С какво ви дразнят мъжете /тема № 9/

  • 39 415
  • 736
  •   1
Отговори
# 600
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 319
След като сама извади на показ собствения му ресурс във физически потенциал, не че съм се съмнявала в това, но - проблем на отношенията, съжалявам. С такъв подход, че даже и пренасяне към чуждите мъже - не очаквай (от него) повече. Държи на семейство, в което ти доминираш и няма как той да ти задава семеен модел - отново си в гредата, докато той си рисува сам мишените.
Радвай се на телесата му, и така.
Моята доминантна функция е на организационно ниво, но той все пак е авторитет за детето и с времето все по-ясно виждам пробойните. Не ми пречи да си нарисувам мишени и да се залисам, но не ми е в стила.

Той признава ли си, че чака нещата сами да му се случат, да му паднат от небето дори? Или не го отчита като такова. Някакъв напън от негова страна за промяна, поне устно да го заяви?
Как си педставяш да стане това, като ясно казах, че е от типа хора, които може да не уцелят мишената, но ще си нарисуват такава. Вътрешно може и да осъзнава, че е така, но никога няма да даде на другите да разберат какво той е разбрал. За него всичко си е топ и така ще ти го представи, че и ти да повярваш. Има напън за промяна, даже и промяна има, но не ме питай колко нерви похабих.

# 601
  • Мнения: 14 064
Вяра, а защо държиш мъжът ти да се промени и да се цели в твоята мишена? Той се чувства добре, спокоен е, нарисуваната мишена го удовлетворява и му носи щастие. Аз съм като мъжа ти. Не си поставям непрекъснато някакви цели, а ако се наложи си рисувам мишена. Други неща са ми важни и щом съм ги постигнала, и ги имам, това ми е достатъчно. И ако мъжът до мен "похабява" нерви за да ме промени, едва ли ще останем заедно. Щом не ме приема такава, а иска да ме промени, да ме направи по негов калъп, по-добре да търси нещо, което ще го удовлетворява. Не искам да изпитвам вина, че си е разбил нервната система заради мен.
Парадоксът е, че няколко години се опитвах да променям мъжа ми, да добие качества от характера, които не са му присъщи. Но ми дойде акъл навреме. Осъзнах, че той е възрастен човек, изграден, със свой характер и такъв съм го харесала. А защо сега искам да го променя по свой вкус? Променил ли се е вкусът ми или просто искам всичко да става по моя начин? Сама си отговорих на въпроса и си сложих спирачка. Нарисувах си мишена, демек. И ми е по-добре.

# 602
  • София
  • Мнения: 38 431
Ми моя? 10 години си седя кротко в една фирма,  па като скокна, па като рипна, па ей докъде ни докара!

# 603
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 319
Вяра, а защо държиш мъжът ти да се промени и да се цели в твоята мишена? Той се чувства добре, спокоен е, нарисуваната мишена го удовлетворява и му носи щастие. Аз съм като мъжа ти. Не си поставям непрекъснато някакви цели, а ако се наложи си рисувам мишена. Други неща са ми важни и щом съм ги постигнала, и ги имам, това ми е достатъчно. И ако мъжът до мен "похабява" нерви за да ме промени, едва ли ще останем заедно. Щом не ме приема такава, а иска да ме промени, да ме направи по негов калъп, по-добре да търси нещо, което ще го удовлетворява. Не искам да изпитвам вина, че си е разбил нервната система заради мен.
Парадоксът е, че няколко години се опитвах да променям мъжа ми, да добие качества от характера, които не са му присъщи. Но ми дойде акъл навреме. Осъзнах, че той е възрастен човек, изграден, със свой характер и такъв съм го харесала. А защо сега искам да го променя по свой вкус? Променил ли се е вкусът ми или просто искам всичко да става по моя начин? Сама си отговорих на въпроса и си сложих спирачка. Нарисувах си мишена, демек. И ми е по-добре.
Еми хубаво, това е твоят начин. Нищо против нямам. Мисля, че разбираме и символиката на мишената различно.

Караш ме да се обяснявам. Добре. Ще почна пак малко шаблонно.
Скрит текст:
Примерно, целта да имаме хубав, уреден и уютен дом. И двамата го искаме. Той е по техническата част. Както казах, много е способен. От нищо нещо може да ти направи. Но не би. Не че не е правил - правил е, но не му се занимава. И така може да се окаже, че ние сме в перманен ремонт с години, нещата се случват на парче. А на мен през това време ми е минал всякакъв мерак да поддържам дома. Много често без всякаква идея си налага мнението за неща, с които аз ще трябва да оперирам и на мен да са ми удобни. След доста завиден стаж в тази област все пак знам какво би ме улеснило.( - Не, няма пък, това ще е. - Защо? - Щото е по-лесно. - Ама на мен после няма да ми е лесно.) и идва ред на изобразителното изкуство колко е хубаво и функционално предложението му и то без обосновка или опровергаване на моите мотиви. Две години чакам за един шкаф в коридора. Смятай. В състояние е да го реализира за ден-два. Зорът е да се накроят плоскостите и да се отворят дупките за сглобките. Това даже са неща, които той няма да прави. В момента не ми дреме, щото имаме по-важни неща от ремонта на дневен ред. 

