В момента чета ... 72

Току-що приключих "Бъдете силни 365 дни в годината" и съм меко казано разочарована. Едно и също се повтаря по милион пъти, просто нямах търпение да свърша тази книга. Повече от половината я прочетох по принуда, защото не обичам да оставям недовършени книги, но си беше чиста загуба на време. Утре продължавам с Л. Дж. Шен.

Позволих си да направя тема, посветена на четенето:

За четенето

И тъй като стана въпрос за аудио книгите, добавих и анкета, посветена на четенето/слушането им. Да зададем тон на темата като за начало, но идеята е да си говорим за всичко, свързано с четенето.

Еее, супер, мерси.
Аз не се разбрах с "Никога не ме оставяй", за момента няма да я чета, а така или иначе не съм на вълна фантастика и антиутопия. Размених със съфорумка. Жалко, имах големи надежди, но просто не ми е моментът за нея.

Приключих със ''Сделката'' на Ел Кенеди и да си кажа честно, останах доволна. Книжката ми беше приятна за четене и мисля да продължа с друга нейна книга ''Грешката''.

"Никога не ме оставяй" на Казуо Ишигуро е разтърсваща книга, която те кара да мислиш над въпросите, които поставя, дълго след като си я прочел.
"Никога не ме оставяй" е името на песента, под чиито звуци едно момиче танцува със затворени очи и прегръща силно възглавницата си, сякаш не желае да пусне света, който си отива, за да направи място на един по-технологичен и модерен, но по-суров и безнадежден свят, в който такива като нея нямат право на мечти и възможности за бъдещето, защото имат предназначение и конкретна посока, която е неотменна.
Поставят се екзистенциалните въпроси, които всеки млад човек на прага на превръщането си във възрастен се пита - кой съм аз и какъв е смисълът на живота ми, мога ли нещо да променя и има ли надежда ако се помоля в името на любовта, само че от гледна точка на  човешки същества, които не са точно като другите хора, защото за тях се приема, че нямат душа, за да може човечеството да разполага с тях като с материал, да измие съвестта си и да скрие страховете си, страховете си от това, че постъпва неморално и безчовечно, докато си мисли, че работи за общото благо и доброто. Човеколюбието и безчовечността са представени като едно и също нещо, погледнато под различен ъгъл.
По нещо ми напомни "Разказът на прислужницата", защото се разказва за хора с предназначение, които нямат избор.
В края й се споменава идеята за новите деца, която е развита прекрасно в "Клара и слънцето" от гледна точка на възможното бъдеще, в което новите научни открития изцяло променят света и предопределят мястото ни в него. 
Хубава е много, но и много тежка. Все пак бих я определила като една от книгите, които всеки трябва да прочете.

Вчера завърших "Всички цветя в Париж" на Сара Джио. Това е една от малкото книги, прочетени тази година, на която оставих 5*. Харесвам много как пише Сара Джио (единствено "Винаги" не ме впечатли ). Четях и не можех да спра. Двете истории, които се преплитаха бяха много интересни,  държаха ме под напрежение през цялото време и много ме разчувстваха.  Единственото, което не ми хареса беше, че ми се стори кратка и свърши бързо.
Сара Джио се чете много леко и с удоволствие чакам всяка нейна нова книга.

Ишигуро е автор, който силно ми въздейства и чиито книги чета по тази причина трудно.

Ами да, трудно е, защото не е възможно просто да се плъзнеш по историята, а трябва да съпреживяваш, за да разбереш, важни са детайлите и не може да се пропускат абзаци, защото в един момент ще ти се изплъзне идеята.

В момента чета Пътят на Силка от Хедър Морис, интересна е. Чела съм още Татуировчикът на Аушвиц, Момчето, което последва баща си в Аушвиц и Последна спирка Аушвиц. Някой с мнение за Менгеле - ангелът на смъртта и подобни на тази тематика книги?

Vermilion, по темата за концлагерите мога да добавя Ерих Мария Ремарк с "Искрица живот", Херта Мюлер - "Всичко свое нося със себе си"(тази е за румънец с немски корени или имигрант, тук не помня точно, заточен в руски трудов лагер), Виктор Франкъл "Човекът в търсене на смисъл" (тази още ми предстои).

Благодаря на всички, които споделят мнения тук. Следя ви от известно време и благодарение на вас открих доста книги, които иначе бих пропуснала. Много интересна и полезна тема.
По темата - сега започвам "Краткият чуден живот на Оскар Уао" от Джуно Диас.

За "Никога не ме оставяй" аз все едно друга книга съм чела. Дочетох я, но с отегчение. Решила съм да дам втори шанс на Ишигуро, но не знам кога ще му дойде момента.
Сега започнах "Тя винаги се завръща" на Джонатан Баркър. Началото е обещаващо, надявам се да ми хареса колкото тези за У4М.

Ще чакам отзив, но нещо ме загуби с това фентъзи и корицата е грозничка, не че оригиналната и тя не е. Начало на поредица е.

Мислех си за тебе, струваше ми се, че би ти се искало да пердашиш Рут. Може и да не съм права, но така си помислих ☺
Следващата от Ишигуро, която ще прочета, е "Блед пейзаж с хълмове", а сега почнах другата на Лейла Слимани. Засега нямам мнение.

Нищо чудно аз да съм искала да я пердаша 😀 От тазгодишните ми четива обаче най-много ме избиваше на насилие заради Мейв от "Холандската къща". То и в ежедневието често ми се случва да изпитам желание да плесна по един задвратник на разни хора. Добре че заради пандемията мога да прекарвам повече време само в компанията на книги и куче.

Искрица живот е много хубава, както и всички книги на Ремарк.