Защо през 2021 година има още майки, които мислят, че възпитават децата си чрез бой?

  • 19 655
  • 505
  •   1
Отговори
# 255
  • Мнения: X
Аз продължавам да не виждам общото между шестицата и това, че баща й я накарал да свърши нещо.
Не знам за кой случай говориш. Аз имам предвид конкретната потребителка, която каза, че са я тормозили и че са я удряли заради домакинството, а тя е била уморена, защото е учела много. Но баща и и е казвал, че от нея няма да стане нищо и че не го интересуват хубавите и оценки.

Изненадана съм, че хората да го намират за принадлежащ към интелигенцията и даже се обиждат, че на мен той ми звучал като да не е. Както и да е, казусът и без това ми е досаден, защото няма планета, на която да се съглася, че той бил/ е към интелигенцията. Казвам го директно, за да не си губим напразно времето Relaxed

Ето го за по-сигурно, интелигентния. Може да му казваме академика, ако искате:

"Но на 15 години баща ми ме тормозеше, че от мен няма да стане нищо, защото не помагам на майка ми в домакинството, не го интересуваше, че същия ден съм получила шестица по труден предмет, аз вместо да се радвам за шестицата, плачех цяла вечер."

Представям си го бея-интелигент-академик и култутрегер как вместо да помогне на жена си кара децата, защото са се родили момичета.

Последна редакция: пт, 01 окт 2021, 23:20 от Анонимен

# 256
  • Мнения: 1 468
Тя конкретната потребителка е авторка на темата. Не знам дали си я чела цялата, но авторката вади случки отпреди сума ти години и драматизира всяка една реплика. Казвали й да не стои близо до пътя, но с нагъл тон, баща й казал това, еди си кой си онова...бла, бла.
Greencupcake, препоръчвам ти да работиш върху тази свръхчувствителност. Ще ти пречи в най-различни видове контакти. Стари работи ги предъвкваш и се хващаш буквално за думата. Работи с психолог, най-добронамерено го казвам. Ще ти помогне и за самооценката. Не е добра тази свръхчувствителност, пък и тази злопаметност. Утре може във връзка и партньорът да те разочарова. Пак ли ще живееш, сто години, цитирайки разни реплики? В тоя живот няма как всичко да е цветя и рози.

# 257
  • Мнения: 4 518
Никога съм нямала задължения, докато живеех при родителите си. Живях до 27 с тях. Откакто живеем с ММ мама не идва да ни пере, чисти и готви. Сега откакто е пенсионерка я оставям да готви, като ни е на гости, ама това е изцяло по нейно желание.
Дъщеря ми също няма домакински задължения, освен да си сложи дрехите в коша за пране. Ако я помоля да помогне, не отказва. Факт е, че се учи от семейния пример и не се налага да й подреждам стаята. Всичко си е по местата. Ако е била през деня сама, не намирам кочина вечерта. Ако е била свободна - прибира измити чинии, измива чашите ни от кафето сутринта и това, което е изцапала. С желание хвърля боклука и понякога пазарува дребни неща. Тя си има други ангажименти и държа да си ги спазва - учене, танци. И двете й запълват плътно седмицата. За мен е много важно да остава време за игра и поне един път да излизаме семейно или с приятели на вечеря. От сега й набивам в главата, че хората са измислили разни техники и не е нужно да стоиш до котлона и да бъркаш манджата, като може да се готви в кукър. Има роботи, сушилни, миялни - все полезни джаджи.

# 258
  • София
  • Мнения: 62 595
Ученето също е труд. Интересно е как разсъждават възрастните - когато децата са малки и не искат да ходят на градина и на училище, родителите използват аргумента "аз как ходя на работа, ти ходиш на градина и на училище". После става така, че ходенето на градина и училище същите тези възрастни го възприемат като забавление, на което непременно децата искат да бъдат. По отношение на ученето и физическата работа, продължава си традиционното мислене как трудът с ръцете е по-важен от труда с ума, а ученето изобщо не се възприема за труд, особено ученето на децата. А ученето е труд и това дете отива на училище и след училище полага труд, а не му идва от въздуха или да си умира да седи по 45 минути по 5 часа на ден да слуша някаква учителка и да учи някакви скучни неща, после да пише скучни домашни. И когато на детето му се набива в главата как неговата шестица на контролното или отличните му оценки изцяло пет пари не струват, а е важно да е домакинствало, то има защо да е недоволно това дете, защото за него е незачитане на труда. Възрастните са също толкова ревниви към труда си, колкото и децата, дори доста по-ревниви.

