Любители на котки - Тема 164

Днес е четвърти ден. Тя има навик да се крие и да го гледа. Ако то си седи и гледа или спи тя го наблюдава от разстояние. Ако то тръгне да се разхожда тя го ръмжи отдалече. Понякога го плясва с лапа и бяга.
Към нас Феликс се държи малко по - различно. Вече не ходи с мен в тоалетната и да чака да пусна водата, не идва сутрин да ми зарови кафето и да го обърне. Забрави и да се катери на високо - все се прави че спи и дебне бебето.

Тя има чинии вода и храна навсякъде. На него му даваме в отделни но то яде нейната храна. Тоалетната е в банята - открита с пясък. Тя си пишка в нея, ака под душа. То си върши всичко там.


Днес бяха сами. Оставих ги тя на дивана, то на фотьйла до него. Гледаха се без тя да съска. След два часа се прибрах, тя ме посрещна на вратата. Погалих я и тръгнах да търся бебето. Намерих го на един стол в кухнята. Значи тя го е пуснала да иде до там.


Не е ясно дали ще остане в нас. Всичко зависи от нея и човешкия фактор. Тя си ми е умна и ме усеща. Сега й казвам че ще й доведа куче, то нея да я гони и да видим кой е шефа. Тя ме гледа и ми мига но спира с ръмжането. Аз винаги съм искала куче, но не мога да поема тази отговорност и няма смисъл да го мъча.

Накратко е така за момента.

Не...кучетата свикват да се подчиняват.
И котките стават шефовете.
Абе и една от причините да не искам куче е,че трябва аз да изглеждам по-висока в йерархията.Ами...по-добре котка,има мнение по всички въпроси.
Хари като ужасно ревнив,никак не вярвам да хареса идеята за още едно коте.В цялата къща не може да прави каквото поиска,но при мен всичко му е позволено.Ако си вземе нещо от моите неща,оставям му го.
Той е бил най-малкият от всички котачета и едва ли е имало много храна за него.
700 грама беше,не знам добре ли е,зле ли е за около двумесечно коте.Много му хареса да си има негови панички и в тях винаги да има храна.
Цяла вечер ме гушка(бълхлив),аз от сутринта с ужас търсех вет клиника,където да го обезпаразитят.
В момента,в който го изнесох от нас,се скъса да реве,до момента,в който го върнах.Хапна и заспа,спокоен,че е у нас.
Е,сега е изял тапета в коридора и майка ми му се е заканила здраво,но пък...за някакъв над 20 годишен тапет да се сърдим...

То и нас има кожен диван ама вече е само диван. Феликс му разказа играта.

Бебето има подутина на опашката и не дава да му я пипам. Като си я мие и плаче.


П.П.
Моментни бързи снимки ще пусна. Не обръщайте внимание на обстановката.






Бебето иска да влезе в хола, тя го дебне. Наруших статуквото като тръгнах до тоалетна. Тя го ръмжи, викнах й: Феликс, престани!
Поглеждам - то стигнало до кухнята и яде. Сега ще гледам как ще се прибере в хола като тя го дебне.

Диванът няма да те гушне и да ти мърка,за да те приспи,когато не можеш да заспиш...
Ооох...бебето трябва да иде на док...
Дано е някакво възпаление,което лесно ще мине.
Караха ми се,когато казвах,че е много лошо да вземеш коте,което не се знае ще го бъде ли...То нерви,притеснения,обикнал си го вече...
Дано да се оправи...
Хари имаше две ужасни бучки на врата след Биокан М ваксини и мислех,че е направил някакви тумори...Много ми беше ужасно...Аз за добро дадох да му ги сложат,но в крайна сметка наистина помогнаха и подутините се махнаха(ама след бая време).

Който има котка не трябва да взима кожени мебели и обратното. Несъвместими са. То май доста неща са несъвместими. Франки ми е надупчил сума неща, дрехи, чанти... Явно се е катери по дрехите в гардероба, още не съм прегледана щетите.. Имам кожени якета... Не ми се мисли...
Тая вечер отпътува на друго място за седмица, че аз ще пътувам и ще го гледа сина ми, който живее на квартира с 2 приятели. Точно преди да го вземат се раздивя и почна да ме напада, сега сигурно си мисли, че е наказан и изгонен. Нека.

Много е сладка черната пантерка, и аз навремето имах черна котка, казваше се Топси. Кръстена на малкото негърче от Чичо Томовата колиба от Хариет Бичер Стоун.
Със сигурност ще свикнат, най-малкото ще се търпят. Котките предпочитат да имат компания за игри и щуротии, въпреки че си пазят личното пространство. Но едното на другото не пречи.
Васко не обичаше Дуся, но я търпеше, шибваше й по някой лек шамар, ако му досажда. И от време на време се гонеха и щурееха заедно.
Ние с Васко сме още в Ахтопол, скоро ще си тръгваме към София.

Ахтопол е пълен с гладни котки и малки котета, повечето от които едва ли ще изкарат зимата. Опитвам се да храня около двайсетина-трийсе по улицата, където живея, привечер излизам с голяма чанта с храна и бутилки вода и те ме чакат. Вече избягвам да ходя из града, защото се депресирам, че не мога да помогна на всички.
Тази тъжна гледка е навсякъде по курортите, през сезона идват много хора, те си намират лесно храна, после хората си заминават, и котките остават да мрат от глад и болести.
Запознах се с няколко местни жени, които хранят по няколко кучета и котки, но няма как да успеят да помогнат на всички, бездомните котки са стотици.

