И аз това се питам, в кодекса на труда допълнителните 20 дни ги има и се полагат. Според нашето ТРЗ и счетоводната къща с която работим служебната бележка е достатъчна. Работя в българска компания с над 350 човека персонал.
- Публикувана: 2 окт. 2021, 20:30 ч.
- Последно мнение: 16 май 2024, 23:37 ч.
Пациентки на НЕОВИТРО / Д-р Ралица Сенкова
Важното е, че е имало щастлив край 😊💛
Аз не разбрах само какъв документ трябва да се предостави в такъв случай, за да може да се възползваш от 20те дни, които се дават по закон?
Аз не разбрах само какъв документ трябва да се предостави в такъв случай, за да може да се възползваш от 20те дни, които се дават по закон?
Чл. 157. (2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време на бременната работничка или служителка както и на работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177.
Клиниката има нов ембриолог - https://www.facebook.com/share/p/28r95L2xAZE8jkeV/?mibextid=WC7FNe
Важното е, че е имало щастлив край 😊💛
Аз не разбрах само какъв документ трябва да се предостави в такъв случай, за да може да се възползваш от 20те дни, които се дават по закон?
Аз не разбрах само какъв документ трябва да се предостави в такъв случай, за да може да се възползваш от 20те дни, които се дават по закон?
Чл. 157. (2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време на бременната работничка или служителка както и на работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177.
Здравейте.
Всъщност въобще не е ако иска.
Работодателя е длъжен да руска служителката по време на инвитро.
Лично аз вече за трети път ползвам тази отпуска.
По време на стимулация, след трансфер също.
За огромно съжаление работодателите ,както винаги гледат какво могат да заобиколят и да бъде добре за тях.
И аз работя в голяма австрийска фирма и да административните неща просто се спазват.
Няма такова нещо ...ако иска ще ме пусне..
Не ги разбирам тези хора.
Това е точно както студентите имат право на допълнителна отпуска(дали я дават на всички студенти ,едва ли)
При нас е същото (далеч обаче по сериозно)
Работодатели който заобикалят закона.
Е, мен ме уволниха от банка, една седмица след трансфер. Така, че всичко е възможно в този свят.
За съжаление и това го има.
Махат хора от работа,защото се борят за детенце,с държанието си принуждават да напускане.
Това не просто не са работодатели,това не са хора.
И за пореден път се убеждавам,че които не е минал по този тежък път,тази дълга борба въобще няма идея какво е.
Да се разкъсваш между болници,прегледи,инжекций, операций,манипулаций ,работа и т.н.
Желая успех на всички.
Нека всяка една от нас сбъдне мечтата си за детенце 🙏🙏🙏🍀🍀🍀
Наистина докато не ти се наложи да влезеш в нашия "клуб", не знаеш колко е трудно. Познавам много мои колеги, които тайничко минават през процедури и не споделят на работодателя, не защото ще има проблем да ги пуска, а заради самата стигма, която все още съществува върху самото инвитро. И погледите и съжалението в очите на колегите, които знаят, те това реално искат да си спестят, защото все още има много хора, които са с големи предразсъдъци за инвитрото. Дори на мен скоро ми се случи да отида на масаж и масажистката направи много грозни изказвания по адрес на жените с репро проблеми. Ами не отидох повече там и спрях да я препоръчвам на познатите ми.
Клиниката има нов ембриолог - https://www.facebook.com/share/p/28r95L2xAZE8jkeV/?mibextid=WC7FNe
Аз пък си казах гордо на целия екип, че съм забременяла от инвитро. Има и други жени, които не смеят да поемат по този път от притесненията, които и аз имах. Така просто дадох пример. Но аз не съм ползвала никакви болнични и дни. Всичко от отпуската...
Аз също не крия, че правя инвитро опити, толкова много години. Въобще не ми пука кой какво говори. Ограничени хора винаги ще има.
На мен ми стана интересно 😄 Какъв точно е проблемът на хората с инвитрото? Какво казват?
Аз съм казала на много малко хора, че преминаваме през това, но е защото не обичам да споделям и не искам съжалителни погледи. Не съм получавала някакви негативни коментари и ми е много интересно какъв им е проблемът 😄
Аз съм казала на много малко хора, че преминаваме през това, но е защото не обичам да споделям и не искам съжалителни погледи. Не съм получавала някакви негативни коментари и ми е много интересно какъв им е проблемът 😄
И аз не казвам, че правя опити. Моята шефка многократно е правила изказвания от типа на “никога не бих направила инвитро опит, не ги разбирам тези жени, защо си го причиняват, по-скоро бих си осиновила дете”. Съответно, изобщо нямам желание да й споделям. Другото е, че повечето работодатели си гледат печалбата и не се радват на служителки планиращи майчинство, т.е. дълго отсъствие. Това е втората причина да не казвам и да не използвам отпуската за инвитро по закон.
