От близо 5г работя в една фирма, минах през много, докато успея да се науча и да върша това, което правя. Свикнах и си върша работата с лекота, шефа не ми е на главата, защото работи предимно от вкъщи, имам доста свободно време в офиса и като цяло не ми е натоварено. Въпреки това, от около 2г започнах да се чувствам зле на тази работа и започнах да мисля за промени. Първоначално започна да ми тежи това, че съм по цял ден сама в офиса си. Той е в дъното и нямам много достъп до останалите. Това започна доста да ме депресира - липсата на контакт с хора. След това почнах да забелязвам как шефката ми започна да дели персонала и да има симпатии към една служителка, която на практика върши страшно много работа и за това й се позволява абсолютно всичко и никога не й се правят забележки. Живея в чужбина и тук такова отношение по принцип не е често срещано.
Със семейството ми се преместихме в друг квартал и пътя до офиса стана доста по-дълъг и много изморителен. Мъжът ми работи за сега от вкъщи и той се занимава с водене и вземане на детето от уще, но казва, че изнемогва.
Всички тези причини ме накараха да започна да подавам документи на други места и съответно започнаха й да ми се обаждат работодатели.
Утре имам интервю за една фирма, която ми предлага малко повече пари, от колкото в момента и работа от вкъщи 3 дни, а 2 дни да съм в офиса. Всичко звучи много добре, но ме притеснява факта, че фирмата е нова и тепърва ще се уреждат много неща, ще има много неясноти, ще се учи в движение и т.н. Малко ме плаши това,защото е неизвестно. За заплатата не се притеснявам, защото ако стане нещо с фирмата и тя не потръгне аз ще отида на борсата.
Чудя се ако ми предложат дали да приема? Да не е много стресово това да работиш за току-що стартирала фирма? Иначе ми казаха, че работа за сега няма много, но ще има като се поразрастне.