Неясни отношения

Интересно
Дадохте ми съвсееем различна гледна точка и ме успокоихте.
Така ще направя, ще сменя работата и ще видя как ще се развият нещата. Ако нещата продължат постарому, ще извадя картите на масата.
Благодаря ви, момичета, постът ми не беше напразно!

Успех, Марена!
Много са тегави такива отношения, всички сме ги имали в даден момент. Дано при теб се развият точно както ти го искаш:)

Не можеш да си вадиш заключения от този тип само за 2 месеца. Влюбила си се бързо, но не при всеки се получава така. Това не означава, че връзката няма бъдеще или че той те използва. На ММ му трябваше около година да реши, че нещата с мен са сериозни. Добре че го изчаках да се осъзнае - вече сме 18 години заедно.

Ако се страхуваше от чувства нямаше да се влюбваш за седмици, явно предишната ти връзка не те е ударила толкова емоционално,нито пък е така както описваш.
2 месеца са прекалено кратко време, за да дълбаеш в посока сериозни намерения.
Представи си, че общува и с друга/и, тогава...?
Много от мъжете докато наистина не са в сериозна връзка пишат и правят секс с други, това не се брои за изневяра, понеже нищо на никоя не са обещавали.
Не скачай така стремглаво към мъжете,иначе много дълги години ще си атрибут за чесане на...

Вярно малко рязко звуча, сега като се прочетох. Не ти се карам. Но наистина начинът, по който виждаш споделянето за роднините , в същото време мъжът не дава заявки за вашите отношения - това е слагане на каруцата пред коня. Не тръгвай с голямата кошница, първо смени работата и виж как ще продължите. Единият да кара дневни, а другият - нощни , не е най-добрата предпоставка за чести срещи и развитие.

Имам да ти кажа нещо като мъж. Бил съм от страната на приятеля ти два пъти с две жени. На едната и развалих годеж и на практика и съсипах живота, за което горко съжалявам (сега). После съдбата ми го върна. Исках да удовлетворявам нуждите си но и исках да вляза през всяка отворена врата. Бяха чудесни компаньонки.

Не става въпрос за мъжки архетип. По-късно ми се случи да знам че искам да съм с конкретна жена, и тогава се държах по съвсем друг начин. Не можеше да мине ден без да съм я чул, интересуваше ме всичко което и се е случило. Бях готов да се продам на дявола.

Случи ми се и това да съм с жена по която съм луд, но която имаше няколко връзки като тази твоята. От една страна не е била сигурна с кого ще стане "работата", и от друга, тя също като теб е била подвластна на  физиологичните си нужди. Е тези физиологични връзки съсипаха цялата приказност на връзката ни. Защото те се обаждаха периодично в зависимост от нуждата им за интимност, за тях нейната връзка с друг дори не беше проблем. А тя дотолкова беше свикнала на такива връзки че се опитваше да запази всяка от тях отворена.

В крайна сметка ще направиш това от което имаш най-много нужда, но ако сексът е с най-голяма тежест, имаш много високи шансове да си патиш. Твоят човек не ми изглежда готов да се продаде на дявола заради теб. Ако искаш да не съжаляваш, постави го в ситуация да избира - свободата си или теб.

Много са си ясни отношенията даже.
Кара го бавно и спокойно човека.
Стига с тия залягания на амбразурите все едно са на война, па всеки ден да се дебнат, да са заедно, той да тича като пале. Живеем в 21 век, всеки си гледа спокойствието и комфорта.
Има интерес, кара го яваш яваш. Ако теб те притеснява нещо, говори с него открито. Какво точно усещащ, виждаш, смяташ за вас заедно. Попитай той как смят аи вижда нещата. Ако бяга от разговор, значи не е наясно със себе си и какво иска.

Аз пък като жена да ти кажа - неблагонадежден вид си имал. Не си ù показал и доказал ексклузивност, че тази жена ти е важна и ценна и че искаш развитие. Под развитие нямам предвид само да я заведеш до олтара, ами и ти да се развиваш като личност - да драпаш на работа, да имаш интереси, да поддържаш визия ... жените надушваме кога някой мъж се е пуснал по течението, па макар и да ни гледа като теле.
Накратко, ако беше видяла нещо смислено у теб и връзката с теб, щеше да забрави за другите.

