С какво ви дразнят мъжете /тема № 9/

  • 42 366
  • 736
  •   1
Отговори
# 435
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 8 589
А ако го попиташ "Ти не се ли притесняваш за майка ми?" 🤔
Може да не се притеснява чак толкова. Не всички хора са близки със свекъри / тъстове. Такъв въпрос не се задава, освен ако не целиш конфликт.

Малко да разведря темата.
В депресия съм, мама е много болна, далеч съм от нея и съм като в ступор, не съм най-веселата компания в момента. А ММ седнал да ми обяснява как ще си купува часовник за Коледа, ама смарт, на апъл. Не ми е до покупки, но нищо не казвам и разговора замира, при което той започва усилено да си чати с някого, ей така, да ми стане още по-смотано. Мина час, не издържах, попитах го, с майстора си говорел, за колата...нямал ли право да си чати...аз като не ми било до часовници и обърна на тема ремонт на къщата в България.
Та, дразни ме с това, някак неглижира моята ситуация и усещането за безнадеждност, в което съм.
Според мен, не си права. Но вероятно разсъждавам така, защото мен специално точно такива леки, неангажиращи разговорчета (за покупки, пътувания и т.н.) много ме разведряват в моменти на тъга и отчаяние. Недоумявам защо правиш паралел между едното и другото. Това, че майка ти е в лошо здравословно състояние (съжалявам, за което), не значи, че не трябва да се коментира нищо друго, извън този въпрос. Поне така разсъждавам аз, а явно и мъжът ти.

 Вероятно Elizabeth_ не е чула утешителни и съчувстващи думи от страна на мъжа и за състоянието на майка и, и това я обижда. И мен биха ме разведрили неангажиращи неща, но ако мъжа ми си мълчи като пукъл, ще се подразня.

# 436
  • София
  • Мнения: 44 518
Сноу, абсолютно си права. В най-тъмните моменти миналата година се опитах да споделя тук и получих само ритници. После се отказах тотално да пиша по въпроса и стигнах до някакви мои си решения, които /подчертавам дебело/ нямат нищо общо със "съветите", които ми бяха изтърсени тук.

# 437
  • Sofia
  • Мнения: 16 390
Вероятно Elizabeth_ не е чула утешителни и съчувстващи думи от страна на мъжа и за състоянието на майка и, и това я обижда. И мен биха ме разведрили неангажиращи неща, но ако мъжа ми си мълчи като пукъл, ще се подразня.

Ами, нали разглеждаме една конкретна ситуация, в която за кратко той е обсъждал въпросния часовник? Simple Smile
Аз поне никъде не прочетох, че мъжът на Елизабет изобщо не е изказал съчувствие (вербално или чрез действия) и не я е подкрепил в трудната ситуация.
Ако е така, нека авторката на поста да поясни. Аз по друг начин си интерпретирах казуса.

# 438
  • Мнения: X
Аз съм от хората, които не знаят как да утешават други. Някои мои орителки имат дар слово и винахи намират подходящи думи. Аз по-скоро мога да пусна неловка шега и сама осъзнавам, че не е подходящо. Мъжът ми пък обича да намира решения и само предлага варианти за решение на проблем, но също не е от съчувстващите.
Въпреки това очаквам поне 5 минути да поседи с мен и да ме прегърне в ситуажия, в кояъо съм разстроена. Последния път обаче на 2рата минута му звънна телефона и отиде на сладки приказки с негов приятел. Ей, кипна ми.

# 439
  • София
  • Мнения: 44 518
Моят мъж е пълна трагедия в това отношение. Напоследък минавам през доста тежък период - на практика съм самотен родител, започнах нова работа, въобще стресът е всеки ден. А съм си отворила устата да му се оплача, а получавам "И на мен ми е тежко, ти какво си мислиш". Милооо...

Последна редакция: пн, 15 ное 2021, 11:26 от Rockstar

# 440
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 603
Моят счупи мивката в банята преди месец.
Уж намери някакъв майстор, щеше да идва да види от кой тип е, как била захваната и т. н., да купят нова и съответно да я постави. Щеше, защото още нито е идвал, нито е видял старата, нито е купена нова...
Засега стоя и мълча. Дума не съм обелила да питам кога...
Този път съм решила, че няма да се заемам аз. Всеки път нещо като стане, каквото и да е то по дома, аз се заемам, или го поправям или викам майстор. Чудя се още колко толеранс да дам преди да яхна метлата?! Мълча ли и бездействам ли, поне още една година няма да имаме мивка...

