Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Не мога да се справя с децата си

  • 6 373
  • 251
  •   2
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 754
И аз се очудих,че при тази ситуация авторката се е навила на трето дете,ама да са живи и здрави.
Тази слободия не е здравословна за децата.Шом бащата се държи като дете,снкциите трябва да са и за него.Пробвайте в единия му почивен ден да го оставите сам ама за цял ден с тримата.На всички оплаквания отговаряте...Аз съм така всеки ден....ще помогнеш ли да се промени нещо?

# 31
  • София
  • Мнения: 30 981
Чак пък с тримата... Взима количката и бяга.😉

# 32
  • София
  • Мнения: 55 196
Какво да се навива, то като е станало третото да го връща ли? А често хората се надяват, че със следващото дете ще е различно, което пак не е различно.

# 33
  • Мнения: 8 318
И моите в някакъв момент хич не си подреждаха.
Казах им - или подреди моливите, или изхвърчат през прозореца.
Изхвърлих няколко молива, да видиш ред сополи, сълзи и подреждане.

Като се карат за някоя играчка, баща им ги попита - момчета, искате ли аз да ви я разделя? Първия път се съгласиха, и той я раздели. Ама така, счупи я на две, и им даде половината боклуци на единия, половината боклуци на другия.
Това беше преди 7-8 години, още го помнят!!! Ай са почнали да крещят за нещо, което не могат да разделят, и той веднага си предлага услугите. Настъпва мир и любов 🌞🌞🌞

# 34
  • соросоиден либераст
  • Мнения: 10 767
Здравословната среда за гледане на деца е, когато двамата родители споделят всички задължения, което означава, че никой от тях не може да си позволи да развива кариера. Това е факт.

Семейство или кариера е съвременната дилема

Важно е да се работи, но не повече от допустимото.
Необходимо е и двамата да могат да отделят време на партньорските си взаимоотношения, на родителските си задължения, професионалните такива и себе си, като личности и здрави тела.
В такава среда, някак се случва естествено здравословното поведение да изискваш от децата си необходимото уважение, тишина, ред и изпълнение на домакински задължения. 
Значи в съвременния свят никоя жена не трябва да бъде само майка, а бащата само доставчик на ресурси.
Аз ти предлагам, ако мъжът ти продължава упорито да ти отказва помощ, да си намериш работа и да запишеш най- малкото на ясла, а останалите и без това ще са на училище.
И всъщност, колкото е възможно повече време да ги оставяш на него, сам да се оправя, докато ти си някъде.
Така сам ще усети нуждата от ред и дисциплина.

# 35
  • Мнения: 652
Ох, аз това го преживях само с един, пък с двама и бебе...
Вечно вървях след него и дуднех, наричаше ме полицайка. Баща му е ангел. щото само гледа да избяга на работа.
Доста наказания и задвратници е отнесъл. И аз съм расла в такова строго семейство, ще шукна в присъствието на баща ми ли...ама друг път.
Имат нужда от авторитети, затова моят много малко е стоял вкъщи, на градина, училище, плуване...навън.
Чак сега на 13г малко се кротна.

# 36
  • Мнения: 15
И моите в някакъв момент хич не си подреждаха.
Казах им - или подреди моливите, или изхвърчат през прозореца.
Изхвърлих няколко молива, да видиш ред сополи, сълзи и подреждане.

Като се карат за някоя играчка, баща им ги попита - момчета, искате ли аз да ви я разделя? Първия път се съгласиха, и той я раздели. Ама така, счупи я на две, и им даде половината боклуци на единия, половината боклуци на другия.
Това беше преди 7-8 години, още го помнят!!! Ай са почнали да крещят за нещо, което не могат да разделят, и той веднага си предлага услугите. Настъпва мир и любов 🌞🌞🌞
🤣🤣🤣

# 37
  • Мнения: 7 866
Не съм чела коментарите, сори. Дори целия пост не изчетох. Има една хубава книга - "Трениране на успешни родители." Книгите на Алисън Шейфър също са хубави.

# 38
  • Мнения: 9 692
Аз винаги съм разчитала на авторитета на съпруга ми с децата, иначе и моите грам не слушаха, но пораснаха и сега е доста по-лесно. Според мен те просто са си деца, малко по-разглезени, но все пак деца. Трябва си търпение в тоя живот и по-малко втилясване.

# 39
  • Мнения: 10 103
При нас правилата са такива
Детето иска да излезем.Първо прибира играчките в коша ,облича дрехите,които съм приготвила.И тогава излизаме.
Ако каже ,,Не искам,,,отговарям,,ОК.Аз не бързам,,.Не отстъпвам.
Когато прибере играчките и се облече,тогава излизаме.
Веднъж,два пъти протестира.После това се превърна в навик.

