Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Една история

  • 3 049
  • 31
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Бях на 16 години, когато се запознах и влюбих в него. Бях обикновено момиче - първата целувка ми беше на 15 години, не излизах с момчета, не ходих по купони и общо взето бях доста срамежлива и неуверена в себе си. Иначе си бях доста симпатично момиче, но не толкова наивна и глупава, че да отговарям на всяка една свалка. За разлика от мен той беше доста по-голям от мен ( беше на 26 години ) и си беше истински лошо момче, така да го нарека.
Нощта, в която се запознахме с Н., не беше кой знае какво - просто ми направи впечатление, че е доста красив. Всичко се случи, след два дни. Отново се бяхме събрали с приятели и той дойде при нас. Явно беше разпитал за мен, защото започна от нищото да ме хвали пред всички - че съм била свястно момиче, чиста като момина сълза. Аз умирах от срам и абсолютно нищо не можех да кажа, просто гледах в земята. Когато се прибрах вкъщи скачах от щастие, защото най-накрая някой ме забеляза и не беше кой да е, а той! Засякохме се още няколко пъти, в един от които той дойде на кафето с неговият най-добър приятел К. и точно там всичко се обърка. Понеже бях малка, глупава и не толкова уверена в себе си реших, че вместо да отида до моя човек и да призная чувствата си към него, ще започна да излизам с неговите приятели. Мислех си, че по този начин ще бъда по-близо до него, друго не исках. Но не стана както ми се искаше. Моя човек си хвана приятелка, пред мен се шегуваше казваше ми: " Ти си ми жена. Ще й кажа на оная, че се разделяме и ще те взема теб." Виждах как всеки път, се усмихва, когато ме види, винаги абсолютно винаги сядаше до мен, ако имаше някой друг, той го гонеше. Аз на нищо не съм се надявала, просто обичах да си го гледам. След известно време неговият най-добър приятел ми призна, че е влюбен в мен. Аз бях искрена с него и му споделих, че имам чувства към неговия приятел и че няма какво да стане между нас. Продължихме да си излизаме без Н. той си беше с неговата приятелка. През това време К. продължаваше да говори колко ме обича и как иска да бъде с мен. Аз се чувствах зле, защото имах силни чувства към най-добрият му приятел и не исках К. да страда, защото беше доста добър с мен и го чувствах като по-голям брат. Същевременно К. , макар че беше приятел с Н., говореше доста гадни работи за него. Убеждаваше ме, че той не е за мен, че Н. ме харесва, но просто като човек и още какво ли не. Едва ли най-добрите приятели говорят така един за друг зад гърба си. Времето минаваше и една вечер К. ми изпрати съобщение, в което ми беше писал, че вече не издържа, че ме обичал истински, но аз и Н. сме го наранили много и не искал повече да ме вижда, защото нямал да издържи. Аз бях в шок. Разбирах, че това ще го наранява, но не разбирах защо намесва Н. при положение, че той не знаеше нищо за моите чувства към него. Чувствах се зле, но направих това, което искаше К. и спряхме да излизаме.  Искам да подчертая, че не сме излизали само двамата бяхме си компания.
   И така минаха годините. Разбрах, че Н. се е оженил и му се е родило детенце. Радвах се за него, защото той това искаше. Аз продължавах да го обичам, но от далече. Минаха няколко месеца и аз се влюбих. Срещнах любовта на живота ми. Влюбих се до уши и напълно забравих за Н. Бях щастливо обвързана и най-накрая срещнах любов, която отвърна на моите чувства. Не знаех, че ще дойде обаче и тоя ден.
    Бях на кафе с приятелка и Н. се появи. Мина покрай нас, усмихна се до уши, поздрави и след 20 минути се върна отново. Седна до нас и започнахме да си говорим. Не спираш да се взира в душата ми, погледа му беше толкова закован в мен, че моята приятелка тайно го беше снимала с телефона Grinning Забравих да спомена, че преди тази среща той няколко пъти ми звъня по телефона, следеше къде съм и той идваше там. Аз не му отвръщах, защото имах човек до себе си, както и той.  Та след срещата на кафето, той поиска да се видим на другия ден пак да изпием кафе, казахме си образно 12 часа и това беше. На другия ден с приятелка отидохме на кафето в 10 часа и го чаках до 12:30 и понеже не се появи аз си тръгнах. Вечерта отново бяхме излезнали с компания и познайте кой се появи изведнъж - Н. Беше ядосан, подпийнал и не спря да се заяжда с мен. Била съм лъжкиня, защото цял ден ме чакал на кафето, започна да обижда и приятеля ми ( него там го нямаше ) Опитваше се да ме докосне, да хване ръката ми, но аз се отдръпвах. Ядоса се отново и тогава ми каза: "Сега се дърпаш, но едно време умираше за мен." От тези думи настръхнах. Попитах го от къде знае, той каза, че К. го е лъгал за мен. Сподели, че той също е имал чувства към мен, но заради К. не е могъл да направи нищо. Започна да обвинява мен, защо не съм му споделила по-рано, за чувствата ми. После обвиняваше К. И след всичко ми каза, че ме обича. Не му повярвах. Беше пиян, пък и аз имах човек до себе си и виждах какво е, когато те обичат. Тръгнах си и след няколко месеца го потърсих. Исках да се видим, за да му кажа моята гледа точка, да му споделя това, което оная вечер не успях. Уговорихме се и тогава направих грешка да споделя на моя "приятелка". Тя излезнала с него и говорила лоши неща против мен. Разбрах в същата вечер, в която щях да изляза с Н. и му писах, че няма да се видим. Толкова плаках в тая нощ. Изплаках си очите. Първо- защото я мислех за приятелка и ме беше срам за всички лични неща, които й бях споделила и второ- бях предадена и от двамата. Не знаех какво са правили, блокирах го и се правих, че нищо не е станало. След две седмици го отблокирах и той ми писа след 30 мин, искаше да се видим и след няколко дни се видяхме. Той искаше да му кажа това, което не съм успяла предния път, а аз не исках. Не исках, защото все още се чувствах предадена и не исках да му казвам, че след толкова години все още е важен за мен. Тогава той поиска да го целуна, молеше ме. Каза ми: "Целуни ме поне веднъж, ако някога си ме обичала" .... някога го бях обичала и нямаше да спра да го целувам, но сега имах човек до себе си.
   След два месеца отново се видяхме. Бяхме само двамата. Тогава не се сдържах и го целунах. Той искаше да правим секс, но аз отказах. Почувствах се зле, че имам човек до себе си, а целувах друг. Мислех над нещата, Н. ми изпращаше любовни песни и само толкова. Реших, че щом чрез песни ще комуникира с мен няма какво да стане. Признах за целувката на приятеля ми, той ми прости и заздравихме още повече връзката си. Но....
  Понякога се чувствам зле. Бях на 16 години, а К. и Н. сякаш са се състезавали кой първи ще ме грабне. Понякога си мисля, че всичко е било една лъжа, освен любовта, която изпитвах към Н. А понякога си мисля, ами ако Н. наистина ме е обичал? Ако наистина съм го наранила, както се пее в песните, които ми пращаше? Чудя се дали не е било wrong place, wrong time? Чудя се...
Но всеки е продължил по пътя на своя живот и няма как да върна лентата назад, за да разбера цялата истина. Иска ми се, но уви. Може би оставих 16 годишното ми аз разочаровано - че не му казах истинските си чувства, че не спах с него ( тогава исках той да е първия ) - но вече не бях на 16 години.  Това, което бих дала като съвет е да бъдете смели и да не се замисляте за секунда - щом обичате някой , отидете и му кажете.
Благодаря за вниманието.

