А понякога мъжът прави това, което друг му казва (съпругата/партньорката), не защото няма собствено мнение, а само за да достави удоволствие и за да не се карат за глупости, които мъжът примерно смята, че са - цвят на тапети/боя/перде/избор на хотел за почивка и т.н. После обаче точно тези се смятат за загубеняци, нямащи собствено мнение и др.
- Публикувана: 16 септ. 2021, 10:58 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2021, 14:59 ч.
Нормално ли е младо семейство да живее при родителите на мъжа?
В случая авторката иска просто да остане да живее и работи в София,а не да се завре на село в къщата на свекърите,както иска мъжа.
И аз мисля,че тя е права за себе си.
Ето пример как те двамата не гледат в една посока.
Ако тя отстъпи и отиде на село-няма да е щастлива.
А на него явно не му е по силите да остане в града.
И аз мисля,че тя е права за себе си.
Ето пример как те двамата не гледат в една посока.
Ако тя отстъпи и отиде на село-няма да е щастлива.
А на него явно не му е по силите да остане в града.
Скрит текст:
Да, защото всеки мъж без възможности ще бъде сметнат за такъв, независимо дали е добър човек. Липсата на възможности след даден момент говори за липса на развитие, амбиция, характер. И като казах характер, това да прави, каквото някой друг му казва, е точно това, липса на характер. Което си е фундаментален минус и точно той отблъсква, не доброто сърце.
Е да де, ама тук се говореше за или-или. Да не говорим, че често се бъркат доброто сърце с липсата на характер, което са съвсем различни неща.Да, защото всеки мъж без възможности ще бъде сметнат за такъв, независимо дали е добър човек. Липсата на възможности след даден момент говори за липса на развитие, амбиция, характер. И като казах характер, това да прави, каквото някой друг му казва, е точно това, липса на характер. Което си е фундаментален минус и точно той отблъсква, не доброто сърце.
В живота няма или/или. Всеки плюс върви с някакъв минус. Затова и често се бъркат, защото не рядко вървят в комплект. Характерът изисква да можеш да тропнеш по масата, когато ситуацията го налага, а това не е много характерно за някой краен добряк. Жените приоритизират характера, защото на мъжа се гледа като на източник на сила, защита, сигурност, от него се очаква да може да взема решения, когато жената е натоварена с други грижи. От жената пък се очаква да е нежна и грижовна, защото тези качества са свързани с отглеждането на детето. Ролите са различни и затова различни качества се ценят, като цяло.
Отговори на въпроса, моля, или е въпрос, който няма отговор, представящ мъжете в добра светлина? Нали това ти е целта, мъжете - добри, жените - лоши.. 
На този ли ?
Алчо, въртиш темата в кръг и задаваш едни и същи въпроси.
Отговори и ти на един - защо мъжете хем не искате да осигурявате, хем като някой друг осигурява, изпадате в депресии и чувство на малоценност?
Отговори и ти на един - защо мъжете хем не искате да осигурявате, хем като някой друг осигурява, изпадате в депресии и чувство на малоценност?
Едва ли има отговор, който ще те задоволи, но все пак:
Всеки мъж осигурява според възможностите си. Проблемът е, че никога не ви стига. Като намерите балък, който да дава повече за вас, се стига до "не гледаме в една посока", "сърцето ми подсказва, че не ме обичаш", "искам да остана за малко сама" и т.н. , и т.н.
За пореден път го казвам - за всичко СМЕ виновни ние, мъжете. Вие сте свети води ненапити.
Явно имаш доста кофти опит с жените. Смени таргета и ще видиш, че не всички са такива.
Ами не съм грък, ко' а напра'а.
п.п. Мерси, все пак, за съвета.
Еха , ми моят мъж беше гол като пушка , че и от село като се " взехме " , ама имаше характер и добро сърце . Не съм го избирала спрямо материалното му състояние и не ми е пукало дали ще ме води на ресторант или ще ми купува парцалки . И преди и сега си го обичам еднакво . Даже , като нямаше нищо ми беше още по - мил , щото сме си деляли залъка и ни е било сладко - заедно сме си го изкарвали . Сега , след години като иска да изхарчи някой лев за мен , знам че го прави от сърце , защо да е балък.
Скрит текст:
На този ли ?
Едва ли има отговор, който ще те задоволи, но все пак:
Всеки мъж осигурява според възможностите си. Проблемът е, че никога не ви стига. Като намерите балък, който да дава повече за вас, се стига до "не гледаме в една посока", "сърцето ми подсказва, че не ме обичаш", "искам да остана за малко сама" и т.н. , и т.н.
За пореден път го казвам - за всичко СМЕ виновни ние, мъжете. Вие сте свети води ненапити.
Това да признаеш достойно, че искаш да прекратиш връзката си, без да създаваш ситуации, в които другият да излезе виновен, изобщо не опира до пол, виждала съм го и при мъжете и жените. Отговори на въпроса, моля, или е въпрос, който няма отговор, представящ мъжете в добра светлина? Нали това ти е целта, мъжете - добри, жените - лоши..
На този ли ?
Алчо, въртиш темата в кръг и задаваш едни и същи въпроси.
Отговори и ти на един - защо мъжете хем не искате да осигурявате, хем като някой друг осигурява, изпадате в депресии и чувство на малоценност?