За хигиената-миене на зъби,крака и дупе-задължително всяка вечер.Без компромиси.Не може да легне с мръсни крака в чистото легло.Точка.
Дрехите се сменят всеки ден.Задължително.
Настояваш,докато се преоблече.Също се превръща в навик.

Домашни,книги от училищния списък и др.съм обяснила ,че това са задължения,които трябва да се свършат.
Като ги изпълнява -получава това ,което иска.
Обаче с баща и сме единни.
Дъщеря ми вече е на 12.Върши всичко без да протестира.

# 40
  • Мнения: 586
Напълно нормално е с три малки деца, то с едно е късане на нерви та ти с 3. Ще пораснат някога.

# 41
  • Мнения: 771
От всичко прочетено дотук най-много съм съгласна със Северно сияние и Пип 2. Вие не сте никакъв авторитет е очите на баткото, а сестрата му подражава. Много е трудно с абдикирал баща. Говорете много сериозно с него и му кажете, че трябва да Ви подкрепя не на 100, а на 200% относно възпитанието и бъдете максимално строги. Ако на 8 отговаря с "иначе какво ще стане", не ми се мисли на 13,15 г. колко ще са изпуснати нещата.  Може да е споменато в темата, аз не видях - имате ли баби, дядовци? Трябва всички да Ви подкрепят относно правилата, иначе става историята с доброто и лошото ченге. Тати винаги усмихнат и благ, позволява всичко, а майка е зла невротичка.

# 42
  • София
  • Мнения: 855
Всеки един ваш отговор ми е от значение. Благодаря ви много!
За третото никой не ни попита, просто се случи и нямах куража да го махна.
"Трениране на успешни родители" съм я чела, бях впечатлена, активното слушане съм го приложила по отношение на дрязгите помежду им и гледам да не взимам страна.
Прави сте, прави сте за всичко, като ви чета още повече осъзнавам как съм изтървала работите.
Вчера прочетох на ММ това, което сте писали, мисля че имаше ефект. Обсъдихме, даже си написахме основни изисквания, по които и двамата сме на едно мнение и ще спазваме спрямо децата.

# 43
  • Мнения: 696
Стигаме до там да кажа - прибери си дрехите от земята и той да каже "иначе какво ще стане" или "какво ще ми дадеш ако ги прибера".

Ето в това изречение е разковничето. Изтървала си работата отдавна и е време за радиални мерки. Не е проблема дори в бащата,които го няма през целия ден, ако пред децата не ти прави напук (т.е да си мълчи, а не да ти противоречи).Проблемът е, че децата наистина не те приемат за авторитет. Аз уча моите, че всяко тяхно действие или решение има своята ответна реакция. Буквално така им го набивам в главите. Не си подрежда играчките - взимам един чувал и ги изхвърлям. Не си вдига възглавницата - тази нощ ще спи без такава. Захвърля си обувките на средата на хола - следващия път излиза бос и го водиш на място с камъни където да му е неприятно. Не си слага якето в гардероба - излиза навън в снега по тениска. Ако не иска да учи - другите вечерят демонстративно пред него, той стои гладен, защото не си е свършил домашните задължения.
Да, супер крайно е всичк, но ти отдавана си загубила контрола и авторитета и не мисля че по-меки мерки ще ти свършат работа. Главното е децата да разберат, че действията и бездействията им имат своите негативни последици, защото в момента те имат усещането за безнаказаност.

# 44
  • София
  • Мнения: 55 196
На практика младежът много добре е усетил, че нищо не може да стане. И всички знаем, че нищо не може да стане. Възпитанието не е война, която родителят трябва да спечели. Аз бих казала на детето - да, нищо няма да стане, но на теб ще ти е мръсно и дрехите ще са ти по  земята и измачкани и мръсни - проблемът е твой. Също и за миенето на зъбите и подобни. На дете, което не можеш да хванеш под мишница и да го изнесеш от стаята, няма какво да му направиш, а трябва с убеждение, не с наказания Условията са  горе-долу със "силови методи" до 2-годишна възраст. Че и до 2 могат спокойно да бойкотират всичко. Лишаването от неща не върши работа, а само озлобява. Всикчи тези глупости в книгите за възпитание не вършат работа в дългосрочен план, ако искаме детето да развие собствено чувство за ред и да прави нещата, за да са му на него добре и от полза, а не за да избегне санкция или за да получи награда.

СъншайнЕли, написала си невероятна рецепта за озлобяване и бойкот. Ако бях дете луди щях да ги направя родителите ми, ако ми поставеха такива условия на въпитание. За мен това е чисто емоционално насилие и се чудя що за родител може да е толкова жесток с детето си. А за демостративното вечеряне дори не искам да го коментирам, че е невероятно гнусно.

Последна редакция: сб, 11 сеп 2021, 17:38 от Andariel

Общи условия

Активация на акаунт