С какво ви дразнят мъжете /тема № 9/

  • 42 377
  • 736
  •   1
Отговори
# 390
  • Мнения: 47 352
believe_, зарежи го това домакинство, поръчай какъвто латекс ти трябва и боядисай, което те дразни. Лесно и приятно е. Пътьом подметни с усмивка и целувка за благодарност да пусне пералнята, че ти трябват чисти дрехи и питай кога ще е готова вечерята, че умираш от глад.
Не се превръщай в майка му. Просто директно кажи какво искаш.
Като каже - много ти помогнах, директно отговори, че това е неговият дом, погрижил се е за хигиената му, не е помогнал на никого. Ако беше отишъл да пусне прахосмукачка в комшиите, тогава вече е помощ Simple Smile
И пак да напомня, всичко с усмивка.

# 391
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 603
Някои не разбират....
Говоря с усмивка, говоря на висок тон, карам се... Не, не разбира.
С години едно и също.
Например, понеже се занимава със зърно, прибира се побелял от товарене на чували с всевъзможно зърно. До тук добре, но все някакви зърна са попаднали и по джобовете му. Всеки път казвам - навън си изтупай джобовете, не ми вкарвай вкъщи пшеница или царевица. Ами не, редовно по джобовете е с пшеница или царевица. Понякога и аз самата забравям и пускам в пералнята дрехите му както са със зърно. Ами това зърно влиза във филтъра. Ако не го чистя редовно, там ще си покълне...
Но никога не се изтупва навън. Това е години, години, хора. Казвала съм го хиляди пъти сигурно, няма файда, не чува.
А това е най-малкото...

# 392
  • Мнения: 18 326
В моето семейство всички си помагаме, подкрепяме, питаме - би ли ми помогнал/а за едно или друго, може ли…. Аз лично заповеди изпълнявам само от човека, който ми изплаща месечното възнаграждение и ме държи отговорна за (не)свършена работа.
Като гледам какви остри реакции предизвиква глаголът помагам, и се изкуших да пиша -

# 393
  • София
  • Мнения: 15 887
Контекст, Дренче, контекст.

# 394
  • Мнения: 18 326
С кон или без, написала съм си текста така, че да споделя какво мисля за опитите да се доминира над другия и да се мери на кило свършената работа, която не била помощ, нали. Задължение. Как пък не!

# 395
  • София
  • Мнения: 15 887
Доминация е да вмениш цялото задължение за общата работа на другия, а ти да благоволиш да му "помогнеш", все едно не е и твоя. Това не е помощ, това е вършене на част от работата. Мерене би било, ако всеки с върши неговото, и някой тръгне да натяква. Но при все, че жената чисти, сглобява мебели и мъкне тежките торби, а той си прави оглушки за мазалото дето е направил, е малко несериозно да се натъртва забърсването на плота като "помощ". Та да, всичко е в контекста.

# 396
  • Мнения: 47 352
Именно, зависи от контекста. Ако съм тръгнала да минава с прахосмукачка и ми помогне като вдигне нещо, за да почистя под него или докато той готви аз му подам нещо от хладилника, е помощ. Но да сготвя или да измия банята и да му кажа, че съм му помогнала, при положение, че това е моят дом, ми се струва нагло Simple Smile

AIDA_N, щом продължава дълго, проверяваш и в които има зърно ги оставяш в коша. Като остане без чисти дрехи и пита, кажи "Извинявай и мен ме мързеше да ги чистя, пусни ги сега."

П.П. Дъщеря ми имаше навика да си оставя мръсните в стаята. Как пък няма да тръгна да ги търся и събирам Simple Smile като се наложи няколко пъти да пере по спешност, вече си знае. Не го разглеждам като доминиране, а улесняване на живота. Не си заслужава заради такива неща да си тровим дните. Като не иска да прави нещо, ок. На мен не ми пречи. Същото и с всеки друг член на семейството. Всеки има право да действа, както си прецени с личните вещи.

# 397
  • Мнения: 18 326
Често попадаме в ситуации -  аз все нещо си шетам, той пие кафе и решава кръстословици, та ми казва - моля ти се, спри се, чувствам се неудобно, че седя като сгоден циганин, докато работиш. Но защо? Аз постоянно си изнамирам работа, без да присядам на другия какво има да върши той. Сеща се сам или бива помолен, в разпределение на задачи. Ако непрекъснато меля, че нищо не върши, ествествено, че ще отброи в защита някакви там дейности - нали ти помогнах. Въпрос на подход и отношения, дори за “задълженията”. Лесно е да го накисна пред хората винаги, когато реша.
Simple Smile

# 398
  • Мнения: 8 093
Ама нали ставаше въпрос за мъже, които не се сещат сами. То ясно, че като се сеща, нищо  няма да му каже и проблем няма да има.

# 399
  • Мнения: 2 167
Ама мъжа не е малко дете, за да имаш подход към него и да му се въртиш на пети. Да, понякога писва като видиш, че изземваш по-голямата част от домакинските задължения. Имам една позната, според която мъжа й работел повече, затова тя върши абсолютно всичко, така трябвало, пък и то нали женски задължения. В интерес на истината моя работен ден е по-малък от на повечето хора- работя 6 часа, но ми е психически натоварена, мъжа ми работи 9 часа. Няма значение събота и двамата се хващаме, от началото на съжителството ни всеки си има задължения и си ги върши. Сега при извънредни обстоятелства си поемаме задълженията. Имах известно време допълнителни ангажименти и в продължение на 2-3 седмици ММ беше поел цялата къщна работа, аз също съм го правила. Но да мисля трикове, да внимавам как говоря, за да ми "помогнел" в общите домакински задължения, няма да стане.

# 400
  • Мнения: 18 326
Аз децата си научих да домакинстват, неизисквайки от тях. И най-вече, когато виждат, че не се оплаквам от домакинска работа, дори ми е приятно. Мъжът е някакъв съвсем външен човек за моя свят и е в мой интерес да живеем в синхрон. Нататък - почвам да се повтарям.
Може и да се сеща, но удобно да си затрайва Wink

# 401
  • в сърцата на децата <3
  • Мнения: 4 077
.

Последна редакция: нд, 14 ное 2021, 22:26 от ♥snow_angel♥

# 402
  • Мнения: 28 793
Добре де, ти защо я свърши цялата тази домакинска работа, след като имаш и служебна? Децата колко са големи? Ако не са бебета, а май става въпрос за деца в училищна възраст, щом им трябват сандвичи, то да си беше вършила работата и да ги оставиш баща и деца да се забавляват и справят сами.
Ако децата искат да ядат, ги пращаш при баща им. Ако питат за домашни - пак при баща им. Разпределяш им задачите кой какво да изчисти, подреди или сготви. Таткото като не може или го мързи, може да вдигне един телефон и да поръча храна или да изведе децата навън. И да те оставят да работиш на спокойствие.
Сами си го правим, скъпи дами, сами. Ама за това тиквен медал не дават, печалбата е само съсипани нерви и куп болежки на стари години. Даже благодарност от съпруг и деца е под въпрос дали ще се получи.

# 403
  • Мнения: 18 326
Ааа, виж сега,  - или си го отглеждаш, или го освобождаваш, като не щеш да търсиш друг начин, щом искаш да живееш с него. То така или иначе си вкиснала вече, с най-добри чувства.

# 404
  • в сърцата на децата <3
  • Мнения: 4 077
.

Последна редакция: нд, 14 ное 2021, 22:26 от ♥snow_angel♥

Общи условия

Активация на акаунт