Аз пък като жена да ти кажа - неблагонадежден вид си имал. Не си ù показал и доказал ексклузивност, че тази жена ти е важна и ценна и че искаш развитие. Под развитие нямам предвид само да я заведеш до олтара, ами и ти да се развиваш като личност - да драпаш на работа, да имаш интереси, да поддържаш визия ... жените надушваме кога някой мъж се е пуснал по течението, па макар и да ни гледа като теле.
Накратко, ако беше видяла нещо смислено у теб и връзката с теб, щеше да забрави за другите.
[/quote]

Не изключвам да си права. За нея направих най-голямата жертва която съм правил, но съм на възраст на която знам че има жени за които това е недостатъчно.

Реакцията ти ми говори че се видя някъде в описанията ми, затова не те виня за нея.

Не съм видяла себе си. Аз не съм поддържала паралелни отношения и винаги съм давала ексклузивност на човека, с когото съм, дори да не сме официално във връзка. Видях бивш - не съм сигурна, че въобще някога ще осъзнае защо прекратих връзката.

Как го публикувах това без да съм отговорил идея нямам.

Не съм аз твоят човек, на мен връзка не са ми прекратявали. Звучи грозно и самонадеяно, само за да изчистя подозрение го казвам.

Момче, говоря за себе си и живота си, не съм казала, че съм разпознала в теб някой конкретен. За типове хора говоря. Успокой се, пък ако и поука си вземеш, още по-добре.

Абе тоя уикенд да няма ретрограден Меркурий , ама само за мъжете?!

За някои мъже, други са си добре.

И що му скачате тъй на човека?
Вече нищо няма да си споделя!

Едно време всичко било ясно във връзките - родителите избират брачните партньори, уговарят зестрите и оттам нататък младите да се оправят кой както знае. Разводи - хръц.
Сега всеки прави каквото си иска и никой не знае какво иска другия.
А най-страшното е да не признаеш, че си по-слабата (т. е. по-влюбената) страна, защото другият със сигурност ще ти се качи на главата.
Последното си е наистина така, колкото и да ми е мъчно. Повечето връзки са някакво взаимно надцакване и мерене на кантара кой какво и колко дал - ама дори не защото всеки непременно споделя тази философия, а най-често заради стари рани и белези, и защото на всеотдайния рано или късно му писва да е все от страната на булката (без разлика на пола). И дори и в началото да има пълно отдаване и безрезервност, с времето се почва с дребните тесли и предателства, и неразбирателства, и его-измервания...и човек слиза от розовия облак на земята. Никоя провалена връзка не е започнала с идеята да се провали. Хората се чудят "как стигнахме до тук". Една от гаранциите това да не се случи са самите характери на хората. Колкото и човек да демонстрира промяна към добро през розовия период, с времето това минава и си ставаме такива, каквито сме - и най-често в по-лошата си версия.

Затова е разумно свалянето на броните да става постепенно и реципрочно. Защото, въпреки че на теория не трябва да се подхожда към потенциалния любим като към враг, това е човекът, който е най-способен да нанесе удар право в сърцето - и много често точно това се случва. А случат ли се така нещата, счупят ли се веднъж, вече нищо не е същото - каквито и ремонти да се правят. Някои хора са на принципа "не поправям счупеното". Други, най-често обвързани с деца, имоти и бизнес - правят опити за ремонти (и продължават да обитават живота някак си) или нищо не ремонтират, а просто се обръщат настрани и се правят, че не забелязват как къщата им се напуква и накрая пада над главите им - или остава в състояние на полуразпад до момента, в който вече няма значение.

Това, за мен, са пълни глупости. Човек не може да контролира в кой се влюбва, кога се влюбва и дали това, което преживява докато се влюбва, не му е разбило живота, дори седмици преди това. Емоционалните страдания заради минала връзка, не е задължително да са само по бившия партньор. Може да е от преживяното в тази връзка, а въпросният човек, изобщо да не иска да го вижда вече.