# 259
  • Мнения: 4 080
Понякога се раждат умни деца в семейство на преклонена жена и мъж простак. Какво да правиш грешки в гена Wink.
А всяка постигната оценка е точно организация на времето, която чист под не прави.
А ако партньорът ви разочарова просто му показвате вратата. Не сме длъжни да имаме отношения с хора, които изсмукват живеца.

# 260
  • Мнения: X
Тя конкретната потребителка е авторка на темата. Не знам дали си я чела цялата,
Не съм се обърнала към потребителката, а към определен постинг, който представя баща и като такъв, какъвто съм го определила. Една жена се обиди, въпреки че с нищо не я засяга чуждият разговор. Нито една дума не съм казала за авторката на темата. Нямам навик да правя психологически профили на хората преди да им напиша два реда във форума бг-мамма. Има конкретен постинг, обърнала съм се към него.

С това се надявам да приключих обясненията, разясненията и не-знам-си-какво по въпроса как е възможно да имам различно мнение. Relieved

# 261
  • Мнения: 1 468
Понякога се раждат умни деца в семейство на преклонена жена и мъж простак. Какво да правиш грешки в гена Wink.
А всяка постигната оценка е точно организация на времето, която чист под не прави. Само съжаляваме
А ако партньорът ви разочарова просто му показвате вратата. Не сме длъжни да имаме отношения с хора, които изсмукват живеца.
То вратата най-лесно се показва. Въпросът е какво правим след това. Самосъжаляваме се в близките 500 г. или се стягаме и продължаваме напред. Джаджи за домакинството се купуват също лесно. И на мен ми е много добре с прахосмукачка-робот, парочистачка и еър фрайър. Мнения от сорта, че да искаш вкъщи да ти е чисто и подредено, ставаш "преклонена" жена и кво ли още не, са достойни за виц. Не всички са се родили с домашната помощница, която да им ходи подир четирибуквието. Пък и днес имаш пари за чистачки, утре може и да нямаш. Кво правим като някои префинени персони се ужасяват от един моп? Не виждам нищо лошо, децата да помагат на родителите си да живеят всички в един по-приятен дом. Не може само мама или тате да се занимават, а другите да са на хотел. Това по никакъв начин не обезличава изкарването на шестица. Другият момент е защо някои хора възприет една 6 за невероятно постижение. Повечето оценки ми бяха такива и никой не ми набиваше, че това ме прави специална и заслужавам личен асистент.

# 262
  • Мнения: X
Между това да си "супер специална" заради шест и пет пари да не дават за образованието ти има океан разлика.

Иначе да, тези шестици, които едва вързват четворка на изпитите, ги имаше и по мое време в българската гимназия. Както и имаше семсйтва, които караха децата си да влизат в техникуми, защото нямало смисъл да учат нататък. Моя приятелка е дете на такива. Много и беше трудно после да смени в гимназия, следва в известен университет, стигна до американски такъв и сега... е голям проблем, че искала кариера, а няма мъж. Г о л я м Smiley

# 263
  • София
  • Мнения: 62 595
Говорим за шестици, което означава почти идеално контролно. Да не омаловажаваме труда на децата, защото и ние сме били деца и едва ли сме от гениалните, които с поглед са правили всичко и едва ли сме от тези с техникумите, където четворката е шестица. Възрастните пищят като трябва да учат, едва скърпват тройки в университета, ама като е за децата  - не може, не е труд, техните шестици са като четворки. Пет часа на училище и още два часа вкъщи учене - пълен работен ден.

