Коремчето издава ни вече, че през Март ще гушкаме бебче! 💙❤ тема 3

Еее, тя и моята ми изкара дрешки плетени от нейната майка за внучетата, ама всички бяха розови и червени, а децата - момчета. 😂 Решихме да си останат за спомен.
Иначе моята най-голяма опора е моята майка (след ММ, разбира се) Да ми е жива и здрава дълги години много ми помага, ама много. ММ като го няма или аз отивам при нея и баща ми, или тя идва при мен и си живеем двете с детето. Толкова много ми помага, изслушваме се.. наистина като две най-добри приятелки. А свекърва ми много, ама много я дразни това. 😂

Момичета като ви чета, осъзнавам какъв голям късмет съм ударила. Моята свекърва е чудесен човек. Звъни ми да ме пита как съм, дава ми съвети, но без да е досадна. Когато ходим при тях, те живеят в Стара Загора, винаги ме глези и се съобразява изцяло с мен и какво ми се яде. Даже настоя тя да плати Пренаталния тест, който беше 1400 лв.
Нямам и един случай в който мога да се оплача нещо от нея. Много съм и благодарна за всичко.

Дааа...и аз няма да кажа нищо ново значи
Сега ще се избият моята и неговата, коя какво да купува. Някакъв вид демонстрация И като чуха ,че и количката и кошарата ще взема втора ръка, вместо да им олекне материално...зейнаха и двете. НО....още от голямото дете имам двуетажно легло и де факто детско ново не ми трябва, а нещо точно за година и половина...две. Но те не го разбират. Добре ,че ММ не се връзва на никоя от двете. Името ли? Точно това , което избра детето ми и аз и ММ казахме Супер ! Когато им го съобщих....било женско хахахах. Да Ви питам.....
..Даниел женско ли Ви е?.....падам от смях !!!

Не е женско. Браво, много хуабво е името. Хич не се съобразявайте. Важно е на вас да ви харесва.

На мен много ми харесваше Даниел за първото, но на таткото не особено, така че избрахме друго, което и на двамата ни харесваше. Та от мен един глас за Даниел, хубаво си е името, има и хубава кратка форма.

Аз нямам друга опора освен ММ, единствено с него мога да си споделя трудности около отглеждането на детето, да споделя притеснения. Със свекърва ми не мога така да споделям, майка ми вече я няма...
Свекървата помага, когато детето е болно, но е паника, трябва всички лекарства да са разписани и т.н. Не може да прецени обективно състоянието му, разболял ли се е, случвало се е да му дава лекарства, защото му текнал сопола след рев и обратното да подцени ситуация, която има нужда от лекар. В общи линии не мога да разчитам на нейната преценка, ако вече сме взели мерки става да го гледа и да й кажеш тези лекарства, толкова пъти дневно до тази дата.

И аз не мога да се оплача от моята свекърва, за сега си трае.
От време на време се опитва да даде някой съвет но като я скастря и спира.
Пък за името казах че избора е мой и точка.

Нашите родители живеят на другия край на България 😀. Със свекървата не сме близки. Той и ММ не е много. Едва на скоро им каза. С първата бременност им казахме рано, но сега изчакахме. Реакцията тогава беше "е добре, щом сте го решили" Сега не съм присъствала на разговора и ММ каза че са се зарадвали. Сестра му е изявила желание да вземе количка и легло. Но аз искам да си ги избера и купя, честно казано. Те като цяло нямат много възможности и да си кажа не искам да ги натоварвам. Има време така или иначе. Никой в нищо не се бърка за сега. Както казах, не сме близки не си звъним по телефона и тн. А пък майка ми според мен сестра ми я "обучи" да не се бърка много, много
За името - исках да е крастен на баща ми, защото този човек много ни помогна в трудни моменти. Но после решихме, че няма да е честно. И за това няма да е на никого. Ще си има свое си име. Ще им го съобщим когато се появи, живот и здраве, март.

