Публикувана: 13 септ. 2021, 19:33 ч.
Последно мнение: 31 ян. 2022, 20:29 ч.

Защо през 2021 година има още майки, които мислят, че възпитават децата си чрез бой?

19 353
505
1

# 45 14 септ. 2021, 13:19 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 13 154

Да,детето може да се възпитава и без бой,но това не означава да му бъде позволено да прави каквото си иска.
Под ,,бой,,имам предвид шамари например,дърпане на уши,а не шляпване по памперса.
Пак може да бъде научено на ред и дисциплина.
Защото и прекалено либералното възпитание не води до нищо добро.

# 46 14 септ. 2021, 13:21 ч.

Мнения: 35 530

.....и да допълня. Не викат точно родителите, на които им е все едно. Дават исканото нещо и се приключва - дали ще е подарък, игра, шоколад или друго, все тая, важното е мир да има.

Под викане не визирам истерия или крясъци, а по-остър и висок тон.

# 47 14 септ. 2021, 13:29 ч.

Мнения: 15 357

Извинявай,но докато не станеш родител имаш съвсем друг поглед над нещата.Все едно да гледаш футбол от дивана и да се питаш защо защитата и вратаря проспаха цяла атака и гол.
Разглезените деца са такива по много причини и да ,главната е че родителите нямат капацитета и волята да налагат правила,стимулации и ограничения .

# 48 14 септ. 2021, 13:34 ч.

Мнения: 2 898

Цитат на: Monza в вт, 14 сеп 2021, 09:48

На мен не ми се налага да бия близнаците, защото те го правят по цял ден, та са винаги набити. Когато започнат да прекаляват с боя ги разделям с крясък. Нямам нерви да се обяснявам. На 6 години са и колкото и да съм им обяснявала, че не трябва да се бият, не са спрели. Надеждата ми е, че като ги разделя в два класа след година, ще се ревнуват по-малко и това ще намали баталните сцени.

Моите са породени на 14г. и на15г., минахме този период с честите сбивания между двамата. Сега да те успокоя, от време на време се сбиват, ама гледат да няма никой в къщи😂. Разбирам ги, като видя някоя синка на странно място, което определено не е от "паднах", "хлъзнах се" и пр.

# 49 14 септ. 2021, 13:38 ч.

Варна
Мнения: 38 367

По тоя повод се сещам за един сравнително скорошен пост на Янтра, който ме разсмя до сълзи. Жалко, че не мога да го намеря, даже не се сещам в коя тема беше, но ставаше дума, че нейните поотраснали момчета лятото вече се занимават сами, като двамата по-големи се прибирали само за да ядат и за джобни. Най-малкия им досаждал и от време на време го понабивали, после пак излизали. Нещо такова беше.

Сигурно някои от тук списващите вече са в несвяст Simple Smile

# 50 14 септ. 2021, 13:45 ч.

София
Мнения: 35 039

Цитат на: Tessaria в вт, 14 сеп 2021, 12:55

Аз все още не съм родител, но се включвам, защото ми е омръзнало да чета как децата, които не ги шамарят ставали безобразно разглезени.

Много съм говорила по тази тема с майка ми, тъй като от малка забелязвах, че моите родители никога не са посягали на мен или малкият ми брат така както бях виждала да бият връстниците и приятелите ми. Един шамар не са ни ударили. Наказвали са ни понякога, чели са ни конско, но никога не е имало физически наказания или викове. И сме били много възпитани, не сме създавали проблеми. А децата, които ядяха бой за профилактика продължаваха да си правят глупости, просто станаха много добри в прикриването им.

Та според нея децата които са безобразно разглезени са такива не защото не ги бият, а защото не са възпитавани. Родителите им или са слабохарактерни или не знаят как да се наложат като авторитет без викане и бой. Те бъркат възпитанието без насилие с пълното отсъствие на дисциплина. А между тази свободия и шамаросването има цял набор от подходи, които могат да ползват, за да възпитат децата си.

Надявам се един ден и аз да успея да възпитам децата си да ме слушат, не защото ги е страх от мен, а защото ме уважават и знаят, че им мисля доброто.

С много голяма част от това съм съгласна. Като родител.
За съжаление все още има хора, за които "шамар/бой" и "възпитание" са синоними.
Никога не съм удряна, но бях възпитавана.

# 51 14 септ. 2021, 15:31 ч.

Пловдив
Мнения: 19 738

Цитат на: Monza в вт, 14 сеп 2021, 11:25

Аз я разбирам горката. С каката бях спокойна, не виках и рядко плясках. С близнацитя е ад. Като бяха по-малки плясках и виках. Сега са на 6 години и половина и съм се поуспокоила малко. На моменти не ме отразяват и като повторя няколко пъти им се развиквам и се оказва, че чуват и разбират. Който е гледал близнаци ще ме разбере. Другите може и да ме осъдят.

Е, как - такова трудно нещо за гледане като близнаци няма. Другите с две, с три, с пет деца - лесна е тяхната, щом не са близнаци. Wink

Скрит текст:

Реагирам, защото това мнение за колко несравнимо трудно нещо са близнаците е много разпространено и невярно.
Казвам го като майка на три деца, две от които с година и половина разлика и едното с увреждане. Ма не са близнаци, а толкова ми се искаше да бяха - спестявам си цяла бременност, изобщо не се шегувам, така бих предпочела; отделно си спестявам период, в който едното се води на градина, другото на едно училище, третото на друго училище и ставаш разноглед. В тоя смисъл близнаци е дори улеснение. Според някои мами на близнаци (не Монца) явно все пак не съм видяла такова трудно нещо като близнаци и не знам какво говоря.

