Грижа за възрастни родители и близки роднини

  • 12 621
  • 142
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 12 140
Едва ли млад човек ще отиде доброволно да живее с толкова тежко болни възрастни хора. Минала съм, макар и не толкова тежко по този път. Най-зле беше със бащата на ММ. Той не искаше да го даде в хоспис, вследствие на което (без да се впускам в подробности), но си отиде скоро след него. Аз също дойдох да живея с баща ми, когато майка ми почина. Добре, че всички сме в Сф. И аз излязох от ситуацията с един куп заболявания. За мен единственото решение е хоспис, колкото и да не иска майка ви. Баща ми също щеше да преживее трагично, ако беше отишъл в хоспис, но ако беше много зле, може би щеше да се реши. Има момент, в който не могат да се гледат вкъщи, колкото и да се грижим за тях. Аз бих ви казала, ако имате финансовата възможност, дори и временно, да настаните двамата си родители на едно място, по възможност да можете често да ги посещавате. Когато са двамата и с опция да се върнат вкъщи, когато се подобри здравословното им състояние, все пак ще го понесат по-леко.

# 136
  • Мнения: 75
Едва ли млад човек ще отиде доброволно да живее с толкова тежко болни възрастни хора. Минала съм, макар и не толкова тежко по този път. Най-зле беше със бащата на ММ. Той не искаше да го даде в хоспис, вследствие на което (без да се впускам в подробности), но си отиде скоро след него. Аз също дойдох да живея с баща ми, когато майка ми почина. Добре, че всички сме в Сф. И аз излязох от ситуацията с един куп заболявания. За мен единственото решение е хоспис, колкото и да не иска майка ви. Баща ми също щеше да преживее трагично, ако беше отишъл в хоспис, но ако беше много зле, може би щеше да се реши. Има момент, в който не могат да се гледат вкъщи, колкото и да се грижим за тях. Аз бих ви казала, ако имате финансовата възможност, дори и временно, да настаните двамата си родители на едно място, по възможност да можете често да ги посещавате. Когато са двамата и с опция да се върнат вкъщи, когато се подобри здравословното им състояние, все пак ще го понесат по-леко.
Точно това ни е целта, да са заедно - майка ми да укрепне, да свикне с протезата, да може да е самостоятелна и баща ми да има спокойствието да се справи с неговите си здравословни проблеми, като друг поеме сегашните му грижи.
Не знам какво да правя вече, основната спирачка е майка ми - хем не може сама, хем прави всичко възможно да саботира всяко предложение. Приема всичко като лична нападка, сърди се за всяка казана от нас дума, не се дава грам зор - нито за упражнения, нито за опит да сложи протезата.
Аз от своя страна се изнервям на това, Абе... Страшна работа!
Лошото е, че не разбира, че заради нейния отказ да съдейства да и помогнем, всички страдаме, постоянно сме по пътищата, отсъстваме от работа и т.н.
Мъжът ми отказва да идем да живеем при тях, аз също не искам - града им е много малък, няма работа а детето ще е на градина с ромчетата, е не благодаря!

# 137
  • Мнения: 10 768
....
Не знам какво да правя вече, основната спирачка е майка ми - хем не може сама, хем прави всичко възможно да саботира всяко предложение. Приема всичко като лична нападка, сърди се за всяка казана от нас дума, не се дава грам зор - нито за упражнения, нито за опит да сложи протезата....
Ами според моя преценка преживява загубата, зависимостта и промяната на ролите. Ами след такава загуба не се ли подлагат пациентите на терапия ? Все пак не е леко .

# 138
  • Мнения: 75

Ами според моя преценка преживява загубата, зависимостта и промяната на ролите. Ами след такава загуба не се ли подлагат пациентите на терапия ? Все пак не е леко .
Има психолог, но той ходи веднъж на два месеца, а и се познават в града, майка ми никога не би си разказала нещата.
Разбирам, че преживява загуба, но ние също се мъчи, най-вече от това, че не можем да помогнем и просто наблюдаваме как се съсипва.
Има ли вариант да изпратиш близък в лечебно заведение тип хоспис без негово съгласие всъщност?

# 139
  • Мнения: 10 768
Няма ли дневен хоспис и дневно гледане ? Или поне седмично с прибиране уикенда ?  Пробвала ли си да попиташ в църковна организация? Според мен не може без да си разкаже нещата. Не може без да се оплаче и да го отработи . Ще тежи.
Хората се примиряват с много тежки загуби, но имат нужда от помощ, а не само от съзнанието , че около тях всички се съсипват. Освен ако не решат че им се полага. Но пък тогава съвсем ще се побъркате според мен.

# 140
  • Мнения: 12 140
И от възрастта, и от болеста настъпват промени в психиката и е много трудно да се разбереш с тях.

# 141
  • Мнения: 655
Gingerche, може би кинезитерапевт би помогнал с раздвижването и обучението за ползване на протезата. Стига да е читав и да си дава зор да противодейства на "ината" на майка ти. Защо си е спряла фурантрила?
Порови/поразпитай за програми за рехабилитация след подобна операция в санаториум или болница.
Разбира се, нейното съдействие е от съществено значение, но може би по-малко ще упорства пред чужд човек.

# 142
  • Мнения: 488
Gingerche, има ли евентуално дневен център за възрастни с увреждания в града на родителите ти (изисква се ТЕЛК). Наскоро баба ми с деменция започна да посещава такова място и имам много хубави впечатления от там. Преди месец беше в дом и само ни взеха парите, грижите бяха потресаващи…

Общи условия

Активация на акаунт