ограничи захарта, това заради зъбите, ако не за друго. Аз имам огромен страх да нямат децата ми пломби на перманентните си зъби. Ако човек няма спортна и двигателна култура от дете, после като възрастен е много тегаво да се започне, според мен.
Това, обаче, няма общо с приятелството.)) Слаб-дебел, с акне или без, приятелството е свързано по-скоро със социалните умения и желанието. Може да си с мегаяк външен вид и пак да нямаш много приятели. Аз като ученичка спортувах съзтезателно и бях много стройна, но винаги съм имала една много близка приятелка и някакви от улицата. Никога не съм била в центъра на събитията в класа си, от "популярните" съученици, но определено бях харесвана като момиче от момчетата. Просто по-периферна. На 15 имах първото си гадже, батко от горен клас, но приятелки така съм нямала, с момчета не съм излизала, на купони не са ме пускали май никога. Ходих на училище, уроци, тренировки. Сама исках това и само това ме интересуваше. Като по-малка ми казваха "Стига си чела, излизай да играеш", но аз исках да си чета. Не съм била асоциална, или свръхзависима от родителите си, просто си бях академично дете. Между другото, оценявам се като човек, който в днешно време обича да се социализира, но с недобри социални умения. Доста пълни и много общителни и чаровни хора познавам с големи социални кръгове.
Притесняват ме коментарите за очилата, защото малкият ми син е с големи зрителни проблеми, носи очила и лепенка на окото...засега има приятели, даже лесно завръзва контакти, но се тревожа вбъдеще да не му е проблем
.
) Имала съм късмет, че учителката не била видяла.Та много движение трябва и да се ограничи захарта, това заради зъбите, ако не за друго. Аз имам огромен страх да нямат децата ми пломби на перманентните си зъби. Ако човек няма спортна и двигателна култура от дете, после като възрастен е много тегаво да се започне, според мен.
Това, обаче, няма общо с приятелството.
)) Слаб-дебел, с акне или без, приятелството е свързано по-скоро със социалните умения и желанието. Може да си с мегаяк външен вид и пак да нямаш много приятели. Аз като ученичка спортувах съзтезателно и бях много стройна, но винаги съм имала една много близка приятелка и някакви от улицата. Никога не съм била в центъра на събитията в класа си, от "популярните" съученици, но определено бях харесвана като момиче от момчетата. Просто по-периферна. На 15 имах първото си гадже, батко от горен клас, но приятелки така съм нямала, с момчета не съм излизала, на купони не са ме пускали май никога. Ходих на училище, уроци, тренировки. Сама исках това и само това ме интересуваше. Като по-малка ми казваха "Стига си чела, излизай да играеш", но аз исках да си чета. Не съм била асоциална, или свръхзависима от родителите си, просто си бях академично дете. Между другото, оценявам се като човек, който в днешно време обича да се социализира, но с недобри социални умения. Доста пълни и много общителни и чаровни хора познавам с големи социални кръгове. Притесняват ме коментарите за очилата, защото малкият ми син е с големи зрителни проблеми, носи очила и лепенка на окото...засега има приятели, даже лесно завръзва контакти, но се тревожа вбъдеще да не му е проблем
. Движението си е важно. Не е лъжа. Но жената дошла да попита за сприятеляване, едва ли не я бичуваха тука, че дъщеря й била пълничка. В крайна сметка си е въпрос и на избор.
Аз съм пълничка, ама доста пъргава. Дори и доста издръжлива. Просто съм любител на храната и баскетбол спортувах и пак си останах пълничка.
Наднорменото тегло не е ОК, дори човек да се харесва така – то вреди на здравето, особено в детска или юношеска възраст. Има калкулатори за телесния индекс, които дават обективна представа за риска. Никой не линчува жената за това, че детето ѝ е пълничко, но здравомислещ човек няма как да е във възторг от това. Да казваш истината не е лошо, а нужно. Прогрес идва, когато спрем да успокояваме и започнем да стимулираме към промяна. Изключвам случаите, когато теглото е следствие от здравословен проблем
Не случайно се следи тегло от раждането.
Имам колега с бебе на 3месеца. Вчера го теглили 9кг .
Гледам да не се заслушвам в трелите какъв юнак бил, че да не ми идва желанието да кажа нещо
Имам колега с бебе на 3месеца. Вчера го теглили 9кг .