# 264
  • Мнения: 4 080
Понякога се раждат умни деца в семейство на преклонена жена и мъж простак. Какво да правиш грешки в гена Wink.
А всяка постигната оценка е точно организация на времето, която чист под не прави. Само съжаляваме
А ако партньорът ви разочарова просто му показвате вратата. Не сме длъжни да имаме отношения с хора, които изсмукват живеца.
То вратата най-лесно се показва. Въпросът е какво правим след това. Самосъжаляваме се в близките 500 г. или се стягаме и продължаваме напред. Джаджи за домакинството се купуват също лесно. И на мен ми е много добре с прахосмукачка-робот, парочистачка и еър фрайър. Мнения от сорта, че да искаш вкъщи да ти е чисто и подредено, ставаш "преклонена" жена и кво ли още не, са достойни за виц. Не всички са се родили с домашната помощница, която да им ходи подир четирибуквието. Пък и днес имаш пари за чистачки, утре може и да нямаш. Кво правим като някои префинени персони се ужасяват от един моп? Не виждам нищо лошо, децата да помагат на родителите си да живеят всички в един по-приятен дом. Не може само мама или тате да се занимават, а другите да са на хотел. Това по никакъв начин не обезличава изкарването на шестица. Другият момент е защо някои хора възприет една 6 за невероятно постижение. Повечето оценки ми бяха такива и никой не ми набиваше, че това ме прави специална и заслужавам личен асистент.
То днес може да имам пари за хляб, а утре да нямам. Да си го кътам ли в хладилника?
То да имаш и да си стиснат...

# 265
  • Мнения: 1 468
Забележете обаче градацията на темата. Почна се с възмущението на авторката от побоя над деца. Първоначално решихме, че е станала свидетел как някой си пребива от бой детето. После стана ясно, че не може да преживее и един плесник. След това й викали и й се карали с нагъл тон - пак непоносимо насилие. Накарали я да свърши нещо вкъщи - бре, и това е насилие, ама че гадни хора бе. Да подлагат дете на аграрен труд, жива експлоатация. Авторката все повтаря - не е това начинът. Та въпросът ми е - щом и забележките, задълженията и наказанията са непоносимо насилие над дете, кой е аджеба тоя чудодеен начин? Сладките приказки?🤔

# 266
  • Мнения: X
щом и забележките, задълженията и наказанията са непоносимо насилие над дете, кой е аджеба тоя чудодеен начин?
Мен, ако питаш, това е мое лично виждане - не съм гуру или голяма работа. Децата ми са вече в гимназия и познавам голям брой деца в предтийн-възраст, та имам чувството, че съм видяла достатъчно, за да си изградя мнение по въпроса.

Не е нормално да караш насила детето да си оправя собствените неща. Тоест в нормалния случай детето вече има навици и го прави само. Да си оправя леглото, ученическите аксесоари, учебници итн, да си почиства стаята, да си сортира дрехите за пране, да си нарежда игрите.. И в един момент, ако започне да не иска, първо е редно да се търси причината, а после да се наказва и обижда. Защото второто рядко ще доведе до първото.

Има два типа мотивация и при родителите: желание за резултат или желание да се наложат. И според целта възрастните действат по определен начин. Тук вече спирам, защото мога да си представя как мнението ми отново ще бъде заклеймено като тъпо от хора, които не разбират, а и не ми е чак толкова на сърце кой как се оправя със собствените си деца - само докато си пия кафето Smiley

# 267
  • София
  • Мнения: 62 595
Никога не съм имала вътрешен проблем с това какво и как подреждат или не подреждат децата. Това са техните вещи, тяхната подредба или хаос. Когато е трябвало да направят нещо вкъщи, винаги са откликвали. Очевидно са се научили на всичко необходимо, щом сега се оправят сами като големи хора. И никога не мрънкам за тяхната подредба, нито подреждам нещата им, нито нищо - тяхната територия си е тяхна работа.

# 268
  • София
  • Мнения: 6 443


Има два типа мотивация и при родителите: желание за резултат или желание да се наложат. И според целта възрастните действат по определен начин. Тук вече спирам, защото мога да си представя как мнението ми отново ще бъде заклеймено като тъпо от хора, които не разбират, а и не ми е чак толкова на сърце кой как се оправя със собствените си деца - само докато си пия кафето Smiley
Амиии, давай, на мен лично ще ми е интересно. Simple Smile
Напоследък вече ми се изчерпват вариантите. А пробвах, колкото се сетя. Simple Smile

П.П. Вчера дърпах ухо. Брои ли се за насилие? Simple Smile

# 269
  • Мнения: 2 124
Зависи за какво дърпаш ухо.

Общи условия

Активация на акаунт