...
- Публикувана: 17 септ. 2025, 23:23 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2025, 16:01 ч.
Проблем със сприятеляването
Абе, за мен не е добре младо момиче да е пълно...в смисъл, аз моите момчета ги гоня да се движат много и да спортуват. Всеки уикенд екскурзии, плуване, колела, природни паркове, СУП, сърф, всичко! Малки са -- на 5 и на 7, но ги скъсвам от спорт, не за друго, но защото аз трябва да свалям и ми трябва много движение. Захарта ограничавам при децата си, заради зъбите. Малкият ми на 5 е с кариеси и пломби! В училище им надуват главите за вредата от захарта, забранено е да носят за закуска сладко или чипс, синът ми ми се скара, че за закуска съм му направила палачинка с мед за училище 
) Имала съм късмет, че учителката не била видяла.
Та много движение трябва и да се ограничи захарта, това заради зъбите, ако не за друго. Аз имам огромен страх да нямат децата ми пломби на перманентните си зъби. Ако човек няма спортна и двигателна култура от дете, после като възрастен е много тегаво да се започне, според мен.
Това, обаче, няма общо с приятелството.)) Слаб-дебел, с акне или без, приятелството е свързано по-скоро със социалните умения и желанието. Може да си с мегаяк външен вид и пак да нямаш много приятели. Аз като ученичка спортувах съзтезателно и бях много стройна, но винаги съм имала една много близка приятелка и някакви от улицата. Никога не съм била в центъра на събитията в класа си, от "популярните" съученици, но определено бях харесвана като момиче от момчетата. Просто по-периферна. На 15 имах първото си гадже, батко от горен клас, но приятелки така съм нямала, с момчета не съм излизала, на купони не са ме пускали май никога. Ходих на училище, уроци, тренировки. Сама исках това и само това ме интересуваше. Като по-малка ми казваха "Стига си чела, излизай да играеш", но аз исках да си чета. Не съм била асоциална, или свръхзависима от родителите си, просто си бях академично дете. Между другото, оценявам се като човек, който в днешно време обича да се социализира, но с недобри социални умения. Доста пълни и много общителни и чаровни хора познавам с големи социални кръгове.
Притесняват ме коментарите за очилата, защото малкият ми син е с големи зрителни проблеми, носи очила и лепенка на окото...засега има приятели, даже лесно завръзва контакти, но се тревожа вбъдеще да не му е проблем
.
) Имала съм късмет, че учителката не била видяла.Та много движение трябва и да се ограничи захарта, това заради зъбите, ако не за друго. Аз имам огромен страх да нямат децата ми пломби на перманентните си зъби. Ако човек няма спортна и двигателна култура от дете, после като възрастен е много тегаво да се започне, според мен.
Това, обаче, няма общо с приятелството.
)) Слаб-дебел, с акне или без, приятелството е свързано по-скоро със социалните умения и желанието. Може да си с мегаяк външен вид и пак да нямаш много приятели. Аз като ученичка спортувах съзтезателно и бях много стройна, но винаги съм имала една много близка приятелка и някакви от улицата. Никога не съм била в центъра на събитията в класа си, от "популярните" съученици, но определено бях харесвана като момиче от момчетата. Просто по-периферна. На 15 имах първото си гадже, батко от горен клас, но приятелки така съм нямала, с момчета не съм излизала, на купони не са ме пускали май никога. Ходих на училище, уроци, тренировки. Сама исках това и само това ме интересуваше. Като по-малка ми казваха "Стига си чела, излизай да играеш", но аз исках да си чета. Не съм била асоциална, или свръхзависима от родителите си, просто си бях академично дете. Между другото, оценявам се като човек, който в днешно време обича да се социализира, но с недобри социални умения. Доста пълни и много общителни и чаровни хора познавам с големи социални кръгове. Притесняват ме коментарите за очилата, защото малкият ми син е с големи зрителни проблеми, носи очила и лепенка на окото...засега има приятели, даже лесно завръзва контакти, но се тревожа вбъдеще да не му е проблем
. Движението си е важно. Не е лъжа. Но жената дошла да попита за сприятеляване, едва ли не я бичуваха тука, че дъщеря й била пълничка. В крайна сметка си е въпрос и на избор.
Аз съм пълничка, ама доста пъргава. Дори и доста издръжлива. Просто съм любител на храната и баскетбол спортувах и пак си останах пълничка.
Наднорменото тегло не е ОК, дори човек да се харесва така – то вреди на здравето, особено в детска или юношеска възраст. Има калкулатори за телесния индекс, които дават обективна представа за риска. Никой не линчува жената за това, че детето ѝ е пълничко, но здравомислещ човек няма как да е във възторг от това. Да казваш истината не е лошо, а нужно. Прогрес идва, когато спрем да успокояваме и започнем да стимулираме към промяна. Изключвам случаите, когато теглото е следствие от здравословен проблем
Не случайно се следи тегло от раждането.
Имам колега с бебе на 3месеца. Вчера го теглили 9кг .
Гледам да не се заслушвам в трелите какъв юнак бил, че да не ми идва желанието да кажа нещо
Имам колега с бебе на 3месеца. Вчера го теглили 9кг .
Гледам да не се заслушвам в трелите какъв юнак бил, че да не ми идва желанието да кажа нещо