Юли 2021

С радост бих помогнала, но моето е момче. Ако искате да събера бежеви, сиви и бели дрешки и да помогна малко ?
Ако пък искате да събираме по някаква символична сума и да купим заедно дрешки ?

Не, не искам да обременявам никого финансово. Може и неутрални дрешки. Всичко което не ви е нужно ще е от полза 😊 тя за съжаление, не е предполагала че толкова скоро пак ще има бебче и е раздяла нейните дрешки

Ох, да беше казала преди месец. Раздадох всичкo и нашето е момиче. И аз подкрепям да съберем символична сума.

Не, много ще ми е не ловко да събирам пари от виртуалните ми познати. Нищо де, който може нека се включи. Не съм казала преси месец защото не бях запозната с положението и.

Bezkrainost, моето е момиче, но в началото държах да я обличам с предимно бели дрешки, повечето от които подарихме на близки с момченце, което се роди през август. Като се има предвид, че е различен и сезонът, ще бъде трудно, но при всички случаи бих могла да отделя нещо подходящо за до 6-7-8 месечна възраст. Пиши ми, ако искаш, ЛС да се разберем къде да пратя.

Здравейте момичета,как сте?
Синът ми вмомента е на 1г.и 3м.,откакто навърши годинка изпада в истерии,нервни кризи.
Общо взето още от сутринта се започва едно пищене и крещене за всичко.От сутрешният тоалет до опитите да го нахраня вече ми се е качил на главата няколко пъти и няколко пъти е ревал.
Виждам че иска да е самостоятелен,да се облича сам ,да се храни сам и още много неща ,но при всеки мой опит да му покажа как се прави съответното нещо се започва едно тръшкане,блъска ме,удря ме ,ляга на земята и реве.
Навън ситуацията е същата:тръшкане,рев,пищене. Не мога да си напазарувам нормално защото като влезем в някой магазин и започва да крещи,аз ако започна да креща като него сигурно гърлото ще ме заболи и ще остана без глас.
Това някакъв вид бебешки пубертет ли е ?

До сега винаги съм гледала да обеснявам спокойно и да не си изпускам нервите,но последните няколко дни не издържам и повиших тон,чувствам се виновна за което.

Вече започвам сериозно да се притеснявам относно тези истерии и нервни кризи в които изпада.Знам че децата са различни ама аз такова чудо при децата с които излизаме не съм виждала,а прекарване на ден поне 5ч с тях навън и отделно си ходим на гости.

Виждам го че ме разбира когато му говоря,но не мога да му привлека вниманието дори и за една минута.
Ходи самостоятелно,но ако трябва да пресечем улицата например и трябва да го хвана за ръчичка,почва да се дърпа ,сяда на земята и реве.Също така ако искаме с баща му да го целунем или прегърнем се дърпа,блъска ни,опитва се по всякакъв възможен начин да се откопчи от нас.А за слагането в количката да не ви говоря в каква истерия изпада.

Вашите деца как се държат?Това някакъв период ли е? Защото моите нерви от сега са доста опънати ,а не знам какво ме чака като порасне още.

Благодаря на Ваня Иванова за жеста към абсолютно непознат човек. Вярвам, че доброто се връща 💗 и както каза тя самата - нека е заразно

Ifka_ При нас е същото вече от много време. С тази разлика, че не ходи сам. Всичко ми е пълен ад.. преобличането, храненето, сменянето, миенето, къпането, слагането в количката… Всичко. Случва се с рев и викане. Все си казвам, че е период и ще мине, обаче не минава. Характер ли е, бебешки пубертет ли е не знам вече. Одеве 20 мин рева, защото не можеше да влачи прахосмукачката от стая в стая. И така по 100 пъти на ден за различни глупости. Вечер не мога да си кажа името от умора.
Просто дишай, не викай и чакай да премине. Aз в началото много си изпусках нервите, но няма никакъв смисъл само повече се разревава.
Дишай. Не си сама.

И при нас е рев и тръшкане за всичко, което не е на нейната също е на 1г и 3м. Ако навън тръгна да я хвана за ръка е страшно час и нещо реване, не дава ръка, ходи в която посока си иска. Недай си Боже да я гушнеш, за да я прибереш. Става тотален ад.

