Ролята на мъжа в семейството

  • 5 909
  • 145
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 1 375
Добре де, успокой се само. Хайде от нас да мине, всички сме тъй. Взехме си мъжете, за да не сме сами и за да не ни искат пари на заем мъже, които ни казват че имаме малък бюст.
И мъжете ни не спортуват и стоим затворени вкъщи и се гладим по сто пъти на ден, за да сме красиви докато чистим и дезинфекцираме.
Не си само ти зле, всички сме зле.
Така по-добре ли ти е?
Мъжете с перфектните семейства и идилични снимки под елхата доста често си го слагат с някоя друга без жените им да подозират или си пращат атрибутите на разни девойки, докато жените им са бременни. Simple Smile Някои хора още вярват в Дядо Коледа и за тях е важно другите да си мислят, че са перфектното семейство за пред комшийките и колежките. Simple Smile Пък какво е в действителност е друг въпрос.

# 121
  • Мнения: 47 352
mariamp28, не сравнявай семейството си с другите, търси начин да постигнете баланса.
Е, как една жена с бебе не може да се организира да поошета и да сложи една супа, не го разбирам, честно. Та чак и разправии с мъжа за нечестното разпределение на непосилната работа. То не е като да чистиш хотел и да готвиш за рота...
Може, разбира се. Но след като цял ден е гледала детето и там, каквото трябва, готвила, простирала, как пък толкова не може да се организира мъжа вечерта и да каже - аз ще вдига масата, ще измия чиниите/заредя миялната, влез си вземи една вана, аз тъкмо ще погледам детето, че цял ден не съм го виждал. В събота тя като готви, той да пусне една прахосмукачка или обратното. Да гледа да навакса времето през седмицата, в което не е с детето си и т.н.
Не знам. За мен това е много по-нормално от "няма да се грижа за детето, защото не съм жена".

П.П. На мен първите 2 месеца са ми едно голямо бяло петно, при положение, че мъжът ми се включваше активно. Просто бебето ни ядеше като звяр, събужда се, яде, докато сменя памперса и затворя очи, дремна половин час, ако въобще успея да заспя и пак иска да яде. Няма ден, няма нощ, денонощно. И описаното е в най-добрия случай, защото има я повърнато, я изпуснал памерс, съответно смяната на чаршави съвсем изяждаше времето за заспиване. От липсата на сън идва умората, не от това, че има много задачи пред печката.
Разделихме си нощта и се редувахме, така имахме човешка доза сън и двамата и нещата си дойдоха по местата.

# 122
  • Мнения: 859
Някой по рано беше написал нещо от сорта :еее вашите мъже пък щото са перфектни. Ами не няма перфектни мъже, жени .. Но аз от 6 години съм с мъжа ми и имам дете от него, именно защото той ми е доказал че е мъж на място и че винаги мога да разчитам на него и е много отговорен и тн и тн и тн….. И детенце имаме от година, тоест аз съм го опознала така да кажем изпитала във времето , преживяли сме не малко неща минали сме пред различни етапи и така.

Така се прави. Семейство се създава за, със и по любов, не като начин на оцеляване или избавяне от комплекси.

# 123
  • Мнения: 17 116
Идвам тук, за да получа съвет как да внесем баланс в задълженията си.
Ами той балансът има две страни и според мъжът ти вече е постигнат ¯\_(ツ)_/¯ Както го описваш на него нещата му изглеждат равностойни, ролите са разпределени и всичко си е на мястото. И според другите неща дето ги описваш (че изборът да сте заедно е бил нещо като да си избрала по-малкото зло, защото има и по-лошо) не ми се вижда да имаш някакъв сериозен арсенал с който да го обстреляш и да го накараш да вдигне ръце и да се предаде. Той явно е сигурен, че няма да го зарежеш, затова със заплахи няма да стане. С обяснения и разговори явно също не е станало нищо. Остава само да му се разревеш, да се опиташ да го разчувстваш като опишеш колко зле те кара да се чувстваш. Ако го е грижа и те обича може и да се промени.

# 124
  • Мнения: 3 841
И твойчкият казваш не ги прави тези неща?
Просто е фитнес маниак?

# 125
  • София
  • Мнения: 8 324
Между другото, ние също си бяхме разделили нощта. Мъжът ми ляга късно и той стоеше до 3, аз поемах смените след това. Бебето се дереше денонощно, но докато разберем, че е с алергия към кравия белтък, 3-4 месеца ни стопи лагерите. За мен разделянето на смени е начин и двамата да дремнат за известно време, а не единият да се превръща в таласъм.

# 126
  • Мнения: 1 375
mariamp28, не сравнявай семейството си с другите, търси начин да постигнете баланса.
Е, как една жена с бебе не може да се организира да поошета и да сложи една супа, не го разбирам, честно. Та чак и разправии с мъжа за нечестното разпределение на непосилната работа. То не е като да чистиш хотел и да готвиш за рота...
Може, разбира се. Но след като цял ден е гледала детето и там, каквото трябва, готвила, простирала, как пък толкова не може да се организира мъжа вечерта и да каже - аз ще вдига масата, ще измия чиниите/заредя миялната, влез си вземи една вана, аз тъкмо ще погледам детето, че цял ден не съм го виждал. В събота тя като готви, той да пусне една прахосмукачка или обратното. Да гледа да навакса времето през седмицата, в което не е с детето си и т.н.
Не знам. За мен това е много по-нормално от "няма да се грижа за детето, защото не съм жена".

