Не е само това,но съм съгласна .Има и тенденции във възпитанието ,точно такива-дай свобода .Преди години се чудих на туристите,точно такива бяха -оставяха ги да правят каквото искат и не им правиха забележка
- Публикувана: 13 септ. 2021, 19:33 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2022, 20:29 ч.
Защо през 2021 година има още майки, които мислят, че възпитават децата си чрез бой?
То и аз не съм видяла удряне. Но викане доста се чува по улици и паркове.
Защото без значение от годината, хората са различни. Има обременени от своето детство, не готови да имат деца, такива, които нямат капацитета да идентифицират нуждите на едно дете и един шамар не е нищо за тях, защото са слабо образовани и не мислят в дълбочина и перспектива. Защото както има майки, които обмислят всяка една своя дума и постъпка, така има и такива, за които да купи един чипс с бонбони и близалка изчерпват родителските задължения. Това не се отнася само за България.
То и аз не съм видяла удряне. Но викане доста се чува по улици и паркове.
И аз не разбрах представата на авторката за бой. Преди две година станах свидетел на една случка на входа на Фантастико. Майка с дете, то се дърпа, 6-7 г. Тя му крещи и го тегли за ръката. Изведнъж с всичка сила тая жена метна детето върху наредените една в друга колички. Направо падна горкото като дрипа, притесних се дали е добре. Това си е отвратително насилие, срещу такива трябва да се взимат мерки. Спомням си един случай от морето - руснак бие тригодишно момиченце като тъпан насред улица, пълна с хора. Такива са психо за мен. Но да шамаросаш 6-7 г. си дете по дупето, ако ти държи лош тон - нищо трагично не виждам. Това да крещиш, че ще го смачкаш, убиеш и какво ли още не, си е вербално насилие. Аз не бих шамаросала за изгубена играчка. Но ако ме гледа в очите и ме лъже, може няколко пъти в годината да хапне някое шамарче.
То има пляскане и пляскане.....много зависи от къде, как и защо.
Моят съм го шамарила на улицата по дупето (о, ужас!!!) , когато изкочи на улицата пред една кола. Да не говорим, че постоянно намилам за това да се оглежда и колко е опасно.
Моят съм го шамарила на улицата по дупето (о, ужас!!!) , когато изкочи на улицата пред една кола. Да не говорим, че постоянно намилам за това да се оглежда и колко е опасно.
Дъщеря ни не е яла бой.
Тръшка се на площадката-тръгваме си.
Така три пъти.Четвърти път нямаше.
Тръшка се в магазин-баща и я изкарва навън ,успокоява я,но тя не получава това,което иска.
Така няколко пъти.Разбра,че с тръшкане нищо не става.
Това се случваше в периода 2-3 годишна възраст.
Аз съм много търпелива,но и не отстъпвам.
А със съпруга ми сме на едно мнение относно възпитанието.
Тръшка се на площадката-тръгваме си.
Така три пъти.Четвърти път нямаше.
Тръшка се в магазин-баща и я изкарва навън ,успокоява я,но тя не получава това,което иска.
Така няколко пъти.Разбра,че с тръшкане нищо не става.
Това се случваше в периода 2-3 годишна възраст.
Аз съм много търпелива,но и не отстъпвам.
А със съпруга ми сме на едно мнение относно възпитанието.
Моята също я ошамарих по задните части, когато скокна на улицата пред една кола. Не беше нужно повече.
Аз все още не съм родител, но се включвам, защото ми е омръзнало да чета как децата, които не ги шамарят ставали безобразно разглезени.
Много съм говорила по тази тема с майка ми, тъй като от малка забелязвах, че моите родители никога не са посягали на мен или малкият ми брат така както бях виждала да бият връстниците и приятелите ми. Един шамар не са ни ударили. Наказвали са ни понякога, чели са ни конско, но никога не е имало физически наказания или викове. И сме били много възпитани, не сме създавали проблеми. А децата, които ядяха бой за профилактика продължаваха да си правят глупости, просто станаха много добри в прикриването им.
Та според нея децата които са безобразно разглезени са такива не защото не ги бият, а защото не са възпитавани. Родителите им или са слабохарактерни или не знаят как да се наложат като авторитет без викане и бой. Те бъркат възпитанието без насилие с пълното отсъствие на дисциплина. А между тази свободия и шамаросването има цял набор от подходи, които могат да ползват, за да възпитат децата си.
Надявам се един ден и аз да успея да възпитам децата си да ме слушат, не защото ги е страх от мен, а защото ме уважават и знаят, че им мисля доброто.
