Айде сега, инциденти се случват и с котки и със запушени тоалетни. Много сте възмутени. Накацахте върху това вц, като мухи на... 
- Публикувана: 16 септ. 2021, 10:58 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2021, 14:59 ч.
Нормално ли е младо семейство да живее при родителите на мъжа?
Май не е веднъж само. Невена и друг път е разказвала за някакви случки у тях, явно го смята за нормално. Като чета все едно у тях някакви хуни пребивават и си правят каквото си искат и не са научени на нищо. Едно е да обгрижваш, друго е да не ги научиш. Не са дребни инциденти като разсипана чиния или оцветено пране или загорял тиган и клисав кекс или нещо друго.
Едно е да обгрижваш, друго е да не ги научиш.
...и трето да тръгнат да прилагат наученото при положение, че може и да си траят. 😻
Ако питате майка ми, на всичко ме е научила, показвала е, говорила е, демонстрирала е, и все пак в хабитата ми бомба е паднала. Просто съм си такава, малко по малко става хаос около мен, докато не започне да ме дразни и не оправя всичко.
Ученето и прилагането на наученото са две различни неща.
Ученето и прилагането на наученото са две различни неща.
Като дойдат децата ще го мисля 
Като дойдат децата ще си махаш без гащи под полата и с разкопчан сутиен за кърмене няколко години. Ще се радваш на възможността да можеш да се изсереш на затворана врата и без някой да те държи за сваления панталон 😇. Ако след това успееш да се обършеш набързо, ще изпиташ духовен оргазъм. Подмиването с маркуч, докато седиш на кенефа е опасно, защото до часове отварянето на крана и пръскането с маркуча из кенефа може да се превърне в нова, интересна игра. Подмиването на бидето също е пример за чавето 🥳, което може да започне да тича в банята и да сяда не бидето с дрехите и да се подмива с тях. Всичко това го разказвам с умиление, по приятни спомени 😻 и се радвам, че е в миналото.
На фона на всичко това присъствието на свекърва не е чак толкоз притеснително, напротив. Започнах искрено да се радвам на моята след раждането на второто. А спокойно до кенефа ходех само у свекърите докато малките ходеха под масата. Винаги имаше кой да ги забавлява.
Ба*, още се чудя как съм оживяла.
Преди да приложат трябва да се научат. Какви панталони, какви маркучи? Светът няма да се събори, ако децата бъдат научени да си стоят в стаята, или в най-лошия случай пред затворената врата на тоалетната, а не вътре в нея и да стават свидетели на естествените нужди на майка си. А за тичане на детето из банята и разни описания на маркучи и прочие умът ми не го побира. Какво да приложат като не са научени правилно? Мразя го този израз, който психолозите много употребяват - поставяне на граници. Не е до прилагане на наученото.
Донякъде завиждам на жени, които се разбират със свекървата. Не е моят случай. Иначе тя е перфектна домакиня, но макар и у тях да е "топло, чисто и сготвено", също както при майката на Морското конче - обаче айде нЕма нужда от толкова топлина чак. Смятам себе си за компромисен човек, но изглежда далеч не достатъчно компромисен.
Анди, понякога не можех да откопча 2 годишния ми син от полата ми, така че да се заключвам в тоалетната. Той беше фурия и не можеше да бъде оставен с бебето, защото тръгваше да го налага. Естествено, че такова нещо не се е случвало като са станали на 3, 4 или 5 години.
И да, като го подмих няколко пъти на бидето беше влязъл, седнал с панталона с лица към крана и беше пуснал крана. С дъщеря ми веднъж се бяха забавлявали да се пръскат с маркуча за подмиване, който е в тоалетната, а тук тоалетните и баните нямат сифон. Случило се е. Не се е случвало всеки ден. Разказвам го като анекдот и сега ми е смешно, ама тогава ревах с парцала. Всяко дете е различно и всеки родител също. Не можах да науча 2 и 3 годишно да не прави бели. Синът ни изобщо не слушаше. Мииии, не ми се получи. Сега е агънце. Радвам се, че твоите деца са били кротки, но моите не бяха. Хубаво е, че имаш по-висока родителски капацитет от мене, но моят е толкова и не повече.
Не съм единствената. christina1980 е споделяла, че първият и син бил фурия. Имаше мама още от дира, dodo_dodo и беше ника, която трудно извеждаше двамата си сина едновременно и единият и ръката си беше счупил на пързалка. Случва се.
За породени палави деца живот близо до свекъри или родители не е лош, исках да кажа. Е, зависи и какви са.
И да, като го подмих няколко пъти на бидето беше влязъл, седнал с панталона с лица към крана и беше пуснал крана. С дъщеря ми веднъж се бяха забавлявали да се пръскат с маркуча за подмиване, който е в тоалетната, а тук тоалетните и баните нямат сифон. Случило се е. Не се е случвало всеки ден. Разказвам го като анекдот и сега ми е смешно, ама тогава ревах с парцала. Всяко дете е различно и всеки родител също. Не можах да науча 2 и 3 годишно да не прави бели. Синът ни изобщо не слушаше. Мииии, не ми се получи. Сега е агънце. Радвам се, че твоите деца са били кротки, но моите не бяха. Хубаво е, че имаш по-висока родителски капацитет от мене, но моят е толкова и не повече.