За първото дете ако беше момиче имах подготвено име-започващо с буквата на баба ми и нататък името на майка ми. Двете жени ,които ми бяха опора.Баба вече я няма 😭...а майка ми да е жива и здрава много ни помага и тя ми е най-близкия човек и най-добър приятел.За свекървата нищо няма да пиша,не сме в лоши отношения,поддържаме някакъв контакт.
За мъжко име в никакъв случай не искахме да кръщаваме на свекъра,тъй като не е обичайно име и обричахме детето на подигравки.🤭 Свекъра беше обиден известно време,че не спазихме традицията,но му мина...
Иначе името аз го измислих в последния момент-Даниел се казва.Ние си знаем,че е кръстен на майка ми Да-НИЕЛ (Нели,ама  разбъркано)  😄
Сега ще имаме момиченце,но няма да си използвам първоначалното (Анелия) Има достатъчно врмеме да измислим. Надявам се и баткото да помага .

Свекървата е далече. Разговорите ни се свеждат до общи приказки и вече до голямото дете. Голямото ми дете и нейното първо внуче (от дъщеря й) имаха само 10 месеца разлика. За това дъщеря й я беше обучила по нейните методи и мирогледи за отглеждане на дете. Опитваше се в началото да ми налага същите, но бързо се разбрахме, че с дъщеря й сме коренно различни хора.
Майка ми много си я обичам, но живеем в един град и често доста ме напряга.
Името както първия път така и сега най-важното е да не е кръснето на никого и да си има синволика за нас. Естествено всички се чумериха малко, но това не значи, че не обичат дъщеря ни. И двете имена сами изкочиха в съзнанието й и знаехме, че това е правилния избор. Е, за второто има още време, но се съмнявам да го променим.

ММ иска да кръстим детето си на майка му, Цонка - - - > та Цветан. Аз това име не мога да го възприема. Ние понеже сме инвитро с нашия юнак и от трансфера до датата на теста, вече бях си харесала Божидар/Божидара, ако станат нещата. И сега си държа на Божидар. Първо, че  наистина ще е Божи дар. Второ, че с това име взима корените на имената на мама и на тати, Радина и Боян (само, че моето е отзад напред) - - - >Божидар
P. S. Свекървата живее под нас, обаче хич не се бърка. Много се притеснява като ме види легнала 😅

Аз пък имам друго мнение за свекърите.Много добри хора са, изнервях се често малкия като беше бебе ,дразнеха ме , но мисля че доста съм преувеличавала. Просто ги приех,помагат ми повече от моите родители ( майка ми живее в друг град) и се моля да са живи и здрави ,защото когато мъжът ми го няма само на тях мога да разчитам.Ценя ги и вече не си слагам нищо на сърцето,дори и нещо да ме издразни на момента съм решила да го забравям бързо.
Иначе за името Даниел - всъщност си е доста популярно- доста мои познати си кръстиха така децата.Моето момче е кръстено на свекъра - исках да го изменя малко името ,защото и брат ми се казва така( а и него почти си го отгледах,че е 10 г.по-малък) ,но името е хубаво и се съгласих - Божидар ♥️ , второто смятам да е само с буквата на майка ми ,защото много й дължа .Надявам се децата да наследяват хубавите качества на тези ,на които са кръстени.

Божидар също е много хубаво (на мен лично повече от Цветан ми харесва).
Благодаря за идеята за Анелия, също ми звучи добре, не се бяхме сетили! Ние тепърва почваме да се чудим, имаме няколко имена на прима виста, но тепърва ще мислим. Със сигурност обаче ще е нещо по-традиционно, т.е. Моника, Тея, Никол не са за нашия вкус. Но пак за момиче има толкова много варианти! Мисля, че ще сме по-затруднени отколкото с мъжкото име.

