С какво ви дразнят мъжете /тема № 9/

НСЧ е права, смяната веднъж на 6 месеца на нещо не е равностойно на осигуряването на храна всеки ден или дори през ден.
Аз определено не готвя всеки ден, няма начин. Нито чистя всекидневно, никой не ме кара.
Важно е двамата да са на едно мнение за тези неща, ако някой си търси излишна работа - да не въвлича другия в това.
Янтра, не мога да видя снимките, но сигурно мащабите са като в Сборник за заведенията за обществено хранене - там продуктите са за по 10 порции.
Веднъж свеки се шашнала, когато ММ й казал, че съм сготвила 2 кг зелен боб. Ами всички го обичаме и сипваме подобаващо.

Мая, напълно съгласна съм за разпределението. Но за мен ситуацията аз повтарям 6 месеца, той се дразни, че му досаждам, не ми говори за балансирано разпределени задачи. Говори ми за някой, който не желае да свърши своята част, може би дори никаква. И стигаме не до момента, в когото всеки хваща нещо и нещата се случват, а до момента, в който той казва "като ти е важно кранчето, оправи си го", а тя казва "като си гладен, сготви си", или каквито там задачи всеки поема, че да не изглежда, че проблемът е в половите роли.

Е, тогава вече говорим за "несходство в характерите" и нещата отиват на "чао".
Тези неща се виждат още на първата година от съвместното съжителство и затова не оправдавам и не съжалявам жени, които доброволно са останали с някой патриархален комплексар, че и деца са народили и после се жалват, че стоят с течащото кранче шест месеца...

Няма да пипна нищо, щото мъжете и те така правели, че и ще се дразня на всички.
И като ми се наложи да остана сама и да върша аз всичко? Какво - възкресявам умрели; веднага поставям нов на вакантното място или умирам от мързел за по-сигурно…

Има неща, които не се виждат с първата година "съквартирантство". Виждат се след децата да кажем. Или с времето се изменят, спрямо угодите и сгодите. Тогава да го нямаме израза "ама да си гледала". Че гледала е, не е спала, но тогава не се е виждало. Тя на боб ли да хвърля, че да гадае какво и що след 5 години.. Познавам такъв случай отблизо. Дадено нещо не е давало индикация за проблем, или се е смятало, че не всичко е по мед и може да се затворят очи.. Но след време кофата се обръща. На доста жени, нашите оплаквания биха били песен тук. Аз за това гледам много, много да не се оплаквам. Но всеки си тегли товара.

На репликата на ММ "Има мъже, които нищо не пипват", отговорих "Ако беше от тях, бракът нямаше да изтрае толкова".
Напоследък и аз имам претенции за участието в домакинската работа, но си ги казвам, къде спокойно, къде не толкова. Има късмет, че няма как да заключвам хладилника, т.е. има начини, но засега ще се въздържа.

Ако съм в двойка, в която няма женска и мъжка работа и мога да свърша работата, правя я без да отварям дума. Ако не ми е по силите, викам майстор, без да го уведомявам.
Ако съм в двойка, в която мъжката и женската работа са строго разделени и съм на наясно, че може да го оправи, избирам момент, в който е свободен (нека сме хора все пак), хващам го това кранче, развивам го леко, пускам водата и правя контролирано наводнение. Пак нищо не казвам, сам да попадне на "спешната" авария.

По принцип не съм фен на такива игрички, но ако това с напомнянето е единственият кусур на този мъж, хич не бих си го слагала на сърцето. Ще си направя работеща стратегия, за да не се дразня и от неудобството, което ми причинява въпросното нещо и ще избегна напрежението от скандалите.