# 441
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 8 589
Моят счупи мивката в банята преди месец.
Уж намери някакъв майстор, щеше да идва да види от кой тип е, как била захваната и т. н., да купят нова и съответно да я постави. Щеше, защото още нито е идвал, нито е видял старата, нито е купена нова...
Засега стоя и мълча. Дума не съм обелила да питам кога...
Този път съм решила, че няма да се заемам аз. Всеки път нещо като стане, каквото и да е то по дома, аз се заемам, или го поправям или викам майстор. Чудя се още колко толеранс да дам преди да яхна метлата?! Мълча ли и бездействам ли, поне още една година няма да имаме мивка...
Aко съм на твое място, спокойно ще го питам кога ще е готова мивката, ако се услушва, търси майстор ти.

# 442
  • Мнения: 18 326
Моят счупи мивката в банята преди месец.
Уж намери някакъв майстор, щеше да идва да види от кой тип е, как била захваната и т. н., да купят нова и съответно да я постави. Щеше, защото още нито е идвал, нито е видял старата, нито е купена нова...
Засега стоя и мълча. Дума не съм обелила да питам кога...
Този път съм решила, че няма да се заемам аз. Всеки път нещо като стане, каквото и да е то по дома, аз се заемам, или го поправям или викам майстор. Чудя се още колко толеранс да дам преди да яхна метлата?! Мълча ли и бездействам ли, поне още една година няма да имаме мивка...

Далеч от дома и семейството, дали му е леко? Според мен, не е добре да се съизмерва на кого му е по-гадно.
Професията на мъжа ми е свързана с отсъствия, но когато е тук не работи, което мен идеално ме устройва.

# 443
  • Мнения: 2 253
Сноу, предполагам за какво е изтрития коментар и подкрепям максимата, че най-лошото решение е да не вземеш решение.
Каквото и решиш - само напред! Господ помага на смелите.

Аз се оплаквам от моя мъж, че иска да купим на детето ново обзавеждане за детската, а на мен ми се струва рано. Още не мога да прежаля парите за сегашното и ме обвинява, че съм скръндзава. Пък аз наистина не съм и сега съм малко обидена.

# 444
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 603
Моят счупи мивката в банята преди месец.
Уж намери някакъв майстор, щеше да идва да види от кой тип е, как била захваната и т. н., да купят нова и съответно да я постави. Щеше, защото още нито е идвал, нито е видял старата, нито е купена нова...
Засега стоя и мълча. Дума не съм обелила да питам кога...
Този път съм решила, че няма да се заемам аз. Всеки път нещо като стане, каквото и да е то по дома, аз се заемам, или го поправям или викам майстор. Чудя се още колко толеранс да дам преди да яхна метлата?! Мълча ли и бездействам ли, поне още една година няма да имаме мивка...

Далеч от дома и семейството, дали му е леко? Според мен, не е добре да се съизмерва на кого му е по-гадно.
Професията на мъжа ми е свързана с отсъствия, но когато е тук не работи, което мен идеално ме устройва.
Моят мъж ли имаш предвид, че бил далеч от дома?
Никога не е бил далеч, живее си у нас. Не знам как ти хрумна, че е далеч...

# 445
  • София
  • Мнения: 44 518
Май за мен искаше да пише.
Ами аз как мога да му кажа две приятни думи, да го утеша, да го подкрепя? А?
А той не може? Ах, горкия!
Айде, че пак запалих.

# 446
  • Мнения: 18 326
Да, за твоя. Е, вие сте в перманентна конфронтация, щом ти искаш да се запази семейството, даваш повече, преглъщаш и така. Не може да търпиш непоносимото и да очакваш другия да се прекроява за теб. Разберете го!

# 447
  • Мнения: 11 787
А аз твърдя, че промяна е възможна. Може да е за 3 от 10 неща, тоест не е прекрояване,но прави съвместния живот по-поносим.
Съвети жената да се занимава с майстори, когато мъжът не иска, водят до там, че И този ангажимент се превръща в нейн доживотно. Аз по-скоро бих посъветвала - в краен случай.

Има приказка - ако не можеш да помогнеш, не пречи. За да не се разпознае някой погрешно, визирам Янтра и поста й за излагането.

# 448
  • София
  • Мнения: 20 725
След като бях казала на ММ, че коридорът има нужда от латекс и това си отлежа сума време, казах, че колежката е предложила с мъжа й да дойдат една събота и да го свършим. Как хукна за консумативи и боядисахме за нула време, значи могло.

# 449
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 603
Ами аз 20 и кусур години се занимавам с всичко. Буквално с всичко. Вече е късно за промяна, така си е свикнал, знае, че ще мърморя, мърморя, накрая пак аз ще го свърша. Що да си дава зор?! Не ми тежеше до преди 5-6 години, но вече взех да остарявам, а и просто ми писна.

Общи условия

Активация на акаунт