Гледам да не се заслушвам в трелите какъв юнак бил, че да не ми идва желанието да кажа нещо
Проблемите със сприятеляването не идват, защото е пълничка и с акне, а защото е по-затворена, четяща, не следваща общите чалга трендове, от там по-различна и по-трудно вписваща се във все по-изпростяващата среда в училище. Хубаво е, че се борите с акнето, защото им е голям комплекс. С теглото е хубаво да се пипа много внимателно, защото може много лесно да се докарат на една неуверена тийнейджърка хранителни разстройства. Имах две познати, сестри. По-голямата така гонена да не напълнее, от цялата рода, отключи анорексично разстройство и беше ужасен ужас. Сестра ѝ, леко закръглена, но в никакъв случай пълна, каза, че като е видяла сестра ѝ през какво преминава, никога няма да пази диета. Та така де, няма нужда да демонизирате момичето, ще се мотивира, ще прецени как се харесва и ще си редуцира теглото. Здравето е едно, ама тук някои изказваниня са доста груби направо, като на тези дами искам да кажа, че съдбата много обича да си прави шеги, та затова по-полека с чуждата болка.
Външният вид и наличието и неналичието на акне за мен, както и за двете ми дъщери никога не е било повод за това да са или не са приятели с някого. По-скоро как си допадат, дали имат сходни възгледи и начин на мислене. А и малко или много, в училище класовете са по-ограничени като мини общества и та децата попадат по бал по-често, а не толкова по интереси. Често са много различни, в това няма нищо лошо, но е възможно да няма човек на такова интелектуално ниво, от каквото едно четящо момиче би имало нужда. Тъжно е, но много голяма част от децата не обичат да четат книги и не четат.
Съвет към авторката: когато на голямата ми дъщеря беше по-трудничко, винаги я мотивирах да учи, за да си намери приятели в университета. Не всички приятелства от училище остават трайни, защото хората порастват, нуждите им се променят и често се разминават. Тъжно е, но такъв е животът. Е, в университета си намери приятели, щастлива е, продължава да си учи и така. Ще си намери приятели, тийнейджърката, ако не в училище, в университета със сигурност и ще е щастлива. Колкото до теглото - сигурна съм, че самата тя ще поиска и ще намери сили в себе си да иска да влезе в по-добра форма. Вашата работа като родител е да сте до нея, да я подкрепяте и ако има нужда от финанси, за да спортува, се храни здравословно, да иде на лекар, да приема специални витамини и добавки - да ѝ ги осигурите. Дано никога повече да не я гледате тъжна.
Външният вид и наличието и неналичието на акне за мен, както и за двете ми дъщери никога не е било повод за това да са или не са приятели с някого. По-скоро как си допадат, дали имат сходни възгледи и начин на мислене. А и малко или много, в училище класовете са по-ограничени като мини общества и та децата попадат по бал по-често, а не толкова по интереси. Често са много различни, в това няма нищо лошо, но е възможно да няма човек на такова интелектуално ниво, от каквото едно четящо момиче би имало нужда. Тъжно е, но много голяма част от децата не обичат да четат книги и не четат.
Съвет към авторката: когато на голямата ми дъщеря беше по-трудничко, винаги я мотивирах да учи, за да си намери приятели в университета. Не всички приятелства от училище остават трайни, защото хората порастват, нуждите им се променят и често се разминават. Тъжно е, но такъв е животът. Е, в университета си намери приятели, щастлива е, продължава да си учи и така. Ще си намери приятели, тийнейджърката, ако не в училище, в университета със сигурност и ще е щастлива. Колкото до теглото - сигурна съм, че самата тя ще поиска и ще намери сили в себе си да иска да влезе в по-добра форма. Вашата работа като родител е да сте до нея, да я подкрепяте и ако има нужда от финанси, за да спортува, се храни здравословно, да иде на лекар, да приема специални витамини и добавки - да ѝ ги осигурите. Дано никога повече да не я гледате тъжна.
Моята дъщеря също има проблеми с общуването и социализацията. И не, не е пълничка, даже е слаба, не носи очила и няма пъпки. Не знам защо се търсят причините в това, че момичето било леко пълничко и се борило с акне…
По същия начин моята е по-затворена, четяща, не следва чалга трендове, не пуши, не пие алкохол и така. Тя не се чувства зле обаче, че е по-изолирана, но аз се притеснвам малко или много като родител, че не е общителна.
По същия начин моята е по-затворена, четяща, не следва чалга трендове, не пуши, не пие алкохол и така. Тя не се чувства зле обаче, че е по-изолирана, но аз се притеснвам малко или много като родител, че не е общителна.