Аз се дразня на моя мъж, че не обича промените, а на мен все ми идват нови идеи. Не му е лесно, знам го, но се дразня, когато искам наистина нещо, което ще е по-добро от предишното. Осъзнавам, че сама си го причиних, защото години наред го правех заради моментни настроения и без особен смисъл, но все пак трябва да прояви обективност, не да е контра на всичко.
Ей сега съм вдигнала мерника на един скрин, който играе ролята на половин кухня. 8 чекмеджета, пасва ни на интериора, обаче е проектиран за дрехи и с по-тежки предмети няма същата функционалност. На поне 10 г. е, беше ни в спалнята преди, т.е. не е нещо ново, което искам да изхвърля. Две чекмеджета са провиснали, няколко пъти ги оправях, механизми сменяхме, но ден след ден става по-зле. Искам нещо по-стабилно, от типа на витрина или бюфет, показвам му разни идеи, той само се бъзика с мен. Снощи се смее и вика - "Over My Dead Body". Казах му, че ще се погрижа
От 1 седмица едното чекмедже пак е провиснало и пречи на долното да се отваря. А там стоят кърпите за мивката, т.е. важно е. Аз обаче съм си инатче по природа и се забавлявам. Сега играем следната тиха игричка, като сгъна изпраните кърпи ги оставям натрупани в/у скрина. Той като се прибере и ги види, без да казва нищо, само се подсмихва, отива с една пръчка, повдига дъното и "отключва", подрежда кърпите вътре и го затваря Този път няма да го фиксирам обаче, нека се доразбие качествено и да го махнем. Въпреки че е хубава мебел, модерна в момента и ако се стегне може да изкара с дрехи още години. А на него му пречи повече, защото не обича да е разхвърляно (на мен не ми прави никакво впечатление), освен това той готви основно в нас и по-честно му се налага да бърка за кърпи.
Надявам се скоро да се похваля с нова придобивка

Подобни игри на нерви аз не разбирам. Привидно не се дразниш, но отвътре ти ври или си на вълнА "ейсяштаопраааз"

Казвам си - не чува; пак си казвам - "да бе, ей сега"; трети път - "стига си мрънкала"; четвърти път няма - положението е военно. Преди бях по-сговорчива и все излизаше, че аз мрънкам. Сега паля от четвърт и ми е сто пъти по-добре. Всичко става когато му е времето, а понякога и без да напомням или да затралям.

Има и нещо, наречено ирония и четене между редовете, което явно не го умееш. Голям разбор направи на едно чисто и никакво иронично изречение.

Като те четох, се сетих за вица. - Лято, слънце, бира, кеф, а онаА само ми повтаря "елхата, изхвърли елхата".

Как не я е срам

Аз не напомням. Казвам веднъж. Много често ми се в случвало да ходя да пазарувам и да има тежки чанти оставени в колата. Помолвам да ги качи и двете туби с вода. Отговора е " по- късно" . И това по- късно никога не идва! Свършва водата у дома, слизам до колата и си я качвам. Имам забрана да нося тежки неща по здравословни причини. Но няма как да се пестя. Децата нося , покупки нося. Абе, като катър съм на моменти. Ама нямам нерви да се моля.
Имаме проблем с канализацията. Има моменти, в които така се запушва, че връща вода. Обаче това се случва поради натрупване на боклук от горните етажи и при нас става тапа. Вече 2 пъти ме обвинява мен , че понеже аз оправям мивката с чиниите, аз запушвам канала. След запушване тръгва теч, който надува ламината в кухнята. И сега той оправя чиниите. Сега ламината е надут пак ама на мен гък не ми казва, защото се е случило той като прави чиниите. Иначе предния път що неща ми наговори, що обвинения бяха.... Аз, че пак аз ще купувам ламинат е ясно ама поне да се види , че не съм аз причината.

Понеже и при нас аз пазарувам и оставям чантитте в колата, за да ги качи до горе като се върне от работа, съм измислила решение. Моя също в началото казваше "после, сега тъкмо влизам от работа" и съответно после-то ставаше утре и тн. Та, реших проблема още на втория път - като има чанти в колата, му пиша на вайбър да знае и още преди да се е качил му хвърлям ключа от колата през прозореца и ги качва на прибиране. Така елеминираш оправданието, елиминираш качването по два пъти, елиминираш отлагането.

Maiathebee находчива си. като ви чета от време навреме ни става смешно - ще взема вече да повярвам на бабата да се отнасям с мъжовете като с дресирани любимци 😁 вместо да им се ядосвам

Аз пазарувам заедно с мъжа ми, също и чистим заедно, та няма как да се измъкне. 😊