Около работата, защото там няма как да избереш с кого да общуваш. В личните си контакти, човек може да пресее хората все пак.
- Публикувана: 13 септ. 2021, 11:17 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2021, 14:33 ч.
Как да станем безотговорни и мързеливи?
За първи път пускам тема тук. Идеята ми се дължи на наблюдението, че хората около мен са абсолютно безотговорни, непукисти и изглеждат щастливи. В интернет намерих нещо като наръчник, където се казва, че за да си безотговорен, трябва да си мързелив. Бих искал да си споделите идеите, как да намеря път към щастието 
По принцип съм работохолик с шизоиден тип характер - т.е. намирам сигурност в ученето и книгите, защото те няма да ме разочароват и наранят. Бягам от проблемите, заравяйки се в работа
Преди да започна да се занимавам със себе си и личностното си израстване, се чувствах като теб. Обаче научих две-три красиви изречения, които приех за водещи в своя живот:
1. Каквото трябва, ще ти се случи, защото така трябва.
2. Никой не е по-велик от мен, защото всички сме еднакво смъртни!
3. Докато не умре човек, всичко е поправимо!
И заживях щастливо
Вече не се притеснявам, ако сгреша нещо - просто го поправям. Ако началникът закряка, си казвам, че крещят само слабите и уплашените хора, отговарям спокойно и го уверявам, че ничий живот няма да пострада от моята грешка.
Намерих това, което ме прави свободна и щастлива, и го практикувам във всеки един свободен момент.
На първо място е твоето спокойствие, защото иначе няма да можеш да допринесеш за хармонията в семейството си.
...
Преди да започна да се занимавам със себе си и личностното си израстване, се чувствах като теб. Обаче научих две-три красиви изречения, които приех за водещи в своя живот:
1. Каквото трябва, ще ти се случи, защото така трябва.
2. Никой не е по-велик от мен, защото всички сме еднакво смъртни!
3. Докато не умре човек, всичко е поправимо!
И заживях щастливо
Вече не се притеснявам, ако сгреша нещо - просто го поправям. Ако началникът закряка, си казвам, че крещят само слабите и уплашените хора, отговарям спокойно и го уверявам, че ничий живот няма да пострада от моята грешка.
Намерих това, което ме прави свободна и щастлива, и го практикувам във всеки един свободен момент.
На първо място е твоето спокойствие, защото иначе няма да можеш да допринесеш за хармонията в семейството си.
Преди да започна да се занимавам със себе си и личностното си израстване, се чувствах като теб. Обаче научих две-три красиви изречения, които приех за водещи в своя живот:
1. Каквото трябва, ще ти се случи, защото така трябва.
2. Никой не е по-велик от мен, защото всички сме еднакво смъртни!
3. Докато не умре човек, всичко е поправимо!
И заживях щастливо
Вече не се притеснявам, ако сгреша нещо - просто го поправям. Ако началникът закряка, си казвам, че крещят само слабите и уплашените хора, отговарям спокойно и го уверявам, че ничий живот няма да пострада от моята грешка.
Намерих това, което ме прави свободна и щастлива, и го практикувам във всеки един свободен момент.
На първо място е твоето спокойствие, защото иначе няма да можеш да допринесеш за хармонията в семейството си.
Но ми е интересно какво е и как се намира това, което те прави свободен и щастлив. Мисля, че това нещо е променливо, т.е. не е едно за цял живот. И също така е трудно за намиране при повечето хора.
Май се нарича условие за достатъчност, удовлетвореност правилно преценено е добро условие за хармония и спокойствие и щастие. Но... нищо не може да те спаси от прояви на световна лудост . Там вече се разбутваш и се налага да се напаснеш и пренастроиш. Ако обаче си правил преди това упражнението и си знаеш как става ще се справиш бързо.
Станах щастлива, когато смених философията си.
По принцип съм работохолик с шизоиден тип характер - т.е. намирам сигурност в ученето и книгите, защото те няма да ме разочароват и наранят. Бягам от проблемите, заравяйки се в работа
Преди да започна да се занимавам със себе си и личностното си израстване, се чувствах като теб. Обаче научих две-три красиви изречения, които приех за водещи в своя живот:
1. Каквото трябва, ще ти се случи, защото така трябва.
2. Никой не е по-велик от мен, защото всички сме еднакво смъртни!
3. Докато не умре човек, всичко е поправимо!
И заживях щастливо
По принцип съм работохолик с шизоиден тип характер - т.е. намирам сигурност в ученето и книгите, защото те няма да ме разочароват и наранят. Бягам от проблемите, заравяйки се в работа
Преди да започна да се занимавам със себе си и личностното си израстване, се чувствах като теб. Обаче научих две-три красиви изречения, които приех за водещи в своя живот:
1. Каквото трябва, ще ти се случи, защото така трябва.