# 604
  • Мнения: 673
Вяра, преживяла съм подобно на това. И исках да го променям, пък да става "правилния" човек. Е, разделихме се. Оказа се, че аз харесвам моята представа за него, а не мога да го приема такъв, какъвто е. На по-късни години си помислих, че ако искаха мен така да променят по техния си тертип - нямаше да се дам. Човек е такъв, какъвто е, в дадения момент и дадената пътека. Ако го харесваме в основните неща, ще го приемем и в неосновните и нехаресвани и няма да се пънем да го напасваме по нас. А по-скоро бихме се учили ние да не се дразним от това и да се фиксираме върху важните неща, които харесваме. Това е моят урок от всичко това и към дадения момент се старая да го следвам и даже ми идва отвътре. Разбира се, различно е, ако децата ти са малки и "дърпаш" по определена пътека за тях. Тогава е трудно да се съвместиш с характер и модел, който не приемаш и който децата копират подсъзнателно.
Рокстар, искаш да кажеш, че когато мъжът ти е работел в старата фирма не сте имали търкания? Да не би заради пътуванията той да става саможив и да свиква да е сам и оттам да е язвителен или мислейки че на теб ти е лесно, пък на него тегаво и да раздава определения към теб? Тогава може да се окаже, че е правилно предложението да смени работата.

# 605
  • София
  • Мнения: 38 431
Не че не сме имали, ама си беше по-леко. Аз казах - той тотално се промени, откакто тръгна. Точно така си мисли.
Оня ден сам завъртя идеята за работа в БГ и после сам вика - ти луда ли си, на тия пари. Аз си замълчах.
Това, което май ще се оформи като приемлив компромис - да остане в тази фирма, защото смяна на фирма струва време и пари. Но да мине на 45 на 15.
А пък аз нещо хоум офис.
Дано да предложи някакъв разумен вариант, защото в момента всичко е лудница.

# 606
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 319
Вяра, преживяла съм подобно на това. И исках да го променям, пък да става "правилния" човек. Е, разделихме се. Оказа се, че аз харесвам моята представа за него, а не мога да го приема такъв, какъвто е. На по-късни години си помислих, че ако искаха мен така да променят по техния си тертип - нямаше да се дам. Човек е такъв, какъвто е, в дадения момент и дадената пътека. Ако го харесваме в основните неща, ще го приемем и в неосновните и нехаресвани и няма да се пънем да го напасваме по нас. А по-скоро бихме се учили ние да не се дразним от това и да се фиксираме върху важните неща, които харесваме. Това е моят урок от всичко това и към дадения момент се старая да го следвам и даже ми идва отвътре. Разбира се, различно е, ако децата ти са малки и "дърпаш" по определена пътека за тях. Тогава е трудно да се съвместиш с характер и модел, който не приемаш и който децата копират подсъзнателно.
Толкова моменти е имало и толкова пътеки сме отъпкали заедно, че не можеш да си представиш. Имам доста житейски опит и подобни клишета като "не се опитвай да го променяш", "не го моделирай", "харесала си го такъв, остави го да бъде себе си" в момента не ми влияят особено, защото съм минала и от там. За себе си открих печелившата формула.

# 607
  • София
  • Мнения: 19 221
Вяра, само да отбележа нещо - това, че ТМ умее да направи шкаф, не означава, че непременно иска и трябва да го направи. Може да не му се занимава, може да го мързи, не зная дали това му е професия или хоби, но купете един готов и толкова.
Аз също умея да кърпя разни неща или да ушия нещо просто на машината, но ММ не ме е ръчкал никога, дори залита в обратната посока - купуваме ново на всяка цена, дори лесно да се оправя.
Нито аз дудна как други мъже всичко умеят, каквито познавам. Не е от тях и толкова.

# 608
  • Мнения: 673
За мен не са клишета, защото го правя и в момента. Добре е, че си намерила твоята печеливша формула. Прочетох по-късно скрития текст. За такива неща към дадения момент аз не бих се кахърила. Но това съм аз. Всеки друг преценява за себе си. Към дадения момент толкова грижи, преломни моменти и загуби съм преживяла, че се отказах да се ядосвам за материалните такива.
Рокстар, парите и времето са пренебрежими при получаването на душевен комфорт за човека до теб и общ семеен комфорт и връщане на хармонията.