Не съм единствената. christina1980 е споделяла, че първият и син бил фурия. Имаше мама още от дира, dodo_dodo и беше ника, която трудно извеждаше двамата си сина едновременно и единият и ръката си беше счупил на пързалка. Случва се.
За породени палави деца живот близо до свекъри или родители не е лош, исках да кажа. Е, зависи и какви са.
Не съм съгласна, Невена. Децата трябва да се научат, просто трябва. Колкото и да е залепено едно 2-годишно, на него му се позволява да се държи за панталона. Ако не се държи за панталона на майка си за три минути какво ще стане? Това е и учене на лични граници и културни навици - в тоалетна се ходи сам и толква. Моите са породени и за мен беше проблем да отида спокойно до тоалетната, но никога не съм позволявала някое да ми виси пред вратата дори. В началото, когато бяха още на по годинка просто ги слагах в креватите им да седят и им обяснявах защо. Къде разбрали, къде не разбрали, но кротуваха няколко минути или ако не кротуваха поне бяха в безопасност след като един път ги оставих на земята да играят и на първата минута чух единия да пищи, както се разбра, защото се сдърпали за играчка и другят го ударил. Просто средата беше обезопасена дотолкова, че да могат да останат три минути сами без да щъкат постоянно насам-натам. Няма дете, което да не слуша, освен ако не е с някакъв дефицит. Просто не е научено да слуша за някои неща. Щом може да хване лъжицата и да се наяде, значи може и да се научи на това да седи няколко минути кротко, когато майка му му каже, че отива до тоалетната или да види яденето в кухнята.
Буйните деца, после стават уравновесени възрастни. Възпитаните и кротките деца крият много спотаена болка в душата си. Моите и двамата бяха много трудно, но сега според мен са доста по-уравновесени от другите.
Аз също съм си мърлява, не го разбирам това чистене и подреждане и избягах от майка ми още на 18 години, защото много ме възпитаваше. Имаше такава власт над мен, че до към 35 години само като и видех името на дисплея на телефона и се разтрепервах. Чела съм достатъчно бг мама, за да знам че повечето жени да като нея, а аз не се вписвам явно в стандарта, не че ми пука. Към днешната дата мразя да разговарям повече от пет десет минути с нея, мразя да ме възпитават, да ми казват кое как трябва да правя и кое как трябва да бъде както в отношенията с децата ми, така и с мъжа ми. Говоря си и аз като Невена каквото ми е кеф и грам не обръщам внимание на чуждото мнение и чуждия живот. Аз живея със свекърва в общ двор, тоест на практика тя е изгледала децата, но аз със снаха няма да живея нито ден, да е някоя като бг мама да ме туря у ред няма да в бъде. Човек се ражда, за да р щастлив, с не да е послушен. Както аз не искам да се съобразявам с нея, така и тя няма да иска да се съобразява с мен. Аз съм по живота, не по битовизма.
Аз също съм си мърлява, не го разбирам това чистене и подреждане и избягах от майка ми още на 18 години, защото много ме възпитаваше. Имаше такава власт над мен, че до към 35 години само като и видех името на дисплея на телефона и се разтрепервах. Чела съм достатъчно бг мама, за да знам че повечето жени да като нея, а аз не се вписвам явно в стандарта, не че ми пука. Към днешната дата мразя да разговарям повече от пет десет минути с нея, мразя да ме възпитават, да ми казват кое как трябва да правя и кое как трябва да бъде както в отношенията с децата ми, така и с мъжа ми. Говоря си и аз като Невена каквото ми е кеф и грам не обръщам внимание на чуждото мнение и чуждия живот. Аз живея със свекърва в общ двор, тоест на практика тя е изгледала децата, но аз със снаха няма да живея нито ден, да е някоя като бг мама да ме туря у ред няма да в бъде. Човек се ражда, за да р щастлив, с не да е послушен. Както аз не искам да се съобразявам с нея, така и тя няма да иска да се съобразява с мен. Аз съм по живота, не по битовизма.
Буйните деца, после стават уравновесени възрастни. Възпитаните и кротките деца крият много спотаена болка в душата си. Моите и двамата бяха много трудно, но сега според мен са доста по-уравновесени от другите.
Ученето и усвояването на някакъв минимален комплект от хигиенни навици и зачитане на нуждата от лично пространство у другия няма да им скърши щастието на децата. Все пак става въпрос за телесните граници, а естествените нужди са такива телесни граници. Затова не обичаме чужди хора да ни висят на главите.
Клишето за кротките с болка в душата, пък непослушните свободни няма нищо общо с действителността, а е доста добро оправдание. Всяка култура има определени граници, които децата трябва да научат.
Клишето за кротките с болка в душата, пък непослушните свободни няма нищо общо с действителността, а е доста добро оправдание. Всяка култура има определени граници, които децата трябва да научат.