Другото - това, че закона ни дава такава възможност почти няма значение. Ако работодателят се дразни на отсъствията за процедури, това може да ти излезне през носа, включително да намери причина за уволнение. И обратно - ако ти влиза в положение, ще те пуска, независимо регламентирано ли е в закона.
За срама - не ме е срам, даже съм горда от себе си, че устоявам и минавам през всичко това. Мисля че доста порастнах благодарение на този опит. И гледам със същото възхищение на вкички жени минаващи по този път. Даже понякога подценявам опита на жени и майки, които не си минали по този път.
Другото - това, че закона ни дава такава възможност почти няма значение. Ако работодателят се дразни на отсъствията за процедури, това може да ти излезне през носа, включително да намери причина за уволнение. И обратно - ако ти влиза в положение, ще те пуска, независимо регламентирано ли е в закона.
За срама - не ме е срам, даже съм горда от себе си, че устоявам и минавам през всичко това. Мисля че доста порастнах благодарение на този опит. И гледам със същото възхищение на вкички жени минаващи по този път. Даже понякога подценявам опита на жени и майки, които не си минали по този път.
Подобно е и моето мнение и ситуация като тази на Hanna.
Аз не съм казала на абсолютно никого. Не приемам да ме гледат под лупа или да ми задават тъпи въпроси, от рода на " Няма ли вече да имаш деца, че то времето мина " или Стана ли, ще стискаме палци, да стане " - аз не искам да ми се говорят такива неща, не искам и да бъда осъждана за начина и избора си в живота.
Също съм чувала, многократни коментари от рода на, че ако на 35г нямаш деца ( пък камо ли ако си на повече ), то си бита карта и не си успял в живота.....И това като го чуя, избеснявам и бих казала, че това вади някаква стихия от емоции в мен и вместо да се обяснявам или саморазправям, предпочитам тези неща, да не се знаят.
Също така, усещам абсолютно и тотално неразбиране, дори и от по-близките ми приятелки, само 1-2 които знаят.
Тази битка е много индивидуална и общо взето си сам, дори да си в семейсни или гаджълъшки отношения.
За това и нямам намерение да казвам нито на работодател нито на антураж, през какво минавам, тъй като не желая с това да бъде спекулирано или да дочуя, че ме носят по коридорите.
Не понасям обсъждане, дърдорене, клюкарене и за това.
Колкото до ембриолозите, Радо е там поне от година и нещо. Малко по-пълничък е от снимката, която е сложена на фейсбук.
Има и една девойка, сигурна е на 20- Десислава се казва.
Аз не съм казала на абсолютно никого. Не приемам да ме гледат под лупа или да ми задават тъпи въпроси, от рода на " Няма ли вече да имаш деца, че то времето мина " или Стана ли, ще стискаме палци, да стане " - аз не искам да ми се говорят такива неща, не искам и да бъда осъждана за начина и избора си в живота.
Също съм чувала, многократни коментари от рода на, че ако на 35г нямаш деца ( пък камо ли ако си на повече ), то си бита карта и не си успял в живота.....И това като го чуя, избеснявам и бих казала, че това вади някаква стихия от емоции в мен и вместо да се обяснявам или саморазправям, предпочитам тези неща, да не се знаят.
Също така, усещам абсолютно и тотално неразбиране, дори и от по-близките ми приятелки, само 1-2 които знаят.
Тази битка е много индивидуална и общо взето си сам, дори да си в семейсни или гаджълъшки отношения.
За това и нямам намерение да казвам нито на работодател нито на антураж, през какво минавам, тъй като не желая с това да бъде спекулирано или да дочуя, че ме носят по коридорите.
Не понасям обсъждане, дърдорене, клюкарене и за това.
Колкото до ембриолозите, Радо е там поне от година и нещо. Малко по-пълничък е от снимката, която е сложена на фейсбук.
Има и една девойка, сигурна е на 20- Десислава се казва.
Една от най-добрите статии, които съм чела по темата: https://lactessa.com/ela-da-ti-razkazha-za-bebeta-in-vitro/
Особено частта за това какво е тъга и какво е истинско щастие ми е най-емоционална.
Особено частта за това какво е тъга и какво е истинско щастие ми е най-емоционална.