# 609
  • Мнения: 14 064
Вяра, аз те разбирам. Но сега се бориш с вятърни мелници, човек не се променя или поне не из основи, както ти искаш. А това с чакането съм го играла, когато се взехме. И като във вицовете, помолих съседа да ми оправи мивката. Моят се подразни, но аз не казах нищо. То и на мен не ми хареса при мъж вкъщи аз комшията да моля. След време се наложи друго да се направи, което чакаше него. Почаках малко и пак опрях до съседа (бяха ни семейни приятели, не всеки щях да моля). И пак имаше цупене, показа, че му е неприятно. Третият път казах какво трябва да се направи и добавих: ще го оправиш ли до еди кога си или пак ще трябва да моля Х? И му светна защо комшията направи другите неща. И сега като трябва да се направи нещо, го прави. Пък ако хептен няма време, има майстори за тази цел. Все пак не е слънце да огрее навсякъде. Joy Аз бих си поръчала шкафчето, нямаше да го чакам да се назлъндисва две години. А като се опита да ти се налага за твои неща как да станат, му кажи: аз на теб меся ли ти се кога да монтираш шкафа в коридора? И го направи, както си решила. Stuck Out Tongue Winking Eye Подбирай си битките. Понякога една битка може да ти вземе здравето, а накрая се оказва, че не си спечелил войната.

# 610
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 319
Вяра, само да отбележа нещо - това, че ТМ умее да направи шкаф, не означава, че непременно иска и трябва да го направи. Може да не му се занимава, може да го мързи, не зная дали това му е професия или хоби, но купете един готов и толкова.
Аз също умея да кърпя разни неща или да ушия нещо просто на машината, но ММ не ме е ръчкал никога, дори залита в обратната посока - купуваме ново на всяка цена, дори лесно да се оправя.
Нито аз дудна как други мъже всичко умеят, каквито познавам. Не е от тях и толкова.
Ох, айде пак се почна! Казах, че ще допра до нещо супер елементарно. Както виждаш, свикнала съм и даже още си чакам шкафа. Няма да отида нито да го поръчам готов, нито пък ще се пъна да го сглобявам. Идеята беше че няма никаква полза от способностите ти, ако не се намира външно изражение. И това заключение ще го направи всеки. Другото са оправдания. Къде да е хвалбата? Нали това беше важно? Че много може, ама може и да го мързи Smile

За протокола, в битов план отдавна не питам кой какво иска да прави. Нито го играя гара разпределител.

Последна редакция: чт, 25 ное 2021, 16:30 от Вяра

# 611
  • София
  • Мнения: 19 221
В случая ти си двойно потърпевшата - нито шкаф имаш, нито ти е леко на душата.
Сещам се един виц:
Сийка от втория етаж иска да й оправя бойлера! - съобщи бай Ставри.
То трябва и аз да овдовея, че да оправят котлоните на печката! - рече Цонка

# 612
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 319
В случая ти си двойно потърпевшата - нито шкаф имаш, нито ти е леко на душата.
Ох, верно, не се бях сетила за това Laughing Отивам да се напия от мъка.
Основната идея не беше за шкафа - а за хваленето, за способностите без желание за себеизява и основната спасителна сламка - мързелът, който ти поради непонятни за мен причини реши да вкараш в казуса и аз ти позволих, за да е по-реална и образна ситуацията.

Последна редакция: чт, 25 ное 2021, 17:41 от Вяра

# 613
  • Пловдив
  • Мнения: 23 639
Темата се превърна във вижте какъв идеален мъж имам. И аз наскоро открих мъжката психика. Има мъже - делят нещата на семейство и тръпка. За семейството правят всичко, което Янтра изброи. Обикновено е защото децата са много важни за тях. А с любовницата си позволяват да са глезени, слаби и гушкани. Там е чисто сексуалното. Разтърсващо.

Стабилните мъже многа държат на семейството си. На това всичко да изглежда перфектно. И не забравяйте, че мъжете често са изключително потайни. Те никога не разкриват картите си.

Янтра, нищо напротив, но недей да завираш перфектния ти мъж в очите на другите жени. Не за друго, но жените обичат предизвикателствата. Ако става дума и за пари, нещата много се объркват.
Нещо те дразня, а? Форумът е свободен и мога да пиша каквото си поискам в рамките на правилата. Аз проблем нямам (имам много проблеми, ама не с мъжа ми).

Предупредих Благоверния, че ще го налазят бг-мамми на тълпи, да не се плаши.

Иначе Благоверния не е никак идеален, има си недостатъци като всеки човек.

# 614
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Аз проблем нямам (имам много проблеми, ама не с мъжа ми).
Не че нещо, ма сега не мога да си изкарам от главата Notes 99 problems Notes Joy

Това с идеалния мъж винаги ме е забавлявало.
Скрит текст:
Щото моя съм го търсила, и си го намерих, и го обичам, и знам че нямам позната дет да може да живее с такъв като него Laughing И обратното, той мен лесно няма да ме пусне, ама признавам без бой, малко хора могат да ми оцелеят на характера Grin

Общи условия

Активация на акаунт