Опитвах се да дам антибиотик на едно малко изхвърлено коте, вчера беше дошло да се храни с другите, с огромна рана на тялото. Антибиотикът ми го даде местния вет, показах му снимката, но котето днес беше много зле явно, и бягаше от мен. Не успях, ще опитам утре пак, дано да не умре до тогава.

Идва ми на ум тази фраза от По жицата на Йовков - Колко мъка има на този свят, Боже... И съзнавам, че това което правя е безсмислено, защото след като и аз си замина, повечето няма как да издържат до следващия сезон, това са още цели пет-шест месеца. Тъжно е наистина. Кога наистина ще станем нормална държава, където ще има грижа за всички, и за хората, и за животните?

Колко си права.....
И мен това ме мъчи...

Ами...не можем да спасим целия свят.
Тези,които могат,не искат...
Не мога да пусна вкъщи 5-6 котки...колкото и да искам.И не мога да им осигуря достатъчно храна и медицински грижи.
Евентуално още едно коте.И пак може да ми дойде нанагорно.
Мъка има много,но състрадание има малко.Това е.

За съжаление проблемът със "сезонните" котки го има не само у нас. Припомнихте ми за Кипър. В турската част има един доста див и отдалечен полуостров Дипкарпаз с много хубав див плаж. Бяхме в края на сезона. На едно място си личеше как е имало бар и къмпинг с бунгала, които са сринали (може би са били незаконни). Явно докато са работили, около тях са се завъдили котки. Бяха добре охранени, гледани, но зарязани. 4-5 големи и още толкова малки. Когато спряхме на паркинга ни заобиколиха. Започнаха да ближат мокрите крака на мъжа ми. Хубаво, че имахме вода, намерихме някаква кутия и им сипахме. Пиха като невидяли. Дадохме им и кроасани. Само това имахме в нас. На другия ден ни беше полета за България. Нищо не можехме да направим. От тук се свързахме с организация в Северен Кипър. Обяснихме им как наоколо в продължение на поне 20 км няма никакъв живот. Обещаха уж да отидат, но така и не го направиха. Едва ли са оцелели. И ако за храна може да са намерили някоя мишка или буболечка, то вода със сигурност нямаше.  

И в Гърция е същото положение. Тъй като винаги ходим в края на сезона, често попадаме на изоставени котета около затворени кръчми и бийч барове в нищото. От Лефкада има едни круизни корабчета, които спират на остров Итака. Малко градче е и през зимата не остава никой. Живот има само покрай корабчета през летните месеци. Тъй като бяхме на последния за сезона круиз, капитанът каза, че се сбогува с котките, тъй като утре всички хора от няколкото магазинчета и ресторантчета си тръгват. Котките остават сами до пролетта. Оцеляват много малко от тях.

Танче, много тъжно.

За ахтополските котки знам. Преди карантината почивахме там. Винаги е било пълно с котки.
Миналото и това лято дъщеря ми беше там на море. Непрекъснато ми пращаше снимки на котки. Даже искаше да взима коте от там.

Днес е водила Оникс на обезпаразитяване. +200 гр от последното мерене. Не мога да си го представя след някой и друг месец когато мине Аш по размери. Сега са цирк когато се гонят... тогава ще са като коне

Развалих едната импровизирана къщичка (от кашон и тениска) и пада голяма игра с кашона
Проверих за сезал в близкият до нас строителен магазин. Имат само изкуствен и не купих. С него най-много да си изкарат ноктите.

Glikoza, нямаш ли възможност поне котето с раната да вземеш? Няма да оцелее без антибиотик - и за външно третиране, и вероятно инжекции. Няма да оцелее така, може би куче го е нахапало. Ще се инфектира, открита рана е.
От вчера следобед имаме бебе коте у нас, очичките са много зле и напълно затворени. Тичахме на вет, сложи инжекция антибиотик и даде капки. Довечера пак ще го боцне, няма как. 385 г тежи, но е много окаяно мъниче. Довечера ще ви го покажем, стиснете му палчета на мъника!
Пък колко е сърдита маца, леле мале. Чак на мен хъсна, дето я гледам от двуседмично бебе.

Уф...много тъжно.
И аз съм била свидетел на тъжни случки с котки...
Тези,които са родени през пролетта,като моя лигоч,който жално мрявкаше днес,че съм се успала и не е получил пауч...имат шанс през зимата.
Най-малките при по-люта зима...не.

Защо Оникс ще става по-едър от Аш?
Моят е бая котище вече.Но не е дебел,пу,пу,пу,здрав,мускулест...скача бая нависоко,щом покори най-високия връх в моята стая...

Стискам палци и чакам снимка на мъничето. Какви капки изписа за очите- тобрадекс?

Бащата на Оникс е по-голям от бащата на Аш.
Всъщност бащата на Аш съм го виждала само на снимка. Бащата на Оникс го видях на живо и беше огромен

Оооо,ще имате истински огромен черен пантер...

Стискам палци на болните мъници да е нещо леко и да са съвсем скоро здравички.

pandorina,когато се съберете пак,може да си е преосмислил поведението Франки...