# 1
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 3 132
Това литературно творчество ли е? Thinking

# 2
  • Мнения: 2 141
Какво още го мислиш тоя? Искам, ама не ми стиска. Горкият ти приятел. Ама и той си е виновен, че ти прощава.

# 3
  • Мнения: 36
Мда, имала си нужда да излееш мислите си. Прочетох ти поста. Не зная на колко години си в момента но гледай по леко на любовите и кой какво си мислел и не казал и т.н. в миналото.

# 4
  • Мнения: 5 504
Тийн драма общо взето, но съм съгласна със заключителният ти съвет.

# 5
  • Мнения: 3 068
Не разбрах целта на темата? Нали има сайтове там за проза и поезия (не че това става за качване дори там) Отделно, че като бяхме тийнове си правихме разни блогове където писахме подобни дълбокострадателни изсмукани от пръстите драми - натам се насочи, или го запиши на видео в тикток - тук няма да намериш правилната публика.

# 6
  • Мнения: 306
К, Л, М, Н... Занимаваш се с пълни глупости. Той се оженил, дете направил на някоя друга наивница, но се чуди коя да бодне... Утре ти може да си на нейно място, дали ще ти е романтична ситуацията? Гледай своя си живот, че скуката, евтините романчета и глупавите приятелки не прощават.

# 7
  • Варна
  • Мнения: 66
Ем девойко така става в живота...ти си въздишай, той си живее...пък ако благоволиш можеш да си му и "бонус"...

# 8
  • Мнения: 2 141
Ем девойко така става в живота...ти си въздишай, той си живее...пък ако благоволиш можеш да си му и "бонус"...
Да вземе да се изконсумира с него, че да и мине мерака и да кротне. А приятелят и най-добре да бега.

Последна редакция: вт, 21 сеп 2021, 11:40 от Monza

# 9
  • Мнения: 10 418
Объркала си бг мама с тийн проблем.

# 10
  • София
  • Мнения: 20 983
Сега си на 17 ли?

# 11
  • Мнения: 474
Авторката: "Не  бях толкова наивна и глупава, че да отговарям на всяка една свалка."

Пак авторката: "Отговорих на една свалка, но не наивна и глупава. Чакайте да ви разкажа."

 Разказва наивна и глупава история.

# 12
  • Мнения: 2 355
Тази история ме върна години назад. Имаше едно списание, "Пламъче" май беше, там имаше такива съчинения по преживяно. И после "Лична драма"... Поне е написано грамотно. Продължавай да пишеш, някъде все ще те оценят!

# 13
  • Мнения: 2 345
Дано да е а 17, че ако е на 30.....направо
да падлудеиш е работата.
"Дойде при мен след години и каза: обичам та"
Въх !

# 14
  • Мнения: 6 881
"Не спираше да се взира в душата ми"... Жива да не бях, пуснах една сълза Grinning

Жена му и детето му го чакат у тях, а той ходи да се взира в душите на някакви неориентирани девойки... Чуден!

Ама голям хубавец ще е този, щом "приятелката" от една среща и му е скочила на врата Grinning Направо сте се събрали само хубави хора в тази конфигурация...

Общи условия

Активация на акаунт