"Глина" и според мен е хубаво написана книга, но краят е потресаващ. Най-малко нещо подобно очаквах, направо ми уби хубавото впечатление. Мразя книга или филм да свършва така.
- Публикувана: 1 окт. 2021, 10:33 ч.
- Последно мнение: 16 дек. 2021, 09:53 ч.
В момента чета ... 72
От няколко години имам албум във фейса и там качвам прочетените книги. Ако някой цитат от някоя ме впечатли си го записвам в един тефтер. Тези, които искам да прочета са ми в албум в телефона. Имам и списък с прочетените през годината книги, който унищожавам щом отмине годината.
Иначе да, Сабине Тислер няма други книги преведени на български.
Иначе да, Сабине Тислер няма други книги преведени на български.
Хубава идея с читетелските дневници, водехме си такива в началните класове 
моите книги са заредени в Books Bazaar Reader, чета на удобен ноутбук. В самата програма си има текущите четива и в кое докъде съм стигнала.
Хартиените книги са на купчинка на нощното шкафче, поне 12-15 заглавия имам непипнати все още.
За отмора сега зачетох "Загадъчни ухания" на М. Дж. Роуз, от всичко любимо си има - загадки, ухания, прераждания, история.
моите книги са заредени в Books Bazaar Reader, чета на удобен ноутбук. В самата програма си има текущите четива и в кое докъде съм стигнала. Хартиените книги са на купчинка на нощното шкафче, поне 12-15 заглавия имам непипнати все още.
За отмора сега зачетох "Загадъчни ухания" на М. Дж. Роуз, от всичко любимо си има - загадки, ухания, прераждания, история.
Дидка-бандитка, имаш право, редно е да се преведат. Вярно, тогава в книгата ще има повече бележки под линия (или ако няма други, ще трябва да ги има поне тези), но в крайна сметка, далеч не всеки знае толкова испански, за да разбере всичко, а човек се дразни, като не разбира. Учудвам се, че това решение на преводачката е прието и от редактора. По отношение на бележките под линия има най-общо две разбирания - или да не се слагат никакви бележки, защото затруднявали четенето (Умберто Еко е застъпвал този възглед - в този случай трябва да успееш чрез преводния текст да обясниш достатъчно нещото, за което иначе ще сложиш бележка, а това понякога е възможно, друг път обаче според мен не е), или да се слагат, където преводачът прецени. Това вече е наистина тънка работа - да прецениш къде да сложиш, какво точно да напишеш, така че да не блеснеш прекалено много с оригиналност (което е лоша практика точно в този случай). В конкретния случай, поне според мен, испанските думи и изрази трябва да бъдат преведени под линия. Вярно, че сигурно всеки може да отвори някой онлайн речник и да ги намери, поне повечето, но това те откъсва от четенето, губиш време, сигурно и ще се ядосаш, ако нямаш голям интерес към испанския или към ровенето в речници. Затова смятам, че щом преводачката не го е направила, поне редакторът е трябвало да настоява да се даде превод под линия.
CocoMilk, goodreads е идеален за тази цел, а и аз много обичам да се занимавам със списъци.
И аз съм така. Преди да открия гудрийд цялата ми стая беше налепена със списъци.
Сега съм на "101 отбивки в София" . Интересен подбор и доста местенца си набелязах, особено такива покрай които съм минавала около, но не съм си давала сметка за тяхното значение и истории. Обичам когато определени места разказват свои истории.
Прочетох "Пачинко", хареса ми, но никога няма да разбера ужасните японски нрави. Като оставим настрани перфектната им чаена церемония и прехласването по съвършените черешови цветчета - всичко останало е загнило. Етническите им предразсъдъци все още са действителност. Може да си най-добрият кореец, но не си японец. Точка. Много им е важно мнението на обществото. И като доказателство за ужасните им нрави е съществуването (все още 🙄) на буракумините. Както и големия процент самоубийства...
Не я разбирам японската култура, а и не искам.
Сега ще се потопя в една антиутопия: "Станция Единайсет" - Емили Сейнт Джон Мандел, далече от суровата действителност (на Япония). 😉
Не я разбирам японската култура, а и не искам.
Сега ще се потопя в една антиутопия: "Станция Единайсет" - Емили Сейнт Джон Мандел, далече от суровата действителност (на Япония). 😉
Писах преди малко, че последните страници на“ Фонтаните.." са с преведени изрази и думи, подредени по азбучен ред.Погледнете отзад.
Много приятна за четене, разтоварваща и романтична, без да е бозавка, се оказа "Да чуеш ритъма на сърцето". Неотдавна прочетох "Тайната на разказвачката на истории" и сюжетът е едно към едно - млада американка с усешна кариера предприема далечно пътуване, за да разбули тайната на рода си. И двете са много приятни книжки, но повече ми допадна като стил Ян Филип Зендкер. Има и втора част - "Гласовете на сърцето".
В момента се наслаждавам на "Септемврийски рози". Който харесва Андре Мороа, знае за какво говоря.
Белла,
ако прочетеш "Бяла хризантема" или "Оризовата майка", ще ги помразиш още повече. Но "Блед пейзаж с хълмове" на Ишигуро е отзвук от страданието на обикновения японец по времето на войната. Обикновените хора винаги страдат, а загиналите синове са непрежалими, независимо от коя страна на фронта се намират.
В момента се наслаждавам на "Септемврийски рози". Който харесва Андре Мороа, знае за какво говоря.
Белла,
ако прочетеш "Бяла хризантема" или "Оризовата майка", ще ги помразиш още повече. Но "Блед пейзаж с хълмове" на Ишигуро е отзвук от страданието на обикновения японец по времето на войната. Обикновените хора винаги страдат, а загиналите синове са непрежалими, независимо от коя страна на фронта се намират.
Аз официално заявявам, че никога повече няма да се подлъжа да си взема книга на Дан Браун! 600 страници и тайната, откритието на века, или каквото и да е там, все още е много тайно. Сега се сетих и за Кодът да Винчи. И там така. А и нещо не ми е религиозно настроението, така че край на историите на Браун.