- В този конак, заради теб, ничий живот не остана в безопасност. Докато си жива, ще бъдеш край за семейство Шадоулу.
- Дядо, какво съм направила? Дядо, какво съм направила?
- Какво си направила ли? Ти си тази, която доведе на главите ни това куче Миран. Сега той ни прави за резил на цял Мидят. Иска да опише всичко, което ни принадлежи. Седи в офиса и се подиграва с нас, смее се.
- Мисли! Намери път. Намери път. Намери път.
- Рейян? Какво се е случило с теб? Кой го направи?
- Ти. Виж! Виж, до какво доведе твоята злост! Виж! Спри вече! Остави вече! Махни ръцете си от нас! Взе от мен всичко, каквото искаше. Остави семейството ми намира.
- Рейян…
- Взе името на семейството ми… Моята чест влачи по земята… Рани сърцата на майка ми и баща ми. Не стигаше. Хвърли око на имуществото ни, а? Изпратил си служител за опис. Още веднъж ме унижи в очите на дядо ми! Успя. Не изстина ли сърцето ти? Все още ли не си станал щастлив?
Да бях умряла в онзи ден! Или ти… да беше ме застрелял в главата онази сутрин, когато ме остави в колибата и си тръгна. Да беше ме застрелял в главата! Когато умра, ще свърши. Всичко ще свърши.
- Рейян, какво говориш?
- Вземи! Вземи и стреляй! Стреляй! Натисни спусъка! Стреляй! Стреляй, хайде! Нека и омразата ви, и ненавистта ви, и враждата ви, отиде с мен под земята. Натисни спусъка! Натисни, за Бога! Стреляй!
- Ако теб те няма, и мен ме няма. Ако Рейян я няма, и Миран го няма.