проблеми в първи клас

Много сте ми интересни. Не знаете, че един възрастен, който не може да се справи с дете на 7 години и се принизява до неговия акъл, не става за учител. Брей, че "лошо" дете! А учителката я мързи да положи педагогически похвати, ако въобще има понятие от педагогика.
Нагледала съм се на елементарни учителки. Да не отчайвам авторката, но ги има и в гимназиалния курс.
Говори си на детето в къщи, обяснявай правила и ще видиш, че следващата година ще е по-добре.
Ако учителката не се справя с палави деца, да напусне.

Именно. А тези авторитети се изграждат в семейството първите седем години. И да се говори, без самата тя да го вярва, няма полза, както писах вече. Децата усещат какво е отношението на родителите.

Не знам защо точно ти, при наличие на 2 деца задаваш подбни въпроси. Би следвало да знаеш отговорите им вече. И смяташ ли, че дете направило пакост, за което му е обяснено от учителката, че не е ок да разваля часовете, ще предаде ситуацията на родителите си както е била? Ти едно време винаги ли си казвала всичко както си е или си поизвъртала нещата, за да не излезеш виновна? Родителят е този, който да си възпита детето така, че то да изпълнява, дори и родителя да не е физически до него, а в училище например.

И ти си много интересна. Вземи да станеш учителка за пример и тогава се произнасяй високопарно.

Авторката сама пише, че детето не обича да го командват. Детето следва своето виждане, че няма други хора да го командват и сега му е трудно да се адаптира, защото не му е изгодно. И лекичко манипулира родителите си и родителите се връзват, защото те също смятат, че не може друг човек да командва. Това, което трябва да направят е да кажат на детето, че няма шега в цялата история и трябва, просто трябва да се държи добре и да слуша каквото казва учителката.

хаха, високопарно, казваш... не, от опит се изказвам и това е мнението ми за някои учителки.
Учителка никога не бих станала, нямам дарбата да работя с деца. Затова писах, че не е за всеки.

Ама пък имаш дарбата да им лепиш етикети, да даваш оценка за работата им и да определяш кой ставал и кой не ставал за учител, интересно

Ама пък имаш дарбата да им лепиш етикети, да даваш оценка за работата им и да определяш кой ставал и кой не ставал за учител, интересно
[/quote]

Да, имам я дарбата да оценявам и да определям, даже ми и плащат за това

Ами, ако щеш вярвай, но да, винаги съм казвала истината. И знаеш ли имах точно две прояви (демонстрации) в час за 11 години в училище и в момента, в който се прибрах у дома разказах дословно какво е станало. Е, не получих похвала за постъпките си, но не ме и наказаха. Първият път в 4 клас получих Добър (4) по литература на устен преразказ на "Чернишка", много трудно ми беше да чета и преразказвам описания. Аз смятах, че заслужавам повече и хвърлих бележника на бюрото на учителката. Тя го взе, написа оценката и ми го донесе на чина като ми заши един зад врата. Съучениците ми казаха "Не я удряйте по главата, болна е." Учителката се уплаши. Не знаеше, че съм епилептик. Не помня дали не ми се извини после. Реакцията на баща ми "Заслужила си си го. Как така ще хвърлиш бележник на учител?!"
Вторият случай в 6 клас. Първата ни учителка по БЕЛ напусна, може би месец карахме със заместници и свободни часове. Накрая ни назначиха учител от убилището. Първият час ни посрещна с думите "Знам, че вие не ме искате, аз също не ви исках, но директорът ми нареди. Догодина сте при Х." Даде ни контролно. Доста трудно беше. На всички отличници написа двойки, макар че реално бяхме за четворки. Не съм спорила с нея, ама ми става обидно от тази война между учителките за наша сметка и ... обърнах гръб." Жената обаче, явно педагог изобщо не каза нищо. Остави ме така докато аз си преценя. По никакъв начин след това не се отрази тази случка на успеха ми или на отношението й по-нататък. Завърших годината с Отличен, както винаги.
Добрият педагог знае как да подходи, разбираш ли? Никоя от двете учителки не написа забележка и не извика родител в училище да се оплаква от мен. Имали са основание при такова скандално държание от моя страна, но и двете приеха, че явно реагирам в момент на афект на ситуация и подходиха разумно, без да задълбават. Шапка им свалям за това.

Затова сме като цяло агресивно и просто общество, защото всеки смята, че може да обижда другия и да му говори както иска, дори в професионална среда.

Това започва от семейството. Като липсват първите седем, по-натам няма как да се компенсират. Започва с мамини златни, които трябва да се развиват, както им е кеф...

Абсолютно. Как ли не беше наречена учителката, чието мнение дори не сме прочели.

Ей ама някой хора са като латерни "мамини златни " и "златни яйца " и толкова едно си баба знае..
Няма характер,няма наклоности всичко опира до първите седем и детето да е строено и да козирува.
Странно обществото ни е пълно с невъзпитани и нямащи граници хора,но класическите даващи съвети майки се справят перфектно с възпитанието на яйцата си..
Аз поне знам,че не съм перфектна и търся начини да помогна на детето си .

Не говорим за перфектност, а за прилична и допустима норма на поведение. Не се впрягай толкова, детето едва сега се сблъсква с някои новости за него. Ако му помогнеш, ще се справи.

А не е ли мамин златен твоят син?
Няма отново да цитирам как го описваш... Някой - учителката, другите деца, пречат му да се развива, за изразява себе си, пък той се обижда лесно и не обича да го командват. Не вярвам да има човек, в частност дете,  който да обича да го командват, но децата трябва да знаят къде се намират и какво се очаква от тях.
Щом на 7 години не можеш да го научиш поне да пази поведение в час, не знам какво ще е на 17... Ти всъщност не искаш съвет как детето ти да промени поведението си, а как да не ти се оплакват от него, а да оценят неговата буйна индивидуалност. Приемаш мненията, които ти казват, че детето е "о, горкото, как може да му се говори така и да се иска да пази ред, та то е едва на 7 г.....", а си против тези, които ти казват, че детето е разглезено и това поведение не може и не трябва да се толерира в училище.