Ролята на мъжа в семейството

Иска да знае,че има и други като нея. Съпричастност и състрадание.
Това не го умея, да се намеси друга...

В такъв случай щом има любов, може да има всичко. То оттам се тръгва.
Любов е да се грижиш - както да нахраниш бебенцето, така и да поднесеш манджа и на мъжа, който цял ден се е трудил, за да я има тази храна в хладилника. Както гладя ританките на рожбата си, така и ще изгладя ризата на мъжа си.
Любов не е само да родя детето и после да започна със скандалите и подялбата за принос в семейството. Взаимност се нарича, затова и двама са заедно, затова и теглят заедно.
Рожбата Ви е още много мъничка, всичко около Вас е ново, уморително и явно си имате някаква Ваша си представа за чистота и ред, която няма как при 10-годишна връзка да е нещо ново и изненадващо - той мърля, Вие след него.
Говорете, споделяйте, осигурете си Ваше време, в което ще можете малко да отдъхнете и да излезете от “бебето е целият ми свят”, както по-горе сте написала. Светът е не само детето, мъжът или самите ние, той е всичко онова, което се нарича семейство и пак без да се изключва времето за наше лично развлечение. С това последното вероятно ще трябва да поизчакате няколко месеца. Но пък си го осигурете.
И да, някои бащи късно осъзнават, че са бащи. Дайте му време с бебето като път към осъзнаването .

Чудесно изказване. За авторката незнам, но аз ти благодаря!

И аз късно осъзнах, че съм майка, но си поех отговорността от ден 1. Възрастни хора сме, който иска дете, трябва да го гледа. Това са моите разбирания. Именно, когато има любов, тогава правиш и неща, от които те е страх и които не са ти приятни. Когато няма, гледаш да ти е леко и да натовариш другия, колкото можеш.

Това е и моето мнение. Затова, със 17-годишно, т.е. далеч съм от следродилна депресия, недоумявам как един човек с бебе на 1 месец ще гледа свободното му време да е далеч от детето. Такива глезотии като "това дете не моя отговорност, я си го гледай ти" не мога да ги проумея. И то човек, който се е борил 4 г. за бебе.

Няколко пъти съм чела теми тук, че не приемат детегледачката им да е и домашна помощница и искат да работи 8 часа, за да е в кондиция, безопасна за бебето. Но като стане дума за майчинство се приема, че е нормално жената да е денонощно на смяна. Недоспиването и непрекъснатата позиция "на повикване" изтощава. Когато няма как, стискаш зъби и търпиш. Когато обаче виждаш, че другият родител е свободен и си вее шапката по фитнеси и т.н., тогава ти тежи и пренебрегването.

Прекрасно изказване? Ех, тези мъже,който се трудят са изкарват за храната в хладилника и забележете манджата трябва да им се поднася с любов. Ти хубаво, но майките взимат толкова пари през първата година от майчинството, колкото са взимали, докато са се трудили. Много майки са се трудили и получават толкова пари, колкото и татковците. Така, че не става въобще въпрос за героят, който осигурява съдържанието на хладилника, че са му се поднася манджата, че и с любов.
Ти бива бива раболепие, но чак толкова не бива. И то към мъж със проблем.

Изглежда ми на след родилна депресия..
Мъжът готвел/ от време на време/, грижа го е за детето, работи, ама спортува, спи дълбоко, но става да сменя памперс/ от време на време/...
Не е чак толкова зле положението и то в първия месец на бебето.
Голяма е промяната и за двамата, дайте си време, ще трябва да се успокоиш, за да намериш баланса.

Мен най-много ме впечатли  как той й е казал, че храни нея и разходите за детето й са нейни задължения. Ей това ако го чуя от мъж, гоня го моментално, ама на секундата изхвърча.
Това е грубо отношение, тънко сметкаджийство, остарели разбирания. Детето е общо, дома е общ, бюджета е общ, задълженията също.
Един мъж ако не може да ме храни и да се грижи за мен и детето ми, значи не е никакъв мъж, моите уважения. Неговата заплата била за едно, нейната за друго, егати деленето.
Ти ако искаш да си купиш нещо ново за теб дали няма да ти опява?
Не го е срам. Тощу що родила жена, вместо да помага, да се напаснат, да се разпределят задълженията, той тънки сметки прави. Тя била длъжна да купува за бебето нещата и всичко е женска работа по къщата, домакинството, бебето-всичко.
Страшен си го намерила. За мен нямаш вариант освен да се примириш. Такъв човек с толкова крайно и категорично мнение надали ще промениш. Да му каже да гледал бебето от петък до неделя ли? Успех! Ще каже, че е нейна работа.
И ще си излезе с приятели. Той си ходи на работа и на спорт, спи си през деня човека.
Не му е зле. Не знае какво е да изкараш сам с новородено цял ден и да си така всеки божи ден, две,три годинки,без разнообразие,без излизания,без социален живот.
Да пробва така малко той да поеме детето, да види как е, та белким му дойде акъла.
Давай го лежерно, не готви и не чисти, да видим какво ще  яде. После ще се сети, че и домакинстването и гледането на бебе също уморяват.
Аз хубавичко бих си поговорила с него, ама не знам дали ще има ефект от това. Как за 10 години се променят тия мъже с раждането на бебето в рамките на един месец не ми е ясно на мен.

Да. Мен също това ми направи впечатление:
Искам да я попитам, защото очевидно не е имала представа, че мисли така, ако преди да забременее ѝ го беше казал, дали пак щеше да иска дете от него?

През проблемно то зачеване и бременност, не сте ли си говорили двамата? Да обсъдите бъдещето си, отговорностите си, семейството си заедно. Да си изградите някаква обща посока в която да вървите заедно и да отглеждате детето си.

И на мен ми направи впечатление, обаче не видях как точно се делят разходите. Щото, както някой друг отбеляза, ако мъжът е поел абсолютно всички разходи, а разходите по бебето са само от майчинството, то тогава финансите не са баш равно поделени. Пък май равенство се търсеше.

Е, как една жена с бебе не може да се организира да поошета и да сложи една супа, не го разбирам, честно. Та чак и разправии с мъжа за нечестното разпределение на непосилната работа. То не е като да чистиш хотел и да готвиш за рота...

Авторке, няма как животът ти да бъде същият както преди. Трябва някак да свикнеш. Аз горе-долу 12-13 години само с децата и с работата си се занимавай, едва от две-три години имам време за себе си. Просто е период. При повечето хора е така, трябва или да имаш много пари и да делегираш или да имаш много отдадени баби и други роднини.

От първия пост на авторката се впечатлих за разпределението на бюджета. То добре говори и за това кой как възприема отговорностите около бебето. Бих се издразнила сериозно, ако благоверният ми обяви, че бебето е на моя издръжка, защото, видиш ли, било моя отговорност. Да не си го нося от вкъщи като зестра?
Останалото са злободневни разправии, които в повечето случаи се разрешават по един или друг начин....Но отношението към резултата от дългоочаквана и планирана бременност е смущаващ.

По същият начин, по който не се е поорганизирала да го прави това дете сама.
Я го храни ти на три часа и сменяй памперси и после приказвай за ротата.

Някой по рано беше написал нещо от сорта :еее вашите мъже пък щото са перфектни. Ами не няма перфектни мъже, жени .. Но аз от 6 години съм с мъжа ми и имам дете от него, именно защото той ми е доказал че е мъж на място и че винаги мога да разчитам на него и е много отговорен и тн и тн и тн….. И детенце имаме от година, тоест аз съм го опознала така да кажем изпитала във времето , преживяли сме не малко неща минали сме пред различни етапи и така.