
Днес е денят на усмивката. Заредете се позитивно с тази невероятно красива и лъчезарна усмивка.














Аз казах само, че е хубаво да се четем. Защото не е нормално според мен да се пита нещо, което е написано два-три поста по-нагоре, а това се случва най-редовно. Споделих мнението си. Толкова.
И мисля, че го направих доста тактично и възпитано.
В началото много ми правеше впечатление това, че Азисия (даже и поименно назовавам)
все ги пропуска нещата и отговорите на въпросите й са два поста по-нагоре. За фрагмани, новите снимки излязат сутринта тя ги споделя вечерта след като са многократно разнесени, абе за всичко. Но просто взех да го приемам с усмивка. Тя явно наминава през повече от една тема и ако се разходи през всички преди да се разпише тук е по-трудно може би да се съсредоточи. Не знам причината. Не ми е и важна, просто й се радвам, че си пише както й идва отвътре и си задава въпросите без притеснения, защото не се придържаме в тази тема към някакви неписани правила, никой не се дразни и всичко е точно. Поне така ми се е искало. После започнах да вниквам по-внимателно и забелязах, че все пак подухва и студен вятър на моменти, а аз тези моменти на словесни престрелки ги избягвам и обикновено в знак на несъгласие предпочитам да запазя мълчание.