От къде си ти?Да вземем да ги запознаем тези деца.Същата история е и при нас.

От София съм, но живеем в малко градче покрай Стара Загора.

Момичета, не искам да обвинявам никого, нито да съдя, не ме рязбирайте погрешно, знам колко е трудно да накараш детенце да прави нещо, което не иска и колко удобно е да св пусне телевизора. Но прочетох за много мами, които хранят пред телевизор, това е много лош навик за детето и ще се прояви силно в малко по-напреднала възраст . 1-во детето яде в пъти повече от колкото има нужда, второ зомбира се, а докато гледат телевизия е доказано, че нервни връзки в мозъка не се захващат правилно и в бъдеще получават дефицити, дали концентрация в учебна среда, дали хиперактивност.
Накратко : не изграждат добра връзка с храната, тъпчат се и вечно ядат пред телевизор, дори може да открием този проблем в нас, все примляскваме вечер на филм и после се гледаме с наднормено тегло пред огледалото. Правим асоциация телевизор - храна.
Дребчо ще изпада в истерия във всеки ресторант, на всяко гостуване, ако няма телефон или телевизор.
За концентрацията със сигурност ви е важно за напред…
Не ме разбирайте погрешно пак, не ви съдя и аз съм пускала телевизор, когато вече не издържам на напрежението, но ако може да отучите децата от този навик, ще ви е голяма помощ напред.
А злоядото дете, аз започнах да стимулирам бебка да готви с мен, като режа продуктите - тя да ги слага в посудата, да ям с нея, да я оставя да пипа и да се маже. А ако не иска : ок, няма да яде, ама след час пак я приканвам.
Децата имат удивителната способност да слушат тялото си много добре, не са гладни, не се тъпчат.
Прегръдки от мен за всичкии.

За телевизора аз бях много против, но се пречупих преди няколко месеца и честно казано съжалявам, че не съм го направила по-рано. Наясно съм, че не е добре и не го използвам често, но в един момент ми е по-малкото зло.

Използвам го, когато детето е болно и не мога да го разсея от нищо и предпочитам да пусна телевизия за 20 минути, докато се поуспокои, отколкото да си дере болното гърло с часове и засилва кашлицата.
Също, ако ще го водя някъде по-далеч и трябва да събера повече неща и да го приготвя по-бързо. Иначе няма как, или забравям важни неща, защото постоянно тичам след него или накрая не отиваме, защото съм прекарала часове в гонене, няколко преобличания и тн. Ако стои в кошарата за няколко минути без да се дере или се заиграва тихо бих могла да се справя, но честно казано за сега смятам, че не си струва.

И аз пускам песни разни,какво ли не,мойто дете не иска да ги гледа,има три любими и това е😀 чак се чудя защо не зяпва като в хипноза като другите деца. Дори и да е пуснат час телевизора на някакви детски не ги гледа🤷🏽♀. Да се похваля открих формулата да ми става само веднъж за мляко и то към 6 часа 😊

Да, да, аз не казвам да не се пуска изобщо, пак споменавам, аз също пускам телевизор от време на време, неизбежно е, евала на тези, които не го правят, но аз не съм от тях.
Просто храненето и телевизора (екран) е доста лош навик, а тази малка възраст е перфектен момент за отучване от навици. Също и постоянно пуснатия телевизор за фон, независимо дали е детско или новини, или каквото и да е друго.
Казвам го заради лични примери, които имам, много близки в семейството. Не целя да критикувам, знам, че всички тук правят всичко най-добро за детето/ децата си.
Казвам го като на близки хора.
Детето ми ходи сега на занималня и там си общувам с логопеди и психолози и те често говорят за това с телевизията, пак казвам, всекидневно виждам какво докарва телевизията на децата (особено, но не изпускам и нас, като хора, отгледани пред екран, особено себе си). Късно проговаряне, тотална апария към мисловни игри, наднормено тегло, липса на креативност и тотално несправяне с училище, дори още от 1-ви клас…