Много съм говорила по тази тема с майка ми, тъй като от малка забелязвах, че моите родители никога не са посягали на мен или малкият ми брат така както бях виждала да бият връстниците и приятелите ми. Един шамар не са ни ударили. Наказвали са ни понякога, чели са ни конско, но никога не е имало физически наказания или викове. И сме били много възпитани, не сме създавали проблеми. А децата, които ядяха бой за профилактика продължаваха да си правят глупости, просто станаха много добри в прикриването им.
Та според нея децата които са безобразно разглезени са такива не защото не ги бият, а защото не са възпитавани. Родителите им или са слабохарактерни или не знаят как да се наложат като авторитет без викане и бой. Те бъркат възпитанието без насилие с пълното отсъствие на дисциплина. А между тази свободия и шамаросването има цял набор от подходи, които могат да ползват, за да възпитат децата си.
Надявам се един ден и аз да успея да възпитам децата си да ме слушат, не защото ги е страх от мен, а защото ме уважават и знаят, че им мисля доброто.
Хахахахха, това е все едно да ти описвам вкуса на сладоледа, без да съм яла такъв.
Разбира се, че боят не е решение, но тези възвишени слова едва ли ще ги споделяш, като станеш родител.
И аз имах едни представи за родителството, друго се случва. Смятах, че ще съм много строга, че думата ми ще е закон, няма лиготии, ще се спазва всичко......познай дали е така!
Разбира се, че боят не е решение, но тези възвишени слова едва ли ще ги споделяш, като станеш родител.
И аз имах едни представи за родителството, друго се случва. Смятах, че ще съм много строга, че думата ми ще е закон, няма лиготии, ще се спазва всичко......познай дали е така!
Първото и най-важно - децата са различни! Като личност, характер, инат, темперамент и т.н., и т.н. При едни действат едни стимули, при други - други!
Според кого?!?
Плюс това твоето и на брат ти възпитание не е ясно дали е ок за други родители. Всеки си гледа от неговата камбанария.
Когато станеш родител, може да споделиш личните си впечатления и как няма да викаш по детето, щото не си "слабохарактерна".
Не съм видяла някой да казва подобно нещо. Разглезени стават тези, на които им се позволява всичко и нямат никакъв коректив на поведението. Корективът не е бой. Може да е разговор, може да е наказание или каквото прецени родителят.
Аз не споделям моя опит, а този на майка ми. Мисля, че тя много добре знае за какво иде реч.
Плюс това твоето и на брат ти възпитание не е ясно дали е ок за други родители. Всеки си гледа от неговата камбанария.
Когато станеш родител, може да споделиш личните си впечатления и как няма да викаш по детето, щото не си "слабохарактерна".
Аз все още не съм родител, но се включвам, защото ми е омръзнало да чета как децата, които не ги шамарят ставали безобразно разглезени.
Не съм видяла някой да казва подобно нещо. Разглезени стават тези, на които им се позволява всичко и нямат никакъв коректив на поведението. Корективът не е бой. Може да е разговор, може да е наказание или каквото прецени родителят.
Първото и най-важно - децата са различни! Като личност, характер, инат, темперамент и т.н., и т.н. При едни действат едни стимули, при други - други!
Според кого?!?
Плюс това твоето и на брат ти възпитание не е ясно дали е ок за други родители. Всеки си гледа от неговата камбанария.
Когато станеш родител, може да споделиш личните си впечатления и как няма да викаш по детето, щото не си "слабохарактерна".
Не съм видяла някой да казва подобно нещо. Разглезени стават тези, на които им се позволява всичко и нямат никакъв коректив на поведението. Корективът не е бой. Може да е разговор, може да е наказание или каквото прецени родителят.
Аз не споделям моя опит, а този на майка ми. Мисля, че тя много добре знае за какво иде реч.
Плюс това твоето и на брат ти възпитание не е ясно дали е ок за други родители. Всеки си гледа от неговата камбанария.
Когато станеш родител, може да споделиш личните си впечатления и как няма да викаш по детето, щото не си "слабохарактерна".
Аз все още не съм родител, но се включвам, защото ми е омръзнало да чета как децата, които не ги шамарят ставали безобразно разглезени.
Не съм видяла някой да казва подобно нещо. Разглезени стават тези, на които им се позволява всичко и нямат никакъв коректив на поведението. Корективът не е бой. Може да е разговор, може да е наказание или каквото прецени родителят.