Като чета коментарите явно проблемът със свекървите си е масово явление. Дай боже аз като мъжка майка, да не се окажа голямото Зло за някоя невръстна девойка
И аз си имам моите резерви към свекърите, но като цяло не са лоши хора. Мен ме напряга повече сестрата на мъжа ми, която е с ужасен характер и скача на всичко и всички. Все тя е правя, все да е в конфронтация, все с рогата напред. Добре, че живее в чужбина, защото щяхме да се изтрепем иначе.
Позволи си да държи сметка защо сме избрали едно име за сметка на друго... Те си кръстиха детето на никого, но с цялата наглост се захапа за моето още неродено дете, но бързо беше попарена.
Моят баща се казва Цветан, на съпругът ми Тихомир, но за жалост е починал отдавна. По мъжка линия няма други. Дядовците ни и на двамата са починали. Разбирам, че мъжката рожба трябва да е кръстена по линия на мъжа (ако спазваме традициите) ама да си кръстя детето на свекървата някак ми идва малко в повече. Все пак ще носи бащиното и фамилното име на баща си. Аз още в началото измислих комбинацията между Цветан+Тихомир=>Цветомир, но мм извръща очи. Майка му го работи явно да е с нейната буква и честно ви казвам накрая, ако не стигнем до консенсус просто в болницата ще си го запиша както аз искам. Който ще да ми се сърди, този път не са познали.
Не съм очаквала, че едно име ще всее раздор, ама това си е моето дете. Ей такива моменти просто ми убиват всичко. За какво са всички тия простотии...
А за дрешките да вметна - майка ми пази всичко на брат ми и нямам против, което преценя да влезе в употреба. Но пак стигам до сестрата на мъжа ми - тя е накупила цял плик с дрехи и ще носи от нейния син. В никакъв случай не мога да кажа, че не съм благодарна, но коментарът "не се притеснявайте за дрехи, детето ви ще бъде облечено дълго време" просто ме изкарва извън нерви. Ние пари си имаме и мога да си облека детето, не разбирам само защо някой друг ще го облича вместо мен. Онзи ден се ядосах, излезнах с приятелка и се върнах с една торба с дрехи и казах на мм: аз ще бъда майка, ако аз не му избера, ако аз не му купя, ако аз не го облека как ще изживея този момент и ще осъзная, че ще раждам детенце. Така че да му дават и говорят каквото искат. Аз ще си преценя с какво да си го обличам.

Това с имената е ужасно. Според мен никой няма право да се меша..
Ние ще сме с момче и сме решили да не го кръщаваме на никой, а и няма да им кажем и какво име сме избрали, докато не се роди.
На мен би ми било приятно да го кръстим на моите родители или на дядо ми, но няма да го направим от уважение към мъжа ми, защото неговото семейство няма да го преживее
И така, детето ще си се роди с негово си име и хич не ме интересува дали ще има сърдити.

Аз нямам проблем със свекървата за сега.  Въобще не се бърка за детето, но то и наистина е още рано, така че може и да започне. За момента се налага да живеем с родителите на мъжа ми и така ще е и първите месеци, след като се роди детето. После пак ще сме близо до тях, но поне ще сме си само тримата и нямам търпение. Майка му е доста голям работохолик и е доста заета, така че за сега не се бърка, дано и за напред не дава много акъл, а само като и го поискаме.
За името, в началото бях казала, че няма да го кръстя на  родителите му, но после сама си казах, че не трябва да им развалям традицията, която е вече от много поколения насам. В тяхното семейство първото момче се кръщава на дядото и така от много време, мъжът ми носи името на дядо си, баща му на неговия и така нататък. Попринцип името е хубаво и съм съгласна, все пак даже аз казах, че не е хубаво да разваляме традицията. Аз съм родена на именния ден на хората с това име, така че ще празнуваме заедно с детето. Обаче още от началото се чудя и се колебая, защото нещо не мога да го усетя, че това е името на моето дете. Вчера го споменах на мъжа ми и той вече не иска да чуе за смяна, а в началото беше съгласен на друго име. И си казах, че ще свикна и ще се опитам да го възприема като име за детето ми.
Попринцип много ми се искаше да се казва Теодор, още като разбрах, че съм бременна и ми се наби в главата това име. Дядо ми се казваше Тодор и никой не кръсти дете на него. Леля ми е щяла да кръсти на него братовчедка ми, но в последния момент на инат и е променила името. На мъртъв човек не се кръщава, но кумът ни се казва Теодор и можеше на него да го кръстим, пък да си знам, че малко в чест на дядо ми е също. За сега обаче ще е на свекъра, пък ако нещо много ме изнерви някой, аз имам последната дума в родилното, така че да внимават.