2. Никой не е по-велик от мен, защото всички сме еднакво смъртни!
3. Докато не умре човек, всичко е поправимо!
И заживях щастливо
Ако си чела книги , които са ти помогнали да придобиеш тези умения , моля те , сподели ги тук.
До автора :
Как ще реагира съпругата ти , ако започнеш и ти да казваш ,ч е ще направиш нещо , а после....не го направиш и кажеш , ами аз мога всичко да кажа. И така - няколко пъти.
...
До автора :
Как ще реагира съпругата ти , ако започнеш и ти да казваш ,ч е ще направиш нещо , а после....не го направиш и кажеш , ами аз мога всичко да кажа. И така - няколко пъти.
До автора :
Как ще реагира съпругата ти , ако започнеш и ти да казваш ,ч е ще направиш нещо , а после....не го направиш и кажеш , ами аз мога всичко да кажа. И така - няколко пъти.
Не знам обаче дали винаги ще свърши работа. Все пак е добре да се опита. 
Не, как беше лафът- хората не обичат да се отнасяш с тях, както те с теб. Сърдят се.
Таман да се сетят за поговорката: каквото повикало, такова се обадило. 
Търся начин да стана безотговорна и непукист. Около мен има много такива хора, наистина много. Всъщност имам колеги, които влизат и в подкатегории: отговорни към поставена задача, но непукисти и мързеливи, да не кажа нагли, към всичко друго в работата.
Разболяват ме. Не само психически, физически не се чувствам добре.
И на мен ми стана любопитно каква е тежката физическа работа, която се работи не само от потребителката, но и от други жени.
Разболяват ме. Не само психически, физически не се чувствам добре.
И на мен ми стана любопитно каква е тежката физическа работа, която се работи не само от потребителката, но и от други жени.
Един човек, който не е безотговорен и непукист, смятам няма да е щастлив, живеейки като безотговорен непукист. Аз изобщо не съм такава. Отговорна съм, точна, амбициозна, не ми е спокойно, ако има несвършена работа. Точно тези ми качества са ме дърпали в живота и в кариерата, развили са множество качества у мен и са ме карали да работя върху личността си. Щастлива съм и не се впечатлявам, не защото не ми пука, а защото съм надраснала определени неща. Ако бях мързелива и непукист, вероятно щях да се чувствам като деградант и щях да бъда нещастна. Не, мерси.
Ако човек се чувства нещастен, причината обикновено е, че се възползва грешно от личностните си характеристики, а не от това, че те трябва да са други.
Ако човек се чувства нещастен, причината обикновено е, че се възползва грешно от личностните си характеристики, а не от това, че те трябва да са други.
Те са щастливи, ама ние не бихме били Някои хора им е ок да се носят по течението, други биха се побъркали. Но според мен, като теглиш чертата, животът дава много по-пълноценни възможности за развитие на вторите. Обаче трябва да ги ползваш умно, а не сам да се затормозяваш излишно. Так е ключето. Това, че си свършил работата на мързеливия, не те прави отговорен, прави те глупак, който толерира безотговорността на другите. Ако си умен, ще теглиш твоето, а не чуждото. За чуждото, другите да си носят отговорността.
Някои хора им е ок да се носят по течението, други биха се побъркали. Но според мен, като теглиш чертата, животът дава много по-пълноценни възможности за развитие на вторите. Обаче трябва да ги ползваш умно, а не сам да се затормозяваш излишно. Так е ключето. Това, че си свършил работата на мързеливия, не те прави отговорен, прави те глупак, който толерира безотговорността на другите. Ако си умен, ще теглиш твоето, а не чуждото. За чуждото, другите да си носят отговорността. За първи път пускам тема тук. Идеята ми се дължи на наблюдението, че хората около мен са абсолютно безотговорни, непукисти и изглеждат щастливи. В интернет намерих нещо като наръчник, където се казва, че за да си безотговорен, трябва да си мързелив. Бих искал да си споделите идеите, как да намеря път към щастието
дано не напиша само клишета
човек оценява нещата като ги изгуби
единственото, което не можем да си върнем е здравето
огледай живота си и нима не виждаш хубавите неща?
а и, кой е казал, че е лесно да се живее!
Едит: Исках да кажа - обръщай внимание на хубавите неща, на това което те кара да се чувстваш доволен, да се усмихваш (аз не знам какво е щастието). Не се вторачвай в отрицателните случки, мисли, емоции и т.н. Дори да си в труден момент - намери си сламка, с нея ще се издърпаш от блатото