А за бой - бият се и трите. Няма да казвам бием ли ги ние, но ме напушва смях при баналните приказки: "ау, толкова им е капацитетът". Grinning

Последна редакция: вт, 14 сеп 2021, 15:39 от Магдена

# 52 14 септ. 2021, 15:40 ч.

Мнения: 35 530

Моя позната пък много искаше близнаци. Вика ми - С една бременност, едно раждане, две деца директно. Трудно се гледат като бебета, после даже е по-лесно, намират си занимавка заедно.

# 53 14 септ. 2021, 15:42 ч.

Пловдив
Мнения: 19 738

Абсолютно съм съгласна и аз.
Естествено, че в бебешкия и ранния детски период е по-трудно от едно-единствено дете чисто заради бройката, както вероятно е по-трудно и от гледане на две деца с по-голяма разлика, но никак не е по-трудно от гледане на две породени малки деца например.

# 54 14 септ. 2021, 16:08 ч.

Мнения: 3 057

Цитат на: Soul Free в вт, 14 сеп 2021, 15:40

Точно така! Пълни са с идеи и всеки ден играят на различна игра. Днес карате, утре бокс, после борба свободен стил. В бебешките години е трудно, защото работата е почти двойна. После идват други проблеми, които не са свързани с обслужването на децата. Денонощно са заедно и кавгите не секват. Мнго се сравняват и ревнуват и става "От нищо нещо". Невъзможно е да играем настолна игра в семейството. Скарват се след първото хвърляне на зара. Същото е и ако реша да ги уча. Питам едното колко е 2+2 и другото веднага отговаря. Искат да изпъкнат. Така водещия близнак подтиска пасивния и пречи на развитието му. Породените ги водите в градината в различни групи и си почиват едно от друго. Аз изпуснах момента да ги разделя в градината и сега чакам с нетърпение тръгването на училище. Надявам се няма да се избият до тогава. Проблемите са по-дълбоки, отколкото изглеждат от страни. Не случайно в Западна Европа разделят близнаците още от детската градина.
Коментирате нещо, от което имате само косвени впечатления. Като момичето, което коментираше възпитание на деца вземайки пример от майка си без самата тя да го е преживяла.

Последна редакция: вт, 14 сеп 2021, 17:34 от Monza

# 55 14 септ. 2021, 16:16 ч.

Мнения: 35 530

Коментирам това, че с една бременност имаш две деца. Защо мислиш, че другите не се карат, не се бият, не се опитват да изпъкнат?!?
Аз имам едно дете, но и неговото отглеждане и възпитание не е лесно. Някои майки на две/три деца казват - Какво знаете вие с по едно дете? Аз пък ще попитам - Защо смятате, че едно дете се гледа и възпитава по-лесно? И то си иска своето - внимание, грижа, възпитание.

Имате пълното прави да ги разделяте, ако смятате това за правилно, но не мисля, че отглеждането им е много по-сложно от породени деца, които дори и в бебешка възраст пак се гледат трудно. Не искам да си представям бягащо 1,5-2-годишно и бебе в количка, което реве от глад примерно. Въпреки че и близнаци и породени все се отглеждат, няма оставено ненахранено или необуто. Всяко дете си иска своето и е хубаво поне една баба в помощ...

# 56 14 септ. 2021, 16:23 ч.

Мнения: 3 057

Цитат на: Soul Free в вт, 14 сеп 2021, 16:16

Имам дъщеря на 22 години отглеждана, като едно дете и близнаци на 6 години отглеждани заедно. За мен има голяма разлика в отглеждането им и с каката ми е било много по лесно. Като има проблем сядам и говоря с нея. Като има проблем с някой от близнаците, не мога да говоря с него, защото другия започва да привлича внимание по всевъзможен начин.

# 57 14 септ. 2021, 16:35 ч.

Мнения: 10 388

Monza,
Разликата между първото ти дете и другите две е много голяма, затова не можеш да си представиш, какво представлява при 2 и повече деца с малка разлика. Моите имат 3 години разлика. Синът ми е по-малък, непрекъснато се състезава с кака си, кара се с нея, дразни я, бута я и т.н. Защо той не може нещо, а тя може? При разговор всеки иска думата и гледа да е напред, бори се за внимание. Защо на него/нея и сипа/даде нещо първо, а не на мен? Дори разходите ми са сходни, защото той нейни дрехи и обувки не носи, дори да са запазени, защото са момчешки.

# 58 14 септ. 2021, 16:41 ч.

Мнения: 3 057

Не коментирам гледането на деца с голяма разлика, а гледането на едно дете и гледането на две едновременно. Каката не я третирам, като дете, а и тя вече няма претенции. Но между гледането на едно малко дете и две малки деца има огромна разлика и тук изобщо не коментирам повечето работа или повечето разходи.

# 59 14 септ. 2021, 16:43 ч.

Мнения: 35 530

Да, малки - от бебета до към 3-4 години. После нещата се обръщат. Имам в полезрението близнаци и виждам разликата. Но си е и до деца все пак....

Препоръчани теми

Политиката в България - Епизод седми, част втора

Какво правите с нежеланите подаръци?

САЩ, тяхната политика и президентските им избори.

С какво ви дразнят хората? - тема №2

Причина:

Причина: