Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Не мога да дишам добре, усложнения вирус

  • 675
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 27
Колебаех се дали да пусна нова тема, но се нуждая от мнения.
Имам проблем. Не мога да дишам добре през последните 2 месеца. Имала съм го и преди този проблем. С времето беше отшумял, но сега наново се появи. Не зная от какво е. Нямам ковид.
Имах настинка с леко зелени храчки, пих чай, нямах кашлица, не съм имала температура. Нищо не ме е боляло. Единствения проблем бяха храчки, предполагам запушени бронхи, или от сливиците. Постоянно ги отхрачвах.
Зелени бяха около 3 дни, след това прозрачни жилави.
Притеснявам се, че е хронично заболяване. Преди 4 месеца отново имах този проблем. Всеки ден храчки, прозрачни, но сякаш бронхите ми са запушени на моменти.
Сега пих мукосолван но по 5 мл на ден 4 дни. Получавам постоянно леки паник атаки и с не желание пих този сироп.
Пише, че ако няма подобрение да се отиде на лекар.
За 2 дни нямах храчки, спрях го. Днес пак ги имам. Прозрачни, леко жилави, пак усещам, че не мога да дишам добре. Когато се успокоя нещата се подобряват. През устата дишам добре, но ми пресъхва ако дишам постоянно с устата. Понякога с носа не мога, трудно ми е. Нямам изкривена носна преграда.
Много ми е трудно да се справя. Чудя се дали не се дължи на хронично заболяване.
В Германия живея и скоро мисля да правя изследвания, но не зная какви.
Сега когато си пътувах към Германия, щях да се задуша в самолета. Не можех да дишам ! Изплаших се, бях настинала 1 ден преди това. Болеше ме гърлото. Сливиците ми бяха подути. Нямах кашлица.
Ако някой е имал такъв проблем нека да сподели как се е справил. Чувствам се ужасно. От паник атаките не мога да пия лекарства. Стрепсилс бонбони за гърлото смучех и леко ми се беше отпушил носа.
Само да споделя. Когато бях ученичка 2 пъти много сериозно съм се разболявала от грип с усложнения. Щях да умра. Не можех да дишам, как оживях дори не зная. Сега, когато си припомням и ме обзема страх, не искам отново да ми се случи същото.

# 1
  • Мнения: 5 168
На мен ми звучи като нещо лекувано-недоизлекувано. Отиди на лекар.
Защо да не можеш да пиеш лекарства заради паник атаките? Има ли реално физически проблем с това, или е само в главата?

# 2
  • Мнения: 27
Ами от страх не мога да ги пия.
Страх ме е, че ще предозирам и ще се натровя.
Сега само от един сироп, веднага усетих черния ми дроб натоварен и някакво парене. Не е кой знае какво, но самата мисъл, че нещо ми има и започват едни вълни от паника да ме обхващат.
Пих мукосолван 4дни. Пише, че толкова дни се пие. Пиех по половин доза, не цялата. За два дни имах подобрение, обмислям утре пак да пия половин доза.

    # 3
    • София
    • Мнения: 7 242
    Пуснете назален секрет за изследване и антибиограма и евентуално количествен тест за антитела след ковид.

    # 4
    • София
    • Мнения: 18 931
    Аз с дишането нямам проблем, да чукна на дърво, ама вече сигурно 10-на дни се боря със задна хрема, която от нищо не минава. Ни лекарства, ни бабини илачи. Усещам как се стича и като се насъбере ми иде да се изкашлям. Вчера бях на УНГ и ми изписа Фликсоназе, което е кортикостероид. Каза, че ще подейства след 5 дни, дано помогне. Също каза, че може в резултат на някакъв вирус да се е получило така.
     Няколко пъти четох поста. Вероятно имаш два проблема- единият е нос/гърло, другият са паник атаките, от които вероятно имаш усещането, че не може да дишаш. Най-добре е да те види лекар, по възможност УНГ, ако прецени да ти пусне някакви изследвания и така.

    # 5
    • Мнения: 6 616
    Храчките са едно на ръка, но това задушаване сякаш е от паник атаките. Нали на лекарствата пише по колко и колко време да се пие. Няма да се отровиш. Направи ми впечатление, че си пила не цяла доза, а половин. Е, много ясно, че все ще си болна, ти не се лекуваш адекватно. Ако пиеш по нужното количество лекарство, може и да се оправиш, но с половинчати работи... За тези паник атаки психилог ли ти трябва, не съм запозната. Но трябва да започнеш от това да си изкорениш страха и да пиеш лекатствата както трябва, щото наистина ще стане хронично.

    # 6
    • София
    • Мнения: 759
    Опитай да се успокоиш, дори и хронично да е, лекарства има, може да се живее и с тях, просто не се фокусирай прекалено в това.
    Част от симптомите отговарят на астма, каквато имам аз - алергична е, синусите са възпалени, и т.н., заради алергиите ми .. Сега да не вземеш да се филмираш, просто еднаквите симптоми при всеки могат да значат различно нещо. Заради пандемичната обстановка аз не успях да проведа нормални изследвания, но предполагам, че ти ще можеш да си ги направиш. Да се лекуваш сама не е никак добра идея.

    # 7
    • Мнения: 262
    Преди няколко години се разболях от...не знам какво. Но с много продължителна кашлица. Смених сума ти и лекари, изпих ужасно голям брой лекарства. Накрая едва дишах, постоянно се задъхвах. Направиха ми изследване,  при което трябваше да дишам в един апарат и той измерваше нещо. И двамата лекари, на които показах въпросното изследване, ми казаха, че нищо ми няма и те, при все, че са здрави не могат да постигнат моя резултат, толкова е добър. А аз продължавах да се задушавам и да не мога да дишам......Оправих се с хомеопатия, оказа се, че всичко е в главата ми и сама се разболявам.
    Правила си бях две снимки на дробовете за месец, изпих няколко АБ, стигнах до инжекции с кортикостероиди, смених поне 6 различни лекари....всички ми казваха, че няма данни да съм болна, всички до един. А аз бях сигурна, че ще умра.....Това психиката не е шега работа. И като казват, че положителното мислене помага-определено е така. Както и че негативното може да те убие.
    Дано при авторката нещата се оправят, защото знам какво е.

    # 8
    • Мнения: 27
    Благодаря Ви на всички, че се включихте и ми пишете.
    Проблемът ми с паник атаките е вече няколко години, започнах със един силен пристъп след инцидент в къщи, мислех си, че ще умра. Детето ми беше тогава около 1 година и половина, веднага отидох в спешното. Нещата не се оправяха, стресът беше много силен, всеки ден си мислех, че ще умра. Болеше ме главата, нервите ми толкова се бяха стегнали от стрес и паника, че не знаех какво да правя. Тогава не съм имала настинка, вирус, храчки. Просто от целия този ужас не исках да пия лекарства, ходех по лекари, не откриваха точна причина какво ми е. Нямала съм усещане за задушаване, невъзможност за дишане. Нямах храчки. Както и да е след толкова години мъки паник атаките намаляха. Само да уточня нямам паническо разстройство, не изглеждам неадекватна когато усетя паник атака. Усещането е една тревожност, никой около мен не разбира, че съм паник атака. Например ако ям нещо и усетя, че не ми става добре, усещам паник атака, мълча си, никой не разбира. Понякога докато се разхождам и се сетя за нещо неприятно, веднага ме обливат едни вълни топли и като лека аритмия получавам.
    Сега с пиенето на този сироп Мукосолван, наистина доста неадекватно го дозирах, но самата мисъл, че ще ми стане нещо и веднага ме започват тези паник атаки.
    От не доизлекувана настинка е започнало всичко. Поне така си мисля. Дори миналата година пак го имах същия проблем, не можех да дишам, имах усещане, че дробовете са ми пълни със секрет, но това няма как да е било вярно, защото щях да кашлям.  На УНГ бях ходила и казаха, че нищо няма. Щом не са зелени храчките. Сега са прозрачни, леко жилави. Чудя се дали е възможно да запушат дробовете? Не кашлям, нямам температура. Всичко ми минава като пия малки дози мукосолван сироп за отхрачване.
    Пише, че се пие по 10мл 2 пъти дневно, до 4 дни.
    В аптеката ми казаха, да го пия 10мл на ден.
    Първия ден пих 5мл и ми стана адски зле, но тогава бях болна, болезнено гърло, без кашлица. Усетих как черния ми дроб и стомаха ми го приеха зле. Спрях го.
    Не можех да дишам, в същия ден пътувах със самолет до Германия, на няколко пъти усещах, че се задушавам, а нямах толкова храчки, леко зелени. Нямам ковид, нормална ми беше температурата.
    След като се прибрах в Германия бях изморена. Нищо не съм пила. На 4 ден храчките вече бяха прозрачни, само кихане имах и нужда за отхрачване. Споделих с близки, не исках да търся доктор, защото тук има отново ограничения по болници. Не исках да ходя. Близките ми казаха, това е нормална настинка, може да е не доизлекувана и да е хронично. Редовно сутрин когато се събуждам през последната година кихам и имам храчки, но прозрачни.
    Ако изследванията покажат, че ми няма нищо, дали ще ми изпишат някакви лекарства?
    Само да кажа, сутринта пих 2,5 мл мукосолван, след обед още 2,5 мл ще пия. Само от това спират жилавите храчки.
    Общо 5мл. На ден. 4 дни го пих, спрях го 2 дни. Днес отново го започнах.

    # 9
    • София
    • Мнения: 759
    Имаш два проблема - паник атаки и проблема с дробовете.
    За паник атаките не е нужно да изглеждаш луда. Но са нещо, което влошава качеството на живот на теб и близките ти и в крайна сметка не е за подценяване - иди на консултация със специалист, няма нищо срамно, напротив - това не е тежък проблем, но неглижирането му ще доведе до по-горното.

    За проблема ти с дробовете е наложително да отидеш на пулмолог, при всички случаи не можеш да пиеш сиропа нон-стоп, аз го давах на децата ми при настинка / а хронична настинка няма, бронхит да, но за него изписват други неща /, за отхрачване и то по лекарско предписание.
    При мен проблемът се установи след изследвания на кръвта, стандартните, при които имах завишени показатели. И после направих кръвен тест, за определени алергени при алерголог - този тест показа алергия от прах, акари и още някакви чудесии. Заради тях имам проблем със синусите - уголемени, и сутрешни храчки, затруднено дишане, ако не си взема инхалация и така. Предполагам, че алергията е станала астма, заради забавяне в метода на лечение; защото ми отне месеци - от миналата година - ясно защо, за да намеря отговор на проблема си; само предполагам, може и да е друга причината ... Но го приех, следя си нещата при доктора и продължавам нататък, предпочитам да дам превес на хубавите неща, които ми се случват и имам Bowtie Nature Sunny

    При всички случаи не приемай толкова дълбоко нещата и не се плаши. Не е краят на света, решение има, просто го намираш и действаш. Flowers Four Leaf Clover

    # 10
    • Мнения: 27
    Мина ми през ум, че може да е алергия от нещо, прах например.
    Всяка сутрин кихам, когато се събуждам, усещам като лека хрема сутрешно време.
    Много е студено тук времето при нас, явно съм зиморничава. Миналата година половин година влачех същия проблем, после сякаш се закалих. Преди 5 години пак един дълъг период с хрема и храчки имах и така сякаш няма свършване.
    Усещам гърлото си подуто на моменти, или по-точно сливиците. Реагирам веднага дори леко да се смени климата. Лятно време, дори леко да ме лъхне вятър и веднага настинка, кихане, храчки.
    А паник атаките вече няколко години спасение няма.
    Преди години дори не знаех какво е това, никога не съм имала подобни усещания. Когато бях малка съм присъствала на разговори на хора около мен с паник атаки, и всичко ми изглеждаше като маловажен проблем. Все съм се чудила как така големи хора се страхуват да си пият лекарставата, да ядат дадени храни, страх от пътувания, страх от какво ли не.
    Сега какво чудо ми дойде на главата чак не мога да повярвам, че на мен ми се случва.
    Последната много силна тревожност я получих от хранене на различни храни, дори риба ме е страх да ям.
    За паник атаките - една консултация имам само със специалист и ми беше предписал Стрезам, пих го около 1 месец преди 3 години. Стомахът ме боля от него, това раздразних го, но пиех и едни билкови таблетки за успокояване. Ефект нямаше, единствено болки в стомаха. Единственото спасение беше да бъда сред близки хора, тогава нещата се подобриха. Но това е разбираемо.
    Всичко се получава от стрес и напрежение, първото ми дете беше малко, притеснявах се него и всичко ми се струпа накуп. Когато детето поотрасна всичко почна да се нормализира. Но останаха отчасти паник атаките.

    Последна редакция: пт, 17 сеп 2021, 19:47 от A.J1

    # 11
    • Мнения: 167
    Здравей, мила! До болка познато чувство... Чувството, че ще умреш. Учестено дишане и пулс, съчетано с чувство на спиране на дъха... Имам го от години, освен това имам и аритмия. Веднъж обаче прочетох една много силна статия на един лекар, в която естествено пише, че най-важното е да запазиш самообладание и да се успокоиш, но по-важното беше, че лекарят каза, че няма човек, който е да умрял от паник атака. Вече рядко имам такива пристъпи, но като ги получа, си припомням това и ми става леко на душата. Самообладанието и самовнушението, че всъщност всичко е наред, е най-добрият лек който може да получиш!

    Общи условия

    Активация на акаунт