Отговори и ти на един - защо мъжете хем не искате да осигурявате, хем като някой друг осигурява, изпадате в депресии и чувство на малоценност?
Едва ли има отговор, който ще те задоволи, но все пак:
Всеки мъж осигурява според възможностите си. Проблемът е, че никога не ви стига. Като намерите балък, който да дава повече за вас, се стига до "не гледаме в една посока", "сърцето ми подсказва, че не ме обичаш", "искам да остана за малко сама" и т.н. , и т.н.
За пореден път го казвам - за всичко СМЕ виновни ние, мъжете. Вие сте свети води ненапити.
Но само при мъжете съм виждала депресии и агресии, свързани с това, че не могат да осигурят повече. И ето това не разбирам... Защо вместо да се насочи енергията към нещо продуктивно, вместо да се амбицира и да подхване нещо, с което да се развие повече, често се случва, един мъж просто да се тръшне на дивана и да започне да се прави на мъж от там. Еми жалка картинка е...
Няма проблем, аз вече си осигурявам необходимото така или иначе, та мисля, че ще се справя добре, ако утре се събудя в мъжко тяло. Ужасявам се само като си помисля, че може да изпадна в зависимост от някой. Трябва да мога във всеки един момент да се погрижа за себе си и за евентуално дете, ако нещата тръгнат в неприятна посока.
Не бих живяла с нечии родители /с моите най-вече 
/ Всяко семейство трябва да си има отделна къща. От 19-годишна живея извън дома си. Наложи ми се да се върна за няколко месеца при нашите, докато правим ремонт на жилището ни. Ами няма такъв ужас, въпреки че си обичам родителите и сме в прекрасни отношения иначе. Не бих отишла и при свекъри. Всеки да си знае къщата. На село още повече не бих отишла заради когото и да било. Освен ако не стане някакъв глобален катаклизъм /няма магазини, интернет, ток и тн./ и на село ще е единствения начин да оживея физически.
,......
Не смятам, че.мъжа трябва да ми осигурява каквото и да било. Смятам, че мъжа и жената работят заедно в екип, за да си осигурят каквото искат. Хубаво е да искат еднакви неща. Ние бяхме бедни студенти и нямахме нищо материално. Постигнахме много заедно и всеки може и поотделно да се погрижи за свбе си и детето ако някога нещо стане. Мисля, че затова и се чувстваме свободни, защото не сме от нужда заедно, а от желание. Това е разковничето според мен в дългогодишна връзка и семейство - всеки един от двамата може поотделно, но искат заедно, защото се обичат. Всеки е свободен и независим да каже бай-бай амиго, коагто си реши, но са заедно, защото се обичат извън материалното... душите си обичат без значение в каква форма.
/ Всяко семейство трябва да си има отделна къща. От 19-годишна живея извън дома си. Наложи ми се да се върна за няколко месеца при нашите, докато правим ремонт на жилището ни. Ами няма такъв ужас, въпреки че си обичам родителите и сме в прекрасни отношения иначе. Не бих отишла и при свекъри. Всеки да си знае къщата. На село още повече не бих отишла заради когото и да било. Освен ако не стане някакъв глобален катаклизъм /няма магазини, интернет, ток и тн./ и на село ще е единствения начин да оживея физически.,......
Не смятам, че.мъжа трябва да ми осигурява каквото и да било. Смятам, че мъжа и жената работят заедно в екип, за да си осигурят каквото искат. Хубаво е да искат еднакви неща. Ние бяхме бедни студенти и нямахме нищо материално. Постигнахме много заедно и всеки може и поотделно да се погрижи за свбе си и детето ако някога нещо стане. Мисля, че затова и се чувстваме свободни, защото не сме от нужда заедно, а от желание. Това е разковничето според мен в дългогодишна връзка и семейство - всеки един от двамата може поотделно, но искат заедно, защото се обичат. Всеки е свободен и независим да каже бай-бай амиго, коагто си реши, но са заедно, защото се обичат извън материалното... душите си обичат без значение в каква форма.
Няма проблем, аз вече си осигурявам необходимото така или иначе, та мисля, че ще се справя добре, ако утре се събудя в мъжко тяло. Ужасявам се само като си помисля, че може да изпадна в зависимост от някой. Трябва да мога във всеки един момент да се погрижа за себе си и за евентуално дете, ако нещата тръгнат в неприятна посока.
На мен това винаги ми е водещата сила, и съм си го постигнала. Съответно стоя от тази позиция и гледам как някакви се тръшкат, че нещо се очаквало от тях, пък иначе големи претенции кой какво предлага насреща. Това за мен е елементарният минимум, когото всяко човешко същество трябва да се бори да осигури, на първо място заради себе си. И може би не всеки успява, и не в пълна степен, но да стоиш и да се обясняваш защо и как дори не си и не е и трябвало да се опиташ, ми е супер отблъскващо.
Иначе мъж не бих искала да бъда... не, защото е по-трудно, или по-лесно, и двете са и трудни и лесни, в различни отношения. На мен просто си ми харесва да съм жена, и като физика, и като психика. На лесното се радвам, на трудното се амбицирам. Въпрос на нагласа. Който иска да тъне в самосъжаление, винаги ще намери за какво.