П.П. На мен първите 2 месеца са ми едно голямо бяло петно, при положение, че мъжът ми се включваше активно. Просто бебето ни ядеше като звяр, събужда се, яде, докато сменя памперса и затворя очи, дремна половин час, ако въобще успея да заспя и пак иска да яде. Няма ден, няма нощ, денонощно. И описаното е в най-добрия случай, защото има я повърнато, я изпуснал памерс, съответно смяната на чаршави съвсем изяждаше времето за заспиване. От липсата на сън идва умората, не от това, че има много задачи пред печката.
Разделихме си нощта и се редувахме, така имахме човешка доза сън и двамата и нещата си дойдоха по местата.
Точно такъв е и моят случай. Връща храна, памперсът пропуска, сменям дрехи. Постоянно иска да яде, реве, успокоявам го. Това трае поне по 16 часа на ден. Добавям още 2 часа за домакинска работа и съм като сомнамбул,след операция и трудно възстановяване. Но според други съфорумки съм просто едно мрънкало, което по техни думи за нищо не става. Нищо, че цял живот съм работила и съм се издържала сама.

# 127
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 530
Ами аз пък не съм се редувала с никого, кърмех денонощно през три часа.... Бях недоспала и изморена и т. н., но нито веднъж не съм се оплакала, защото си гледах чаканото 3 години дете. Ама нито веднъж не ми е дотежало. Само и единствено аз готвех, чистех, перях, гладех и т.н. и гледах детето. Баща му нито памперс е виждал, нито е бутал количка през живота си.
Пак казвам - бебето е само на 1 месец, хора. Не може да ти дотежи чак пък толкова още на първия месец. Това за мен не е нормално. За мен - да подчертая.

# 128
  • Мнения: 2 797
mariamp28, в какво обкръжение си и с какви хора живееш, ми е чудно, че имаш такива заключения. Първият проблем, който трябва да оправиш е предразсъдъците и странните ти мисли. И чак тогава да се заемеш със мъжът си. Приеми и че има такива семейства, които се гледат и обгрижват взаимно, без на акъла да им идва кой на кого да го тури.
В семейството няма състезания кой е по най-най. Има дразги - да, но те се решават с компромиси, разговори, а не със дразги и цупене.

# 129
  • Мнения: 3 437
За себе си бях решила, че по скоро, ще остана стара мома и без дете, отколкото да се загробвам. Но срещнах добър мъж. Родих на 37.
Няма как да си вършила всичко 11 години и сега изведнъж да очакваш нещо различно.
Имам и чувството, че сама се чудиш какво да свършиш и да се натовариш. Все едно си мъченица. Една бебешка дреха не съм изгладила през живота си. Често поръчваме храна. А аз имам помощ от мъжа ми, че и от свекървата и пак гледам да скатавам. Тиквен медал не ми трябва.

# 130
  • Мнения: 1 375
И твойчкият казваш не ги прави тези неща?
Просто е фитнес маниак?
Не ги прави тези неща, за това си залагам главата. Ако ги правеше тези неща, вероятно нямаше да пускам темата и нямаше да има за какво да си говорим Simple Smile

# 131
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 530
Какво не прави, че изтървах?

# 132
  • Мнения: X
Какво не прави, че изтървах?
Уж не готви, ама готви, уж не глади, ама глади, уж не дава пари, ама дава...
Май само бебето не дундурка често...
Обърках се вече.
Нямало почивки и джиджи биджи

# 133
  • Мнения: 47 352
Ами аз пък не съм се редувала с никого, кърмех денонощно през три часа.... Бях недоспала и изморена и т. н., но нито веднъж не съм се оплакала, защото си гледах чаканото 3 години дете. Ама нито веднъж не ми е дотежало. Само и единствено аз готвех, чистех, перях, гладех и т.н. и гледах детето. Баща му нито памперс е виждал, нито е бутал количка през живота си.
Пак казвам - бебето е само на 1 месец, хора. Не може да ти дотежи чак пък толкова още на първия месец. Това за мен не е нормално. За мен - да подчертая.
И аз не съм се оплаквала. Просто с мъжа ми решихме, че щом сме двама е безсмислено да сме недоспали и уморени. Един недоспал човек не е особено адекватен и може да направи сериозни грешки дори при елементарн неща като шофиране, пресичане на светофар и т.н. Защо да рискуваме, щом имаме възможност да минем леко през този период?

Ето, сама казваш, че 3 г. си чакала бебето и после си била готова на всичко. Нейният мъж също е чакал 4 г. това бебе, но сега гледа иде на фитнес и да не го вижда. Да няма време, да е уморен, тогава бих го разбрала. Но да е свободен и да игнорира детето, като причината е само, че имат различни полови органи с нея, е недопустимо за мен.

Всеки преценява сам как иска да растат децата му, аз исках моето да има баща не само по документи, а такъв, който участва активно в живота му. Като двойка с вече пораснало дете, само позитиви виждам от това.

# 134
  • Мнения: 17 861
Понякога имам чувството, че четем различни теми.

Общи условия

Активация на акаунт